The C.G. Jung Institute of New York, the first Jungian training program in the United States, was formed in 1962. In 1973, the building at 29 East 38th Street was purchased to house the Institute, the Jung Foundation, and the Analytical Psychology Club. The C.G. Jung Institute of New York was chartered by the New York State Board of Regents in 1975 as a 501(c)(3) not-for-profit educational institution and is accredited by the American Board for Accreditation in Psychoanalysis to offer training leading to certification as a psychoanalyst. The Institute is registered with New York State as a program that leads to New York State Licensure in Psychoanalysis (LP) and is authorized by the International Association for Analytical Psychology (IAAP) to administer a Jungian training program. The Institute is also a member of the National Association for the Advancement of Psychoanalysis (NAAP) and is accredited by the American Board for Accreditation in Psychoanalysis (ABAP).
Близо до тази система стои аналитичната психология на Карл Густав Юнг и както е известно Хилман дълго време се обучава на юнгански анализ. Разликата на архетипната психология от юнгианската школа е в някои теоретични тънкости, свързани с теорията за самости (или същност, себе си). Ако, по идея на Юнг, съществува някакъв универсален модел на индивидуация (естествено с огромно количество варианти), целта на който е приближаването към центъра на психиката – Самости, то Хилман не приема такъв подход, считайки го за „монотоеистичен“. „Психологическия монотеизъм“ Хилман противопоставя на „психологическия политеизъм“, където в ролята на множеството богове встъпват образи, родени в несъзнаваното.
Хилман заема крайна позиция, отричайщи каквито и да е от тези цели, дори и за „самовъзстановяване“ в класическата психотерапия или „приближяване към себе си (самости)“, както е при Юнг. За Хилман образи, породени от фантазии, имат ценност сами по себе си и нямат смисъл, ако се гледат целите им, насоката им или дори анализирането им. Единствената задача на активното въображение, това е да даде идея как е възможна по-голяма автономия и свобода от контрола на Егото.
Брей, брей, изследвам Шута (или Глупака) както е оригиналното име на нулевата карта от Таро колодата, търся и моя вътрешен Шут - защото както казват някои специалисти той щял да ме научи да се освободя от страхове и предпазливост, но… този процес на опознаване на Шута май е безкраен…
Архетипите на Шута са много - както в човешката история, така и в изкуството. Един от тях е Клоунът. Цитирам:
“Клоунът – шут, мим, смешник, комик, палячо, циркаджия... Колкото имена, толкова и същности – от пакостливия Арлекин в Комедия дел Арте до зловещия Жокер в комиксите. Клоунът, който забавлява, но и клоунът като дявол, който сее смърт. Винаги в нелеп костюм, с грим на лицето и огромен червен нос. Прочутият червен нос! – не е ясно спрял ли е да диша, или надушва нещо... Седи уморен с отпуснати рамене. Разтяга хармоника така широко, както е разтегната и устата му. Клоунът с две различни половини на лицето: кой е човекът и коя е маската? Трите еднакви образа на клоуна като някаква троична пародия. Намигащият клоун. Картоиграчът. И този, старият, който си играе умилително с някое животинче, единственият верен приятел, сцени, напомнящи историите за скитници.”
Текстът е от публикацията на Ина Мирчева за изложбата на гръцкия художник Ангелос Пападопулос:
В младежките си години се прекланях пред творчеството на Пикасо, без да подозирам, че в личностно отношение май имаме някакво, макар и неясно сходство. Хм! Ами и той се е увлякъл по образа на Арлекин, един от архетипите на Шута! Цитирам:
“Пикасо е завадян от образа на Арлекин, който забавлява хората въпреки вътрешната си тъга. Отъждествявайки се с него художникът саздава цяла "арлекинада": "Клоун с дете", "Арлекин с къпеща се гола жена", "Семейство акробати с павиан" и др.”
http://www1.libvar.bg/art/rose.html
—————
Темата за Шута и и различните му ипостаси май е свръх обширна! Открих днес този разказ на ДЕЯН ЕНЕВ:
КЛОУНЪТ
Клоунът беше все тъжен. Питаха го: „Как така, хем си клоун, хем си все тъжен?”. Той отговаряше честно, не се криеше зад мълчанието си. „Дозата на смешното в човека, онова за всекидневна употреба, е в малко, да не кажа, в нищожно количество. Колкото една бучка захар. Ако го използваш за щяло и нещяло, бързо ще се разсипе и ще свърши. И на арената, когато наистина трябва да разсмивам хората, защото те затова са дошли, у мен нищо няма да е останало.”
