I. МАГЬОСНИКЪТ

I. МАГЬОСНИКЪТ 

Първата карта от Големите аркани

Магьосникът е една от най-мощните карти в Таро колодата и ако се появи когато медитираме с Таро картите е знак, че имаме способността да променим живота си към по-добро и силата да сбъднем мечтите си.

Ипостаси на магьосника: Маг, вълшебник, чудотворец, заклинател, чародей, гадател, предсказател, шарлатанин, илюзионист, фокусник, жонгльор, …

Антония Велкова-Гайдаржиева: “Магьосникът според Речника на Н. Геров е бродник, пътник. Той е отвъд стационираността, постигайки постоянната обнова и префасониране на аз-а чрез "маскиране, костюмиране и действане по предписано хаотичен начин (В. Търнър).”

Кристин Димитрова: Магьосникът се отличава със: съобразителност, бърза реакция, предприемчивост. Талант и мощна творческа енергия. … Умение, гъвкавост, самоконтрол…Самоуверен, своенравен, непредвидим характер; бърз и по-способен от другите. Движи се по ръба на позволеното. Живее според собствените си закони. 

Банцхаф: “Пътят на Мага е пътят на Фауст, търсещ познание и намесващ се в Природата, проникващ в тайните й, за да я разбере и след това - да я овладее.”

Български архетипи: Боян Мага или Боян Магьосника или както е християнското му име - Вениямин, княз Вениямин.

БЪЛГАРСКИ ТАРОЛОЗИ: ОРЛИН ХРИСТОВ

 

Тарологът Орлин Христов с откровения за най-загадъчната от всички системи за гадаене

Отвъд рационалното: Таро и за

31 ЮЛИ 

Картите Таро съпътстват човечеството от поне 600 години, въпреки че има редица хипотези, които пращат раждането им много по-назад във времето в Древен Египет. Свързват ги с кабала, нумерология, астрология, теории на Карл Юнг, образи от Древногръцката митология, тамплиерите и розенкройцерите.

Скептиците виждат в тях само псевдонаучен инструмент, основан на случайността, а интерпретацията им – за субективна.

Тарологът Орлин Христов - гост в "Нощен Хоризонт", дава своя отговор на въпроса какво са тези карти - мит, психология, псевдонаука, философия, магия или изкуство.

В опит за повдигане на завесата около тайното знание за системата от архетипи – картинната книга на човешките състояния, отразяващи различни етапи от нашия живот. 78 изображения – големи и малки Аркани, които разказват истории и помагат на човека да развие интуицията си, да получи отговор на всички въпроси и да извърви най-дългия път – този към себе си.

Интервюто на Мария Костова с Орлин Христов в предаването "Нощен Хоризонт" можете да чуете в звуковия файл. 

Линк към подкаст с Орлин Христов:

https://www.youtube.com/watch?v=ixGC3Og2zb8

ГЕРОЯТ В ТЕБ: ШЕСТ АРХЕТИПА, С КОИТО ЖИВЕЕМ. КЕРЪЛ ПИЪРСЪН

 16-те архетипа 

На Керъл Пиърсън

Героят в теб : Шест архетипа, с които живеем, Каръл Пирсън

Cъc cрeдcтвaтa нa aнтропологиятa и пcихологиятa книгaтa очeртaвa яcно, c прозрeниe и рaзбирaнe, шecттe гeроични aрхeтипa, които cъщecтвувaт у вceки от нac, зa дa рaзбeрeм кои cмe и кaк живeeм животa cи. 

“Чудecнa и полeзнa книгa зa ходa нa пcихичното ни рaзвитиe, чиито eтaпи ce прeдcтaвят от чecто cрeщaни aрхeтипи, познaти нa повeчeто от нac… „Гeроят в тeб“ cъздaвa eволюционнa пcихология нa aрхeтипитe.“

Джийн Шинодa Боулън, aвторкa нa „Богинитe във вcякa жeнa и боговeтe във вceки мъж“

„Книгaтa ни прeдлaгa рeчник – нeвинeн, cирaк, cкитник, воин, мъчeник, мaгьоcник – зa дa обобщи широк обхвaт от модeли нa човeшкитe взaимоотношeния, и положитeлни, и отрицaтeлни. Peзултaтитe ca пълни c прозрeниe и ceбeрaзкривaнe. Чeтe ce c удоволcтвиe.“

Джecи Бърнaрд, aвторкa нa „Жeнcки cвят“

Героите правят пътувания, изправят се срещу дракони и откриват съкровището на цялостната си личност. 

Докато странстват, може да се чувстват много самотни, но в края на пътуването наградата им е чувството за общност: със себе си, с другите хора и със Земята. 

При всеки сблъсък със смъртта в живота се изправяме пред дракон, а винаги, когато избираме живот пред неживот и навлизаме по-дълбоко в непрекъснатото откриване на своята личност, ние побеждаваме дракона; вливаме нов живот в себе си и в културата. Променяме света. 

Потребността да извършим пътуването е присъща на човешкия род. Ако не рискуваме, ако вместо да правим пътуванията си, играем определените социални роли, се чувстваме сковани, изпитваме чувство на отчуждение, празнота, вътрешна пустота.

Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат навътре подтика си и се борят със себе си. Обявяват война на тлъстините си, на егоизма си или на някое свое качество, смятано от тях за неприятно. Или се разболяват и трябва да полагат усилия да оздравеят.

Като избягваме странстването, изпитваме неживот и пораждаме по-малко живот в културата. 

Главната тема на съвременната литература е това чувство на отчуждение и отчаяние. Антигероят е заел мястото на героя като централна фигура в литературата именно защото митът за героя, който господства в схващането на нашата култура за смисъла на пътуванията ни, е станал анахронизъм. Помислим ли за героя, наистина моментално си представяме само един героичен архетип: Воина! Пътешествието на воина обикновено е продължително, най-често самотно, той побеждава в битките и спасява изпадналата в беда девойка, като убива дракона или побеждава врага по някакъв друг начин.

Полът и новото определение на героизма

В западната култура героичният идеал за Воина е запазен за мъжете, и то главно за мъжете от бялата раса. Жените според този сценарий са девойки в беда, които трябва да бъдат избавяни, вещици, които трябва да бъдат убивани, или принцеси, които заедно с половината от кралството служат за награда на героя. Мъжете от малцинствата, поне в американската литература, обикновено са представяни като верни съюзници (например Хък и Джим в „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен или Самотният скитник и Тонто). Именно господарите на света – кралете, принцовете и техните поети – са ни определили какъв и чий е героичният идеал. Разбира се, определили са го по свой образ и подобие, смятайки, че героизмът е за малцина избрани. С появата на демокрацията и развитието на идеала за егалитарно общество първо белите мъже от работническата класа, а след тях жените като цяло и мъжете от малцинствата започнаха да изявяват претенции, че героичният архетип е техен.

По някаква ирония, докато жените, мъжете от работническата класа и мъжете от малцинствата прегръщат архетипа Воин, много бели мъже от средната и едрата буржоазия се дистанцират от него. Мисля, че това е така отчасти защото, макар този архетип да е мит, означаващ здравословното умение на самоутвърждаването и господството, в обичайната си форма той се основава върху раздялата – откъсването на човека от хората и Земята. Много мъже откриват, че стремежът да си по-добър от някого, да владееш и да управляваш, каквото и удовлетворение да носи за кратко време, оставя след себе си само пустота и отчаяние.

Архетипът на Воина е и елитарен мит, в чиято основа е идеята, че едни хора извършват героичните си пътувания, докато други просто служат и се жертват.

При все това действително всички сме едно. Ако всички ние не правим пътуванията си, не откриваме гласовете си, талантите си и не даваме уникалния си принос на света, започваме да се усещаме все по-малко живи – та дори и най-привилегированите сред нас. Никой не може дълго да извлича истинска полза за сметка на друг човек.

Когато започнах да анализирам този мит, реших, че фактически всички тревоги в днешно време се дължат на господството на архетипа Воин. Естествено, ако проблемите се решават в парадигмата „убиване на дракона“, това няма да донесе световен мир или да сложи край на глада в света. По-късно осъзнах, че архетипът Воин не е проблем сам по себе си, тъй като от гледна точка на развитието той е жизненоважен за еволюцията на човешкото съзнание. Без съмнение, той е еднакво важен както за жените и за мъжете от малцинствата, така и за белите мъже, въпреки че понякога определението на архетипа се променя, когато в действието участват всички, а не само малцина привилегировани.

Проблемът е, че ако насочи вниманието си само върху този героичен архетип, човек стеснява възможностите си. Мнозина бели мъже например се отегчават, защото имат нужда да излязат извън калъпа на Воина, а се усещаш сковани в него, защото той не само се определя като единствения героичен идеал, но се отъждествява с мъжествеността. Съзнателно или несъзнателно мъжете са убедени, че не могат да се разделят с това определение за себе си, без да се разделят и с чувството си за превъзходство над другите, особено над жените.

