БЪЛГАРСКИ ТАРОЛОЗИ: ОРЛИН ХРИСТОВ

 

Тарологът Орлин Христов с откровения за най-загадъчната от всички системи за гадаене

Отвъд рационалното: Таро и за

31 ЮЛИ 

Картите Таро съпътстват човечеството от поне 600 години, въпреки че има редица хипотези, които пращат раждането им много по-назад във времето в Древен Египет. Свързват ги с кабала, нумерология, астрология, теории на Карл Юнг, образи от Древногръцката митология, тамплиерите и розенкройцерите.

Скептиците виждат в тях само псевдонаучен инструмент, основан на случайността, а интерпретацията им – за субективна.

Тарологът Орлин Христов - гост в "Нощен Хоризонт", дава своя отговор на въпроса какво са тези карти - мит, психология, псевдонаука, философия, магия или изкуство.

В опит за повдигане на завесата около тайното знание за системата от архетипи – картинната книга на човешките състояния, отразяващи различни етапи от нашия живот. 78 изображения – големи и малки Аркани, които разказват истории и помагат на човека да развие интуицията си, да получи отговор на всички въпроси и да извърви най-дългия път – този към себе си.

Интервюто на Мария Костова с Орлин Христов в предаването "Нощен Хоризонт" можете да чуете в звуковия файл. 

ЗА ГРЕХА И ОЩЕ НЕЩО

 

Жабчо беше тъжен. Тъжен и… нещо като отчаян или по-точно - безсмислен. Да! Безсмислен! Така се събуди тази сутрин - с усещането за празнота, която запълваше душата му. Почувства се лек, безтелесен, невидим, несъществуващ. 

Пред вътрешния му взор прелетя за миг неясният образ на Госпожа Съдбата. Не можа да различи точно израза на лицето й, но май беше намръщено. Жабчо се стресна, врътна очета, тропна с крачета, погледна замислено през прозореца към небето и тихичко промълви - прощавай, прощавай, Уважаема моя Госпожо Съдба! Толкова добри дарове си ми дала!  - добри хора, добри родители, добри деца, добри приятели, добра работа, добър, интересен живот. И съвсем не на последно място - добро здраве! Благодаря ти, благодаря ти, Благодаря!

Жабчо се размечта, пред очетата му се разля пълна кофа с вселенска Доброта, светлинни вълни в зелено и жълто като че ли го обгърнаха в топла прегръдка.

Ами аз, аз, така де, се старая цял живот… да заслужа тези добрини, и аз добро да правя…И Жабчо се усмихна. Да, това беше вярно - стараеше се да е добър и всеотдаен във всяко едно отношение - в работата, към многобройното си семейство,  Към децата и внуците, които възпита в доброта и почтеност…

Да, ноооо … Имаше нещо, което му тежеше и което не можеше да си прости! Не можеше! Защото се уплаши! Уплаши се и пропусна Големия шанс - да направи и той нещо за доброто на страната си! Срам! Уплаши се да не изгуби работата си, да не го изритат, каквато съдба сполетя много от членовете на Обществото за демократични свободи. Тогава, преди Промените. Беше решил да се включи и в последния момент се отказа. Защото кой щеше да изхранва малките му невинни дечица!? Той беше сам, жена му Прекрасната Обичаща отдавна почина! Еееееех!

Жабчо скочи от дивана и както винаги когато се чувстваше неспокоен се заразхожда нервно из стаята. Продължи да се самообвинява за отдавна сторения грях и нищо не можеше да го успокои. Да, вярно, че по-късно, след непредвижданата от никого детронация на Големия първи, той активно се включваше в протестите и митингите, но… само това! Не можа да бъде полезен за така мечтаната трансформация на страната му към нормално човешко общество нито с идеи, нито с някаква съществена дейност!

Както се разхождаше хаотично из стаята, изведнъж Жабчо се спря, шокиран от внезапно появила се странна мисъл, по-скоро въпрос. Защо всъщност толкова много се срамува от този си пропуск, от този свой грях, както го наричаше? Да не би причината да е някакво несъзнавано желание да бъде видим, хвален, одобряван?  Дали е присъщата на много хора суета, страст към похвали и ръкопляскания? Страст толкова по-голяма, колкото усещането за пустота, за празнота и самота е по-могъщо. Кой пишеше по този въорос, някъде чете за… празнотата? За празните хора? Роло Мей? Да, да, той пишеше в книгата си “Човекът в търсене на себе си”.

