Стихове на Едвин Сугарев

ТЪГА ПО ИЗБЯГАЛОТО СВЕТОВНО ДЪРВО

дърво което се изтича през делтата на корена

дърво което ромоли по склона на небето

което се отцежда от облачния ледник

кой коленичи там

сред устието кално

кой свойта тежка лодка изтегля на брега

сред маранята трепкаща

тамянена

кой нови семена на свойта длан провижда

кой се люлее сред обезводнената

съсипана земя

кой хленчи обещава призовава кивотите троши

все още спъващ се в попиващата сянка на дървото

и тръшкащ се между отломки от кора разпадаща се в прах

напусната и суха змийска кожа

СУТРИН

кърви гората

тъй блестяща е кръвта й

в прозрачна капка слънцето увисва

 

и паяче пленено в светлината

насам-натам се щура

обезсмислено

 

един надвиснал бор на шмиргела свистящ

заточва своето сурово острие

РАЗНИ ДУШИ ПО ТЕЗГЯХИТЕ

някои имат розова душа

други душа от сатен

моята е чвор в дърво столетно

няма как да я извадиш с тирбушон

като тапа от бутилка старо вино

(вкиснато)

 

и я стискат ли стискат годишните кръгове

както майка убийца врат на пеленаче

(тъй дъртото минало моето детство убиваше

тъй дебилното бъдеще изопваше свойта гарота)

 

днес не ще я извадите лесно

ОТКАЧАЛКАТА КЪСА ЛИСТЕНЦА ОТ АКАЦИЯ ПО ОСОБЕНО МЕТАФИЗИЧЕН НАЧИН

вярвам не вярвам вярвам не вярвам вярвам не вярвам вярвам

вярвам че има бог

не вярвам че човекът не е вечен

вярвам че бог е протрита бърсалка за задник

не вярвам че тревичката не е по-вечна от човека

изобщо не вярвам в човека вярвам единствено във неговата кончина

не вярвам в този лъч случаен промъкнал се в капана на моята собствена

кочина

защото той на въдичарска корда ми прилича

защото с нея бог навярно

шараните свои лови

SMS-ПОЕЗИЯ

смъртта е вишня

цъфнала е в бяло

ела под бялата й сянка

отдъхни

Текстът е отличен с Голямата награда: Лауреат на сребърната брошка “SMS-поезия” и специалната награда на М-тел за 2005 г.

Още за Едвин Сугарев и стиховете му:

Словото - http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=184&LangID=1