[…]

С удоволствие открих, че жените са развили алтернатива на сценария за героя, който убива злодея и спасява жертвата, и в нея няма нито истински злодеи, нито жертви – има само герои. Тази форма на героизъм сякаш съдържаше надежда, че тя не само може да даде на всички ни нов живот, но и да го направи по егалитарен начин. Тя обаче не би могла истински да разцъфне, ако за нея знае само единият пол. Докато навсякъде около себе си наблюдавах жени, които с оптимизъм играят по сценария герой – герой – герой, повечето мъже, които познавам, играеха по стария сценарий герой – злодей – жертва. Мъжете, които според това старо определение не можеха да бъдат герои, виждаха, че единствената друга възможна роля бе тази на жертвата, или антигероя. След това забелязах някои мъже и някои литературни герои мъже, които също бяха открили сценария герой – герой – герой и се чувстваха истински живи, жизнерадостни и героични, докато играеха.

Започвах да разбирам, че мъжете и жените преминават – макар в различна форма и понякога в малко по-различна последователност – през едни и същи в основата си етапи на развитие, като заявяват своя героизъм. В крайна сметка и за едните, и за другите героизмът е въпрос на цялостност, като с всеки етап на развитие те стават все по-верни на себе си. Парадоксално е, че има архетипови модели, управляващи процеса, през който всички преминаваме, за да открием неповторимостта си. Така че в етапите на пътуванията си винаги сме и прекалено верни на себе си, и прекалено сходни помежду си. Всъщност човешкото развитие спазва предвидима последователност, в която преобладават съответно архетиповете на Невинния, Сирака, Скитника, Воина, Мъченика и Магьосника, въпреки че западната култура насърчава мъжете и жените да се идентифицират с тях по различен начин.

Архетиповете и човешкото развитие

Невинният и Сиракът подготвят мизансцена: Невинният живее с чистата душа отпреди грехопадението, а Сиракът се сблъсква с реалността на грехопадението. Следващите няколко етапа представляват стратегии за живот в света след грехопадението. 

Скитникът започва да търси себе си отделно от другите, Воинът се научава да се бие, за да се защитава и да промени света според виждането си, а Мъченикът придобива способността да дава, да се обвързва и да се жертва за другите. 

Следователно движението е от страдание към самоопределяне, към борба, към обич.

Ясно ми беше, че героизмът на Скитника не се свежда до борбата. Героичната постъпка на Скитника – мъж или жена – е в това, че напуска тягостната ситуация и се отправя сам към неизвестността.

Отначало обаче не забелязвах героизма на Мъченика, тъй като в по-модерната литература е на почит освобождаването от по-стария идеал на саможертвата. Антипатията към мъченичеството е особено силна в книгите за жени, защото женското възпитание и нормите в западната култура затвърждават мъченичеството и саможертвата сред жените през голяма част от двадесетия век. Ролята на Мъченика сковава жените дори посилно, отколкото ролята на Воин сковава белите мъже.

Като се вгледах повторно в архетипа на Мъченика, започнах да уважавам силата му и да разбирам защо например християнството – което се върти около образа на Христос, умрял мъченически на кръста – толкова привлича жените и хората от малцинствата и също защо страданието и мъченичеството са били толкова важни в юдейската религия, особено в многобройните моменти и места, белязани от антисемитизъм.

Долових появата на древен архетип в миналото, пазен за още по-малък брой хора, отколкото архетипа Воин, който сега се преформулира като форма на героизъм, достъпна за всички. В тази форма героят е Магьосник или Шаман. След като се научава да променя заобикалящата го среда чрез здрава дисциплина, воля и борба, Магьосникът се научава да се движи с енергията на Вселената и чрез законите на синхронността да привлича онова, което е необходимо. Така че лекотата, с която Магьосникът взаимодейства с Вселената, изглежда като магия. След като се е научил да вярва на цялостната си личност, Магьосникът завършва един кръг и също както Невинният открива, че да вярваш е безопасно.

Всеки от архетиповете носи със себе си мироглед и заедно с него различни житейски цели и теории за смисъла на живота. 

Сираците се стремят към безопасност и се страхуват от експлоатация и изоставяне. Мъчениците искат да бъдат добри и виждат света като сблъсък между доброто (внимание и отговорност) и злото (егоизъм и експлоатация). Скитниците искат независимост и се страхуват от конформизма. Воините се стремят да бъдат силни, да влияят върху света и да избягват неефективността и пасивността. 

Целта на Магьосниците е да бъдат верни на вътрешната си мъдрост и да са в равновесие с енергиите във Вселената. И обратно, стремят се да избягват неистинското и повърхностното.

Всеки архетип проектира върху света своята собствена задача. Хората, управлявани от даден архетип, ще виждат целта му като облагородяваща, а най-големия му страх – като корен на всички проблеми на света. Те се оплакват от жестокостта, конформизма, слабостта, егоизма или плиткоумието на другите хора. От това възникват много недоразумения. Мъченикът често приема самостоятелността на Скитника като егоизъм, който Мъчениците ненавиждат. Стремежът на Воина да се наложи може да изглежда на Сирака като жестокост. А когато Магьосникът заявява, че ако реакцията е искрена, напълно нормално е човек да постъпва по всякакъв начин, включително по начините, от които доскоро се е боял или които е отхвърлял (егоистичен, мързелив и т.н.), за всички останали тези твърдения звучат като най-срамни неща!

На нивото на Магьосника обаче двойственостите започват да се рушат. Страхът на Сирака от болката и страданието се възприема като неизбежната обратна страна на едно определение за безопасност, което допуска, че животът ще е само приятен и лек. 

Магьосниците вярват, че фактически ние сме в безопасност, въпреки че често изпитваме болки и страдание. Те са част от живота, а в крайна сметка всички ние сме в божите ръце. По същия начин Магьосниците смятат, че егоизмът се поражда от разбалансираното фокусиране върху даването. Задачата не е да сте внимателни към другите, вместо да мислите за себе си, а да се научите да обичате и да се грижите за себе си така, както и за съседа си.

Магьосниците прозират отвъд схващането за индивидуализма и конформизма до знанието, че всички ние сме неповторими и всички сме едно. Виждат отвъд силата и слабостта и разбират, че непоколебимостта и възприемчивостта са „ян“ и „ин“ (yang и yin) – ритъм на живота, а не двойственост. Накрая, те знаят, че дори не е възможно да сме неистински, тъй като можем да сме само тези, които сме. Ние неизбежно заемаме във Вселената мястото, което ни се полага.

Всеки архетип ни води през двойствеността към парадокса и във всеки има непрекъснато движение от първобитен към no-изтънчен и сложен израз на основната му енергия.

Например мъжките и женските форми на героизъм изглеждат различни, защото мъжете остават по-дълго на някои етапи, а жените – на други. Тъй като са възпитани от обществото да се грижат и да служат, а може би и защото раждат, в живота на жените прекалено силно започва да властва архетипът Мъченик, още преди те да могат да изследват възможностите, които олицетворяват Скитникът и Воинът. Мъжете, от друга страна, биват насърчавани да контролират живота си и да властват над другите хора, да бъдат Воини, преди да разберат кои са. Те се придвижват бързо до етапа Воин, но замръзват там, и дори не просто там, а често на най-примитивните му нива. Често получават слабо или никакво насърчение и почти не разполагат с мъжки ролеви модели, за да развият чувствителност, загриженост и способност за обвързване.

Жените често не харесват етапа Воин и затова или отказват да направят пътуването, или ако го направят, се придвижват светкавично и стават Магьосници.

Жените, изглежда, се задържат на етапите, които изтъкват приобщаването (Мъченик и Магьосник), а мъжете – на тези, които изтъкват самостоятелността и противопоставянето (Скитник и Воин). Както Джилиган посочва, жените обикновено виждат света под формата на мрежи и паяжини на свързаност. Мъжете го виждат под формата на стълби и йерархични системи, където хората се състезават за власт. Ако насочим вниманието си към места, където има повече жени или повече мъже, без да виждаме цялостния модел на развитието, може да ни се стори, че има отделни и различни мъжки и женски пътища. Или пък, ако гледаме само към пътищата, а не към различния момент и различната сила на обвързаност с всеки архетип, ще излезе, че по отношение на развитието си мъжете и жените са еднакви.

Нито едното, нито другото е вярно. По отношение на развитието си мъжете и жените са еднакви и различни.

Типичният мъжки модел на развитие в западната култура е да се мине от Сирак направо до етапа Воин и да се остане там. Движението – ако има такова – настъпва по време на кризата в средна възраст, когато мъжът се сблъсква с въпросите за самоличността си. В резултат мъжът често започва да проявява по-голям интерес към въпросите на близостта, вниманието и обвързването, отколкото когато и да било. Обикновено развитието му изглежда така:

Сирак → Воин → Скитник → Мъченик → Магьосник

От друга страна, жената обикновено се развива от Сирак до етапа Мъченик, на който може да остане до края на живота си, освен ако нещо не я подтикне към по-нататъшно развитие. Понякога, след като като децата излязат от къщи, съпругът кривне, самоуважението ѝ отслабне или срещне еманципирани идеи, настъпилата криза на идентичността я кара да се запита коя е, след което се научава да бъде по-напориста. Ето модела на развитието ѝ:

Сирак → Мъченик → Скитник → Воин → Магьосник

Жена с професия, стремяща се отрано да бъде независима в живота, може да преминава едновременно през етапите на Воин и Мъченик, като в службата е упорита, а вкъщи се раздава. Мнозина мъже също подреждат живота си по този начин. Независимо дали става въпрос за мъж или жена, моделът се свежда до:

Сирак → Мъченик / Воин → Скитник →→→ Магьосник

В този случай проблемите на самоличността излизат на преден план, когато разцеплението изглежда неудържимо и противоположните ценности на Мъченика и Воина се обединяват достатъчно, за да се почувстваме отново цялостни.

