БОЯН МАГЬОСНИКА
Боян Мага. Мистерии български (юбилейно издание)
Автор: Подбор и съставителство Галина Владимирова
Юбилейно издание за мистериозния живот на една от най-загадъчните фигури в българската история!
Син на Симеон Велики и брат на св. Иван Рилски, легендарният Боян е смятан за основоположник на богомилството, а чудодейните му способности можели да лекуват и най-страшните болести.
За него казват:
„Петър здраво управлява българите, (...) брат му Баян бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“
Лиутпранд Кремонски (Х в.)
„В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост... смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка... Може би в образа му ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника?“
Васил Пундев
„Боян Магьосникът, единственият по сила мистичен образ в нашето минало...“
„Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Магът бе тайна.“
„...най-великият от българите!“
Богомил Райнов
За него Гео Милев казва: "Той е най-светлият и грандиозен образ в миналото ни, най-силната манифестация на българския гений."
Боян Магесника. Изследване на литературния мит
Светлана Стойчева
Боян Магесника. Изследване на литературния мит • Светлана Стойчева • Издателство "Изток-Запад"
Боян Магесника (Боян Магьосника, Боян Мага) е българският литературен и културен митичен герой – без аналози в българската култура. Неговата генеалогия не може да бъде изведена пряко от фолклора, каквато процедура традиционно сме свикнали да прилагаме – особеност, която пречи да му прикачим значката народен, но го превръща в особен и провокативен и до днес. Той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло (както например Вазовите герои от „Епопеята“), но от друга страна, могат да станат инструментариум на противоборстващи идеологии и коренно различни духовни нагласи.
Художествените текстове, интерпретиращи образа на Боян Магесника, съставляват цяла литературна антология.
Редицата на авторите се открива с имената на просветители и революционери от Българското възраждане, сред които са
Юрий Венелин,
Георги Раковски,
Добри Войников,
Стоян Михайловски,
Пейо Яворов,
Иван Грозев,
Кирил Христов,
Антон Страшимиров,
Николай Райнов,
Людмил Стоянов,
Гео Милев,
Теодор Траянов,
а от по-ново време:
Камен Зидаров, Иван Богданов, Георги Гроздев – списъкът не е пълен. Някои така и не стигат до реализацията на замисъла си в произведение, какъвто е случаят с Яворов и Траянов.
************. *****
Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений
Силвия Чолева
Боян Магесника – най-силната мистификация на българския гений. Така го определя поетът Гео Милев.
Боян Магесника е литературен и културен митичен герой, той е от ония противоречиви и трудносмилаеми културни фигури, които не могат да имат единна знакова същност, не могат да бъдат превръщани в герои на общонационалната епика и на нацията като цяло, (...) но от друга страна могат да станат инструментариум на противоборстващи идеологии и коренно различни духовни нагласи, както пише във въведението към книгата „Боян Магесника. Изследване на литературния мит“ на проф. Светлана Стойчева.
А Васил Пундев настоява: В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магьосника...
Различни „вълни“ в нашата литературна и културна история подемат и явяват този „единствен по сила мистичен образ в нашето минало“, както го нарича Николай Райнов.
В заключението към изследването си проф. Стойчева пише за „загадката на Боян Магесника“: Самият той, роден от въпроси, поражда още въпроси, които само понякога мимикрират в отговори. Докато го „тестваме“, той нас „тества“. Като се замислим, въпросът Кой е той? Излъчва въпроса Кои сме ние?; докато се питаме Защо е той?, по някакъв начин сме се озовали пред въпроса Защо сме ние?“
https://bnr.bg
литература:
Васил Пундев публикува своята историко-литературна студия „Боян Магьосникът”, 1923 г.
Георги Раковски, „Горски пътник”
Димитър Маринов, студия “Боенец”, “Известия на Етнографическия музей в София”, 1907 г.
Антония Велкова-Гайдаржиева
ЗА МАГИЧЕСКИТЕ ОДЕЯНИЯ НА БОЯН МАГЬОСНИКА
("Боян Магьосникът" на В. Пундев и "Хилядогодишнината на Боян Магесника" на Н. Шейтанов)
д-р Найден Шейтанов, „Хилядогодишнината на Боян Магесника”, “Златорог”, 1923 г.
Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите - ИЕИМ, 8-9, 1929 г., стр. 165. /Liutprandus. Antapodosis, III, 29/, Превод Веселин Бешевлиев
Презвитер Козма, „Беседа против богомилите”
Николай Райнов. „Цар Петър” от „Книга за Царете”. Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.
