Хронология
1869 година
На 1 май 1869 г. български търговци, живеещи във Виена, подписват “Дружествен сговор” за основаване на замисленото още през 1863 г. д-во “НАПРЕДЪК”. Според неговия статут целта е “…да поддържа чрез определени годишни помощи български ученици от България, Тракия и Македония, както и от Молдова и Влашко, през разстоянието на тяхното възпитание в учебни заведения, за да станат учители в отечеството си”.
Основатели на дружеството са Григор Начович, Сава Паница, Никола Ковачев, Георги Киселов и др.
Дружеството получава материална помощ от д-р Петър Берон, Евлогий Георгиев, Марин Дринов, Янко Ковачев и други родолюбиви българи от Виена, Скопие, Прилеп, Одеса и редица градове на България.
На 26 април 1892 г. във Виена се провежда извънредно събрание на д-во “Напредък”, на което присъства и проф. Георги Златарски като член на УС на БКД. Събранието решава “да се ликвидира д-во “Напредък” и да се завещае всичкият негов капитал на БКД в София”. Последното заседание по ликвидирането на дружествения капитал е на 24 май 1892 г. и сумата от 202 213 лв. се прехвърля по сметка на БКД (БАН) в София. През същата година БАН приема дарението и образува фонд “Напредък”, който е най-рано образуваният академичен фонд.
Волята на дарителите е лихвите на фонда да се употребяват за издаването и награждаването на научни трудове.
Фондът се управлява от УС на БКД (БАН), сметките му се водят от ковчежника, а организационните работи – от секретаря на дружеството. Сумата, определена да се изразходва през годината от лихвите на фонда, се разпределя на три части: сума за награди, сума за издаване на трудове и сума за възнаграждение на рецензенти. Всяка година от името на УС секретарят дава отчет пред Общото събрание на БКД за състоянието на фонда, прави предложение за наградите и за изданията. Въз основа на него Общото събрание определя какви суми да се отпуснат за награди и за издаване на трудове. За тях се съобщава всяка година на тържествено събрание.
Към 1 ян. 1922 г. фондът има капитал 137 532 лв., към 1 ян. 1933 г. – 216 973 лв., към 1 ян. 1939 г. – 195 хил. лв., към 1 ян. 1947 г. – 273 286 лв., и към 1 ян. 1951 г. – 285 314 лв.
Съгласно наредбата на фонда, неговите приходи се използват за пръв път през 1901 г. за издаване труда на Кирил Христов “На кръстопът” в поредицата “Българска библиотека”.
Създадено е дружеството “Напредък” във Виена от българските търговци Сава и Никола Паница, Димитър Анев, Стоян Пранчев, Петър Шулев, Никола Ковачев, Георги Киселов, Григор Начович.
1892 година
Учреден е благотворителният фонд “Напредък“ по името на дружеството, което предоставя средствата.
https://daritelite.bg/napr%d0%b5dak-2/
1869 година
Женско благотворително дружество “Майка”
Създава се през 1869 г. в София по инициатива на Йорданка Филаретова (1843 – 1915), дъщеря на заможния търговец Никола (х. Коце) Иванов и съпруга на известния учител и книжовник Сава Филаретов. Рано останала вдовица, тя се отдава на благотворителността.
Основна цел на дружеството е да се грижи за образованието на жената, да урежда библиотека, финансово да подпомага бедни девойки, да създаде и издържа в столицата стопанско училище, което да даде на младите жени знания и професия.
Личностите, допринесли съществено за развитието и укрепването на организацията са Й. Филаретова, Екатерина Каравелова, Домна Тишева, Поликсени Стамболова, Елена М. Иванова, Елена Сарафова, архитект Георги Фингов, Паул Кауфман и др.
Дружество “Майка” става притегателен център за обществена изява на жените, а членуването в него е престижно. Свидетелство за това е нарастването на броя на членовете, които от 160 души през отчетната 1905/1906 г. се увеличават на 216 през 1931 г. и на 245 през 1936 г.
В ръководството влизат жени, произхождащи от видни фамилии, свързани с политическия и стопанския елит на столицата и страната. Сред тях освен вече споменатите дейци влизат и Зоя Ходжева, Елена Франгя, Теодора Паприкова, Мария Бурмова, Мария Гешова, Рада Данева, Юлия Малинова, Бона д-р Тончева, Марица д-р Каракуланова, Елена Чакалова и др. Членовете на настоятелството и на самата организация имат различно образование – основно, получено в колеж, гимназиално и по-рядко висше. В професионалната им реализация също се наблюдава голямо разнообразие. Те са учителки, лекарки, чиновнички, но все пак преобладават домакините.
В първите години на неговото съществуване в дружеството строго се спазва двегодишният мандат на председателката. На този пост се открояват имената на Е. Каравелова, З. Ходжева, Р. Данева, Т. Паприкова и др. След войните Каравелова утвърждава позицията си на несменяема председателка. През 20-те години на 20. век тази тенденция се превръща в практика на организацията и се прилага и по отношение на други ръководни кадри на “Майка”. Така например Елена С. Сарафова и Е. Хр. Чакалова повече от 20 години са членове и подпредседателки на настоятелството. За дългогодишна и усърдна дейност (1932) те са наградени с дамския орден за гражданска заслуга. Дълго време секретар е сестрата на големия политик Александър Малинов и съпругата на Александър Гиргинов Мария (Маня) д-р Ал. Гиргинова – дипломирана юристка, пианистка, инициаторка и председателка на създадената секция на жените юристки в България. Всички тези жени влагат много сили и компетентност при осъществяване на дружествените инициативи.
Редица членове на организацията заемат важно място в българското и международното женско движение. Е. Каравелова е между учредителите на БЖС. Приетите през 1909, 1911, 1927, 1933 г. устави детайлизират отделни дейности, правата и задълженията на членовете, без обаче да внасят коренни промени в действащата структура. През декември 1936 г. уставът се модифицира съобразно Наредбата закон за обществено подпомагане. Наред с това се дава по-голяма свобода на настоятелството при коалирането с други дружества. Това улеснява дейността на ръководството вътре в страната и при общуването ѝ с международните структури. Дружеството членува в Съюза за закрила на децата и става член на Международната женска лига за мир и свобода, чиято българска секция се оглавява от Е. Каравелова.
В изпълнение на своята основна задача, настоятелството се заема с осигуряване на сграда за замисленото стопанско училище. Още преди 1878 г. дружеството успява да купи две къщи в центъра на София, на чието място се оформя строителен терен. След като загубва единствения си син, през 1885 г. Й. Филаретова дарява за строеж на училището всичките средства, заделени за образованието му. Този капитал позволява на дружеството да построи собствена сграда на ул. “Лавеле” № 30 и да открие през 1893 г. първото в страната Девическо стопанско училище. То минава под патронажа на княгиня Мария Луиза и приема нейното име. Учебното заведение бързо се разраства, което задължава настоятелството да построи нова сграда (1903–1904). За това свое начинание то изразходва около 48 хил. лв., от тях 45 хил. лв. са дружествени средства, а останалите са получени като дарения от различни хора. Тъй като броят на учениците продължава да нараства, между 1912 и 1913 г. ръководството на “Майка” разширява сградата като изразходва 58 хил. лв. Новата постройка разполага с централно отопление и голям салон, който се дава под наем на различни организации.
Училището разкрива три профила: шев на горни, на долни дрехи и готварство, като курсът за горни дрехи е тригодишен и е единствен в страната. Малко по-късно се открива отделение за изработка на шапки и цветарство и бродерия. От 1896 до 1901 г. за директор е назначена Рада (Гугова) Киркович – преподавател и педагог с голям опит, натрупан още през Възраждането. През 1906 г. този пост се заема от Теофана Лукаш. В продължение на повече от 25 г. тя успешно ръководи учебното заведение, за което е наградена с дружествени и държавни отличия. От 1935 г. директор е Анастасия Дончева Бъчварова – дългогодишен инспектор по девическото професионално образование при МТПТ, жена със специални заслуги в тази сфера.
