Няма официален списък на "български архетипни личности", дефиниран директно от Карл Густав Юнг или неговата аналитична психология. Теорията на Юнг постулира универсални архетипи (като Аз, Сянка, Анима/Анимус, Стареца, Героя и т.н.), които присъстват в колективното несъзнавано на цялото човечество.
Въпреки това, тези универсални архетипи могат да се проявят по специфичен, културно оцветен начин в българския фолклор, история и изкуство. Български учени, психолози или културолози са правили опити да интерпретират българския национален характер или конкретни исторически и митологични фигури през призмата на Юнговата теория.
Ето някои примери за това как универсалните архетипи могат да бъдат видени в български контекст:
Героят (The Hero): Този архетип е силно изразен в българските хайдути и революционери (напр. Васил Левски, Христо Ботев) – личности, които се борят срещу потисничеството, жертват се за свободата на своя народ и поемат рискове в името на висша цел.
Стареца/Мъдреца (The Wise Old Man): Този архетип може да бъде видян в образите на народните будители (напр. Паисий Хилендарски, Иван Рилски) или в митологичния образ на самодивата (в някои аспекти) и народен лечител/врач, които предават знания, мъдрост и насоки.
Майката/Великата Майка (The Mother/Great Mother): Този архетип е дълбоко вкоренен в образа на България като родина-майка и в силата на българската майка-героиня от Възраждането, която отглежда и възпитава бъдещите защитници на родината.
Сянката (The Shadow): Сянката на българския характер би могла да се прояви в исторически моменти на разединение, предателство или примирение, които са негативните аспекти на националната психика.
Сиракът/Невинният (The Orphan/The Innocent): Този архетип може да се свърже с чувството за изоставеност и страдание на българския народ през дългите години на чуждо владичество, но и с неговата издръжливост и надежда.
Тези примери са интерпретации и не са част от канонична Юнгова теория, а по-скоро опити за прилагане на неговите концепции към конкретна културна среда.
Отговорите на AI може да съдържат грешки. Научете повече
Колективно несъзнавано - Уикипедия
Wikipedia
Архетиповете и колективното несъзнавано - книга - Книжарница
Depth Psychology becomes more relevant when an individual has made major progress with the basics. General self-development doesn't address our past trauma and psychological wounds that keep us from reaching maturity. This deeper level of self-development and self-healing largely focuses on the work of Carl Jung and other Jungians.
Archetypes are like a short-hand for understanding human behavior. While the actual goal of inner work is to become less archetypal, learning about archetypes supports our self-development process. How? It helps us build greater consciousness.
OVERVIEW: This guide psychologically decodes the Magician archetype. Related archetypes include the sage,
wizard,
shaman,
holy man,
alchemist, and
wise old man.
______________
What do Gandalf from The Lord of the Rings,
Yoda from Star Wars,
the Architect from The Matrix,
and Nikola Tesla
all have in common?
They are all expressions of the Magician archetype.
But what is the Magician?
And what’s the vital role this archetypal energy plays in our lives?
CONTENTS
What is an Archetype?
What is the Magician Archetype?
The Vital Role of the Magician Archetype
Variations of the Magician Archetype
The Magician Archetype in Culture and Storytelling
Why Kings Kept the Counsel of Wizards
The Magician’s Bi-Polar Shadow
How to Bring the Magician’s Shadow to Awareness
How to Activate the Magician Within
More on the Magician Archetype
What is an Archetype?
In psychoanalytic theory, an archetype is a collection of patterns or psychic energy that includes distinct thoughts, feelings, images, impulses, attitudes, and behaviors.
Think of an archetype as a subpersonality within the psyche as well as a common motif or character within storytelling.
Many different archetypes exist in our psyche, but few hold such importance and dominance as the Magician.
What is the Magician Archetype?
The Magician is the bearer of knowledge, both ancient and new.
The magician archetype is synonymous with cognition.
At its highest expression, the Magician is wise, thoughtful, understanding, reflective, healing, and contemplative. It is the archetype of transformation and mystery.
As a master of technology, the Magician knows how to manipulate the elements. And as such, he possesses great power to create.
