ТЕОДОР ТРАЯНОВ. ГОРСКИЯТ ЧАР

 

Борис Георгиев, Портрет на Теодор Траянов, 

1922https://kultura.bg/web/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%8F/

ГОРСКИЯТ ЧАР

Гората се дига в почуди,

полюшват се тежки листа,

и техният шепот събуди

заспалите нощни цветя. 

И тъмните брястове блесват,

затихнал върхът им шуми,

низ грани се мълком надвесват

невидени бледни моми.

Обтягат те сребърни струни,

свенливите лунни мечти,

по устни ме всяка целуне,

целуне и пак отлети.

 

Луната изплува полека,

пониса се в облачен свод,

към заник тя дири пътека,

през бездни — спасителен брод.

https://chitanka.info/text/6951-gorskijat-char