Нужно е да се разбере обаче, че не е задължително мъжете и жените винаги да изживяват тези етапи в различен ред. Големи са индивидуалните различия. Освен това върху описания тук модел влияе типът на личността.

В теорията за типовете на Юнг някои хора се водят от аналитичния си мисловен процес, а други – от емпатичните, чувствени форми. Чувствените типове имат по-голям афинитет към архетипа Мъченик, а мисловните – към Воин. Онова, което харесваме, често развиваме най-напред, а оставяме за по-нататък изследването на качествата, които по-малко харесваме.

Следователно жените с предпочитание към мисленето и мъжете с предпочитание към чувствата са склонни да развиват едновременно чертите на Мъченик и на Воин, защото единият стремеж допълнително се усилва от сексуално-ролевата обусловеност, а другият – от личностния им тип*.

Някои обобщения по отношение на половете обаче може би са уместни. Точно в този момент за повечето мъже ценностите до голяма степен се определят от етиката на Воина. Пътят на съвременните жени обаче е раздвоен. По-голямата част от тях или са Мъченици, или са преминали бързо през етапите на Скитник и Воин и започват да правят опити да бъдат Магьосници. В зависимост от това коя група жени наблюдавате, можете да твърдите, че архетипът Мъченик е определено женски, за разлика от стила Воин, който е определено мъжки, или че стилът Магьосник въплъщава новопоявилата се женска система, за разлика от стария патриархален Воин, като начин на съществуване в света. Първото твърдение се възприема от консерваторите, а второто – от голям брой феминистки. Нито едното, нито другото е погрешно, но и нито едно от двете не изчерпва всичко.

В съзнанието на западната култура феминистките обикновено се свързват с архетипа на Амазонката, но истински еманципираните жени, изглежда, имат особена слабост към действието в стил Магьосник и са начело в изследването на архетипа, който контролира настоящата трансформация на човешкото съзнание – толкова значима, колкото и трансформацията, станала, когато мъжете ръководеха изследването на възможностите за положително (ян) действие и агресивността като средство за усъвършенстване на света. Откритието, че вълшебната пръчица и жезълът на Магьосника са подходящи инструменти за днешния свят, е твърде обнадеждаващо както за мъжете, така и за жените, защото обещава възстановяване на мира и любящата енергия между тях и между човечеството и Земята.

[…]

Съвети към читателите

[…]Възможно е да установите, че изложените в тази книга теории могат да ви помогнат да се раздвижите, когато се чувствате затънали. Понякога например е полезно да си спомните, че когато се усещате изоставени като Сирак, значи трябва да потърсите помощ.

Когато се чувствате отчуждени и изолирани от хората, вероятно сте се занимавали с проблемите на Скитника. Вместо да се тревожите как да установите по-голяма близост с хората, вгледайте се в проблемите на собствената си личност. Когато ги решите, така че да бъдете по-истински, взаимоотношенията ще се наместят от само себе си. Ако се чувствате Мъченик и виждате, че постоянно давате с надеждата нещата да се оправят, тогава се откажете от това, което смятате за „правилно“, и гледайте да извършите своето пътуване.

Ако живеете с манията да преобразите света или да накарате другия да се съгласи с вас, резултатът винаги е страх, че ако заобикалящата ви среда не се промени, вие не можете да се осъществявате и да имате онова, което желаете. Оцеляването ви изглежда застрашено,

но изходът не е в това да накарате другите да се променят, а в собствената ви смелост. Настъпил е моментът да направите качествен скок, да действате истински сега и да предложите на света своята собствена истина, без да настоявате другите да се съгласяват с вас. Когато направите това, почти винаги настъпва промяна (въпреки че не можете да управлявате крайния ѝ резултат).

Да имате увереност в себе си и в развитието си означава да вярвате, че вашата задача е да бъдете изцяло верни на себе си и че ако сте, ще имате всичко, от което истински се нуждаете за извисяването на душата си. Ако установите, че прекалено силно желаете даден изход, че се опитвате да влияете върху нещата в желаната от вас посока и че се измъчвате от неуспеха си, настъпил е моментът да култивирате у себе си вярата на Магьосника във Вселената, в загадката, в способносттa на неизвестното да ви даде онова, което ви е нужно. Разберете, че онова, което желаете, и онова, което ви е нужно, често не са едно и също и че е много разумно да имате доверие във Вселената, в Бога или в по-висшата си цялостна личност и повече да не се занимавате с това.

За да прилагате тези теории, е необходимо да осъзнаете, че всички сме същества с много измерения. Мнозинството от хората работят с различни архетипове в отделни страни от живота си. Например някои се влияят силно от съзнанието на Магьосника, когато мислят за духовните си проблеми, но не и когато мислят за здравето си. Ако в отделни етапи от живота си изследвате възможностите, присъщи на всеки архетип, може да разширите уменията си, но може и да не постигнете нищо, а да установите, че сте затънали в роли, които се обуславят от контекста, и че реакциите ви не отразяват, или вече не отразяват, истинските ви чувства.

Може да се страхувате, че ще отблъснете хората, ако, да кажем, изпробвате някои от уменията си на Воин вкъщи или методите си на Мъченик в службата. Или може да се страхувате да не изгубите властта си, ако изоставите високоразвити умения, за да изпробвате нови, в които отначало ще се чувствате несръчни и несигурни. Все пак може да ви е интересно, съблазнително и дори забавно да променяте репертоара си и да изпробвате нови подходи към познати ситуации. Да се налагате в личния си живот например е нещо различно – по стил и смисъл – от това да се наложите в обществения живот. В зависимост от контекста, в който се намирате, научавате нови страни на всеки архетип.

Обърнете внимание също, че по-примитивните разновидности на всеки етап дразнят хората просто защото са груби, още неусъвършенствани. Помнете, че в по-изтънчените и пo-изящните си форми нито един от подходите не е труден за възприемане от повечето хора. Ако има някаква трудност, тя може да се дължи на това, че някои хора губят ориентация при всяка промяна. С други думи, в процеса на промяна и развитие известен брой хора винаги ще се отдалечават от вас, но компенсацията ви е, че постепенно ще привлечете към себе си други, овладели по-голямата част от вашите умения, така че между вас може да съществува по-голямо разбиране и по-голяма взаимност.

Следващата таблица обобщава различните подходи към живота, присъщи на най-типичния светоглед, свързван с всеки архетип. Забележете, че във всеки месец – или седмица – може да проявите всички изброени реакции. Когато разглеждате тези архетипове, полезно е да осъзнаете, че всъщност всички ние ги познаваме. Когато се чувствам като Сирак, искам светът да ми бъде поднесен на тепсия и се дразня, че това не става. Когато се чувствам като Скитник, наистина нямам вяра на помощници и искам да правя всичко сама.

След като прочетете книгата, използвайте таблицата и направете теста в Приложението, за да опресните паметта си. Ще разберете кой подход най-често прилагате и това ще ви посочи кои са първостепенни те уроци за този момент от живота ви. Ако съзнавате къде сте, по-лесно ще се придвижите напред, при условие че желаете това да стане. […]

[/fusion_toggle][/fusion_accordion]

[/fusion_builder_column][/fusionг_builder_row][/fusion_builder_container]

Допълнителна информация

The Hero Within: Six Archetypes We Live By (1986),

Carol Pearson and Hugh Marr

Carol Pearson and Hugh Marr are pioneers in

their accomplishment and creation of the original PMAI® system and assessment. Beginning with The Hero Within: Six Archetypes We Live By (1986), Pearson brought together scholarship on literature and Jungian psychology and presented

6 basic archetypal characters found in stories

and myths across time and culture. 

The initial archetypes became 12 over time and when she collaborated with Marr, the two of them created 

the PMAI assessment—the first scientifically validated instrument measuring archetypal patterns. 

Today, the PMAI system enjoys wide popularity among professional development and leadership consultants, organizational consultants, branding professionals, educators, counselors and coaches, as well as many individuals interested

in exploring their personal growth through archetypes and individuation.

While working on this revision of the PMAI instrument I received feedback from consumers and one message that consistently came through is 

appreciation for a “re-enchantment” of the world through an archetypal and symbolic understanding of ourselves and our lives. 

taps into the heart of the PMAI system and is the basis of its popularity. 

The PMAI assessment brings genuinely new insight into a person’s life and through this it transcends static and mundane personality characteristics. Moving beyond personality, the PMAI system helps us to understand our life as one of 12 eternal stories human beings live and tell. Because these patterns are grounded in our attributes, qualities, attitudes, and behaviors, this transcendence is not arcane but embodied and real. It is the kind of transcendence that people

preface

need right now—and perhaps, always—to go beyond the limits of personality characteristics to live their broader and deeper stories.