“This secret knowledge, of course, gives the magician an enormous amount of power. And because he has knowledge of the dynamics of energy flows and patterns in nature, in human individuals and societies, and among the gods—the deep unconscious forces—he is a master at containing and channeling power.”
The primary role of the magician archetype is to contain and channel power for the good of all.
When humans access the Magician in its full glory, society prospers.
When we fail to align with the true magician archetype, accessing its shadow instead, society slips into chaos.
The C.G. Jung Institute of New York, the first Jungian training program in the United States, was formed in 1962. In 1973, the building at 29 East 38th Street was purchased to house the Institute, the Jung Foundation, and the Analytical Psychology Club. The C.G. Jung Institute of New York was chartered by the New York State Board of Regents in 1975 as a 501(c)(3) not-for-profit educational institution and is accredited by the American Board for Accreditation in Psychoanalysis to offer training leading to certification as a psychoanalyst. The Institute is registered with New York State as a program that leads to New York State Licensure in Psychoanalysis (LP) and is authorized by the International Association for Analytical Psychology (IAAP) to administer a Jungian training program. The Institute is also a member of the National Association for the Advancement of Psychoanalysis (NAAP) and is accredited by the American Board for Accreditation in Psychoanalysis (ABAP).
Близо до тази система стои аналитичната психология на Карл Густав Юнг и както е известно Хилман дълго време се обучава на юнгански анализ. Разликата на архетипната психология от юнгианската школа е в някои теоретични тънкости, свързани с теорията за самости (или същност, себе си). Ако, по идея на Юнг, съществува някакъв универсален модел на индивидуация (естествено с огромно количество варианти), целта на който е приближаването към центъра на психиката – Самости, то Хилман не приема такъв подход, считайки го за „монотоеистичен“. „Психологическия монотеизъм“ Хилман противопоставя на „психологическия политеизъм“, където в ролята на множеството богове встъпват образи, родени в несъзнаваното.
Хилман заема крайна позиция, отричайщи каквито и да е от тези цели, дори и за „самовъзстановяване“ в класическата психотерапия или „приближяване към себе си (самости)“, както е при Юнг. За Хилман образи, породени от фантазии, имат ценност сами по себе си и нямат смисъл, ако се гледат целите им, насоката им или дори анализирането им. Единствената задача на активното въображение, това е да даде идея как е възможна по-голяма автономия и свобода от контрола на Егото.
Основните научни постижения на Юнг, са свързани с:
- изграждане на разгърната концепция за структурата на личността, включваща
три основни равнища - его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано, плюс инстинктогенно несъзнавано;
- Юнг обосновава виждане, че хилядолетният човешки опит се предава и присъства автоматично в мозъка на всяко новородено дете чрез онзи пласт в психиката, наречен от него колективното несъзнавано.
Задълбочено анализира същността на колективното несъзнавано и архетиповете и техните символни проявления в митологията, фолклора, религиите, изкуството, сънищата, във всекидневния живот;
- разработва теория на личността,
в която се разглежда стремежът към постигане на цялостна личност, очертават се етапи в развитието на личността - индивидуация и трансценденция;
Чрез тезата за архетиповете се представя един всеобхватен, идващ от дълбините на човешката природа и хилядолетно развитие конструкт, механизъм за човешко развитие.
В концепцията на Юнг личностното развитие е вътрешно детерминирано. Тласъкът за развитие, както и основните етапи от това развитие, идват отвътре. Стремежът към развитие е вложен във всеки от нас, като някои архетипове имат най-пряко отношение към телеологичността в личностното развитие. Човек е свободен да се развива в желана насока - архетиповите модели задават само формата, а конкретното съдържание зависи от много фактори, включително и от свободната воля на индивида. Вярно е, че Юнг не говори за съзидателния характер на човешката природа - може би косвено това се подразбира при стремежа за самореализация, който естествено следва след себепознанието при индивидуацията.
Цел на индивидуацията е самоопознаване, разширяване на Аза, хармонизиране и взаимно балансиране на всички основни личностни структури. При разглеждне на някои от идеите на Юнг ще се опитам да представя дълбоките вътрешни механизми в културното развитие на индивида - така, както ги вижда Юнг.
