Тонева, К. Секуларизираната религиозност. С., 2018.
Фром, Е. Човекът сам за себе си, С., 1995
Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сатанизъм. С., 2017.
Reinkowski, M. Hidden Believers, Hidden Apostates: The Phenomenon of Crypto-Jews and Crypto-Christians in the Middle-East. Dennis Washburn u.a. (Hrsg.): Converting cultures : religion, ideology of transformations of modernity. Leiden; Boston: Brill, 2007.
Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38 (достъп 20.05.2020.).
György Tatar, Смъртта на Бог: Най-тежкото бреме, https://www.eurozine.com/смъртта-на-бог-най-тежкото-бреме/ (достъп 20.10.2020.г.).
_______________________________________
*Публикувано в Светодавец, 2021, бр. 6, с.52-59. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
[1]. Фром, Е. Човекът сам за себе си, С., 1995, с.11.
[2]. Ницше, Фр., Тъй рече Заратустра, С. 1990, с.6.; вж. Ницше, Фр., Веселата наука, С.1994, с 125.; Мей, Р., Човекът в търсене на себе си, С. 2014, с. 53-54.
[3]. György Tatar, Смъртта на Бог: Най-тежкото бреме, https://www.eurozine.com/%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD (достъп 20.10.2020.г.).
[4]. Според Фр. Ницше смъртта на Бог ще доведе не само до отхвърляне на вярата, но и до отхвърлянето на самите абсолютни ценности. Така, загубата на абсолютна основа за морал води до нихилизъм. Ницше се опитва да намери решение за този нихилизъм чрез „преоценка на всички човешки ценности“ (б. а.).
[5]. Има се предвид Римокатолическата и Протестантската църква, които от средновековието насам са активна страна в социалните конфликти (б. а.).
[6]. „При постепенно отслабващото духовно влияние на християнството в модерните общества културата се оказва натоварена с почти религиозни функции. Типичният модернист в изкуството или литературата е нещо като пророк, който предава божествени послания.“ Велчев, Т. Постмодерната ситуация – Прозорец, 2006, №3, c. 9.
[7]. Дюлгеров, Димитър. Теософско общество, ГСУ-БФ, т.VI/ 1928-29, с. 2.
[8]. Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38 (достъп 20.05.2020).
[9]. Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сатанизъм, 2017, с. 4.
[10]. Богомилската ерес представлява слабо изменение на павликянството. Вж. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1954, с. 124-128
[11]. Вж.Димитров, Стр. Проблеми на религиозния синкретизъм и скритото християнство. – В: Криптохристиянство и Религиозен синкретизъм на Балканите, С. 2002 , с. 11; Появата на Криптохристиянството не е изолиран резултат от насилственото ислямизиране. То е част от едно по-дълбоко явление – крипторелигиозността, което обозначава статута на хора, чиито религиозни убеждения и практики не са в съответствие с тяхната официална религиозна принадлежност и често се опитват да скрият този факт от широката общественост. (вж. повече по темата у Reinkowski, M. Hidden Believers, Hidden Apostates: The Phenomenon of Crypto-Jews and Crypto-Christians in the Middle-East . Dennis Washburn u.a. (Hrsg.): Converting cultures : religion, ideology of transformations of modernity. Leiden; Boston: Brill, 2007, p. 409-433.)
Дюлгеров, Димитър. Теософско общество, ГСУ-БФ, т.VI/ 1928-29, с. 2.
[8]. Антропософия. https://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=38 (достъп 20.05.2020).
[9]. Цинзер, Х., Кристиянсен, И. Фокус Езотерика – окултизъм, сатанизъм, 2017, с. 4.
[10]. Богомилската ерес представлява слабо изменение на павликянството. Вж. Динков, К. История на Българската църква. Враца, 1954, с. 124-128
[11]. Вж.Димитров, Стр. Проблеми на религиозния синкретизъм и скритото християнство. – В: Криптохристиянство и Религиозен синкретизъм на Балканите, С
Няма коментари:
Публикуване на коментар