Ясен Гюзелев е един от най-известните и уважавани български илюстратори. Завършил е Националната художествена академия и по-късно заминава за Италия, където работи почти 3 години.
Илюстрирал е серия книги, сред които „Алиса в страната на чудесата“, „Алиса в огледалния свят“ от Луис Карол, „Пинокио“ на Карло Колоди, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс и много други.
Техниката му, по негови думи, е повлияна от реалистичните школи от XIX век, Ренесанса, прерафаелитите и сецесиона.
Носител е на много международни и български награди, сред които сребърен медал от Американското общество на илюстраторите за „Алиса в страната на чудесата“, през 1994 г. е обявен за илюстратор на годината на Международния панаир на книгата в Болоня, два пъти е отличаван с националната награда „Христо Г. Данов“, а тази година получи номинация за престижната международна награда „Ханс Кристиан Андерсен“ за 2026 г.
Откъс от интервюто му в Литературен вестник:
Първата по-интересна поръчка беше картите Таро от един издател от Торино, който се занимаваше предимно с тези неща. Ние с брат ми почти нищо не знаехме за тези карти. Те не бяха популярни в България по това време. Купихме си книги тогава и четохме доста за тях, за всяка карта, за символиката им. Направих един такъв сет, така да го наречем. След това издателят ми поръча още два, като вторият трябваше да бъде по Пинокио. Трябваше да измисля сцени от Пинокио, които могат да бъдат свързани смислово с отделните карти Таро. В тях има много богата символика и алегории и с малко повече въображение винаги може да се види някакво съвпадение. Аз просто рисувах сцените от книгата, те ставаха илюстрации и предложих на издателя да добавя още и черно-бели, и по-големи, за да се оформи всичко като книга. Той се съгласи и така „Пинокио“ се оказа една от първите важни книги, илюстрирани от мен. Картите Таро също се оказаха важни, защото, както се казва, това е най-хубавата книга без текст, защото символиката им е наистина богата. На италиански „гледане“ на карти се нарича буквално „четене“ на карти.
След това издателят ми поръча още два, като вторият трябваше да бъде по Пинокио. Трябваше да измисля сцени от Пинокио, които могат да бъдат свързани смислово с отделните карти Таро. В тях има много богата символика и алегории и с малко повече въображение винаги може да се види някакво съвпадение. Аз просто рисувах сцените от книгата, те ставаха илюстрации и предложих на издателя да добавя още и черно-бели, и по-големи, за да се оформи всичко като книга. Той се съгласи и така „Пинокио“ се оказа една от първите важни книги, илюстрирани от мен. Картите Таро също се оказаха важни, защото, както се казва, това е най-хубавата книга без текст, защото символиката им е наистина богата. На италиански „гледане“ на карти се нарича буквално „четене“ на карти.
Имате ли любима карта Таро?
Не, нямам любими. Правих ги в четири различни варианта и дори пети бях започнал. В някои от вариантите една се получаваше много по-успешно, в другите варианти – някоя друга, но любими нямам. Всяка от картите може да се чете най-малко по два начина – в отрицателен и положителен смисъл. Тълкуването ѝ зависи и от съчетанието ѝ с другите, и от това дали е права или обърната. Дори картата със Смъртта може да бъде добра карта, със значението си на край на нещо лошо и начало на нещо добро. Така че в този смисъл нямам любима карта.