Правеха се, че го разбират.
…
“Две са лекарствата, които могат да изцелят всичко и които носим винаги със себе си. Смехът и усетът за красотата.
Как можете да останете такива и на следващия ден, и на по-следващия? Като се гъделичкате? Не! А като с избистрената от смеха глава осъзнаете, че човек живее едновременно на две скорости. Едната е свързаната с ежедневието, където си дребнав, нервен, невротичен, злобен, сякаш са изсипали в тялото ти един чувал габърчета. Живееш, а не виждаш, живееш, а не чуваш.
Другата скорост е онази, която обикновено се отключва у нас, когато ни сполетят големите житейски събития. Те имат тази привилегия, че ни правят цялостни. Тогава ежедневната суетня изчезва като изтрит с гъба тебешир от черната дъска и ти разбираш, че достойнството, великодушието, благородството, онова, с което постоянно кичат като с еполети човек в празничните слова, не са празни черупки на думи, че красотата наистина е пръсната в целия свят около нас, има я и в отразения за миг в локвата летеж на птицата, и в примижаването на котката, излегната на припек върху оградата, и в гласа на далечния петел в зори, и в постоянството на Вечерницата. Тогава например, тъкмо тогава осъзнаваш изведнъж, че камъните мълчат, защото знаят, че в крайна сметка от тях се правят паметниците.”
Към целия текст: https://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%83%D0%BD%D1%8A%D1%82/
Основните научни постижения на Юнг, са свързани с:
- изграждане на разгърната концепция за структурата на личността, включваща
три основни равнища - его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано, плюс инстинктогенно несъзнавано;
- Юнг обосновава виждане, че хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез онзи пласт в психиката, наречен от него колективното несъзнавано.
Задълбочено анализира същността на колективното несъзнавано и архетиповете и техните символни проявления в митологията, фолклора, религиите, изкуството, сънищата, във всекидневния живот;
- разработва теория на личността,
в която се разглежда стремежът към постигане на цялостна личност, очертават се етапи в развитието на личността - индивидуация и трансценденция;
Чрез тезата за архетиповете се представя един всеобхватен, идващ от дълбините на човешката природа и хилядолетно развитие конструкт, механизъм за човешко развитие.
В концепцията на Юнг личностното развитие е вътрешно детерминирано. Тласъкът за развитие, както и основните етапи от това развитие, идват отвътре. Стремежът към развитие е вложен във всеки от нас, като някои архетипове имат най-пряко отношение към телеологичността в личностното развитие. Човек е свободен да се развива в желана насока - архетиповите модели задават само формата, а конкретното съдържание зависи от много фактори, включително и от свободната воля на индивида. Вярно е, че Юнг не говори за съзидателния характер на човешката природа - може би косвено това се подразбира при стремежа за самореализация, който естествено следва след себепознанието при индивидуацията.
Цел на индивидуацията е самоопознаване, разширяване на Аза, хармонизиране и взаимно балансиране на всички основни личностни структури. При разглеждне на някои от идеите на Юнг ще се опитам да представя дълбоките вътрешни механизми в културното развитие на индивида - така, както ги вижда Юнг.
Бих искала да разгледам на първо място теорията на Юнг за развитието на личността. Но доколкото тя е свързана с личностни структури - разширяване на съзнавания Аз, извеждане конструкти от несъзнаваното и интегриране към съзнавания Аз, хармонизация на противостоящи елементи в личността и пр., би трябвало да започна с кратко представяне на концепцията на автора за структурата на личността.
В теорията на Юнг човешката психика е изградена от няколко основни пласта или структури, разположени на съзнателно и несъзнавано равнище - това са его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано, плюс инстинктогенно несъзнавано (Юнг 1993; 1999).
Егото е онази част от психиката, която актуално се съзнава и чрез която хората обясняват своята жизнедейност - мисли, чувства, поведение. Тук се включва процесът на съзнателно формулиране на цели, които определят поведението ни, изборът на начини за постигането им, логическите обяснения, които даваме на нещата и събитията около нас, нашите съзнавани чувства, мисли, спомени, общуване, минал опит, който можем да възпроизведем - с една дума всичко онова, към което се отнасяме съзнателно.
Следващият значителен пласт се разполага в несъзнаваната част от психиката. Тук е хранилището на най-разнообразни неща - спомени за събития, емоции, факти, които сме забравили, но които при нужда бихме могли да си спомним; изтласканите от съзнанието конфликти и конфликтни ситуации, които по някаква причини са "неизгодни" на съзнанието ни; тук е и множеството от впечатления, допълнителни детайли от възприемането на реалността, които не са били важни в момента на възприемане, ненужни детайли, които биха претоварили съзнанието ни, недостатъчно ярки впечатления под прага на съзнателно възприемане - "маркирани" и включени в това несъзнавано равнище. "Несъзнаваното представя едно крайно неустановено положение на нещата: всичко, което зная, но за което не мисля в момента; всичко, което съм познавал някога, но съм го забравил; всичко, възприето от моите сетива, но не отбелязано от съзнаващия разум; всичко, което, без да искам и без да му обръщам внимание, чувствам, мисля, спомням си, искам и правя; всички бъдещи неща, които се оформят в мен и в определено време ще стигнат до съзнанието - всичко това представлява съдържанието на несъзнаваното. Това съдържание повече или по-малко може да бъде осъзнато или пък, веднъж съзнавано, може отново да стане такова в някой следващ момент" (Юнг 1993: 61). Юнг нарича този пласт лично несъзнавано. За разлика от Фройд (който твърди, че несъзнаваното не излиза на съзнателно равнище), Юнг смята, че достъпът на елементи от личното несъзнавано до съзнанието по принцип е възможен.
Структурата на личното несъзнавано включва и компактни сложни образувания - т.нар. комплекси (Юнг 2001б). Възникването им Юнг свързва със системни грешки във възпитанието, психичен дискомфорт поради невъзможност за пълноценна самореализация, психична травма, емоционален шок, морален конфликт и пр. Те оказват силно влияние върху личностното развитие. Доколкото съдържимото от следващия пласт - архетиповете от колективното несъзнавано, за да достигнат до съзнателно равнище, минават през личното несъзнавано и съответно се изкривяват от комплексите, последните са важен фактор за културно-личностното развитие. Често можем да чуем - "Тя има комплекс за малоценност", или "Той има комплекс към майка си", или към началника, към явяване на изпити; за някого казваме, че е "задръстен от комплекси" и пр.- този израз от всекидневния език показва, че явлението е почувствано от всекидневното съзнание и "се върти" в практиката.
Комплексите силно влияят върху нашето поведение и отношение към света, смята Юнг. Дори да ги съзнаваме, трудно можем да ги преодолеем. Затрудненията произтичат от тяхната природа. Те са сравнително автономни образувания, силно емоционално наситени, със собствена специфична енергия, която може дори да превъзхожда по величина съответния сектор на съзнателно равнище.
Юнг разглежда промените в отношението на хората към комплексите им в културно-исторически разрез. В далечни вярвания и религии причините за неприемливо човешко поведение се обясняват с обладаване от нечисти сили, дяволски влияния и пр. Във всекидневното си общуване доста често казваме: "Какъв дявол се е вселил в теб днес?" - може би това е далечен отглас от онези времена. С това практически отделяме комплекса, влияещ върху поведението на индивида, като нещо външно, различно от него самия. Това е един щадящ самочувствието обяснителен конструкт. Днес почти не прибягваме до него, съзнаваме, че комплексите са част от нашата психика, срамуваме се от тях, намираме ги за непристойни. Може би се страхуваме от комплексите си - доколкото не можем да ги контролираме съзателно и с усилие на волята. Стараем се да ги омаловажаваме, потискаме, отричаме - но въпреки всичко те намират път към съзнанието и поведението ни. При известни условия комплексите могат да обсебват личността до степен да определят поведението й. "Където започва царството на комплексите, там завършва свободата на Егото, защото комплексите са психични агенти, чиято дълбочинна природа все още остава неразгадана" - подчертава Юнг.