Ами… добре, не е лоша идеята, каза си Жабчо, спря да се разхожда из стаята и седна на оранжевото канапенце. Зае любимата си поза за медитация и се потопи в безмълвието на пустотата. Надяваше се несъзнаваното да му проговори и да му подскаже истината. Колкото и тежка да е тя.

Езотеричното християнство

 https://draganbachev.com/2023/03/20/%d0%b5%d0%b7%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%85%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d1%81%d1%83%d0%b1%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4/

Тонева, К. Секуларизираната религиозност. С., 2018.

Фром, Е. Човекът сам за себе си, С., 1995

Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сатанизъм. С., 2017.

Reinkowski, M. Hidden Believers, Hidden Apostates: The Phenomenon of Crypto-Jews and Crypto-Christians in the Middle-East. Dennis Washburn u.a. (Hrsg.): Converting cultures : religion, ideology of transformations of modernity. Leiden; Boston: Brill, 2007.

Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38  (достъп 20.05.2020.).

György Tatar, Смъртта на Бог: Най-тежкото бреме, https://www.eurozine.com/смъртта-на-бог-най-тежкото-бреме/ (достъп 20.10.2020.г.).

_______________________________________

*Публикувано в Светодавец, 2021, бр. 6, с.52-59. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Фром, Е. Човекът сам за себе си, С., 1995, с.11.

[2]. Ницше, Фр., Тъй рече Заратустра, С. 1990, с.6.; вж. Ницше, Фр., Веселата наука, С.1994, с 125.; Мей, Р., Човекът в търсене на себе си, С. 2014, с. 53-54.

[3]. György Tatar, Смъртта на Бог: Най-тежкото бреме, https://www.eurozine.com/%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD   (достъп 20.10.2020.г.).

[4]. Според Фр. Ницше смъртта на Бог ще доведе не само до отхвърляне на вярата, но и до отхвърлянето на самите абсолютни ценности. Така, загубата на абсолютна основа за морал води до нихилизъм. Ницше се опитва да намери решение за този нихилизъм чрез „преоценка на всички човешки ценности“ (б. а.).

[5]. Има се предвид Римокатолическата и Протестантската църква, които от средновековието насам са активна страна в социалните конфликти (б. а.).

[6]. „При постепенно отслабващото духовно влияние на християнството в модерните общества културата се оказва натоварена с почти религиозни функции. Типичният модернист в изкуството или литературата е нещо като пророк, който предава божествени послания.“ Велчев, Т. Постмодерната ситуация – Прозорец, 2006, №3, c. 9.

[7]. Дюлгеров, Димитър. Теософско общество, ГСУ-БФ, т.VI/ 1928-29, с. 2.

[8]. Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38  (достъп 20.05.2020).

[9]. Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сатанизъм, 2017, с. 4.

[10]. Богомилската ерес представлява слабо изменение на павликянството. Вж. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1954, с. 124-128

[11]. Вж.Димитров, Стр. Проблеми на религиозния синкретизъм и скритото християнство. – В: Криптохристиянство и Религиозен синкретизъм на Балканите, С. 2002 , с. 11; Появата на Криптохристиянството не е изолиран резултат от насилственото ислямизиране. То е част от едно по-дълбоко явление – крипторелигиозността, което обозначава статута на хора, чиито религиозни убеждения и практики не са в съответствие с тяхната официална религиозна принадлежност и често се опитват да скрият този факт от широката общественост.  (вж. повече по темата у Reinkowski, M. Hidden Believers, Hidden Apostates: The Phenomenon of Crypto-Jews and Crypto-Christians in the Middle-East .  Dennis Washburn u.a. (Hrsg.): Converting cultures : religion, ideology of transformations of modernity. Leiden; Boston: Brill, 2007, p. 409-433.)

Дюлгеров, Димитър. Теософско общество, ГСУ-БФ, т.VI/ 1928-29, с. 2.

[8]. Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38  (достъп 20.05.2020).

[9]. Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сатанизъм, 2017, с. 4.