If you are reading this, I presume you are a professional practitioner, researcher, or interested individual for whom a basic understanding of the validity of the instrument is sure to strengthen your work. The psychometric properties of

the PMAI instrument meet or exceed industry standards. The reliability tells you that the instrument is consistent in its results and not arbitrary. The validity of the PMAI assessment tells us that the instrument measures what

it claims to measure: 12 bounded, distinct archetypal patterns. The reliability and validity of the assessment is a necessary but not sufficient condition; necessary in that an unreliable instrument tells people nothing of lasting value

or real meaning about themselves, yet insufficient in and of itself because the real work is in the theory and application of a person’s PMAI results.

It has been said in spiritual and mythological circles to remember that the finger pointing to the Moon is not the Moon. It serves us to apply this insight to the PMAI assessment. In our case, the Moon represents insight into the potential of a person and their story and the instrument acts as a portal to that greater level of self. To develop and live their potential, people engage in the real work, hopefully with a consultant or practitioner, of learning to embody the various archetypal dynamics and patterns that they possess. The PMAI instrument is a reliable entry and guide into the larger journey towards broadening and deepening who you can be.

Kesstan Blandin PhD Vice President of Research & Development Center for Applications of Psychological Type Gainesville FL

In many indigenous traditions, a person seeking answers to questions would approach a medicine manor woman sitting by the fire and ask what they should do to resolve their dilemma. He or she classically would respond to this request by saying, “Let me tell you a story.” Moms, dads, mentors, and friends can do this, too…. In new situations, often what is needed is a new story that can help supply a map for the new journey and a toehold when that journey feels like climbing up a steep and dangerous mountain.
  — Persephone Rising: Awakening the Heroine Within

ТАРО ПСИХОЛОГИЯ. Галя Георгиева

 

Таро Психология (Е-книга)

Автор: Галя Георгиева

За книгата:

“Таро психология” е книга, създадена от вдъхновението на дълбокото себепознание и връзката между древната мъдрост на Таро и съвременната психология.

В нея ще откриеш:

• Архетипното проявление на всяка карта;

• Психологическо и личностно развитие през погледа на Таро;

• Подходящи въпроси за саморефлексия и осъзнаване;

• Афирмации, които да подкрепят твоя вътрешен процес на израстване;

• Предизвикателствата и капаните, които всяка карта крие в себе си.

Тази книга не е наръчник за предсказване. Тя е пътеводител към вътрешния ти свят — към разпознаването на твоите мисловни модели, емоционални състояния и възможности за трансформация.

За кого е тази книга:

• За всеки, който иска да работи със себе си;

• За тези, които търсят по-дълбоко разбиране на Таро;

• За психолози, консултанти и коучове;

• За всеки, който иска да създаде по-осъзнат и пълноценен живот.

  
  

  
  

  https://www.taro-akademia.com/tarot-psychology-book-galia-georgieva

  
  

  
  

  
  

  
  

  
  

  
  

  
  

ИВАЙЛО САРАЛИЙСКИ. ТАРО: ИЗКУСТВОТО, КОЕТО (НЕ) РАЗБИРАМЕ

 

Таро: Изкуството, което (не) разбираме

Ивайло Саралийски

е художник, графичен дизайнер и преподавател с докторска степен по визуални изкуства от Нов български университет. Асистент в департамент „Изящни изкуства“ на НБУ, той води курсове по визуални средства и векторен дизайн. Творчеството му обединява традиционни и дигитални техники, като често изследва теми, свързани с таро, визуалната култура и социалната символика. Участвал е в изложби като „LET THERE BE LIGHT“ и Осмо национално триенале на графиката и е автор на научни публикации, посветени на историята и трансформациите на картите „Таро“. 

През 2024 г. представя мултижанровия проект „БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО“ – първите български гадателски карти, вдъхновени от Прехода, съчетаващи изкуство, история и окултизъм.

 

„Стаята на Таро“ от филма The Holy Mountain (1973) на Алехандро Ходоровски – „Таро“ като инсталация и алхимичен и духовен път, а не средство за гадаене

Картите Таро се състоят от 78 карти, разделени на две основни групи – големите аркани и малките аркани. 

Големите включват 22 карти с дълбока символика, които представят архетипни образи и основни етапи от човешкия духовен път. Те се възприемат като ключовите „гласове“ в Таро системата, носещи най-силни послания. Останалите 56 карти съставляват малките аркани и са разделени на четири бои – жезли, чаши, мечове и пентакли – всяка съдържаща десет номерирани карти и четири дворцови карти, сходни на обикновеното тесте карти за игра (паж, рицар, кралица, крал).

Картите Таро се появяват през XV век в аристократичните среди на Северна Италия под името „tarocchi“, представлявайки елегантна игра, която съчетава визуална естетика и символични послания. 

Ръчно рисувани и богато декорирани, първоначалните тестета отразяват духа на Ренесанса – интереса към класическата символика, философия и красота. През следващите векове картите се разпространяват из Европа, претърпявайки различни стилови и тематични промени.

Истински повратен момент настъпва през XVIII и XIX век, когато езотеричните движения като тези на Антоан Корт дьо Гебелен и Елифас Леви придават на Таро мистичен и окултен смисъл. 

Именно в този период картите се обвързват със символика от кабала, алхимия и предполагаеми древноегипетски тайни, превръщайки се от художествено произведение в инструмент за пророчества.

В началото на XX век се появява и най-известното днес тесте Таро – Райдър-Уейт, създадено през 1909 година от художничката Памела Колман Смит и окултиста Артър Едуард Уейт. Това тесте, издържано в ярък и разбираем символизъм, оказва огромно влияние върху съвременното възприемане на Таро. Въпреки че картите Райдър-Уейт популяризират и подсилват мистичния аспект на Таро, те парадоксално го утвърждават и като визуално изкуство, разширявайки значително тяхната културна роля. 

Осъзнаването на тази историческа динамика ни позволява да разгледаме Таро не само като мистична практика, но и като важно културно наследство – произведение на изкуството, чиято символика отразява вековни културни и художествени влияния.

Скептицизмът към картите Таро се поражда от няколко основни фактора, свързани с културните нагласи и социалните предубеждения. Първата причина е тяхната силна асоциация с мистицизма и окултизма, установена още през XVIII и XIX век. С популяризирането на картите като средство за гадание и пророчества, те стават символ на ирационалното и суеверното, което предизвиква отхвърляне от страна на рационално ориентираната част на обществото.

Вторият фактор е доминиращото влияние на науката и рационалното мислене в съвременния свят. Научната парадигма предполага критично отношение към всичко, което не може да бъде емпирично доказано, а Таро – със своята символична природа и неясни интерпретации – трудно се вписва в тези рамки. В резултат, картите често се отхвърлят без разглеждане на тяхната естетическа или културна стойност.

Третата причина е повърхностното популярно възприятие на Таро, свързано с масовата култура и медийни стереотипи. Филми, книги и медии често представят Таро като клише – загадъчен инструмент, използван от гадатели или шарлатани. Това води до предразсъдъчно и негативно възприятие, което подхранва допълнително скептицизма към Таро, пренебрегвайки неговата художествена значимост и богата символика.

Разбирайки тези причини, можем да преодолеем ограниченията на съвременното мислене и да се доближим до картите Таро като към визуално изкуство, заслужаващо сериозно внимание.

Когато разглеждаме картите Таро в контекста на предубежденията, можем да видим скептицизма и предразсъдъците като един особен вид „грях“ – греха на интелектуалното високомерие и затвореност. Съвременното общество, доминирано от научно-рационален поглед към света, често допуска този „грях“ – отхвърлянето и заклеймяването на всичко, което не може веднага да се впише в приетите рамки. Таро страда именно от този тип интелектуално отричане, което ограничава възприятията и разбиранията за него само до повърхностни и често негативни представи. Вместо да се търси смисълът и художествената стойност в символиката и визуалната сложност на картите, обществото предпочита да ги класифицира бързо и лесно като ирационално и несериозно занимание.

Всъщност, този предразсъдък не е просто неразбиране, а съзнателен отказ от диалог с различното. В този смисъл става дума за „греха“ на нежеланието за осъзнаване на многопластовата реалност на Таро, на отхвърлянето на една цяла културна традиция, свързана с визуалното изкуство, символизма и историята. Преодоляването на този „грях“ изисква откритост към непознатото и готовност за преосмисляне на стереотипите. Само така можем да оценим пълноценно картите Таро – като изкуство, достойно за уважение, внимание и задълбочен поглед отвъд ограниченията на предразсъдъците.

Картите Таро не са просто мистичен инструмент, а богато визуално изкуство с дълбок исторически и културен заряд. Скептицизмът и предразсъдъците към тях често представляват интелектуален „грях“ – отказ от разбиране на различното и сложното. Преосмислянето на Таро отвъд популярните стереотипи е ключово за преодоляване на ограничеността в мисленето и за истинско оценяване на това изкуство. В крайна сметка, именно отвореността към символите и смисъла зад образите ще ни позволи да разберем Таро не като суеверие, а като значим художествен феномен, заслужаващ уважение и внимание.