Личното несъзнавано се изгражда върху основата на личния и наследствен опит. То е индивидуално и уникално за всеки човек. Юнг особено подчертава индивидуалния характер на личното несъзнавано, за да си отвори пътя към третия, най-дълбок пласт в човешката психика. Той не е индивидуализиран, той е общ за всички хора. Юнг го нарича колективно несъзнавано (Юнг 1993; 1999; 2001а).
Колективното несъзнавано е резултат от еволюцията на човешката психика - еволюция, траяла десетки хилядолетия, включваща опита и на първобитните ни предци. Конструктите на колективното несъзнавано са предварително зададени в психиката на всеки от нас, изобщо не зависят от нашия опит или през наследствеността - от качествата и опита на родителите ни. Те са еднакви за целия човешки род - подчертава Юнг. Мозъкът на новороденото дете не е Tabula raza - празна дъска, на която тепърва ще се пише. Голяма част от тази дъска вече е изписана от опита на хилядите поколения преди него. В него са вложени конструктите на колективното несъзнавано.
Аргументите, които излага Юнг, за да обоснове тази фундаментална за обясняване на предаването на човешкия опит и културно развитие теза, са много и са доста убедителни (Юнг 1993; 1999). Само ще маркирам някои от тях: по аналогия с формирането и развитието на човешкото тяло, на инстинктите при животните и при хората. Юнг показва правомерността на допускането, че подобни механизми действат и на равнище психика. Няма нищо в нашето тяло, което да се появява в завършения вид, в който го виждаме "от нищото" едва при нашето раждане, без да е еволюирало преди това стотици хиляди години в млекопитаещите и преди тях. Спомена за това развитие носим като кодирана програма за развитие в себе си. Голяма част от психиката на животните включва кодирани прости, но и много сложни инстинкти, които в значителна степен определят поведението им - инстинкти, ковани десетки хилядолетия. Животните ги наследяват в готов вид и се раждат с тях. По външния вид на новороденото животно не личи, че то носи в мозъка си кодирани инстинкти или цели комплекси от инстинкти - ние узнаваме това, когато те се проявят в поведението им. Както не можем да узнаем предрезположенията или склонностите, правещи възможни действията на животните, преди да ги видим в това, което правят. "За нас е също толкова невъзможно да узнаем природата на предсъзнаваното психично предразположение, което дава възможност на детето да реагира по човешки начин - смята Юнг. Можем само да предполагаме, че неговото поведение произхожда от определени образци на функциониране, които аз описах като образи. Терминът "образ" има за цел да изрази не само наличната форма на активността, но и типичната ситуация, в която се разгръща активността" (Юнг 1999: 90).
Пътят, който изминава в развитието си човешкото съзнание, е дълъг и сложен - в това няма съмнение. При десетки хиляди последователни поколения човеци са изграждани, формирани, шлифовани, натрупвани и предавани базовите, най-необходимите мисловни, емоционални и поведенски конструкти. Те са предпоставка за справяне със сложностите на живота. Именно тези конструкти се съдържат в колективното несъзнавано - твърди Юнг. Те не зависят от конкретния човек, от времето и мястото, в което живее, еднакви са при всички хора от всички култури и цивилизации. "В колективното несъзнавано се съдържа духовното наследие на човешката еволюция, възраждащо се в структурата на мозъка на всеки индивид" - обобщава Юнг (1999: 200).
За да стигне на съзнателно равнище и се индивидуализира, опитът от колективното несъзнавано минава през пласта на личностното несъзнавано. Ако в структурата на този пласт сме "складирали" някакви значими комплекси, страхове, конфликти, тогава позитивният, помагащ опит, идващ от колективното несъзнавано, може да се изкриви, забави, преиначи и да излезе на равнище съзнание в един деструктивен, вредящ вид (Юнг 2001б). Сравняват влиянието на опита, идващ от колективното несъзнавано на равнище съзнателен живот с извор, чиято вода идва от много дълбоко - за да бликне чиста и помагаща, тя не трябва да среща значителни негативни и препятстващи пречки по своя път. В противен случай или не извира, или излиза на друго място, може би неподходящо и вредно, а и водата му е мътна и с нежелани примеси. Примерно при индивид със силен Едипов комплекс позитивният опит за отношения с бащата, бликащ от архетипа баща от колективното несъзнавано, ще се изкриви от комплекса и ще се появи в съзнанието с белезите на този комплекс.