Освен специфичните предмети в училището се преподава рисуване, хигиена, счетоводство и някои общообразователни предмети. За подобряване на образователния процес МНП командирова преподаватели по български, френски и немски език и гимнастика от различни софийски училища. Придобитите умения и постижения се демонстрират всяка година по време на патронния празник. Урежда се изложба базар от изработените в училището предмети, от която се реализира прилична печалба. Учебното заведение се намира под егидата на МТПТ и обучението е съобразено с промените в законите за професионалното обучение. От 1907 г. възпитаничките на училището добиват правото да бъдат преподаватели по ръкоделие в основните и средните училища. Наред с това от 1910–1911 г. е открит и двугодишен курс за учителки по ръкоделие в гимназиите и в прогимназиите. Заради растящите разходи при издръжката на училището и видимата полза от него редица институции (МТПТ, Софийската община, Софийската постоянна комисия и ТИК) дават годишна субсидия, която сумарно се движи между 40 и 110 хил. лв. Според настоятелството на дружеството тези помощи са много малки и не могат да покрият едномесечните заплати на персонала. На практика издръжката на училището се покрива почти изцяло от бюджета на д-во “Майка”.
Заради пионерската дейност и завоюваните водещи позиции стопанското у-ще “Княгиня Мария Луиза” става еталон за престижно образование на стотици девойки и домакини. То привлича ученички от цялата страна и българки, живеещи извън нейните предели. Така например през учебната 1905/1906 г. в учебното заведение са постъпили 202 ученички, от които 122 са от Северна и 51 от Южна България, 22 от Македония, 2 от Турция, 2 от Румъния, 2 от Русия. В изпълнение на поетите благотворителни ангажименти 52 ученички се обучават без такса, 51 – плащат половин такса, а 29 – една четвърт. Тази тенденция се спазва и в следващите години: през учебната 1927/1928 г. от такса са освободени 140 ученици, през 1928/1929 г. – 161. Дружеството предоставя безплатни учебници, храна, лекарства на бедните ученички, осигурява отопление на учебните помещения. За Великденските празници по традиция се раздава черен сатен за престилки на сто бедни ученички.
Дружество “Майка” осъществява и обща благотворителност, особено по време на войните (1912–1913, 1915–1918). Като голяма организация със значителен финансов и човешки ресурс, то успешно участва в много обществени начинания. В услуга на военните власти и на БЧК училището изработва за армията бели дрехи, чаршафи, халати, куртки, раници, пионерни торби и др. По поръчка на царица Елеонора се шият дрехи за бедните хора. Настоятелството и училищният персонал работят в различните болници, за да гледат болни и ранени войници, а в учебните стаи са настанени бежанци.
В следващите години благотворителните инициативи на дружеството се разширяват. Училището изработва безплатно дрехи за “Яслите” (София), за различни приюти и сиропиталища, участва в уреждането на чествания на Коледни и Великденски празници, като раздава подаръци на сираци и инвалиди. Членовете на “Майка” се включват в акциите за събиране на помощи, уреждане на благотворителни концерти и забави. Те не остават безразлични към хората, пострадали от природни бедствия. Наред с това проблемът за просветата и подобряването на културата на жените продължава да заема сериозно място в дейността на организацията – изнасят се лекции по различни теми, като се канят и външни лектори.
През 1934 г. в училището се основава д-во “Пчела” като младежка организация на “Майка”. Тази структура се насочва към различни благотворителни инициативи. През учебната 1939/1940 г. тя създава кооперативен стол, в който срещу малка сума 90–100 ученички получават питателна храна. Безплатно там се хранят 3 ученички, 2 курсистки, 2 кандидат-учителки и една учителка. Създаден е и кооперативен магазин, който обслужва всеки, свързан с учебното заведение.
Натрупвайки опит и средства, дружеството и училището се развиват успешно и през военните години 1939 и 1940. Съгласно последния Закон за професионалното образование учебното заведение е “практическо занаятчийско”. В него учат 510 ученички и курсистки, разпределени в 13 паралелки. Учебните такси са 2900 лв. за практическото училище и 3400 лв. за специалния курс. Освободени са 90 момичета от плащане на цяла или 1/2 такса. Увеличен е броят на преподавателския състав, който включва 19 редовни учителки и 5 лектори. Назначена е и училищна лекарка. Присъединявайки се към инициативата на софийските училища, д-во “Майка” изпраща 8 ученички на почивка в летните летовища на СЗДБ. През отчетната година от фонд “Подпомагане на учителски персонал” са подкрепени парично заболели учителки и служители.