ИСТОРИЧЕСКИ И КУЛТУРНИ КОРЕНИ НА ТАРО КАРТИТЕ.

АНАЛИЗ НА ПРОИЗХОДА И ЕВОЛЮЦИЯТА

Д-р Ивайло Саралнйскн

Нов български университет

Abstract. T his artic\e explores the origins and historical development ofTarot cards. The main theories ofthe origins ofthe Tarot are examined, including those linking it to ancient Egypt, medieval Europe and Renaissance Italy. The role of Tarot cards in various cultural and spiritual traditions is also detailed, as well as their influence on contemporary practices in psychology and self-knowledge. Contemporary views ofthe Tarot are also explored, highlighting the symbolism and functions ofthe cards, as well as the challenges in their use. In conclusion, the study presents the Tarot cards not only as а tool for divination, but also as а significant element in cultural history and personal development.

Keywords: Tarot; history; origins; Renaissance; culture

Увод

Съществува огромно разнообразие от колоди Таро, изпълнени със симво­лика от множество религиозни, езотерични и културни традиции. 

Създате­лите на различните тестета твърдят, че всяко от тях има определена цел и е подходящо за определени хора. 

Но какво представлява колодата Таро?

Таро се състои от седемдесет и осем карти. По-голямата част от тестето има структура, сравнима с тази на обикновеното тесте карти за игра. 

Петдесет и шест от картите са разпределени в четири бои и тази структура опроверга­ ва първоначалното предполагаемо предназначение на Тара за използване в игри, много подобни на съвременния бридж. 

Тези, които използват Таро за езотерични цели, имат специално наименование за тази група, наричайки ги „Малки Аркани"' . Както при обикновеното тесте с карти за игра, всяка боя се състои от номерирани карти от 1 (асо) до 10, с три съдебни карти - Вале, Дама и Поп. 

При боите в Таро обаче има допълнителна съдебна карта - Паж. 

Когато Таро се появява за първи път, в него са използвани знаците на итали­анските бои от обикновеното тесте карти, а именно Чаши (Сорре), Бастони (Bastoni), Монети (Denari) и Мечове (Spade). Тези знаци на боите се отнасят към съвременните английски и френски знаци съответно на купа (Coeur), спа­тия (Trefle), каро (Carreau) и пика (Pique). Тъй като игрите с карти, които се иг­раят както с обикновена колода, така и с Таро, се разпространяват от Италия в цяла Европа, знаците за всяка боя се превръщат в отличителни, специфични за региона модели.

Останалите двадесет и две карти от колодата Таро се състоят от двадесет и една подредени коза и една неномерирана, или номерирана с О - карта „Глу­пакът". Тези карти обикновено се отличават със сложната символика, която показват. 

Използващите колодата Таро за гадаене често употребяват термина „Големи Аркани", за да опишат групирането на козовете и картата „Глу­пакът". По този начин структурата на Таро се различава значително от тази на обикновеното тесте карти за игра. 

Първоначално необозначени, козовете носят имената „Магьосникът", ,,Папесата", ,,Императрицата", ,,Императо­рът", ,,Папата", ,,Любовниците", ,,Колесницата", ,,Силата", ,,Отшелникът", ,,Колелото на съдбата", ,,Справедливостта", ,,Обесения", ,,Смъртта", ,,Умереността", ,,Дявола", ,,Кулата", ,,Звездата", ,,Луната", ,,Слънцето", ,,Съдбата" и „Света". 

Имената на отделните козове, формата на символиката върху тях и тяхната подредба се различават в различните колоди в зависимост от мястото, където е създадена всяка от тях, целта, за която са създадени, и намеренията на художника, който ги е изработил.

1. Произход на Таро

Никое ново изобретение не се появява за първи път в окончателен и за­ вършен вид. Вместо това има редица фалстартове, постепенни промени, ре­визии и преработки, така е и с изобретяването на Таро. 

Най-вероятно е ко­лодата Таро да се е развила от колодата от петдесет и две обикновени карти за игра, разпространена в много страни на Запад. Съществуват значителни съответствия в структурата и символиката меЖду двата вида колоди, които показват тясна връзка в развитието им. Всъщност косвените доказателства подкрепят тази хипотеза. 

Обикновената колода карти за игра се споменава за първи път в проповеди и забрани срещу хазарта около петдесет години пре­ди първата документирана поява на Таро (Depaulis 1984, р. 33). 

През 1371 г. Педро IV Арагонски, поръчва колода карти на каталунеца Жауме Марч (,Berti & Gonard 2006, р. 52), а само шест години по-късно, 

през 1377 г., Иоханес от Райнфелден в Швейцария споменава за колода, състояща се от потринадесет карти в четири бои, всяка от които се състои от десет числови карти и три съдебни карти, състоящи се от крал, горен маршал и долен маршал (Steele, 1900). През същата година „играта на карти" пристига в Швейцария, но бързо е забранена. Почти едновременно с това картите за игра се споме­нават в редица бюрократични документи, включително каталози на имуще­ството, укази, градски хроники и счетоводни книги във Флоренция, Сиена, Париж и Базел (Dummett& Mann 2013, рр. 10-32). 

Най-вероятно колодаrа Таро е била въведена в Европа чрез проспериращото морско пристанище Венеция, което е осъществявало оживена търговия със страните от Изтока и Близкия изток (Hargraves 1966, р. 223).

По това време колодата се е състояла от петдесет и две карти, разпределени в четири бои. Очевидно е също така, че при липсага на преходни колоди или несъмнени предшественици, колодаrа карти за игра не е европейско изобретение (Dummett& Mann 1996, рр. 33-34).

Вероятен неин предшественик е открит през 1939 r. в истанбулски музей от археолога Л. А. Майер. Тестето е от Мамелюкския султанат и очевидно е пред­шественик на лаrинското тесте карти за игра. Чрез сравнение с египетски илюс­тровани ръкописи с известен произход то е даrирано към XV век (Hoffmann 1973, рр. 18 - 19). От цялото тесте са оцелели 48 карти, като те са разделени на четири бои: Мечове, Поло-палки, Чаши и Монети. Всяка от тях се състои от десет число­ви карти и три съдебни карти, начело с Краля (Dummett& Mann, р. 39).

След каrо са внесени в Италия през Венеция, картите са адаптирани от про­изводителите на карти, за да отразяват тънкостите на местнаrа куюура (Olsen, рр. 42-43). Най-очевиднаrа модификация е обновяването на боята на Палките за поло в Бухалки, тъй каrо по онова време играта поло не е била добре познаrа в Европа.

Както беше посочено в началото, най-старите открити досега колоди за таро са от Северна Италия и са даrирани от първата половина на XV век. 

Първаrа информация за самоличността на създаrеля на Таро се съдържа в писмо, на­писано от венецианския военен капитан Якопо Антонио Марчело. Писмото е даrирано от 1449 г. и придружава колода Таро (carte de trionfi), изпраrена каrо подарък за кралица Изабела Анжуйска-съпруга на крал Рене 1, херцог на Ло­тарингия (Olsen 1994, р. 1). В писмото Марчело твърди, че известният художник Микелино да Безоцо2 е нарисувал колодаrа, която е измислена от херцог Филипо Мария Висконти от Милано (Olsen 1994, р. 1). Въпреки че колодаrа карти, оп­исана от Марчело, не е оцеляла, писмото му и един поучителен трактат на ла­тински език, написан от секретаря на ексцентричния херцог, Марциано да Тор­ тоно, все още съществуват (Dummett& Mann 1996, р. 82). 

В трактаrа, озаглавен "Tractatus de Deificatione Sexdecim Heroum", се твърди, че идеята за колодаrа е на херцог Филипо Мария Висконти и че тя е изработена от прочутия художник Микелино да Бесоцо (Olsen 1994, рр. 106-107). Биографът на херцог Висконти, Уберто Дечембрио, който пише през 1440 г., също описва колода от подобни кар­ти и изглежда правдоподобно тази колода да е описанаrа в писмото на Марчело и трактаrа на Марциано (Вerti& Gonard 2006, р. 52).

Дечембрио описва колодата каrо „шестнадесет небесни принца и барона" с четирима крале. Въпреки че шестнадесетте карти са последователни как­то при колодаrа Таро, те са разпределени в четири реда или масти, а именно:  ,,Добродетели", ,,Богатство", ,,Девственост" и „Удоволствия" (Pratesi 1989, р. 3). Няма съмнение, че тази колода се е различавала много от колодата, която по-къс­ но се е превърнала в Таро, но изглежда, че тя е представлявала междинен етап между обикновените карти за игра и Таро. Въпреки че шестнадесетте божества не присъстват като козове в по-късните колоди Таро, има известно сходство меж­ ду боите на Добродетелите, Богатството, Девствеността и Удоволствията и тези на познатата колода Таро и на обикновените карти за игра. Франческо Пратези предполага, че боята Денари (Монети) съответстват на реда на Богатствата; Пи­ките (Мечовете) са се превърнали в Добродетели; Копите (Чашите) са вдъхно­ вили Удоволствията; а Бастоните (Жезлите) са станали известни като Девиците (Pratesi 1989, р. 3).

Изобилието от административни документи от различни дворове в Северна Италия подсказва, че между времето на писмото на Марчело и края на XV век е имало изобилие от ръчно изработени тестета. 