Концепцията на Юнг за развитието на личността се основава върху допускането, че индивидът в един по-зрял етап от живота си, когато е събрал достатъчно житейски опит, развил е различни страни от своята индивидуалност, разгърнал е съзнавания и несъзнаван пласт от своята психика, има необходимост да консолидира, да хармонизира противодействащите в психиката му вътрешни сили и тенденции, в дълбочина да опознае себе си, за да може да реализира напълно вложените в него качества и способности. Юнг нарича този процес индивидуация. Към нея се пристъпва, когато всички основни личностни системи са добре развити - обикновено не по-рано от средна възраст. Доколкото огромна част от човешката психика е разположена в несъзнаваното - лично и колективно, а себепознаването е процес, който по определение протича само на съзнателно равнище, индивидуацията е свързана с извеждане на части от несъзнаваното и интегрирането им към съзнанието.
Коллективное бессознательное - это то, где все знания уже существуют и доступны при условии, что кто-то может распознать их. Однако, поскольку это первичная и универсальная вещь, она может общаться только с помощью символов, которые каждый человек на каком-то уровне способен распознать. Юнг проводит различие между личным бессознательным психики, в котором все, что забывается, отрицается, подавляется или блокируется человеком, отбрасывается, в отличие от коллективного бессознательного, которое является изначальным и универсальным хранилищем, «душой мира». Коллективное бессознательное, как его определил Юнг, объяснило бы, как работают психические системы, подобные Таро.
Юнг дал название архетипам и объяснил их как инстинкты, проявляющиеся в фантазиях и снах, часто обнаруживающие свое присутствие символическими образами. Однако это больше, чем просто символы, они оживают только тогда, когда их распознает сознание. Архетипы обычно возникают в бессознательной части психики, поэтому, по понятным причинам, сознательная часть не в состоянии легко их расшифровать, поскольку они ей неизвестны.
Практически все архетипы, упомянутые Юнгом, можно найти в колоде карт Таро, особенно в Старших Арканах, а некоторые могут даже проецировать более одного архетипа. Более того, точно так же, как человеческая психика имеет, как описано Юнгом, «Я» и «Тень», так и архетип Таро имеет позитивную личность и скрытый негативный аспект. Именно интуиция таролога и окружающие карты решают, что архетипы пытаются передать.
Индивидуализация
Юнг называет процесс бессознательного, пытающегося войти в сознание, чтобы «Я» могло стать целостным, «индивидуацией». Обычно бессознательное общается через архетипы в снах, которые для первобытного человека были очень ясны, но современный человек потерял способность расшифровывать этот древний язык. Трактовка Таро выполняет ту же цель. Она пытается пролить свет на то, что происходит с вопрошающим, особенно на то, чего он/она не осознает. Одна из целей нашей жизни состоит в том, чтобы снова сделать нашу раздробленную психику целостной, поэтому чтение Таро, как правило, является очень вдохновляющим и прекрасным опытом для вопрошающего.
Архетипы Юнга
«Тень» и «Я» - это две части психики - бессознательное и сознательное - черное и белое - буквально сценарий доктора Джекила и мистера Хайда. Точно так же разделение мужского и женского является причиной конфликта в психике и порождает архетипы «Анима» в мужчине и «Анимус» в женщине. «Мать» и «Отец» оставляют неизгладимое впечатление на психику человека, которое по-разному проявляется в бессознательном. «Смерть» - это еще один архетип наряду с «Возрождением», который является повторяющейся темой, проецируемой бессознательным. «Мудрый Старик/Женщина» - еще один из архетипов Юнга, который нашел свое отражение в Таро.
