МАГЬОСНИКА. СТИХОВЕ

 МАГЕСНИКЪТ

 

          В памет на Илия Иванов - Черен

 

Живееше в страна мъглива

магесник с черни очила,

през тях той в истината жива

откриваше лъжата зла.

Пред взора остър и навъсен

безсилен беше всеки щит,

животът криеше лика си,

от своята лъжа опит.

 

И пред магесника в уплаха

човекът губеше устой,

през черните стъкла горяха

два въглена с небесен зной.

В скръбта той виждаше близнака

на всяка радост по света,

душите - в капища на мрака,

сърцата - в горка нищета.

 

И често, гонен от съмнения,

мълвеше странен чародей,

не са ли вси лъжи свещени,

с които всякой днес живей,

не е ли храм животът шумен,

сграден от майстор непознат,

не е ли еретик безумен

и всеки втори Херострат?

 

Ала в мига на вси надежди,

той клетва в своя блян стори,

и бунт под сключените вежди

очи небесни покори.

Той влезе на лъжата в храма,

размахал пламнали главни,

но скръцна крепкото му рамо,

любов духа му осени.

 

Пробил бе час на бран велика,

народи тръгваха да мрат,

където - жива, многолика -

лъжата бе самата смърт!

Той, в плен на земната мистерия,

обрече в жъртва дух и кръв,

смъртта си с песен да намери,

за братятта да падне пръв!

 

С какъв ли танец на душата

от своя труп се е простил,

какви ли истини в лъжата

в мига предсмъртен е открил?

И досега над бранна Тракия,

щом бурна нощ надуй гърла,

из гроб безкръстен светят в мрака

оче през черни очила.

Теодор Траянов

http://www.palitrabg.net/18pa.htm

МАГЕСНИК

Далеко в здрача синкав потъват бели сгради,

там чужд съм аз на всичко, на всеки храм и дом,

забравил съм злините, не помня и наслади,

а мило ми е всичко — и сетния атом!

 

Но неми са нещата и нищо не обади

за втория си смисъл, за тайний лик, и щом

разискрен взор, аз виждах заключени огради,

а твърд не разрушиха — ни псалми, нито лом!

 

И претворих аз всичко, всесилният магесник,

среднощно отражение, на звезден ход предвестник,

миражите събудил в пустинните сърца!

 

Но често в свежа утрин над гроб далечен спирам,

най-бедния от всички, с набожна скръб да сбирам

от твойте първи рози случайни листенца!

Теодор Траянов

Моя интерпретация на Магьосника от Марсилското Таро

I. МАГЬОСНИКА

Първата карта от Големите аркани

Магьосника е една от най-мощните карти в Таро колодата и ако се появи когато медитираме с Таро картите е знак, че имаме способността да променим живота си към по-добро и силата да сбъднем мечтите си.

Ипостаси на магьосника: Маг, вълшебник, чудотворец, заклинател, чародей, гадател, предсказател, шарлатанин, илюзионист, фокусник, жонгльор, …

Антония Велкова-Гайдаржиева: “Магьосникът според Речника на Н. Геров е бродник, пътник. Той е отвъд стационираността, постигайки постоянната обнова и префасониране на аз-а чрез "маскиране, костюмиране и действане по предписано хаотичен начин (В. Търнър).”

Кристин Димитрова: Магьосника се отличава със: съобразителност, бърза реакция, предприемчивост. Талант и мощна творческа енергия. … Умение, гъвкавост, самоконтрол…Самоуверен, своенравен, непредвидим характер; бърз и по-способен от другите. Движи се по ръба на позволеното. Живее според собствените си закони. 

Банцхаф: “Пътят на Мага е пътят на Фауст, търсещ познание и намесващ се в Природата, проникващ в тайните й, за да я разбере и след това - да я овладее.”

Български архетипи: Боян Мага или Боян Магьосника или както е християнското му име - Вениямин, княз Вениямин.

0. ГЛУПАКА/ШУТА

 

Според Юнг картите Таро, ако ги разгледаме от психотерапевтична гледна точка, могат да ни помогнат да напреднем в процеса на себепознанието. 

Както Глупака или Шута, можем да поемем по пътя на неизвестното и като по чудо да преминем всички архетипни приключения и уроци и така да се доближим до истинското си Self (Себе).

Глупака е вечното дете, ненаучило се на практицизъм и съобразяване с диктата на рационалните логически постулати.Той е скитник, странник, бродещ ведро-весело по пътища, скали, висоти, вярващ, че дори и да направи крачка към пропастта, чудото ще се яви и ще го спаси. 

Той е интуитивен оптимист, не се бои от непознатото, съветва се с архетипите от колективното, общочовешко несъзнавано и без много много да му мисли, се доверява на вътрешния си глас.

Кои са архетипните герои, разкриващи същността на Глупака?

Според Таро-познавачите и Юнгианските психоаналитици, Глупакът е: 

- вечното дете, търсещо Свещения Граал на духовното просветление и неограничено от конвенциални вярвания;

- Божествения Глупак (Holy Fool) тъй като го свързват с образа на Свети Франциск от Асизи;

- Кралският шут, най-свободната фигура в кралския двор, на когото всичко е позволено, включително и да се шегува с краля;

     И така, да тръгнем по пътя на Божественото дете!

