ТЪГА
В полето самотно дръвче се е свило,
Чер призрак сред белия сън на снега,
Посърнали клони поклаща унило,
Поклаща ги с трепет на мъртва тъга.
Снежинките хвъркат, край него се гонят,
Прииждат, целуват го, губят се пак.
Забравени листи полека се ронят,
Отпадат и гинат в безкрайния сняг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар