За книгата в Уикипедия:
“Романът е носталгична история за загубата и процъфтяващата сексуалност. Написан е в перспектива от първо лице от Тору Уатанабе, който си спомня за дните си като студент в Токио. Чрез спомените му читателите виждат как той развива връзки с две различни жени – красивата, но емоционално обезпокоена Наоко и дружелюбната и изпълнена с живот Мидори.
Действието се развива в Токио в края на 60-те години на XX век във време, когато японските студенти протестират срещу установения ред. Макар да служи като фон, върху който се разкриват събитията от романа, Мураками (през очите на Уатанабе и Мидори) представя студентското движение като, до голяма степен, слабо волево и лицемерно.
Линк:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0_(%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD)
Още за книгата:
Вдън норвежките гори на Мураками
Илия Дерменджиев
И когато се събудих,
бях сам. Птичката беше излетяла.
Така че запалих огън.
Не е ли добре, норвежко дърво?
Това е последният куплет от песента на Beatles – Norwegian wood. Същото прави и Мураками със своята версия на “Норвежка гора” – запалва огън в сърцата ни и ни кара да си тананикаме мелодията на песента, докато си мислим за Тору, Наоко, Мидори, Рейко, Нагасава, Хацуми и Кидзуки – всички до един запомнящи се герои в един от най-известните романи на автора.
https://truestory.bg/vdyn-norvejkite-gori-na-murakami/
Песента на Бийтълс - https://youtu.be/Y_V6y1ZCg_8?si=OABFlUJEacsV1j6r
Няма коментари:
Публикуване на коментар