КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ

 

Институтът на Юнг в Ню Йорк:

History

The C.G. Jung Institute of New York, the first Jungian training program in the United States, was formed in 1962. In 1973, the building at 29 East 38th Street was purchased to house the Institute, the Jung Foundation, and the Analytical Psychology Club. The C.G. Jung Institute of New York was chartered by the New York State Board of Regents in 1975 as a 501(c)(3) not-for-profit educational institution and is accredited by the American Board for Accreditation in Psychoanalysis to offer training leading to certification as a psychoanalyst. The Institute is registered with New York State as a program that leads to New York State Licensure in Psychoanalysis (LP) and is authorized by the International Association for Analytical Psychology (IAAP) to administer a Jungian training program. The Institute is also a member of the National Association for the Advancement of Psychoanalysis (NAAP) and is accredited by the American Board for Accreditation in Psychoanalysis (ABAP).

https://junginstitute.org/about/

Архетипната психология е течение на психологията, създадено от Джеймс Хилман.

Близо до тази система стои аналитичната психология на Карл Густав Юнг и както е известно Хилман дълго време се обучава на юнгански анализ. Разликата на архетипната психология от юнгианската школа е в някои теоретични тънкости, свързани с теорията за самости (или същност, себе си). Ако, по идея на Юнг, съществува някакъв универсален модел на индивидуация (естествено с огромно количество варианти), целта на който е приближаването към центъра на психиката – Самости, то Хилман не приема такъв подход, считайки го за „монотоеистичен“. „Психологическия монотеизъм“ Хилман противопоставя на „психологическия политеизъм“, където в ролята на множеството богове встъпват образи, родени в несъзнаваното.

Хилман заема крайна позиция, отричайщи каквито и да е от тези цели, дори и за „самовъзстановяване“ в класическата психотерапия или „приближяване към себе си (самости)“, както е при Юнг. За Хилман образи, породени от фантазии, имат ценност сами по себе си и нямат смисъл, ако се гледат целите им, насоката им или дори анализирането им. Единствената задача на активното въображение, това е да даде идея как е възможна по-голяма автономия и свобода от контрола на Егото.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

• Home page for Spring Publications
• Brent Dean Robbins' James Hillman Page
• International Association for Jungian Studies Архив на оригинала от2007-02-18 в Wayback Machine.
• Pacifica Graduate Institute
• A journal for Archetypal studies and the Arts Архив на оригинала от 2007-08-01 в Wayback Machine.