Бих искала да разгледам на първо място теорията на Юнг за развитието на личността. Но доколкото тя е свързана с личностни структури - разширяване на съзнавания Аз, извеждане конструкти от несъзнаваното и интегриране към съзнавания Аз, хармонизация на противостоящи елементи в личността и пр., би трябвало да започна с кратко представяне на концепцията на автора за структурата на личността.
В теорията на Юнг човешката психика е изградена от няколко основни пласта или структури, разположени на съзнателно и несъзнавано равнище - това са его, лично несъзнавано и колективно несъзнавано, плюс инстинктогенно несъзнавано (Юнг 1993; 1999).
Егото е онази част от психиката, която актуално се съзнава и чрез която хората обясняват своята жизнедейност - мисли, чувства, поведение. Тук се включва процесът на съзнателно формулиране на цели, които определят поведението ни, изборът на начини за постигането им, логическите обяснения, които даваме на нещата и събитията около нас, нашите съзнавани чувства, мисли, спомени, общуване, минал опит, който можем да възпроизведем - с една дума всичко онова, към което се отнасяме съзнателно.
Следващият значителен пласт се разполага в несъзнаваната част от психиката. Тук е хранилището на най-разнообразни неща - спомени за събития, емоции, факти, които сме забравили, но които при нужда бихме могли да си спомним; изтласканите от съзнанието конфликти и конфликтни ситуации, които по някаква причини са "неизгодни" на съзнанието ни; тук е и множеството от впечатления, допълнителни детайли от възприемането на реалността, които не са били важни в момента на възприемане, ненужни детайли, които биха претоварили съзнанието ни, недостатъчно ярки впечатления под прага на съзнателно възприемане - "маркирани" и включени в това несъзнавано равнище. "Несъзнаваното представя едно крайно неустановено положение на нещата: всичко, което зная, но за което не мисля в момента; всичко, което съм познавал някога, но съм го забравил; всичко, възприето от моите сетива, но не отбелязано от съзнаващия разум; всичко, което, без да искам и без да му обръщам внимание, чувствам, мисля, спомням си, искам и правя; всички бъдещи неща, които се оформят в мен и в определено време ще стигнат до съзнанието - всичко това представлява съдържанието на несъзнаваното. Това съдържание повече или по-малко може да бъде осъзнато или пък, веднъж съзнавано, може отново да стане такова в някой следващ момент" (Юнг 1993: 61). Юнг нарича този пласт лично несъзнавано. За разлика от Фройд (който твърди, че несъзнаваното не излиза на съзнателно равнище), Юнг смята, че достъпът на елементи от личното несъзнавано до съзнанието по принцип е възможен.
Структурата на личното несъзнавано включва и компактни сложни образувания - т.нар. комплекси (Юнг 2001б). Възникването им Юнг свързва със системни грешки във възпитанието, психичен дискомфорт поради невъзможност за пълноценна самореализация, психична травма, емоционален шок, морален конфликт и пр. Те оказват силно влияние върху личностното развитие. Доколкото съдържимото от следващия пласт - архетиповете от колективното несъзнавано, за да достигнат до съзнателно равнище, минават през личното несъзнавано и съответно се изкривяват от комплексите, последните са важен фактор за културно-личностното развитие. Често можем да чуем - "Тя има комплекс за малоценност", или "Той има комплекс към майка си", или към началника, към явяване на изпити; за някого казваме, че е "задръстен от комплекси" и пр.- този израз от всекидневния език показва, че явлението е почувствано от всекидневното съзнание и "се върти" в практиката.
Комплексите силно влияят върху нашето поведение и отношение към света, смята Юнг. Дори да ги съзнаваме, трудно можем да ги преодолеем. Затрудненията произтичат от тяхната природа. Те са сравнително автономни образувания, силно емоционално наситени, със собствена специфична енергия, която може дори да превъзхожда по величина съответния сектор на съзнателно равнище.
Юнг разглежда промените в отношението на хората към комплексите им в културно-исторически разрез. В далечни вярвания и религии причините за неприемливо човешко поведение се обясняват с обладаване от нечисти сили, дяволски влияния и пр. Във всекидневното си общуване доста често казваме: "Какъв дявол се е вселил в теб днес?" - може би това е далечен отглас от онези времена. С това практически отделяме комплекса, влияещ върху поведението на индивида, като нещо външно, различно от него самия. Това е един щадящ самочувствието обяснителен конструкт. Днес почти не прибягваме до него, съзнаваме, че комплексите са част от нашата психика, срамуваме се от тях, намираме ги за непристойни. Може би се страхуваме от комплексите си - доколкото не можем да ги контролираме съзателно и с усилие на волята. Стараем се да ги омаловажаваме, потискаме, отричаме - но въпреки всичко те намират път към съзнанието и поведението ни. При известни условия комплексите могат да обсебват личността до степен да определят поведението й. "Където започва царството на комплексите, там завършва свободата на Егото, защото комплексите са психични агенти, чиято дълбочинна природа все още остава неразгадана" - подчертава Юнг.
Личното несъзнавано се изгражда върху основата на личния и наследствен опит. То е индивидуално и уникално за всеки човек. Юнг особено подчертава индивидуалния характер на личното несъзнавано, за да си отвори пътя към третия, най-дълбок пласт в човешката психика. Той не е индивидуализиран, той е общ за всички хора. Юнг го нарича колективно несъзнавано (Юнг 1993; 1999; 2001а).
Колективното несъзнавано е резултат от еволюцията на човешката психика - еволюция, траяла десетки хилядолетия, включваща опита и на първобитните ни предци. Конструктите на колективното несъзнавано са предварително зададени в психиката на всеки от нас, изобщо не зависят от нашия опит или през наследствеността - от качествата и опита на родителите ни. Те са еднакви за целия човешки род - подчертава Юнг. Мозъкът на новороденото дете не е Tabula raza - празна дъска, на която тепърва ще се пише. Голяма част от тази дъска вече е изписана от опита на хилядите поколения преди него. В него са вложени конструктите на колективното несъзнавано.
Аргументите, които излага Юнг, за да обоснове тази фундаментална за обясняване на предаването на човешкия опит и културно развитие теза, са много и са доста убедителни (Юнг 1993; 1999). Само ще маркирам някои от тях: по аналогия с формирането и развитието на човешкото тяло, на инстинктите при животните и при хората. Юнг показва правомерността на допускането, че подобни механизми действат и на равнище психика. Няма нищо в нашето тяло, което да се появява в завършения вид, в който го виждаме "от нищото" едва при нашето раждане, без да е еволюирало преди това стотици хиляди години в млекопитаещите и преди тях. Спомена за това развитие носим като кодирана програма за развитие в себе си. Голяма част от психиката на животните включва кодирани прости, но и много сложни инстинкти, които в значителна степен определят поведението им - инстинкти, ковани десетки хилядолетия. Животните ги наследяват в готов вид и се раждат с тях. По външния вид на новороденото животно не личи, че то носи в мозъка си кодирани инстинкти или цели комплекси от инстинкти - ние узнаваме това, когато те се проявят в поведението им. Както не можем да узнаем предрезположенията или склонностите, правещи възможни действията на животните, преди да ги видим в това, което правят. "За нас е също толкова невъзможно да узнаем природата на предсъзнаваното психично предразположение, което дава възможност на детето да реагира по човешки начин - смята Юнг. Можем само да предполагаме, че неговото поведение произхожда от определени образци на функциониране, които аз описах като образи. Терминът "образ" има за цел да изрази не само наличната форма на активността, но и типичната ситуация, в която се разгръща активността" (Юнг 1999: 90).
Пътят, който изминава в развитието си човешкото съзнание, е дълъг и сложен - в това няма съмнение. При десетки хиляди последователни поколения човеци са изграждани, формирани, шлифовани, натрупвани и предавани базовите, най-необходимите мисловни, емоционални и поведенски конструкти. Те са предпоставка за справяне със сложностите на живота. Именно тези конструкти се съдържат в колективното несъзнавано - твърди Юнг. Те не зависят от конкретния човек, от времето и мястото, в което живее, еднакви са при всички хора от всички култури и цивилизации. "В колективното несъзнавано се съдържа духовното наследие на човешката еволюция, възраждащо се в структурата на мозъка на всеки индивид" - обобщава Юнг (1999: 200).