Въпреки това са оцелели само двадесет частични колоди (Olsen 1994, р. 2). Най-ранните от тях произхождат от двора на Милано, управляван от херцог Филипо Мария Висконти. Въпреки че между техните структури има широко съответствие, те не приличат много на колодата, описана в трактата на Марциано или в писмото на Марчело. 

От за­пазените тестета има три, които представляват особен интерес, тъй като са ед­новременно най-старите и най-пълните. Трите колоди имат общи карти, раз­пределени в традиционните италиански бои: Монети, Мечове, Чаши и Бухалки (Dummett & Mann 1996). 

Една от тези колоди, известна като колодата Вискон­ти-Сфорца, изглежда, е непосредственият родоначалник на стандартизираните колоди с повечето от познатите козове.

Символиката, изобразена на първата колода, описана от Марциано, е заме­нена с нещо много по-символично за силите, които влияят на трудния житей­ски път на херцога. Например картите ,,императора", ,,Императрицата", ,,Папе­сата" и „Папата" представляват духовната и светската власт в Северна Италия през Късното средновековие и ранното Ново време (Dummett 1986, р. 104). 

Милано е въвлечен в борба за власт между папата, упражняващ влияние от Рим, и Свещената римска империя на север. Тези четири карти са по­казателни за тази борба (Farley 2011, рр. 52 - 58). 

Интересно е, че Папеса­та е свързана с фигурата на сестра Майфреда да Пировано, която е била род­нина на Висконти. Тя е била член на еретичната секта на Гулиелмитите (Newman 2005, р. 28). 

Важно е да се отбележи, че нито една от запазените ко­лоди не е притежавала карта ,,дяволът" и „Кулата", които са стандартни за съ­временните колоди Таро. 

Изказана е теорията, че ,,дяволът" не е бил значима фигура през Ренесанса, така че вероятно е бил пропуснат в колодата (Farley 201J , рр. 88 - 92). ,,Кулата" или Torre на италиански, обаче е и името на основните политически съперници на Висконти в Милано. Не е изключено картата „Кулата" с нейните разрушителни и жестоки образи да е присъствала в оригиналните колоди, символизирайки евеН1уалния триумф на Висконти над Дела Торе (Farley 2011, рр. 84-88).

Играга на Таро (tarrochi) е била сложна, изисквала е много умения и отлична памет. Символиката на картите можела да се разглежда като алеmрия на живота, който, сам по себе си, е сложен и непредсказуем. Специфичният характер на иг­рите, които се играят с тези ранни карти, остава загадъчен, тъй каго преди XVI век няма записани правила за игра (Dummett 1986, р. 13). Все пак има няколко сведения за нейното начало. Ог тракrага на Марциано може да се заключи, че ре­дът на картите от две от боите е бил обърнаг, както при игрите, описани по-късно (Pratesi 1989, р. 6). Възможно е подредбага на тези карти да е била обърната и в игрите, изиграни с тези първи колоди, и прозорливите играчи да са взели предвид това усложнение в страгеrията си. Първоначално козовете не са били номери­ рани и редът им е трябвало да се запомни, което допълнително е усложнявало играга (Dummett 1986, рр. 7-8). В мноm отношения играга е отражение на жи­ вота, както се подразбира от фразата „играта на живота" (Von Franz 1980, р. 49), а играта Таро, с нейнага изразителна символика и сложни правила, прави тази връзка явна.

В нашето общество Таро се използва предимно каго средство за гадаене и си струва да се зададе въпросът защо то не е изпълнявало такава функция още от времето на създаването си. 

Обяснението може да бъде намерено в ренесан­совото отношение както към гадаенето, така и към магията. По това време е било широко разпространено мнението, че Бог е вложил в природага подсказ­ки, които могат да бъдат разчетени от всеки, който има достагъчно познания. По този начин хората са били в състояние да разгадаят мисълта и волята на Бога (Кieckhefer 1989, р. 90). Всяка форма на гадаене или предсказване на бъдещето, при която се използват призиви, писмени молби или знаци, се смята за дяволска и може да привлече нежеланото внимание на Инквизицията (Russell 1972, р. 143). Използването на Таро за гадаене или други форми на предсказване би било ра­вносилно на работа с дявола.

2. Таро и езотерика

Таро е познато предимно като езотеричен или гадателски инструмент. Съ­ществуват многобройни книги как да бъде използвано за подобряване на раз­лични аспекти на живота. Въпреки това за много европейци Таро е популярна игра, която изисква умения и търпение. В много страни могат да се закупят колоди Таро единствено с цел игра (Dummett 1986, р. 104). 

Трансформацията е предизвикана от промяната в европейската култура, при която популярност­та и легитимността на организираното християнство намаляват и позволяват навлизането на по-хетеродоксални форми на духовност, които често съчета­ват християнски идеи с астрология, езотерично масонство, розенкройцерство, кабала и други езотерични системи (Farley 2011, рр. 95-1О1).

 Исторически и културни корени на таро картите...

    Непосредствено преди Френската революция роденият в Швейцария масон и езотерик Антоан Корт дьо Жебелен публикува своя великолепен деветтом­ник, озаглавен „Древният свят, анализиран и сравнен със съвременния". В този значителен труд е представена мечтата на Жебелен да възстанови първобитнаrа цивилизация, която според него превъзхождала във всяко отношение съвремен­ ната кул,:ура. Част от осмия том е посветена на произхода на Тара (Depaulis 1984, р. 131). Именно тук той разказва как в даден момент през последната четвърт на века случайно попаднал на няколко жени, които играели на Тара. По това време картите Тара не са били познати в Париж. Тъй като Жебелен се интересувал от херметическите мистерии на Древен Египет, му се сторило оче­ видно, че става дума за свещена египетска книга, остатък от изгубенаrа „Книга на Тот" (Decker and Dummett 2002, рр. 1О- 32). Антоан Корт дьо Жебелен счита, че тази „Книга на Тот" е била пренесена в Европа от цигани, за които по онова време се смята, че са от Египет, и които са я криели, тъй каrо им е била поверена от египетски жреци, изправени пред унищожение от враговете си.

Освен това той стига до извода, че най-сигурният начин за запазване на хер­метичнаrа мъдрост е да я кодира като игра и да вярва, че един ден подходящ адепт3 ще я разчете (Court de Gebelin 2013, р. 14).

Тъй като Тара е с предполагаем египетски произход, Корт дьо Жебелен премахва всички следи от християнска символика от колодата. Така например Папата, който държи папския троен кръст, става „Върховния жрец" или „Йеро­фант", а кръстът му е обявен за египетски. По същия начин Папесата се транс­формира във „Върховнаrа жрица" (Decker, Depaulis & Dummett 1996, р. 60). За­ бележително е, че Корт дьо Жебелен вярва, че свързва двадесет и двата коза на Тара с двадесет и двете букви на египетската азбука, която според него е била обща и за евреите, и за ориенталците (Decker, Depaulis & Dummett 1996, р. 62). Уви, в египетскаrа азбука няма двадесет и две букви, но това е първият слу­ чай, в който козовете се свързват с еврейската азбука и впоследствие с Кабала

- връзка, която е основен принцип на по-късните езотерични теории за Тара (Auger 2023, р. 5).

Теорията за египетския произход на Таро е подкрепена и от други френ­ски езотерици като Елифас Леви, Пол Кристиан и Жерар Енкауз (известен като „Папус") (Farley 2011, р. 101). Всеки от тях е имал свой собствен поглед върху мястото на Таро в езотеричната теория. Вярвало се е, че Египет е източникът на цялаrа езотерична мъдрост, а египетските йероглифи са смятани за древен ма­ гически език. Тази теория се наложила благодарение на увлечението на Фран­ ция по всичко египетско, което предшествало дешифрирането на йероглифите от Жан-Франсоа Шамполион4, станало възможно след откриването на Розет­ ския камък.

Само няколко години по-късно, от другата страна на Ламанша, Англия също е в плен на окултното възраждане. По това време йероглифите вече са били преведени. Въпреки това викторианското общество остава запленено от египетската култура. Една от възможните причини за това е разкриването на величието и изтънчеността на египетската цивилизация, открити при мащаб­ ни археологически разкопки (Luhnnann 1989, р. 40). Първоначално ролята на Таро в този езотеричен климат е незначителна. Въпреки това, под влияние­ то на едно малко езотерично общество - Херметичния орден на Златната зора, Таро става значим. Орденът на Златната зора никога не е имал повече от 300 членове, но бързо придобива огромно влияние върху практикуването на магията и тълкуването на Таро. Орденът е венецът на британското окултно възраждане, като слива в едно цяло огромен материал, включващ египетска митология, кабала, Енохова магия, алхимия, розенкройцерство и астрология (Farley 2011, р. 3). Последователността на козовете в Таро е променена, за да се съгласува по-добре с други езотерични системи, а всяка карта от Големите Аркани е свързана с един от двадесет и двата пътя между сефирите на каба­ листичното Дърво на живота. На всяка от картите може да се припише гада­ телско значение, заимствано от значението на пътищата. Промененият ред на козовете и гадателските тълкувания са в основата на съвременното гадаене с таро. Двама от членове на Златната зора също играят съществена роля в раз­ витието на Таро, а именно Алистър Кроули5 и Артър Едуард Уейт6•

Кроули разширява списъка на съответствията между козовете на Таро и други езотерични системи. Но именно Уейт се превръща в основен новатор. Той проектира колода, в който всяка карта от Малките Аркани е илюстрирана, за да се ускори гадателското тълкуване. Уейт е отговорен и за популяризира­ нето на връзката между Таро и легендите за Свещения Граал, за които по това време погрешно се твърди, че имат келтски произход. Това изобретяване на келтското наследство на Великобритания става известно като „келтско въз­ раждане". В допълнение към това Уейт е инициатор и на нареждането „келт­ ски кръст" - много разпространен метод, използван за „разчитане" на картите и до днес. Замислената от него колода, известна като Райдър-Уейт Таро се превръща в най-популярната в историята на Таро. Много съвременни изсле­ дователи на Таро предпочитат да я наричат „Колман-Уейт", за да признаят приноса на Памела Колман Смит7, която е художникът, нарисувал колодата.