Приходно-разходният бюджет на д-во “Майка” и у-ще “Княгиня Мария Луиза” за 1940 г. възлиза на 1 643 914 лв. Основните разходи са за заплати и лекторски възнаграждения (1 047 890 лв.), за помощи, храна, облекло на бедни ученички (59 247 лв.), за отопление и осветление (95 333 лв.), за пособия и мебели (68 289 лв.) и др. Приходите са: от училищните такси (1 258 340 лв.), наем от салон, стаи и др. (78 730 лв.), лихви от дружествени капитали (81 808 лв.), изложба и базар (39 238 лв.), учебна кухня (39 910 лв.) и др. Според доклада на проверителната комисия гласуваният бюджет е приключил с една икономия от 106 300 лв.
През 1931–1933 г. настоятелството взема решение отново да разшири учебната сграда и пансиона. Учебният процес се нуждае от допълнителни помещения, а дружеството разполага с необходимия капитал. За целта се взема съгласието на МС за изкупуване на съседното място на братя х. Андонови. Изработва се проект, който предвижда в партера на новата сграда да се разположат магазини и кантори, осигуряващи приходи на дружеството, и да се направи заседателен салон за нуждите на д-во “Майка” и на Международната женска лига за мир и свобода. В останалото време залата ще се използва за библиотека и читалня. За реализиране на проекта настоятелството възнамерява да използва средства от фонд “Е. Каравелова” (150 хил. лв.) и този при българската секция на Международната женска лига за мир и свобода (100 хил. лв.), както и дружествени в размер 1,5 млн. лв. Вероятно сградата е завършена през 1940 г., защото от фонд “Строеж” са платени 1 978 712 лв., а в проектобюджета за 1941 г. са предвидени приходи от наем от салон, магазин и др. в размер на 60 хил. лв.
Към 1931–1932 г. към д-во “Майка” фигурират три благотворителни фонда.
1. Фонд за подпомагане на бедни ученици
Създаден по инициатива на д-р Елена проф. Стоянова – член на настоятелството и дългогодишен подпредседател на дружеството, която подарява 7 хил. лв. и поставя началото на фонда. През 1932 г. тя е обявена за благодетелен член на дружеството.
2. Фонд за подпомагане на учителите и служителите
при професионално училище “Кн. Мария Луиза”
Учреден е по инициатива на Е. Каравелова. Целта е със събраните средства да се изпращат на лечение заболели учителки и служащи.
3. Фонд “Екатерина Каравелова”
Създаден е на 4 декември 1928 г. по решение на общото събрание на дружеството по повод 50 години обществена дейност на председателката Ек. Каравелова.
Дружеството получава щедри дарения от граждани, които по-различен начин са били свързани с организацията и училището и ги подпомагат според възможностите си. Даренията обаче не са оформени като фондове. Сред дарителите са:
Лазар х. Георгиев (неизв. – ок. 1932). В продължение на 25 г. той работи в училището като касиер-счетоводител, а през 1932 г. е награден с орден за гражданска заслуга. В завещанието си той оставя на д-во “Майка” 50 хил. лв. Няма сведения как са оползотворени средствата.
Анастасия Арнаудова (неизв.) – дарява 60 хил. лв.
Марица д-р Каракуланова (неизв. – 1931, София) – учителка. Произхожда от богато ломско семейство, учи в престижен виенски пансион и перфектно усвоява немски и френски език. След смъртта на съпруга си завършва Институт за учителки по ръкоделие (Австрия) и Педагогическото училище в Шумен. Дълги години е учителка в Първа софийска девическа гимназия и в Стопанското училище “Княгиня Мария Луиза”. Активен деец на д-во “Майка”. След смъртта ѝ единственият ѝ син прави дарение (без да е отбелязано какво е то) на училището.
Евдокия Карантова (неизв.). По повод присъединяването на Добруджа към България, през 1939 г. дарява 3 хил. лв., с които да се плати учебната такса на една бедна добруджанска девойка, дъщеря на вдовица. Настоятелството на д-во “Майка” приема дарението и преценява, че ученичката Събка Александрова отговаря на условието и се ангажира да плати останалите разходи през цялото ѝ обучение.
Липсват данни за използването на средствата на останалите фондове и на даренията.
С Указ на Президиума на Народното събрание от септ. 1951 г. се закриват всички взаимоспомагателни и благотворителни дружества. В публичното си заседание от 19 юли 1952 г. Софийският окръжен съвет обявява прекратяването на сдружението под наименованието “Женско благотворително дружество “Майка” със седалище София. Препоръчва да се съобщи на службата държавни имоти да издири и приеме цялото имущество на организацията.