Тень в Таро
Хотя каждая карта Таро имеет негативный аспект и служит предупреждением для вопрошающего, Дьявол, обозначаемый как гротескное существо тьмы, обычно с рогами и хвостом, является воплощением того, что такое «Тень». На карте изображен Дьявол, нависающий над парой, держащей их в цепях. Точно так же «Тень» вечно скрывается за психикой, угрожая «поднять свою голову» в момент слабости, метафорически всегда удерживая ее в цепях. Но если бы психика могла признать и увидеть «Тень», ибо это вымысел, которым она является, ее эффект был бы сведен на нет, точно так же, как в Дьяволе Таро цепи являются фарсом – только до тех пор, пока два человека не протянут руку и не бросят их, потому что их руки свободны.
Старшие Арканы Верховная Жрица и Колесница. Колода А. Уэйта
Карта Луны в кельтском Таро прекрасно изображает «Личность» и «Тень» в психике, через две фазы Луны. Темная фигура прячет лицо за вуалью и крадется в темноту.
Старший Аркан Луна. Кельтское Таро
Повешенный тоже, в некотором смысле, изображает «Тень» – жизнь пошла наперекосяк, все перевернуто с ног на голову.
Мать, Женское начало или АНИМА в Таро
Существует ряд карт, обозначающих этот архетип, а именно: Императрица, четыре Королевы, Верховная Жрица, Сила, Луна и Справедливость. Когда они появляются в чтении женщины -вопрошающей, они обозначают «Мать». В зависимости от карты может быть определена грань архетипа «Матери». При чтении кверента - мужчины эти карты обозначали бы «Аниму», то есть подавленную, женскую, творческую энергию в мужчине. Опять же, в зависимости от карты можно определить тип энергии.
Архетип матери в Таро
Отец, Мужское начало или АНИМУС в Таро
Карты, представляющие эти архетипы - это Император, четыре Короля, четыре Рыцаря, Отшельник, Маг и Солнце. Появляясь в чтении кверента мужского пола, они могут представлять архетип «Отца», и в зависимости от карты могут быть установлены различные аспекты одного и того же. В прочтении женщины-вопрошающей они будут представлять «Анимус» или подавленную мужскую энергию.
Архетип Отца в Таро
Самость
Архетип «Я» очевиден в картах - Дурак, Мир и в какой-то степени Повешенный Человек, который изображает Себя парализованным или несинхронизированным, застрявшим в неудобном положении. Дурак обычно изображается как молодой человек неопределенного пола (андрогинный), почти сходящий с обрыва. Остальные 21 карта Старших Арканов рассказывают историю о путешествии этого человека по жизни, пока, обогащенный жизненными уроками, он/она не достигнет зрелости в фигуре на карте Мира.
Старший Аркан Дурак. Колода А. Уэйта
Смерть и Возрождение в Таро
Этот архетип обозначается картами Смерти и Башни, а также 10 Мечей в Младших Арканах, которые в колоде Артура Уэйта показывают десять мечей, воткнутых в спину человека. Эти карты не столько о физической смерти, сколько о вопиющей потребности в переменах, обновлении и возрождении.
Старшие Арканы Смерть и Башня. Колода А. Уэйта
Мудрый Старик / Мудрая Старуха
Этот архетип полностью изображен на карте Отшельника. Это также можно увидеть в карте Мага, поскольку у них есть ценные жизненные уроки, которыми они могут поделиться. Этот архетип на самом деле является продолжением «Я», внутреннего голоса или также голоса Бога. В чтении женщины-кверента то же самое может быть изображено Верховной Жрицей.
Хотя, как было сказано выше, почти каждая карта имеет отрицательный аспект, две карты четко изображают ее, а именно Верховная Жрица и Колесница. У первой есть черно-белая колонна и занавес позади нее, намекающий на скрытые уроки, которые необходимо выучить, а у Колесницы есть черно-белый конь/сфинкс, явно требующий баланса с преобладающими негативами.
Моя интерпретация на Магьосника от Марсилското Таро
Моя интерпретация на Магьосника от колодата на Райдър - Уайт
Първата карта от Големите аркани
Познавачите казват, че Магьосника е една от най-мощните карти в Таро колодата и ако имам късмета да ми се появи когато медитирам с Таро картите, това е знак, че имам способността да променя живота си към по-добро и силата да сбъдна мечтите си.