3. Таро днес

С настъпването на Новата епоха, когато езотеричните, философските и ре­ лигиозните системи се използват еклектично, за да се създадат индивидуални духовни системи за търсещите, Таро претърпява още една трансформация. Тестето Таро запазва основната си функция на помощно средство за гадаене, но характерът на това гадаене се е променил. Целта на четенето на Таро на Новата епоха са станали лечението и самоусъвършенстването, а не гадаенето. По време на френското и британското окултно възраждане практикуващите търсят единственото истинско Таро, като „коригират" колодата в съответ­ ствие със своите вярвания (Dummett & Mann 1986, рр. 8 - 9). ,,Създаването на карти Таро е сложен творчески процес, при който художникът е длъжен да се съобразява със значението на всяка карта, както и с утвърдената от векове иконография" (Atanasov 2017, р. 193).

С настъпването на Новата епоха художниците на Таро се почувствали способни да „преосмислят" колодата, като вече не се страхували да експе­риментират, не се притеснявали да правят връзки с други кулrури или да създават колоди, които изпълняват роли, различни от гадаенето (Dummett & Mann 1986, р. 9). 

Усвояването на принципите на аналитичния психолог Карл Юнг оправдава тази практика. Теорията на Юнг за архетипите утвържда­ва заимстванията и заместванията от други кулrури в символиката на Таро (Nichols 1980, р. 7). В резултат на това структурата и символиката на колодата Таро непрекъснато се променят. В голям брой колоди липсват карти от Мал­ката Аркана или има различен брой карти от Голямата Аркана. Заглавията на козовете често се подменят, така че да бъдат по-добре адаптирани в рамките на всяка схема, която е била плод на въображение.

Съществуват съвременни колоди, съобразени с множество възможни тра­диции, философии или култури. 

Например Voyager Tarot на Кнутсън и Уанлес е създадено като психологически инструмент за лична трансформация. За раз­лика от добре дефинираната рубрика от символи, използвана от езотериците за постигане на промяна, Кнутсън и Уанлес се застъпват за използването на по-голям, по-малко конвенционален набор от символи. Изображенията в тази колода варират от животни и зеленчуци до минерали, изкуство и извънземни светове (Dummett & Mann 1986, р. 21 ). 

За разлика от тях Фъншуй Таро, създа­дено от майка и син Айлин и Питър Пол Конъли, включва древната китайска rеомантична традиция фън шуй в схемата на Таро. Таро не е предназначено за анализ на фън шуй и традиционните значения на картите от Голямата Акрана са запазени, макар че са илюстрирани със символи, свързани с фън шуй. Бо­ите на Малката Аркана са преименувани на Бели тигри (Мечове), Черни кос­ тенурки (Жезли), Червени феникси (Чаши) и Зелени дракони (Монети). Тези две колоди са само примери за многото налични тестета за гадаене и духовно развитие на Новата епоха.

Изводи и обобщения

Таро започва своя живот преди близо 600 години в двора на Милано, най­ вероятно изобретен от самотния и ексцентричен благородник херцог Филипо Мария Висконти. Първоначално отразява проблемите на херцога: неговите битки с Папството и Свещената римска империя, изпитанията в любовта и брака, постоянно присъстващия призрак на смъртта в лицето на Черната смърт. Но щом колодата се извади от тази кулrурна среда, тя се оказва загадъчна и мистериозна. Не е чудно, че когато Антоан Корт дьо Жебелен вижда Таро в предреволюционна Франция, не разпознава символиката на колодата, приемайки я за излияние на египетски жреци, изправени пред унищожение. Тази измислица се разпространява от езотериците във Франция, а по-късно и в Англия през XIX век. В Англия Таро претърпява най-значителната си тран­ сформация заради Херметичния орден на Златната зора, и по-специално на двама от неговите членове - Алистър Кроули и Артър Едуард Уейт. Именно тук се установяват съвременните гадателски значения на Таро, както и дълги списъци от съответствия, които обвързват Таро с безброй други езотерични схеми.

С появата на Новата епоха в края на 70-те години на ХХ век Таро пре­ търпява допълнителна трансформация в съответствие с настъпилите култур­ ни промени. С нарастването на интереса към източните и местните духовни системи, екофеминизма и други духовни и културни течения символиката на Таро се адаптира и включва тези символи. Освен това предназначението му се измества от гадаене и Таро се превръща в инструмент за духовно и цялостно развитие, както и в произведение на изкуството - ,,Едва ли има по оригинш�ен и необичаен начин да бъдат реш�изирани картите Таро от това да ги пресъз­ дадеш в триизмерен вид - скулптура. Итова не е достатъчно за ексцентри­ чен артист, като Ники дьо Сен Фал, тя създава цял парк с огромни фигури, отговарящи на ш�егориите на Таро [. . .]Приказен свят, възторг от живота, взрив от цветове, мощна енергия, съчетана с метафизични внушения, и в същото време ясни и категорични символи и ш�егории, познати от векове.

Познати са от векове, но тук звучат по-различно от всичко, което сме ви:J/С­ дш�и досега" (Atanasov 2016, р. 208).

С по-нататъшните промени в културата, които неизбежно ще настъпят, Таро несъмнено ще бъде готов приемник на новите модели, символи и систе­ ми, които ще се появят.

БЕЛЕЖКИ

1. Думата arcana (в единствено число arcanum) идва от латинската arcanus, което означава „тайна", и навлиза в английския език, когато Тъмните ве­ кове отстъпват място на Ренесанса. Тя често се използва по отношение на тайните на физическия и духовния свят, които по това време са обект на сериозно изследване и преосмисляне. AvailaЬ\e from: https://www.merriam­ webster.com/dictionary/arcanum. [Viewed 2024-4-6]

2. Микелино Молинари да Безоцо (ок. 1370 - ок. 1455) е италиански худож­ ник и илюстратор от XV век. Работил предимно в Милано и Ломбардия. Творчеството на Микелино следва традициите на Ломбардската школа и поддържа стила Треченто. AvailaЬ\e from: https://en.wikipedia.org/wiki/ Michelino_da_Besozzo. [Viewed 2024-4-12]

298

 

 Исторически

    3. Адепт (на латински: adeptus - достигнал) е посветен последовател на някое учение. AvailaЫe from: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D O%B4%DO%B5%DO%BF%D1%82. [Viewed 2024-4-11]

4. Жан Франсоа Шамполион (1790 - 1832) е френски историк - ориен­ талист и лингвист, основател на египтологията и професор по егип­тология в Парижкия университет. Той първи успява да разшифрова системата на египетските йероглифи, използвайки открития в Еги­ пет Розетски камък с надписи на три езика. AvailaЬ\e from: https:// bg.wikipedia.org/wiki/%D0%96%DO%BO%DO%BD-%DO%A4%D1%8 O%D0%BO%DO%BD%D1%81%D0%BE%D0%BO %DO%A8%DO%BO %DO%BC%DO%BF%DO%BE%DO%BB%DO%B8%DO%BE%DO%BD. [Viewed 2024-4-11]

5. Алистър Кроули (12 октомври 1875 - 1 декември 1947) е известен ан­глийски окултист и кабалист, церемониален маг и поет, основател на учението „Телема", автор на много окултни произведения, сред които ,,Книгата на закона" (Liber AI vel Legis) - главният текст на Телема. AvailaЬ\e from: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%DO%BB%DO% B8%Dl%8l%Dl%82%Dl%8A%Dl%80 %D0%9A%D1%80%DO%BE %D1%83%DO%BB%DO%B8. [Viewed 2024-4-11]

6. Артър Едуард Уейт (2 октомври 1857 - 19 май 1942) е британски поет, преводач и учен мистик, който пише много по окултни и езотерични въпроси. Съсъздатсл е на колодата Таро „Райдър-Уейт" (наричана още ,,Райдър-Уейт-Смит" или тесте на Уейт-Смит). AvailaЬ\e from: https:// bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%Dl%8А %D1%80_% D0%95%DO%B4%D1%83%DO%BO%D1%80%DO%B4 %DO%A3%DO %B5%DO%B9%Dl%82. [Viewed 2024-4-11].

