ПЪТЯТ - даоска притча

Великата Чистота попитала Безкрайността: “Вие знаете ли Пътя?”, “Не, не знам”, отговорила Безкрайността. 

След това Великата Чистота задала същия въпрос на Не-действието и Не-действието казало: “Аз знам Пътя”. 

“А има ли твоето знание число?” – попитала Великата Чистота. “Да, има”, - “Какво е това число?” – “Моето знание за Пътя може да възвиси и може да унизи, може да свърже и може да раздели. Ето как може да се пресмята благодарение на моето знание”.

Великата Чистота попитала Безначалното: “Кой е прав – Безкрайността, която не знае, или Не-действието, което знае?” “Незнанието е дълбоко, а знанието е повърхностно – отговорило Безначалното. – “Да не знаеш – това е вътрешно, а да знаеш – това е външно”. 

Великата Чистота въздъхнала и казала: “Значи ние знаем благодарение на незнанието! А не знаем поради знанието! Кой познава знание, което не знае?” “Пътят не може да се чуе, а ние ако нещо чуваме, то това не е Пътя, - отговорило Безначалното. – Пътят е невидим, а ние ако виждаме нещо, то това не е Пътят. 

За Пътя нищо не може да се каже, а ако нещо говорят за него, то това не е Пътят. Който е постигнал Безформеното, което дава форма на формите, той знае, че Пътят не може да се назове”. И Безначалното казало още: “Да отговаряш на въпрос за Пътя – означава, че не познаваш Пътя. А пък този, който пита за Пътя, никога не е чувал за него. Няма какво да се пита за Пътя, а ако питаш – няма да получиш отговор. Да питаш за недостъпното за питане – значи да питаш напразно. Да отговаряш за това, за което не може да има отговор – означава да загубиш вътрешното. Този, който е загубил вътрешното и пита напразно, не вижда Вселената около себе си, а вътре в себе си не вижда Великото Начало. Поради това той никога няма да се издигне по-високо от планината Кунлун и няма да успее да странства из великата Пустота”.