В. Николова
1925 година
Основан е Съюзът за закрила на децата в България - обществена, благотворителна и просветна организация, подпомагана и ръководена от държавата. Основатели: Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия.[1] и д-р Стефан Ватев.
1951 година
с Указ за общественото подпомагане всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.
2018 година
В сайта “Момичетата от града”, още отпреди 2018 г. е застъпена темата българск иите жени от миналото, които имат принос в историята на България.
2022
Учредена е фондация "Будителките” с мисия защита на равноправието на половете и правата на жените.
2025 година
проектът “Това са будителките на България” има уеб страница и интерактивен музей на открито в София. Той се намира на площад “Гина Кунчева”, в близост до паметника на Апостола.
*******
Ако потърсим справка що е то, дарителството, ще прочетем следното: „Дарителството е акт на благотворителност, хуманитарна помощ или принос за дадена кауза.
То може да бъде под различни форми – чрез даване на пари, милостиня, услуги или стоки/блага като дрехи, играчки, храни, превозни средства. Може да се отнася и за медицински нужди като даряване на кръв или органи за трансплантация. То е действие, чрез което се извършва безвъзмездна помощ – дарение.”
Уикипедия
Дарителството, спомоществователството и милосърдието винаги са били акт на човешка солидарност, хуманизъм и благородство.
Днес то е част от ежедневието ни. Непрекъснато текат кампании за събиране на дарителски сметки за една или друга кауза, свързани с различни аспекти на живота. В периода на социализма не се говореше много за дарителство, макар и да имаше отделни случаи. Смяташе се, че държавата ще се погрижи за всичко. Но как е било в по-далечното минало?
Българският народ има силно развит усет за съчувствие и готовност да се притече на помощ. Корените на това откриваме още в Средновековието. Тогава заможната част от обществото е насочвала своите дарителски жестове към църквата, която е призвана да утешава и помага на бедните, уязвимите, болните. Ето защо повечето старинни храмове имат своите ктитори.
„Ктитор или спомоществовател е почетно наименование на лица, дарили земя за изграждане на манастир, църква или параклис. В миналото образите им се изографисвали в стенописите на църквата, построена с техни средства, като знак за благодарност.”
Уикипедия
Известни са ктиторите на прочутата Боянска църква, на Кремиковския, Драгалевския манастир и на много други в страната. Голям брой църковни сгради в градове и села са построени и поддържани с труда и средствата на енориашите си.
През епохата на Възраждането много хора насочват своето внимание не само към спомоществователство на църквите, но и за изграждането на мрежа от светски училища, които да издигнат престижа на нацията. За София най-светлото име е на Иван Денкоглу, който със свои средства изгражда класното училище в София. Той заплаща и образованието на Сава Филаретов, за да стане учител в него. По-късно негови последователи стават Йорданка Филаретова и дружество ”Майка” основано още в 1869 г. с цел разпространяване на девическото образование. След Освобождението то се превръща в престижна благотворителна организация с широка благотворителна и просветна дейност с голям размах. В него вземат дейно участие видни софиянки, съпруги на политици и общественици. Те обединяват усилията си за издигане образованието на девойките, за помощ на бедните и сираците Не само „Майка” но и други женски благотворителни дружества съществуват и развиват дейност в София. Особено активни са по време на Сръбско-българската, Балканските и Първата световна войни.Те плетат ръкавици и чорапи, шият топло бельо, работят и като самарянки в полевите лазарети и болниците в тила.
Всъщност, може да направим извод, че дарителството има дълбоки корени в България.
Пълни сведения за това намираме в тритомната Енциклопедия „Дарителството”, издание на Български дарителски форум, ИК „Проф. Петко Венедиков”. Тя е съставена въз основа на запазените документи с волята на дарителите. Макар и един бърз прочит на тази енциклопедия, тя ни дава широка престава за това кой, кога и по какви подбуди прави нотариално заверени дарения за определени каузи и цели. Разнообразен е съставът на дарителит. Тук са както преуспелите банкери и индустриалци, така и учени и преподаватели, обикновени хора средна ръка и дори бедняци като един неграмотен чистач, който завещава малкото си спестени пари за подпомагането на образованието на беден ученик. Впрочем с такива подбуди са немалък брой дарения.
В наскоро освободената Трета Българска държава всеобщо е мнението, че без образовани хора няма просперитет за родината. Помощта за образование се изразява по няколко начина: подпомагане с помагала, дрехи и обувки, организиране на трапезарии за бедни, издръжка на обучение в страната и чужбина, даване на стипендии и награди на бедни или отлични ученици и студенти. Някои от дарителите правят това в памет на свои рано починали деца от болест /често туберкулоза/ или паднали на бойното поле за обединението на родината. Или като възпоменание за техните родители, или за загубата на съпруг или съпруга. Обикновено това са неголеми суми, които са оставени да се капитализират от лихви и след достигането на определена размер да се използват за указаната цел. Често волята е за подпомагане на лица или от родните места, или за църковна, просветна и културна дейност там. Суми се даряват и за подобряване здравето на децата чрез организиране на летовища и за изграждане на здравни и хигиенни навици.
През 1880 г. в столицата се учредява Славянско благотворително дружество, по-късно преименувано в Българомакедонско благотворително дружество. Негова основна цел е да подпомага издръжката на ученици от Македония в педагогическите училища в Княжество България и извън него. Целта е ясна – разпространение на българска просвета в останалите в пределите на Османската империя земи, населени с българи.
Много от нашите първи специалисти от различни области на познанието, даряват според възможностите си суми, предназначени за развитие на науката. Има фондове и фондации, чиято цел е да се премират произведения с научен принос, както и за издаването на такива проучвания. Тези дарения дават възможност да се образуват значителни дарителски фондове към Министерството на просветата, Софийския университет и Българската академия на науките.
Военни дейци даряват за образованието на млади и надеждни войници, бъдещи офицери и командири на българската армия, за изграждане на паметници на загиналите във войните или на дейците за освобождението. С дарения от граждани и организации са издигнати в София паметника на националния герой В.Левски, на Цар Освободител, храм-паметникът „Св.Ал. Невски” , които са се превърнали в символи на града.
След печалния край на усилията за обединение в единно отечество на всички земи, населени с българи, в страната идват огромни потоци бежанци. И тук отново в помощ на оставилите роден дом и земя се притичват благородни дарители за осигуряване на най-необходимото – храна, дрехи и подслон. След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 г. в София е създадено Македонско женско благотворително дружество за подпомагане на бежанците. Но дарителството се изразява не само в материални блага. Доброволният безплатен труд също е форма да дарителство. Взаимопомощ си оказват десетки хора при изграждането на жилища за бежанците и преселниците в градовете на страната.
Тази форма на спомоществователство е характерна и за изграждането на първите хижи на Витоша. Материалите за тях – най- вече тухлите, са качвани в раниците на запалените планинари. Ентусиасти са изградили и първите заслони в планината.
Най-големите дарители са често и сред най-преуспелите. Тук има имена на видни политици, общественици, предприемачи и търговци. Крупни суми са отпускани за строежи на сгради – църкви, училища и читалища, подслон за бездомни, и т.н. доходни здания – постройки за отдаване под наем, приходът от които е за определена благотворителна цел.
В София с дарението на Евлоги и Христо Георгиеви е изградена централната част на Софийския университет, а със средства на дружество „Майка” сградата на днешния Медицински колеж и Музея на МВР. Те са сред най-известните постройки в столицата, изградени с дарителски средства. И не на последно място трябва да споменем и столичната община, която безвъзмездно предоставя терени за построяването на сградите на Народното събрание и Народния театър и други важни обществени постройки.
Стотици са имената на фондовете и фондациите, открити в архивите и извадени от забрава в Енциклопедията, за да ни припомнят колко благородни са българите, как каузата на благодетелството се предава от баща на син заедно с наследяването на фабриката. И че няма по-добър паметник от този, да направиш добро на хората.
Печално е, че след 9 септември 1944 г. и по-специално след пълното преминаване на властта в ръцете на БКП, волята на дарителите е напълно пренебрегната. Събраните суми са прехвърлени в периода от 1946 г. до началото на 50-те год. на ХХ в. към държавния бюджет, а построените с дарения или завещани сгради са одържавени. Много от тях стоят и до днес и служат на обществото.
https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/novini/istorii-ot-sofia/1320-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