[10]. Богомилската ерес представлява слабо изменение на павликянството. Вж. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1954, с. 124-128

[11]. Вж.Димитров, Стр. Проблеми на религиозния синкретизъм и скритото християнство. – В: Криптохристиянство и Религиозен синкретизъм на Балканите, С

БЪЛГАРИНЪТ В КРИЗА - ЕЗИЧНИК, ХРИСТИЯНИН ИЛИ НЕВЕРНИК

Славка Гребенарова

web

Социологическите проучвания след 1989 г. показаха, че общото равнище на религиозност сред българите-християни, измервано с определена религиозна идентификация, се е повишило. Изтъкнато бе, че през 1992-1993 г. е налице т.нар. междинна фаза във възстановяване на религиозността в страната след 45 години войнстващ атеизъм. След рухването на бариерите, налагани от тоталитарния режим, дори се заговори за "религиозен бум". Този факт е силно впечатляващ като се има предвид, че България традиционно се отличава с по-ниска степен на религиозност в сравнение със страните от Централна Европа и Русия (Георгиева 1993: 67; Митев б.г.: 170-172). Разнообразието от религиозни прояви и нахлуването на нови вероизповедания в България не остана извън полезрението на изследователите, които маркираха неговите рамки и обърнаха внимание на някои от изявите му. Посочени бяха ежедневното свободно посещение на храма, което по време на празници се превръща в истинско стълпотворение; нарасналият избор на религиозна литература; усиленото строене на нови храмове или възстановяване на стари; ознаменуването на всяко важно начинание с водосвет; отслужването на литургии по тържествени поводи и официални празници; посещението на свети места и чудотворни икони и пр. (Елчинова 1999: 7; Богомилова 1999: 72-88; Иванова 1995).

БИБЛИОГРАФИЯ

Богомилова 1999 : Богомилова, Н. Религията - дух и институция. София. 

Войе 1995 : Войе, Л. Религията в постмодерността. -  Изток-изток, бр. 16-17, 9-22. 

Вълчинова 2000 : Вълчинова, Г. Проблемът за религиозното в антропологията на Средиземноморския ареал. - Антропологични изследвания, 1, 23-38. 

Гандев 1976 : Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. София. 

Георгиева 1993 : Георгиева, Цв. Структурата на властта в традиционната общност на помаците в района на Чеч (Западни Родопи). - Етническата картина в България (Проучвания 1992). С., 65-77. 

Гребенарова, Минчева, Ризова : 1998 Гребенарова, Сл., Е. Минчева, Г. Ризова. Якоруда и Девин - традиция и модерност. София. 

Димитрова 1999 : Димитрова, Н. Православие и езичество в българската хуманитаристика между двете световни войни. - Религия и църква в България. С., 423-426. 

Елиаде 1998 : Елиаде, М. Сакралното и профанното. София. 

Елчинова 1999 : Елчинова, М. Религията: промяна и традиция (Образи на религиозното). - Български фолклор, 4, 4-14. 

Иванова 1995 : Иванова, Е. Утилитарната сакралност - откриване на поносимостта. - Български фолклор, 1-2, 102-117. 

Кратко жизнеописание 1991 : Кратко жизнеописание на Архиепископ Серафим (Соболев). Тесалоники (Гърция). 

Митев б.г. : Митев, П.-Е. Връзки на съвместимост и несъвместимост в ежедневието между християни и мюсюлмани в България (социологическо изследване). - В: Връзки на съвместимост и несъвместимост в ежедневието между християни и мюсюлмани в България, С., 165-212. 

Нашата вяра 1996 : Нашата вяра. Свещена история на Стария и Новия завет. Православен катехизис и православно богослужение. Съставители: Макариополски еп. д-р Николай и архимандрит д-р Серафим. Пловдив. 

Страшимирова 1992 : Страшимирова, Св. Българинът пред прага на новото време. Ориентири на възрожденския светоглед. София. 

Субашки,Йотов 1985 : Субашки, В., С. Йотов. Безбожието на българина. София. 

Тодорова, Христова 2000 : Тодорова, А., М. Христова. Форми на поклонничество в Руската църква "Св. Николай". - ХVII четения на младите етнолози, 26-27 май 2000, Пловдив (под печат).

 

ОКУЛТНИ ДВИЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ

 

При направен един бърз преглед на движенията в България, които претендират, че са от окултен характер, достигнахме до извода, че чисто окултни движения в страната ни няма. В ученията им се наблюдава по-скоро преплитане на окултни с езотерични идеи. Разбира се, това не ги прави по-малко опасни за духовното здраве на нацията ни.

Общество „Бяло братство“
Най-ярък представител на т. нар. окултно движение в България е Общество „Бяло братство“. Основоположникът на движението Петър Дънов (1864-1944 г.) започва да се занимава с окултизъм още от края на XX в. През периода 1901-1912 г. той провежда френологични изследвания върху избрани представители от българския народ, част от чиито резултати са изложени в неговите неделни проповеди. През 1922 г. П. Дънов вече полага основите на т. нар. Окултна школа Всемирно Бяло братство, чрез което се демонстрира цялостният му подход към окултните умения и науки като астрология, хиромантия, физиогномия, френология, Кабала и др. В началото на окултната школа съществуват два класа: Общ окултен клас и Специален окултен клас (младежки), пред които П. Дънов изнася своите лекции. Последната лекция, изнесена пред Общия окултен клас, е на 20 декември 1944 г. (само седем дена преди смъртта му на 27 декември 1944 г.) 

