Св. Андрей, юродивият заради Христа: да видиш и да разкажеш
ОТ · ПРОТ. АНДРЕЙ ТКАЧОВ · 01/10/2013
Умопомрачен“ – така се превежда думата „юродив“. Поведението и отношението към такива хора от страна на обществото са били такива, каквито е подобавало да бъдат, тъй като най-важното допълнение – „заради Христа“ – не се е произнасяло на глас и не се е пришивало към ревера на дрехата.
Да, той е умопомрачен в пълния смисъл на думата – и слюнката му тече по брадата, и погледът му е безумен, и думите му са странни. Всички гледат да стоят настрана от такива хора, а в случай на буйство ги лекуват принудително.
Външно Андрей бил именно такъв, но скрит зад фасадата на доброволното безумие, извършвал непрестанен умен труд – молитвата.
Сложно е да говорим за светиите. Винаги има опасност да вземем висок тон и да се сринем във фалцет. Да седиш в калта и да хвалиш орела – нима това е подвиг? И да говориш можеш само в случай, че разбираш нещо. А за обикновения грешник е трудно да разбере светията, така, както рибата не може да разбере птицата. Толкова различни са те, макар и да са сътворени в един и същи ден! (Вж. Бит. 1:20).
Трябва да има особени причини за това човек да се преструва на умопомрачен. Ето, Давид се преструвал на безумен в двора на Гетския цар, за да спаси живота си (1 Царст. 21:13-15). А Андрей юродствал, за да скрие своята близост с горния свят, за да може удобно да извършва молитвата, без да бъде възхваляван за своята святост…
От всички отношения със света за юродивия остава само презрението и поруганието. Той търси именно това. В своето желание да получи унижения и насмешки, юродивият може да превъзхожда дори и мъчениците. Мъчениците могат да изобличават мъчителите и да им казват: вие сте безумни и вашата вяра е лъжлива, а аз, подобно на Павел, ви говоря „думи на истина и на здрав разум“ (Деян. 26:25). Юродивият не може да каже това. Напротив, всеки може да му каже: „Ти си безумец“, а той само може да се усмихне глупаво или да пусне някаква шега.
Доброволното безумие, привидно, но толкова изкусно, че е трудно да го отличим от истинското безумие, е особен вид защита на съкровищата. Под съкровище разбирам молитвата. Налага се да я защитаваме от похвалите, от суетата, от неизбежната свързаност със света и обществото – дори и от християнското, но все пак подвластно на страстите общество.
Очевидно пламъкът на молитвата, имащ нужда от такава защита, трябва да бъде необикновен. Тоест, съкровището трябва да бъде истинско, без примеси. Юродството не е път за придобиване на молитва, а по-скоро начин за запазването й. И още – начин на служение.
Но можем да си помислим и да кажем: „Щом като си такъв светец и така пламенно се молиш вътре в сърцето си, тогава защо не отидеш в пустинята или на някоя висока планина, и там да извършваш своя необикновен подвиг? Защо се буташ в хората на пазара, спиш пред входа на църквата, или влизаш с викове в женската баня, за да те бият?“.
Работата е там, че юродивият живее в света заради същия този свят. Той вече не бяга от света, страхувайки се да не се съблазни от нещо, а съзнателно пребивава в него, та молитвата, действаща в юродивия, да сгрява света, сляп по отношение на духовните неща.
Всичко това казваме и разсъждаваме за него, помнейки казаното по-горе: рибата няма да разбере птицата. Нима рибата със студена кръв и студено сърце може да разбере как бие горещото сърце в гърдите на чайката, летяща високо в небето? Рибата, в най-добрия случай, вижда тази чайка през дебел слой вода, отдолу нагоре, „смътно като през огледало“ (1 Кор. 13:12).
И така, Андрей е птица. Той „не сее, нито жъне, нито събира в житници“ (Мат. 6:26). Храни го Бог, и при това с такава мана, която ни кара да си спомним Откровението: „На оногова, който побеждава, ще дам да яде от съкровената мана, и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име“ (Откр. 2:17). Андрей вижда това, което остава скрито за всички останали. Той вижда бесовете, които особено много дразни със своя необикновен начин на живот. Вижда ангелите, които го защитават. Вижда светиите и общува с тях. Накрая, той вижда Майката на Господ Иисус Христос. Именно това видение е дало основание за възникването на празника.
* * *
По-нататък всичко е повече или по-малко известно на широкия кръг читатели. Видението станало в храма по време на молитва. Както по-късно св. Серафим Саровски видял на Литургията Христос, обкръжен от ангелските сили, така и Андрей видял Божията Майка, идеща по въздуха в обкръжението на светиите. Андрей чул молитвата на Богородица, молеща Своя Син да приеме молитвите на всеки човек, обръщащ се за помощ към Нея, Божията Майка.
Никой, освен Андрей, не видял това. Всички се молели и гледали встрани от олтара. Само юродивият с високо вдигната глава разглеждал нещо на купола или на стените. Така изглеждало тогава.
После той разказал за своето видение. Нали то се отнасяло не само за него, но и за целия народ! Народът го изслушал и не се надсмял, но подобно на Богородица, запомнил всичко, „слагайки го в сърцето си“ (Вж. Лук. 2:19).
Не всяко явяване или видение се превръща в празник. Малко ли са онези, на които са се явили небесни жители и са ги спасили от нещо?! За да се празнува това и да се помни с векове, е необходимо църковното съзнание да види общото в частното, и в единичния случай – проявяването на правилото.
Правилото на днешния празник звучи така: Божията Майка, бидейки взета в славата на Своя Син, не се наслаждава на небесния рай, а непрестанно се моли за света, посещавайки този свят.
Плодовете на тази молитва са известни на милиони хора, тъй като милиони хора в различно време са били облагодетелствани от застъпничеството на Пресвета Богородица.
По подобен начин и чудото на архистратиг Михаил в Хони е ценно не само като единичен факт, но и като проява на благото участие, което вземат в историята на човечеството чистите духове, верни на Господа.
Андрей видял и разказал на другите. А другите, в числото на които сме и ние, откликнали със сърцето си на чутото слово. Ние и преди сме знаели, че „любовта не отпада“ (1 Кор. 13:8), а тъй като Пресвета Богородица е Майка на истинната Любов, то и Нейната любов е безкрайна. Ние винаги сме знаели колко много и колко често помага тя на Църквата и изобщо на всички, които я молят за помощ. А благодарение на Андрей, сякаш с неговите очи, сме видели този олицетворен Покров.
Видели сме и сме се зарадвали.
Видели сме и сме се стоплили.
Видели сме и сме се обнадеждили.
Това, което е било тогава, продължава и досега. Благодатната Мария се моли на Своя Син за хората. Заедно с нея в молитвата участват ангелите, пророците, апостолите и мъчениците. Тази молитвена служба виждат избраните Божии раби, продължаващи своя земен път.
А всички останали, които нямат това духовно зрение, но сърцето им е обрязано, тоест възприемчиво към истината, в деня на празника пеят: „Величаем Те, Пресвета Дево, защото Тебе видя свети Андрей във въздуха, молеща се за нас на Христа“. I www.pravmir.ru.
Превод: Татяна Филева
https://www.pravoslavie.bg/?p=10945
Св. Андрей Юродивисв. Андрей Христа ради Юродивый † около 936 година Празнува се на 2 октомври заедно със Свв. Киприан и Иустина |
