Показват се публикациите с етикет Теодор Траянов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Теодор Траянов. Показване на всички публикации

вторник, 14 юли 2026 г.

МАГЬОСНИКЪТ. СТИХОВЕ

 МАГЕСНИКЪТ

 

          В памет на Илия Иванов - Черен

 

Живееше в страна мъглива

магесник с черни очила,

през тях той в истината жива

откриваше лъжата зла.

Пред взора остър и навъсен

безсилен беше всеки щит,

животът криеше лика си,

от своята лъжа опит.

 

И пред магесника в уплаха

човекът губеше устой,

през черните стъкла горяха

два въглена с небесен зной.

В скръбта той виждаше близнака

на всяка радост по света,

душите - в капища на мрака,

сърцата - в горка нищета.

 

И често, гонен от съмнения,

мълвеше странен чародей,

не са ли вси лъжи свещени,

с които всякой днес живей,

не е ли храм животът шумен,

сграден от майстор непознат,

не е ли еретик безумен

и всеки втори Херострат?

 

Ала в мига на вси надежди,

той клетва в своя блян стори,

и бунт под сключените вежди

очи небесни покори.

Той влезе на лъжата в храма,

размахал пламнали главни,

но скръцна крепкото му рамо,

любов духа му осени.

 

Пробил бе час на бран велика,

народи тръгваха да мрат,

където - жива, многолика -

лъжата бе самата смърт!

Той, в плен на земната мистерия,

обрече в жъртва дух и кръв,

смъртта си с песен да намери,

за братятта да падне пръв!

 

С какъв ли танец на душата

от своя труп се е простил,

какви ли истини в лъжата

в мига предсмъртен е открил?

И досега над бранна Тракия,

щом бурна нощ надуй гърла,

из гроб безкръстен светят в мрака

оче през черни очила.


Теодор Траянов


http://www.palitrabg.net/18pa.htm



МАГЕСНИК


Далеко в здрача синкав потъват бели сгради,

там чужд съм аз на всичко, на всеки храм и дом,

забравил съм злините, не помня и наслади,

а мило ми е всичко — и сетния атом!

 

Но неми са нещата и нищо не обади

за втория си смисъл, за тайний лик, и щом

разискрен взор, аз виждах заключени огради,

а твърд не разрушиха — ни псалми, нито лом!

 

И претворих аз всичко, всесилният магесник,

среднощно отражение, на звезден ход предвестник,

миражите събудил в пустинните сърца!

 

Но често в свежа утрин над гроб далечен спирам,

най-бедния от всички, с набожна скръб да сбирам

от твойте първи рози случайни листенца!


Теодор Траянов


Моя интерпретация на Магьосника от Марсилското Таро

четвъртък, 4 декември 2025 г.

ТЕОДОР ТРАЯНОВ. ГОРСКИЯТ ЧАР

 

Борис Георгиев, Портрет на Теодор Траянов, 
1922https://kultura.bg/web/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%8F/

ГОРСКИЯТ ЧАР

Гората се дига в почуди,
полюшват се тежки листа,
и техният шепот събуди
заспалите нощни цветя. 

И тъмните брястове блесват,
затихнал върхът им шуми,
низ грани се мълком надвесват
невидени бледни моми.

Обтягат те сребърни струни,

свенливите лунни мечти,

по устни ме всяка целуне,

целуне и пак отлети.

 

Луната изплува полека,

пониса се в облачен свод,

към заник тя дири пътека,

през бездни — спасителен брод.


https://chitanka.info/text/6951-gorskijat-char


вторник, 27 август 2024 г.

ТЕОДОР ТРАЯНОВ. СТИХОВЕ

 


ТЪГА

В полето самотно дръвче се е свило,
Чер призрак сред белия сън на снега,
Посърнали клони поклаща унило,
Поклаща ги с трепет на мъртва тъга.

Снежинките хвъркат, край него се гонят,
Прииждат, целуват го, губят се пак.
Забравени листи полека се ронят,
Отпадат и гинат в безкрайния сняг.