Днес школата на П. Дънов продължава да е окултно ориентирана и да развива дейност в България като регистрирано вероизповедание Общество „Бяло братство“. 

Тук е мястото да се спомене и дейността на ученика на П. Дънов – Омраам Микаел Айван(х)ов (1900-1986 г.). Този последният заминава през 1937 г. за Франция и през 1947 г. регистрира там официално асоциация Всемирно Бяло братство. За разлика от Общество „Бяло братство“ Всемирно Бяло братство клони в своето учение по-скоро към езотеризма, отколкото към окултизма. О. М. Айванов е пример за синкретично мислене, което еволюира, след като напуска България и П. Дънов, за да се обърне към т. нар. „педагогика на посвещението“. За разлика от други движения Всемирното Бяло братство на О. М. Айванов предпочита да не окачествява вида на своята система и затова я нарича само „учение“. Това учение обаче е видимо езотерично, а не окултно, тъй като е съпътствано от ритуали на посвещение и от четене на книгата-откровение „Тайната книга на природата“. 

Общество „Път на мъдростта“
Друго типично българско окултно ориентирано движение е Общество „Път на мъдростта“. Създадено е през 1993 г. от Ваклуш Толев (1923-2013 г.) като доброволно, независимо, неполитическо и нерелигиозно сдружение с идеална цел. Под наименованието Общество „Път на Мъдростта“ сдружението е учредено на 13 октомври 1999 г. Доктрината на Обществото е концентрира върху мъдростта като нова духовна вълна, за която В. Толев твърди, че прави религиите и окултните движения живи и едновременно с това показва същността на историческите събития и културните успехи. 
Самият В. Толев, макар че критикува в своите беседи някои от основните концепции на П. Дънов, в доста от размислите си той е бил силно повлиян от окултното Общество „Бяло братство“. Ето защо и Петър Канев го окачествява в статията си „Religion in Bulgaria after 1989: historical and sociocultural aspects“  като „следдъновистки окултист“. 

Днес обществото на В. Толев продължава да е окултно ориентирано и да развива дейност в България като сдружение с идеална цел „Общество Път на мъдростта“.

Окултни центрове    
Наред с горепосочените движения в България място в „окултната ниша“ намират и т. нар. окултни центрове. Корени са пуснали многобройни подобни центрове в цялата страна, кой от кой с „по-надарени“ български ясновидци и магове. За пример ще дадем само два от тях – Окултен център „Селена“ и Окултен център „Надежда“.
Окултен център „Селена“ е създаден отпреди около 20-ина година и твърди, че целта му е да подпомага пробудените и пробуждащите се (клиенти – б. а.) в пътя им към просветлението. Горепосоченият окултен център е представен от Маг Селена и Маг Живин, а дейността му е съсредоточена главно върху практическата страна на окултизма. Маг Селена, която е създател на центъра, се занимава с ясновидство, нумерология, здравна диагностика, физиогномика, цвето- и литотерапии, графология и кармични анализи. За нея се твърди, че притежава най-висшия ранг на висококвалифициран и духовно ерудиран окултен специалист. Маг Живин е главен експерт по магия в окултен център „Селена“. За него се изтъква, че е експерт в редица магически традиции, сред които висша магия, уика, радиестезия, вуду, таро, кабалистична магия, руническа магия, изработване на талисмани и амулети и др.
Днес Окултен център „Селена“ претендира, че „има постоянна клиентела в България и в целия свят“, че „не е машина за пари“, че е „помогнал на хиляди“ и че „не е сред плътната маса от мошеници и психично болни, жънеща наред и убиваща доверието на хората в окултизма“.
Окултен център „Надежда“ е съсредоточен също върху практическата страна на окултизма. Освен традиционните гадаения, таро, нумерология, радиестезия, които предлага окултен център „Селена“, окултен център „Надежда“ е „с едни гърди напред“ и предлага на своите клиенти още тета-лечение и ангелска терапия.
Отделно от споменатите окултни центрове на територията на страната ни действат още и Окултен център „Психея“, Окултен център „Светлина“, Окултен център „Изида“ и други подобни.

https://www.infocultbg.org/2015/12/14/%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/