Е, признавам: Омагьоса ме Магьосника!
Толкова необятна сила ми дава, че ме вцепенява! Уж усещам величието на безкрайния потенциал в мен, неизмеримите ми, но още непроявени и неподозирани могъщества, но… в същото време се чувствам малка и безсилна в сравнение с неговите, на Магьосника, изисквания към мен!
Усмихвам се скептично, уважаеми господин Магьосник, май късничко се явяваш в живота ми…!?
Но, добре, няма да бързам със заключенията! Ще слушам моя гуру Юнг и ще потърся архетипите на Магьосника, пък току виж ги активирам и разпозная в моето лично и колективно несъзнавано!?! А пък това ще е малка, а може и не съвсем малка крачка, по моя път към себе си. Е, аз цял живот се търся, може пък вече да е дошъл моментът?…
И така, втурвам се в мой стил, да изследвам какво са разкрили познавачите за този магическо-мистичен персонаж, Таро учител, Магьосника.
Що е туй магьосник? Как да го определим? Простичко: Магьосник е лице, което прави магии, за да влияе върху хората или природата с цел да получи знания или мъдрост чрез свръхестествени явления и да лекува хората. Според други определения пък, магьосникът е шарлатанин, дори измамник… хм…
А ето едно по-интригуващо определение на Антония Велкова-Гайдаржиева:
“Магьосникът според Речника на Н. Геров е бродник, пътник. Той е отвъд стационираността, постигайки постоянната обнова и префасониране на аз-а чрез "маскиране, костюмиране и действане по предписано хаотичен начин (В. Търнър).”
Етоооо! Ураааааа! Магьосникът е бродник, аз пък съм скитник! Е, вярно, бях! Вече кротясвам, но скитникът е основно мое измерение! Приличаме си, господин Магьосник, миниатюрно, но все пак….
Така… време е за най-важната работа - започвам издирването на вероятните архетипи на Магьосника, разпилени из митовете, легендите, приказките, историята и културата на народите по света…
Но… от къде да тръгна? Момент! Ами разбира се - от моя си народ ще започна!
Имаме ли си ние наши си, митологични, легендарни, приказни и/или живяли някога магьосници, магове, фокусници и т.н. фигури?
Ами…. имаме си!
Може би най-известният пример е Боян Мага или Боян Магьосника или както е другото му, християнското му име - Вениямин, княз Вениямин.
И отново ще цитирам изключително интересното изследване на Антония Велкова-Гайдаржиева:
“С други думи, Боян-Вениамин е българското лице (лица), отворено към трансцендентността, оттатък тоталността на конкретно социалното. Така че Боян-Вениамин не е само конкретното проявление на Симеоновия най-малък син - той е персонификация на едно друго, ново измерение, което отваря възприятието на духовното бъдене. Мистическото озарение на Боян е издълбало пробива в перманентността на войни, политически интриги, смърт.”
И още:
“Боян Магесникът" е навярно първата "формула" на българската култура, която надмогва различието между душа и тяло, езичество и християнство, дуализъм и монотеизъм, социални комплекси и свобода; която е едновременно историческа слученост, племенен тотем, загадъчна визия и върховна културна репрезентация.”
Омагьосах се от откритието си! Да, не само че откривам за себе си една безкрайно културно-значима не само за нашия народ личност-легенда, не само че откривам един възможен архетип, елемент, част, структура от колективното несъзнавано и в частност, архетип на Магьосника от Таро картите, но си мисля (или въобразявам), че си открих и моя си архетип!
Ами… защо пък да не помечтая…
За Боян Мага като основател на богомилството и за още много неща, в следващата част.
Бележки:
Антония Велкова-Гайдаржиева. За магическите одеяния на Боян Магьосника ("Боян Магьосникът" на В. Пундев и "Хилядогодишнината на Боян Магесника" на Н. Шейтанов)
На картинките: мои цветни реплики на Магьосника от колодата на Памела Смит и от Марсилското таро
Магьосник
Магьосник е лице, което прави магии, за да влияе върху хората или природата с цел да получи знания или мъдрост чрез свръхестествени явления и да лекува хората.
