ОРГАНИЗАЦИИ, САЙТОВЕ, ЗАКОНИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДЪРВЕТАТА И ГОРИТЕ

 

Викторина „Отново учим и знаем за българската гора“

Викторина „Учим и знаем за българската гора“

Гората.bg - https://gobio.bg/2021/06/04/eko-organizatsii-gorata-bg/

Списък на националните паркове в България

Българските национални паркове са три и имат обща площ 150 362,3 ha или 1,35 % от площта на страната.В тях са включени множество резервати,  природни забележителности и защитени местности.

Национални паркове в България – Уикипедия

Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Регистър на ЗТ и ЗЗ

Червена книга на България

Червена книга на Република България - Природа | МОСВ

Категории защитени територии по българското законодателство

В България съгласно Закона за защитените територии има 6 вида защитени територии – резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност.

ЗАЩИТЕНИ ДЪРВЕТА В БЪЛГАРИЯ

Защитени дървета в България — Rezach.bg

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

Защитени местности в България – Уикипедия

Организация "Да запазим горите" 

основана неофициално като сдружение на граждани през 2016 година. Целите на сдружението са да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.

През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите".

Интернет платформа по горска педагогика

Горски педагози в България – сайт по горска педагогика

Архиви за природа“ – дигитален архив, създаден от Асоциация на парковете в България, който предоставя структуриран и публичен онлайн достъп до архивни документи за историята на управлението на защитените територии в България. Архивът съдържа полезна информация за природоопазването в България от 1901 г. с достъпни над 2800 документа

Бъдещи природозащитници – онлайн обучителен портал създаден от Асоциация на парковете в България, Българска фондация Биоразнообразие в партньорство със Солунския университет „Аристотел“, Гърция и Чешкия университет по природни науки в Прага. Съдържа над 100 обучителни материала (видео, презентации, лекции, наръчници, упражнения) с най-добрите практики и примери за провеждане на теренни изследвания, обработване на данни от изследвания, провеждане на застъпнически кампании и др.

Не сме сами на скалите – сайт на едноименната инициатива на Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ с информация за скалолюбиви видове и мерки за намаляване на тяхното безпокойство при практикуване на екстремни спортове + карта с катерачните обекти и препоръчителна регулация за намаляване на вредните въздействия върху дивата природа.

Коалиция „За да остане природа в България“ – сайт на природозащитната Коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. Съдържа новини и информация от членове и приятели на Коалицията. Богат текстови, снимков и видео материал за редица случаи на гражданско участие и реакция при разрешаване на екологични казуси и др.

Гис на WWF за старите гори – платформа, разработена от WWF с подробна информация за старите гори в България. Платформата съдържа информация за позволителни за сечи, дървесни видове и др. Има възможност за търсене на защитени територии и подаване на сигнали за незаконни сечи, камиони, превозващи незаконна дървесина, природни бедствия и др.

Регистър на защитените зони от Натура 2000

 Сайт, създаден от Министерство на околната среда и водите с информация за защитените зони от Натура 2000 в България по европейските директиви на птиците и хабитатите. Сайтът позволява търсене на защитена зона по име, код или населено място, както и списък на процедурите по Оценка на съвместимост.

Регистър на защитените територии и зони в България – онлайн регистър, създаден към сайта на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) с информация за защитените територии, обявени по Закона за защитените територии и защитените зони от Натура 2000. Съдържа актуални данни за характеристиките на защитените територии и зона като: уникален идентификационен код; наименование; категория; площ; местоположение; дата на обявяване, актуални забрани и режими; цел и предмет на обявяване и др.

Международен съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) е международна природозащитна организация, чиято цел е опазването на природните ресурси. Основана е през 1948 г. и централата ѝ се намира в Глан, Швейцария. 

Сайт: https://iucn.org/

International Tree Foundation

Началото на фондацията е през 1922 г., когато пионерът природозащитник Ричард Сейнт Барб Бейкър е служил като горски служител в Кения. Той наблюдава неограничаваното обезлесяване и осъзнава спешната необходимост от засаждане и защита на дървета. Той привлича местния вожд Джосия Нджонджо, и двамата поставят началото на International Tree Foundation, с мисията да засажда, защитава и популяризира дървета.

https://www.internationaltreefoundation.org/

ТЕОДОР ТРАЯНОВ. СТИХОВЕ

 

ТЪГА

В полето самотно дръвче се е свило,
Чер призрак сред белия сън на снега,
Посърнали клони поклаща унило,
Поклаща ги с трепет на мъртва тъга.