Светият Граал - съкровището на богомилите бугри
Светослав Пинтев
Петър Димков, „Българска народна медицина”,
Константин Иречек, “История на българите":
Боян Мага и кървавата зора на богомилството
Димитър Иванов
Умберто Еко, „Баудолино”
какво е прочел Николай Райнов в Малта - летописите на „добрите хора”.
Там пише, че учението е създадено от Боян Мага
Поп Богомил е само един от апостолите,
Основите полага издънката на най-прочутия и победоносен български цар Симеон Велики, синът му Вениамин, който е наричан от людете си Боян Мага.
Боян Магът е основоположник не само на богомилството..., но и на народната медицина... Това духовно движение, възглавявано от великия български Маг (от ранга на апостол Йоан), е най-голямата гордост и заслуга на българския народ, защото с него той даде Реформацията на света.”
Живата енциклопедия на Средновековието -
Превод Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите - ИЕИМ, 8-9, 1929 г., стр. 165. /Liutprandus. Antapodosis, III, 29/
https://scottjeffrey.com/magician-archetype/
Jungian Archetypes: Magician, Seeker of Knowledge and Wisdom
Posted by Becca King | Jan 23, 2024
Богомилите
https://lm.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fiztok-zapad.eu%2Fbogomilite-i-prezviter-kozma%3Ffbclid%3DIwZXh0bgNhZW0BMQABHrKhnEhSqZdzcMnyf6xsuVOJW7ey0498kRiUgfFxJTKKsUAttEVQB0U6P_YU_aem_NrntTqLUoNbNHTc4wOVXlw&h=AT2AWwaokJia5kDskfeoPBUdp7tvQ45xaWalklQy0OjXo-lzdnCLm7Qm4eiAZcDYnPeg0_gl6VpU1Ej7iMqo8A4lETSRfdxp1JjBXcWAROI4SbHKYqdEvnl_s0tOn4c&s=1
Боян Мага
А пред тях стоеше той - братът на цар Петра, вълшебникът, - и разбра той свещените тръпки на духа - и простря ръце над тях, а те паднаха - да ги благослови.
Николай Райнов. „Цар Петър” от „Книга за Царете”.
Източници:
Васил Пундев публикува своята историко-литературна студия „Боян Магьосникът”, 1923 г.
Георги Раковски, „Горски пътник”
Димитър Маринов, студия “Боенец”, “Известия на Етнографическия музей в София”, 1907 г.
Антония Велкова-Гайдаржиева
ЗА МАГИЧЕСКИТЕ ОДЕЯНИЯ НА БОЯН МАГЬОСНИКА
("Боян Магьосникът" на В. Пундев и "Хилядогодишнината на Боян Магесника" на Н. Шейтанов)
д-р Найден Шейтанов, „Хилядогодишнината на Боян Магесника”, “Златорог”, 1923 г.
Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите - ИЕИМ, 8-9, 1929 г., стр. 165. /Liutprandus. Antapodosis, III, 29/, Превод Веселин Бешевлиев
Презвитер Козма, „Беседа против богомилите”
Николай Райнов. „Цар Петър” от „Книга за Царете”. Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.
Светият Граал - съкровището на богомилите бугри
Светослав Пинтев
Петър Димков, „Българска народна медицина”,
Константин Иречек, “История на българите":
Боян Мага и кървавата зора на богомилството
Димитър Иванов
Умберто Еко, „Баудолино”
какво е прочел Николай Райнов в Малта - летописите на „добрите хора”.
Там пише, че
учението е създадено от Боян Мага
Поп Богомил е само един от апостолите,
Основите полага издънката на най-прочутия и победоносен български цар Симеон Велики, синът му Вениамин, който е наричан от людете си Боян Мага.
Боян Магът е основоположник не само на богомилството..., но и на народната медицина... Това духовно движение, възглавявано от великия български Маг (от ранга на апостол Йоан), е най-голямата гордост и заслуга на българския народ, защото с него той даде Реформацията на света.”
Живата енциклопедия на Средновековието -
Превод Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите - ИЕИМ, 8-9, 1929 г., стр. 165. /Liutprandus. Antapodosis, III, 29/
Николай Райнов отново е съвсем конкретен, когато пише в своя неиздаден труд „Богомилство и богомили”
Сирийските непознати, с тях Боян се намира още в Константинопол за ужас на наставника си патриарх Николай Мистик, представители на най-ранната християнска църква, които след столетия масонството ще определи като непознатите учители, пристигат тайно в храма край Преслав, като ръкополагат в епископски сан Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски и Йеремия, когото днес знаем като поп Богомил:
„Те получили като завет от посветените 22-те таблици на богомилското Таро.
Предадено му е и едно оригинално копие от Йоановото Евангелие”, пише Райнов.
Боян Мага, богомили, Симеон Велики