А пред тях стоеше той - братът на цар Петра, вълшебникът, - и разбра той свещените тръпки на духа - и простря ръце над тях, а те паднаха - да ги благослови.
Николай Райнов. „Цар Петър” от „Книга за Царете”.
Николай Райнов отново е съвсем конкретен, когато пише в своя неиздаден труд „Богомилство и богомили”
Сирийските непознати, с тях Боян се намира още в Константинопол за ужас на наставника си патриарх Николай Мистик, представители на най-ранната християнска църква, които след столетия масонството ще определи като непознатите учители, пристигат тайно в храма край Преслав, като ръкополагат в епископски сан Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски и Йеремия, когото днес знаем като поп Богомил:
„Те получили като завет от посветените 22-те таблици на богомилското Таро.
Предадено му е и едно оригинално копие от Йоановото Евангелие”, пише Райнов.
Вековни дървета в страната ни имат силата да дарят бездетни хора с наследници и да предпазват от злини според преданията. Някои дървета обаче могат да ви донесат мъка и страдания.
Какъв е архетипът на магьосника?
Магьосникът е носител на знание, както древно, така и ново.
Архетипът на магьосника е синоним на познание.
В най-висшата си форма, магьосникът е мъдър, замислен, разбиращ, рефлективен, лечителен и съзерцателен. Той е архетипът на трансформацията и мистерията.
Като майстор на технологиите, магьосникът знае как да манипулира елементите. И като такъв, той притежава голяма сила да създава.
Вариации на архетипа на магьосника
Архетипът на магьосника е известен с много имена:
Мъдрец
Шаман
Светец
Мъдър старец
Ритуален старейшина
Водач
Пророк
Магьосник
Алхимик
Всеки от тези архетипи е различен израз на енергията на магьосника.
Швейцарският психиатър Карл Юнг често е подчертавал архетипа на Мъдрия старец в своите трудове:2
Мъдрият старец се появява в сънищата под прикритието на магьосник, лекар, свещеник, учител, професор, дядо или всяко лице, притежаващо власт.
Мъдрият старец е един от класическите юнгиански архетипи.
Архетипът на магьосника в културата и разказването на истории
В „Героят с хиляда лица“ Джоузеф Кембъл също подчертава важността на този архетип на магьосник.
Обикновено, в началото на пътуването на героя, младият герой се нуждае от помощ. Той често получава помощ от старец (наставник) със „свръхестествена помощ“.
Значението на тази свръхестествена помощ не може да бъде надценено, тъй като без това ръководство героят не би могъл да продължи мисията.
Крал Артур разчита на Мерлин. Нео е воден в Матрицата от Морфей. Хари Потър получава помощ от Дъмбълдор. Люк Скайуокър се нуждае както от Оби-Уан, така и от Йода, за да стане джедай.
Всяко племе от древността е имало шаман или знахар/знахарка, който да предоставя специална помощ и лечение на членовете на племето.
Магьосникът играе жизненоважната роля на ритуалния старейшина, който благославя по-младото поколение, позволявайки му да узрее в мъжественост (което е функцията на пътуването на героя).
Както обаче посочват Мур и Жилет, ритуалният старейшина до голяма степен отсъства в съвременното общество.3
Липсата на ритуални старейшини е част от причината за настоящата ни криза в мъжествеността.
Ролята на Магьосника в обществото
Изобретения, открития, технологии, език, математика, инженерство, астрономия, химия, физика, право, медицина и други науки, всички те попадат в сферата на Магьосника.
Всички знания, които изискват специализирано обучение, произлизат от енергията на Магьосника.
Архетипът на Магьосника е посветен на скрити знания от всякакъв вид. И като такъв, той е инициатор за другите.
Магьосникът приема ученици, чираци или последователи. Всички студенти, изучаващи в която и да е област, са чираци-шамани или Магьосници в процес на обучение.
Като чирак, вие преминавате през изпитание, като инвестирате големи количества време, енергия и пари в изучаване и тестване на способностите си, за да станете майстор на силите на Магьосника.
И както във всяко геройско търсене, няма гаранция, че ще успеете.
Когато хората имат въпроси, проблеми и болки, те търсят Магьосника за разрешение.
Jungian Archetypes: Magician, Seeker of Knowledge and Wisdom