Снежинките хвъркат, край него се гонят,
Прииждат, целуват го, губят се пак.
Забравени листи полека се ронят,
Отпадат и гинат в безкрайния сняг.

СИРАК СКИТНИК. СТИХОВЕ

 

БЛАГОВЕСТ

 

Ангели бели на бяло предвестие

В бяла предутрин над нас пролетяха…

Вишните цъфнали къпят корони –

Бели корони във бяла предутрина.

 

Ангели бели на бяло предвестие

В бяла предутрин дълго тръбиха.

Звънко тръбиха, предпролед вестиха –

Бяла предпролед сред бяло сияние.

 

ЛУННИ ХОРОВОДИ

 

Бял път се губи в лесове –

Край него диви рози спят.

На тихи стройни редове

Мечти по него сее редят.

 

Една, две… по покрови побледнели

Некапващи сълзи трептят.

В пияна прелест нацъфтели,

Корони сребърни блестят.

 

Бял път белее в лесове –

Край него диви рози спят.

На тихи стройни редове

Мечти по него се редят.

 

ПРОЛЕТНИ АЛЕИ

 

От вишните

окапват цветове –

Сруят се аромати

от бели брегове.

 

По старите алеи

Упойващ сняг

Подвява вятърът –

И бели полилеи

Люлеят се над тях…

 

СЛЪНЧЕВ ДЕН

 

По вълнисти падини

Вятър люляки люлее.

И над лилови вълни

Сребърно се слънце смее.

 

Вятър люляки люлее,

И сред лилови вълни

Бяла шапка се белее –

Розово се слънце смее.

Източник: https://magnifisonz.com/2017/03/05/%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%ba-%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%bd/

Накратко за Сирак Скитник:

Накратко за Сирак Скитник, който според мнозина изследователи на живота и творчеството му, е една от най-влиятелните личности в българския културен живот между двете световни войни:

Роден е през 1883 г. в Сливен. През 1902 г. завършва богословското училище в София, след което работи като учител. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където учи живопис заедно с Марк Шагал и Василий Кандински. Участва в Балканската война и е награден с орден за храброст.

Бил е редактор на сп. "Златорог", драматург и артистичен секретар на Народния театър, библиотекар в Министерството на просвещението, председател на дружество "Родно изкуство". Той е избран за пръв председател на Съюза на дружествата на художниците през 30-те години на 20–ти век, а през 1935г става главен уредник на Българското радио. Заема този пост до смъртта си през 1943 година.

Други творби на Сирак Скитник: https://literaturensviat.com/?p=68405

Снимки на Валя Попова на къщата на Сирак Скитник в София, на ул. "Борова гора" 28 в квартал Лозенец.

Стилизираните букви СС над входната арка.

Искра Цветкова разказва за построяването на къщата:

"Странна двуетажна къща с декоративен облик и две стилизирани букви "С" над входната арка. Тази артистична постройка се отличава от всички останали на тихата столична уличка "Борова гора". В нея се преплитат имената на двама големи българи от първата половина на миналия век. Скицата е изработена в началото на 20-те години от арх. Георги Овчаров специално за Сирака, един от най-близките приятели на архитекта. Парцелът е отпуснат от общината на подпоручик Панайот Тодоров Христов като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война. Това е рожденото име на живописеца, поета, публициста и сценографа, наричан от всички с младежкия му артистичен псевдоним - Сирак Скитник. През 1917 г. парче от шрапнел попада в гърдите му и остава там завинаги. Лекуват го в Германия, но задухът и кризите, които го приковават често на легло, го спохождат през целия му живот. Тежката рана ще стане по-късно и причина за ранната му смърт.

Синьо антре, синя дървена стълба, извиваща се между приземния етаж и тавана, прозорци с форма на стилизирани сини лалета. На втория етаж някога се е намирало просторното ателие на художника. Сред малкото запазени до днес вещи от онова време са полилеят от ковано желязо и камината, в дъното на стаята е дървеният подиум, където Сирака е опъвал платна върху триножника, за да рисува сините си картини." (Искра Цветкова. Рапсодия в синьо)

Къщата е проектирана през 1926 година от арх. Георги Овчаров (негово дело са и Биологическият факултет, Министерството на вътрешните работи, както и бившият мавзолей). Обявена е от Министерството на културата за архитектурен паметник от национално значение.

