НИКИ КОМЕДВЕНСКА

 

Снимка: Валя Попова

БАЛАДА ЗА КРИВОТО ДРЪВЧЕ

Така си расна цял живот - накриво,

като обратен знак, като зверче.

И днес, за да е равно и красиво,

дойде Човекът да го отсече.

Дойде уверен с тежката си брадва,

че този свят е тъй несъвършен

и даже и насила, трябва, трябва!

да бъде към тревата подравнен.

Отекна удар в битието глухо,

изви се към небето тъжен стон

и кривото дръвче самотно рухна

по силата на строгия закон.

Земята пак е равна и смирена…

Но зная аз, че в нечия следа

расте прекрасно неопитомена

една извънчовешка свобода.

Макар че някой все ще я извива,

защото този свят не е разбрал,

че туй, което в ниското е криво,

отгоре е красив диагонал.

СНЯГ ПО ВРЕМЕ НА АПРИЛ

Тази пролет дойде като лош водевил,

по сценарий от зимата случен.

Сам под тежките облаци сви се април

с изранено и слабо юмруче.

Беше време, до смърт напоено с печал.

Ято врани небето оряха.

И животът се скри, изведнъж помъдрял,

под крилото на земната стряха.

Но едно непокорно дръвче във студа

тънки клони протегна нагоре,

наруши на обратното време реда

и цветчетата свои разтвори.

Падна дъжд. След това се обърна на сняг.

И снегът цветовете му стъпка.

Ала то разцъфтя и в снега.

После пак –

до последната розова пъпка.

И кажи ми защо, боже мой, за какво

не прегъва смирено колене

това тъй нелогично и крехко дърво

в тази страшно логична вселена?

Не разбира… А може би знае добре,

че напразно живота си рони

и че даже до корена чак да умре,

ще ги има пак всички сезони.

Пада сняг… 

И човекът, от студ уморен,

търси своята пролет къде е.

А на крачка от него в априлския ден

две дръвчета в снега розовеят.

Из "Три молитви"

Още стихове на поетесата - https://literaturensviat.com/?p=156864