Защото Таро изследователите поддържат тезата, че медитирането и гадаенето с картите Таро е най-прекият път към себеразвитието, единението на трите сфери на психиката - съзнавано, личностно несъзнавано и колективното несъзнавано и постигането на цялостната личност.

творческа личност, безразсъдство, лекомислие, 

екстравагантност, прахосничество , неустойчивост

БЪЛГАРСКИ ТАРОЛОЗИ: ОРЛИН ХРИСТОВ

 

Тарологът Орлин Христов с откровения за най-загадъчната от всички системи за гадаене

Отвъд рационалното: Таро и за

31 ЮЛИ 

Картите Таро съпътстват човечеството от поне 600 години, въпреки че има редица хипотези, които пращат раждането им много по-назад във времето в Древен Египет. Свързват ги с кабала, нумерология, астрология, теории на Карл Юнг, образи от Древногръцката митология, тамплиерите и розенкройцерите.

Скептиците виждат в тях само псевдонаучен инструмент, основан на случайността, а интерпретацията им – за субективна.

Тарологът Орлин Христов - гост в "Нощен Хоризонт", дава своя отговор на въпроса какво са тези карти - мит, психология, псевдонаука, философия, магия или изкуство.

В опит за повдигане на завесата около тайното знание за системата от архетипи – картинната книга на човешките състояния, отразяващи различни етапи от нашия живот. 78 изображения – големи и малки Аркани, които разказват истории и помагат на човека да развие интуицията си, да получи отговор на всички въпроси и да извърви най-дългия път – този към себе си.

Интервюто на Мария Костова с Орлин Христов в предаването "Нощен Хоризонт" можете да чуете в звуковия файл. 

ЗА ГРЕХА И ОЩЕ НЕЩО

 

Жабчо беше тъжен. Тъжен и… нещо като отчаян или по-точно - безсмислен. Да! Безсмислен! Така се събуди тази сутрин - с усещането за празнота, която запълваше душата му. Почувства се лек, безтелесен, невидим, несъществуващ. 

Пред вътрешния му взор прелетя за миг неясният образ на Госпожа Съдбата. Не можа да различи точно израза на лицето й, но май беше намръщено. Жабчо се стресна, врътна очета, тропна с крачета, погледна замислено през прозореца към небето и тихичко промълви - прощавай, прощавай, Уважаема моя Госпожо Съдба! Толкова добри дарове си ми дала!  - добри хора, добри родители, добри деца, добри приятели, добра работа, добър, интересен живот. И съвсем не на последно място - добро здраве! Благодаря ти, благодаря ти, Благодаря!

Жабчо се размечта, пред очетата му се разля пълна кофа с вселенска Доброта, светлинни вълни в зелено и жълто като че ли го обгърнаха в топла прегръдка.

Ами аз, аз, така де, се старая цял живот… да заслужа тези добрини, и аз добро да правя…И Жабчо се усмихна. Да, това беше вярно - стараеше се да е добър и всеотдаен във всяко едно отношение - в работата, към многобройното си семейство,  Към децата и внуците, които възпита в доброта и почтеност…

Да, ноооо … Имаше нещо, което му тежеше и което не можеше да си прости! Не можеше! Защото се уплаши! Уплаши се и пропусна Големия шанс - да направи и той нещо за доброто на страната си! Срам! Уплаши се да не изгуби работата си, да не го изритат, каквато съдба сполетя много от членовете на Обществото за демократични свободи. Тогава, преди Промените. Беше решил да се включи и в последния момент се отказа. Защото кой щеше да изхранва малките му невинни дечица!? Той беше сам, жена му Прекрасната Обичаща отдавна почина! Еееееех!

Жабчо скочи от дивана и както винаги когато се чувстваше неспокоен се заразхожда нервно из стаята. Продължи да се самообвинява за отдавна сторения грях и нищо не можеше да го успокои. Да, вярно, че по-късно, след непредвижданата от никого детронация на Големия първи, той активно се включваше в протестите и митингите, но… само това! Не можа да бъде полезен за така мечтаната трансформация на страната му към нормално човешко общество нито с идеи, нито с някаква съществена дейност!

Както се разхождаше хаотично из стаята, изведнъж Жабчо се спря, шокиран от внезапно появила се странна мисъл, по-скоро въпрос. Защо всъщност толкова много се срамува от този си пропуск, от този свой грях, както го наричаше? Да не би причината да е някакво несъзнавано желание да бъде видим, хвален, одобряван?  Дали е присъщата на много хора суета, страст към похвали и ръкопляскания? Страст толкова по-голяма, колкото усещането за пустота, за празнота и самота е по-могъщо. Кой пишеше по този въорос, някъде чете за… празнотата? За празните хора? Роло Мей? Да, да, той пишеше в книгата си “Човекът в търсене на себе си”.

Ами… добре, не е лоша идеята, каза си Жабчо, спря да се разхожда из стаята и седна на оранжевото канапенце. Зае любимата си поза за медитация и се потопи в безмълвието на пустотата. Надяваше се несъзнаваното да му проговори и да му подскаже истината. Колкото и тежка да е тя.