7. Памела Колман Смит (16 февруари 1878 - 18 септември 1951) е бри­ танска художничка, илюстраторка, писателка, издателка и окултистка. Тя е най-известна с илюстрирането на колодата Таро „Райдър-Уейт" за Артър Едуард Уейт. AvailaЬ\e from: https://en.wikipedia.org/wiki/ Pamela_Colman_Smith. [Viewed 2024-4-12].

ЛИТЕРАТУРА

АТАНАСОВ, А., 2016. Триизмерно гадателство - Градините Таро на Ники дьо Сен Фал. Научна коиференция с междуиародно участие „Съвременни технологии в културно-историческото наследство": сборник доклади, с. 208. ISSN: 2367-6523.

АТАНАСОВ, А., 2017. Едгър Алън По - интуиция, пророчество, истина (Карти Таро, вдъхновени от стиховете на Едrар Алън По). Научна конференция с международно участие „ Съвремен­ ни технологии в културно-историческото наследство": сбор­ ник доклади, с. 193. ISSN: 2367-6523.

299

 и културни корени на таро картите...

 302

Ивайло Саралийски

 net/puЫication/261872261_0ut_of_Africa_Tarots_Fascination_With_

Egypt. [Viewed 2024-5-1].

НARGRAVE,С.Р., 1966.АНistoryofPlayingCardsandаBiЬliographyof Cards andGaming. New York: Dover PuЫications. ISBN-1О: 0486412369. HOFFMANN, D., 1973. Тhе Playing Card: Ап Illustrated Нistory.

New York Graphic Society. ISBN-1О: 0821205447.

KIECKНEFER, R., 1989. Magic in the Middle Ages, 3rd Edition, Cambridge Medieval Textbooks. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN-10: 1108796893.

LUНRMANN, Т. М., 1989. Persuasions ofthe Witch's Craft: Ritual Magic in Contemporary England. Cambridge: Harvard University Press. ISBN-10: 0674663241.

NICHOLS, S., 1980. Jung and Tarot: Ап Archetypal Journey. Weiser Books. ISBN-10: 0877285152.

OLSEN, С., 1994. Carte da Trionfi: The Developmeilt ofTarot in 15th Century Italy. AvailaЫe from: PennState Open PuЫishing, https://openpuЫishing. psu.edu/ahd/content/carte-da-trionfi-development-tarot-15th-century­ italy. [Viewed 2024-4-21].

PRATESI, F., 1989. The Earliest Tarot Pack Кпоwп. AvailaЫe from: NAIВl, https://naiЬi.net/A /25-FIRSTARO-Z.pdf. [Viewed 2024-4-11].

R USSELL, J. В., 1972. Witchcraft in the Middle Ages. Comell University Press. ISBN-1О: 0801492890.

STEELE, R., 1900. А Notice of the Ludus Triumphorum and some Early Ita/ian Card Games; with some Remarks оп the Origin of the Game of Cards. AvailaЫe from: Google Books, https://www.google. bg/books/edition/A_Notice_of_the_Ludus_Triumphorum_and_So/

SVKLQwAACAAJ?hl=bg. [Viewed 2024-2-9].

VON FRANZ, М., 1980. Оп Divination and Synchronicity: The Psychology ofMeaningful Chance. Inner City Books. ISBN-10: 0919123023.

HISTORICAL AND CULTURAL ROOTS OF TAROT CARDS. ANALYSIS OF ORIGIN AND EVOLUTION

[:::] lvaylo Saraliyski, PhD. ORCID iD: 0009-0008-3922-7188 WoS Researcher ID: KIJ-7422-2024 New Bulgarian University 1618 Sofia, Bulgaria E-mail:

Лични данни и образование

Ивайло Саралийски е художник, творчески директор и преподавател с дългогодишен опит в областта на визуалните изкуства. Той е асистент в департамент "Изкуства и дизайн" на Нов български университет и активно работи като творчески директор в дигиталната агенция CreateX.

Ивайло Саралийски започва своето образование в Гимназия за хуманитарни науки и изкуства "Св. Св. Кирил и Методий". Продължава обучението си в Националната художествена академия, където завършва бакалавърска степен по "Графика" през 2016 г. и магистърска степен по "Плакат и визуална комуникация" през 2018 г. През 2023 г. защитава докторска степен по визуални изкуства в Нов български университет. Преподава в университета, като води курсове по "Визуални средства" и "Реклама и векторен дизайн (Adobe Illustrator)".

Работи по различни арт и графични проекти, които комбинират традиционни техники с дигитални иновации. Той участва в редица самостоятелни и групови изложби, включително "LET THERE BE LIGHT" (2020) и "LET THERE BE COLOR" (2021), както и "8-мо национално триенале на графиката" (2019). Неговите произведения и художествени концепции са насочени към връзката между визуалната комуникация и съвременните социални и културни тенденции.

Научните му изследвания и публикации се фокусират върху историята и символиката на Таро картите, анализирайки тяхната еволюция и въздействие върху визуалната култура.

Ивайло Саралийски е активен участник в художествени и академични инициативи, подкрепящи развитието на съвременните визуални изкуства. Чрез преподавателската си дейност, научните изследвания и творческите проекти, той допринася за утвърждаването на модерния графичен дизайн и визуалната комуникация в България и международната арт сцена.

ЗА АВТОРА:

Професионален статус

Творчески директор в дигитална агенция CreateX
Асистент доктор в Нов български университет 

Текстове на автора са публикувани в

Саралийски, И. (2022). „Изкуството на Таро от Ренесанса до днес“, Сборник научни публикации, бр. 7, 2021-22 на департаменти „Дизайн“, „Архитектура“ и „Изящни изкуства“, НБУ, стр. 155-168, ISSN: 1314-7188


Саралийски, И. (2023). „Триумфът Смърт във филмовото изкуство“, Годишник на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“, НБУ, стр. 153-174, ISSN: 2535-1079


Саралийски, И. (2023). „Трансформацията на Папесата във Висшата жрица в картите Таро“, Сборник научни публикации, бр. 8, 2022-23 на департаменти „Дизайн“, „Архитектура“ и „Изящни изкуства“, НБУ, стр. 243-251, ISSN: 1314–7188


Саралийски, И. (2023). „NFT пазарите като алтернативна среда за генеративно изкуство“, „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, Сборник доклади VI/2022, АМТИИ, стр. 190-196, ISSN: 2815-519Х


Саралийски, И. (2023). „Предизвикателството на различието: Приключенията на италианския предател и обесеният в нетрадиционния свят“, Език и публичност кн. 12, НБУ, стр. 48-58, ISSN: 2367-575


Саралийски, И. (2024). „Исторически и културни корени на Таро картите. Анализ на произхода и еволюцията“, Списание История бр. 4, Азбуки, стр. 290-302, ISSN: 1314-8524


Саралийски, И. (2024). „Многото лица на Дявола – художествената и семиотичната трансформация зад образа на Дявола в картите Таро“, Сборник научни публикации, бр. 9, 2024, НБУ, стр. 205-216, ISSN: 1314–7188


Саралийски, И. (2025). "Оригиналност и стилова неопределеност в изкуството с изкуствен интелект", „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, Сборник доклади XII/2024, АМТИИ, стр. 191-200, ISSN 2603-462Х

Саралийски, И. (2022). „Изкуството на Таро от Ренесанса до днес“, Сборник научни публикации, бр. 7, 2021-22 на департаменти „Дизайн“, „Архитектура“ и „Изящни изкуства“, НБУ, стр. 155-168, ISSN: 1314-7188

Саралийски, И. (2023). „Триумфът Смърт във филмовото изкуство“, Годишник на департамент „Кино, реклама и шоубизнес“, НБУ, стр. 153-174, ISSN: 2535-1079

Саралийски, И. (2023). „Трансформацията на Папесата във Висшата жрица в картите Таро“, Сборник научни публикации, бр. 8, 2022-23 на департаменти „Дизайн“, „Архитектура“ и „Изящни изкуства“, НБУ, стр. 243-251, ISSN: 1314–7188

Саралийски, И. (2023). „Предизвикателството на различието: Приключенията на италианския предател и обесеният в нетрадиционния свят“, Език и публичност кн. 12, НБУ, стр. 48-58, ISSN: 2367-575

Саралийски, И. (2024). „Исторически и културни корени на Таро картите. Анализ на произхода и еволюцията“, Списание История бр. 4, Азбуки, стр. 290-302, ISSN: 

Саралийски, И. (2024). „Многото лица на Дявола – художествената и семиотичната трансформация зад образа на Дявола в картите Таро“, Сборник научни публикации, бр. 9, 2024, НБУ, стр. 205-216, 

Ивайло Саралийски е художник, творчески директор и преподавател с дългогодишен опит в областта на визуалните изкуства. Той е асистент в департамент "Изкуства и дизайн" на Нов български университет.

Научните му изследвания и публикации се фокусират върху историята и символиката на Таро картите, анализирайки тяхната еволюция и въздействие върху визуалната култура.

През 2024 г. представя мултижанровия проект „БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО“ – първите български гадателски карти, вдъхновени от Прехода, съчетаващи изкуство, история и окултизъм.