БЛАГОВЕСТ
Ангели бели на бяло предвестие
В бяла предутрин над нас пролетяха…
Вишните цъфнали къпят корони –
Бели корони във бяла предутрина.
Ангели бели на бяло предвестие
В бяла предутрин дълго тръбиха.
Звънко тръбиха, предпролед вестиха –
Бяла предпролед сред бяло сияние.
ЛУННИ ХОРОВОДИ
Бял път се губи в лесове –
Край него диви рози спят.
На тихи стройни редове
Мечти по него сее редят.
Една, две… по покрови побледнели
Некапващи сълзи трептят.
В пияна прелест нацъфтели,
Корони сребърни блестят.
Бял път белее в лесове –
Край него диви рози спят.
На тихи стройни редове
Мечти по него се редят.
ПРОЛЕТНИ АЛЕИ
От вишните
окапват цветове –
Сруят се аромати
от бели брегове.
По старите алеи
Упойващ сняг
Подвява вятърът –
И бели полилеи
Люлеят се над тях…
СЛЪНЧЕВ ДЕН
По вълнисти падини
Вятър люляки люлее.
И над лилови вълни
Сребърно се слънце смее.
Вятър люляки люлее,
И сред лилови вълни
Бяла шапка се белее –
Розово се слънце смее.
Накратко за Сирак Скитник:
Накратко за Сирак Скитник, който според мнозина изследователи на живота и творчеството му, е една от най-влиятелните личности в българския културен живот между двете световни войни:
Роден е през 1883 г. в Сливен. През 1902 г. завършва богословското училище в София, след което работи като учител. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където учи живопис заедно с Марк Шагал и Василий Кандински. Участва в Балканската война и е награден с орден за храброст.
Бил е редактор на сп. "Златорог", драматург и артистичен секретар на Народния театър, библиотекар в Министерството на просвещението, председател на дружество "Родно изкуство". Той е избран за пръв председател на Съюза на дружествата на художниците през 30-те години на 20–ти век, а през 1935г става главен уредник на Българското радио. Заема този пост до смъртта си през 1943 година.
Други творби на Сирак Скитник: https://literaturensviat.com/?p=68405
Снимки на Валя Попова на къщата на Сирак Скитник в София, на ул. "Борова гора" 28 в квартал Лозенец.
Стилизираните букви СС над входната арка.
Искра Цветкова разказва за построяването на къщата:
"Странна двуетажна къща с декоративен облик и две стилизирани букви "С" над входната арка. Тази артистична постройка се отличава от всички останали на тихата столична уличка "Борова гора". В нея се преплитат имената на двама големи българи от първата половина на миналия век. Скицата е изработена в началото на 20-те години от арх. Георги Овчаров специално за Сирака, един от най-близките приятели на архитекта. Парцелът е отпуснат от общината на подпоручик Панайот Тодоров Христов като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война. Това е рожденото име на живописеца, поета, публициста и сценографа, наричан от всички с младежкия му артистичен псевдоним - Сирак Скитник. През 1917 г. парче от шрапнел попада в гърдите му и остава там завинаги. Лекуват го в Германия, но задухът и кризите, които го приковават често на легло, го спохождат през целия му живот. Тежката рана ще стане по-късно и причина за ранната му смърт.
Синьо антре, синя дървена стълба, извиваща се между приземния етаж и тавана, прозорци с форма на стилизирани сини лалета. На втория етаж някога се е намирало просторното ателие на художника. Сред малкото запазени до днес вещи от онова време са полилеят от ковано желязо и камината, в дъното на стаята е дървеният подиум, където Сирака е опъвал платна върху триножника, за да рисува сините си картини." (Искра Цветкова. Рапсодия в синьо)
Къщата е проектирана през 1926 година от арх. Георги Овчаров (негово дело са и Биологическият факултет, Министерството на вътрешните работи, както и бившият мавзолей). Обявена е от Министерството на културата за архитектурен паметник от национално значение.
Връзки:
Няма коментари:
Публикуване на коментар