За да стигне на съзнателно равнище и се индивидуализира, опитът от колективното несъзнавано минава през пласта на личностното несъзнавано. Ако в структурата на този пласт сме "складирали" някакви значими комплекси, страхове, конфликти, тогава позитивният, помагащ опит, идващ от колективното несъзнавано, може да се изкриви, забави, преиначи и да излезе на равнище съзнание в един деструктивен, вредящ вид (Юнг 2001б). Сравняват влиянието на опита, идващ от колективното несъзнавано на равнище съзнателен живот с извор, чиято вода идва от много дълбоко - за да бликне чиста и помагаща, тя не трябва да среща значителни негативни и препятстващи пречки по своя път. В противен случай или не извира, или излиза на друго място, може би неподходящо и вредно, а и водата му е мътна и с нежелани примеси. Примерно при индивид със силен Едипов комплекс позитивният опит за отношения с бащата, бликащ от архетипа баща от колективното несъзнавано, ще се изкриви от комплекса и ще се появи в съзнанието с белезите на този комплекс.
Концепцията на Юнг за развитието на личността се основава върху допускането, че индивидът в един по-зрял етап от живота си, когато е събрал достатъчно житейски опит, развил е различни страни от своята индивидуалност, разгърнал е съзнавания и несъзнаван пласт от своята психика, има необходимост да консолидира, да хармонизира противодействащите в психиката му вътрешни сили и тенденции, в дълбочина да опознае себе си, за да може да реализира напълно вложените в него качества и способности. Юнг нарича този процес индивидуация. Към нея се пристъпва, когато всички основни личностни системи са добре развити - обикновено не по-рано от средна възраст. Доколкото огромна част от човешката психика е разположена в несъзнаваното - лично и колективно, а себепознаването е процес, който по определение протича само на съзнателно равнище, индивидуацията е свързана с извеждане на части от несъзнаваното и интегрирането им към съзнанието.
Коллективное бессознательное - это то, где все знания уже существуют и доступны при условии, что кто-то может распознать их. Однако, поскольку это первичная и универсальная вещь, она может общаться только с помощью символов, которые каждый человек на каком-то уровне способен распознать. Юнг проводит различие между личным бессознательным психики, в котором все, что забывается, отрицается, подавляется или блокируется человеком, отбрасывается, в отличие от коллективного бессознательного, которое является изначальным и универсальным хранилищем, «душой мира». Коллективное бессознательное, как его определил Юнг, объяснило бы, как работают психические системы, подобные Таро.
Юнг дал название архетипам и объяснил их как инстинкты, проявляющиеся в фантазиях и снах, часто обнаруживающие свое присутствие символическими образами. Однако это больше, чем просто символы, они оживают только тогда, когда их распознает сознание. Архетипы обычно возникают в бессознательной части психики, поэтому, по понятным причинам, сознательная часть не в состоянии легко их расшифровать, поскольку они ей неизвестны.
Практически все архетипы, упомянутые Юнгом, можно найти в колоде карт Таро, особенно в Старших Арканах, а некоторые могут даже проецировать более одного архетипа. Более того, точно так же, как человеческая психика имеет, как описано Юнгом, «Я» и «Тень», так и архетип Таро имеет позитивную личность и скрытый негативный аспект. Именно интуиция таролога и окружающие карты решают, что архетипы пытаются передать.
Индивидуализация
Юнг называет процесс бессознательного, пытающегося войти в сознание, чтобы «Я» могло стать целостным, «индивидуацией». Обычно бессознательное общается через архетипы в снах, которые для первобытного человека были очень ясны, но современный человек потерял способность расшифровывать этот древний язык. Трактовка Таро выполняет ту же цель. Она пытается пролить свет на то, что происходит с вопрошающим, особенно на то, чего он/она не осознает. Одна из целей нашей жизни состоит в том, чтобы снова сделать нашу раздробленную психику целостной, поэтому чтение Таро, как правило, является очень вдохновляющим и прекрасным опытом для вопрошающего.
Архетипы Юнга
«Тень» и «Я» - это две части психики - бессознательное и сознательное - черное и белое - буквально сценарий доктора Джекила и мистера Хайда. Точно так же разделение мужского и женского является причиной конфликта в психике и порождает архетипы «Анима» в мужчине и «Анимус» в женщине. «Мать» и «Отец» оставляют неизгладимое впечатление на психику человека, которое по-разному проявляется в бессознательном. «Смерть» - это еще один архетип наряду с «Возрождением», который является повторяющейся темой, проецируемой бессознательным. «Мудрый Старик/Женщина» - еще один из архетипов Юнга, который нашел свое отражение в Таро.