Връзки:

Да съхраним паметта на Сирак Скитник

ДЪРВЕТАТА В ГЕРБОВЕ, ПЕЧАТИ, ЗНАМЕНА

 Старият бряст в герба на Сливен

Вековният бряст, някога гордост на град Сливен, но вече умиращ, е елемент от герба на града. Гербът (проект на худ. Евгени Вълев) има форма на готически триъгълен щит. Върху него са изобразени характерните за града символи: в ляво - конник с тръба, в дясно - Старият бряст. Венечно върху щита е разположена зидова корона с пет зъбера. Гербът присъства като елемент от Знамето и печата на град Сливен.

Още: https://mun.sliven.bg/simvoli-sliven

Ябълков цвят краси герба на Кюстендил

Сегашният герб е създаден през1976 година от художника Кирил Гогов.  Формата е френски щит, разделен на четири полета, в които са изобразени крепостна кула, лилия, ябълков цвят и храма на бога-лечител Асклепий. Щитът е увенчан с крепостна кула. Ябълковият цвят символизира плодородието на Кюстендилското поле, наричано „Овощната градина на България“.

Още за герба: https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB?

ГЕРБЪТ НА ЛОВЕЧ

Гербът на Ловеч е с формата на хералдически щит, в който са вписани стилизирани характерните особености на града – зъберите на крепостта “Хисаря”, люляково клонче, Покритият мост и река Осъм. 

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1_%D0%BD%D0%B0_%D0%9B%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87

Лаврови клонки украсяват герба на София

На 17 март 1900 г. Софийският градски общински съвет приема проекта за ГЕРБ на София на Харалампи Тачев. Гербът на София е утвърден с Указ №115 на княз Фердинанд, обнародван в Държавен вестник, бр. 91 от 2 април 1900 г. В указа се постановява:

“Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен на общинския печат и на знамето, което се въздига над градския дом, както и във всички места, където е прието да се турят градски гербове. Значението на елементите от герба е вписано в Протокола с решението на софийските общинари за приемането на герба. В него са описани стъпките, чрез които се е стигнало до изработения проект на герба, и вложеният смисъл в елементите му. Хараламби Тачев, един от тримата, работили по избора на елементите, пише: „Материалът [нумизматичен], който събрахме, бе следният: от една стара антична монета, сечена в древна Сердика, взехме отпечатания върху нея женски образ (ефижия), представляваща Ulpia Serdica със зидова колона на глава, с две кули, стоящи едната отпред над челото, а другата отзад. От друга монета взехме образа, представляващ един павилион с конусообразен покрив, подпрян на шест колонки и с шестоъгълен цокъл, а вътре в него се намира статуята, изобразяюща Apollo Medicus, опрян на кадуцея си – като персонификация на минералните води, които така изобилно съществуват във и около града София. Третият мотив бе силуетът на старата църква „Св. София“, гледана от изток на запад – като едноименница на града и като вековна свидетелка на историята на гр. София. Четвъртият мотив бе силуетът на Витоша, която вечно служи за хубав фонд на града и която не малко се споменава от древността насам наред с името на столицата ни. Най-после, за петия мотив ни послужи един кръгъл медальон с диаметър 45 мм, от метал (бронз), на който е изобразен лъв с глава анфас въргу тъмночервен емайл, намерен в Трапезица (Търново)“. В Протокола за приемането на герба софийските общинари обясняват и за короната над щита: „Над целия знак стои една зъбчата корона. Според мнението на техниците, това са биле планините: Витоша, Люлин, отрогите [разклоненията] на Рила, Средна гора и Стара - Планина, които обикалят града София и понеже това се забелязва почти в всички монети, то се реши да се тури и тази корона“. Отбелязват, че цветовете били „по изискването на хералдическото изкуство“.

Три бора

Три зелени бора с бели стъбла са елемент от герба на Сатовча. Гербът е с формата на триъгълник с овални ъгли. В триъгълника на жълт фон са разположени трите основни символа на общината. Най-отпред има кафяв тютюнев лист, по средата – бяла традиционна къща с червен покрив, и най-отзад три зелени бора с бели стъбла. В основата на триъгълника пише „Община Сатовча“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0