Тень в Таро
Хотя каждая карта Таро имеет негативный аспект и служит предупреждением для вопрошающего, Дьявол, обозначаемый как гротескное существо тьмы, обычно с рогами и хвостом, является воплощением того, что такое «Тень». На карте изображен Дьявол, нависающий над парой, держащей их в цепях. Точно так же «Тень» вечно скрывается за психикой, угрожая «поднять свою голову» в момент слабости, метафорически всегда удерживая ее в цепях. Но если бы психика могла признать и увидеть «Тень», ибо это вымысел, которым она является, ее эффект был бы сведен на нет, точно так же, как в Дьяволе Таро цепи являются фарсом – только до тех пор, пока два человека не протянут руку и не бросят их, потому что их руки свободны.
Старшие Арканы Верховная Жрица и Колесница. Колода А. Уэйта
Карта Луны в кельтском Таро прекрасно изображает «Личность» и «Тень» в психике, через две фазы Луны. Темная фигура прячет лицо за вуалью и крадется в темноту.
Старший Аркан Луна. Кельтское Таро
Повешенный тоже, в некотором смысле, изображает «Тень» – жизнь пошла наперекосяк, все перевернуто с ног на голову.
Мать, Женское начало или АНИМА в Таро
Существует ряд карт, обозначающих этот архетип, а именно: Императрица, четыре Королевы, Верховная Жрица, Сила, Луна и Справедливость. Когда они появляются в чтении женщины -вопрошающей, они обозначают «Мать». В зависимости от карты может быть определена грань архетипа «Матери». При чтении кверента - мужчины эти карты обозначали бы «Аниму», то есть подавленную, женскую, творческую энергию в мужчине. Опять же, в зависимости от карты можно определить тип энергии.
Архетип матери в Таро
Отец, Мужское начало или АНИМУС в Таро
Карты, представляющие эти архетипы - это Император, четыре Короля, четыре Рыцаря, Отшельник, Маг и Солнце. Появляясь в чтении кверента мужского пола, они могут представлять архетип «Отца», и в зависимости от карты могут быть установлены различные аспекты одного и того же. В прочтении женщины-вопрошающей они будут представлять «Анимус» или подавленную мужскую энергию.
Архетип Отца в Таро
Самость
Архетип «Я» очевиден в картах - Дурак, Мир и в какой-то степени Повешенный Человек, который изображает Себя парализованным или несинхронизированным, застрявшим в неудобном положении. Дурак обычно изображается как молодой человек неопределенного пола (андрогинный), почти сходящий с обрыва. Остальные 21 карта Старших Арканов рассказывают историю о путешествии этого человека по жизни, пока, обогащенный жизненными уроками, он/она не достигнет зрелости в фигуре на карте Мира.
Старший Аркан Дурак. Колода А. Уэйта
Смерть и Возрождение в Таро
Этот архетип обозначается картами Смерти и Башни, а также 10 Мечей в Младших Арканах, которые в колоде Артура Уэйта показывают десять мечей, воткнутых в спину человека. Эти карты не столько о физической смерти, сколько о вопиющей потребности в переменах, обновлении и возрождении.
Старшие Арканы Смерть и Башня. Колода А. Уэйта
Мудрый Старик / Мудрая Старуха
Этот архетип полностью изображен на карте Отшельника. Это также можно увидеть в карте Мага, поскольку у них есть ценные жизненные уроки, которыми они могут поделиться. Этот архетип на самом деле является продолжением «Я», внутреннего голоса или также голоса Бога. В чтении женщины-кверента то же самое может быть изображено Верховной Жрицей.
Хотя, как было сказано выше, почти каждая карта имеет отрицательный аспект, две карты четко изображают ее, а именно Верховная Жрица и Колесница. У первой есть черно-белая колонна и занавес позади нее, намекающий на скрытые уроки, которые необходимо выучить, а у Колесницы есть черно-белый конь/сфинкс, явно требующий баланса с преобладающими негативами.
