ПЪРВИТЕ

 ПОЩЕНСКИТЕ МАРКИ

1834 г.

Британецът  Джеймс Чалмърс предлага идеята за въвеждане на хартиена лепенка като знак за заплатена пощенска услуга. 

1939 г.

Идеята на Чалмърс е приета законодателно от Парламентът на Великобритания

1840

са отпечатани първите в историята пощенски марки – „Черното пени“, на които е изобразена кралица Виктория в профил.

Първата пощенска марка е направена в Англия през 1840 г. по идея на сър Роуланд Хил. 

1851 г.

В Австрия се появяват и са въведени в употреба първите "вестникарски" марки в света, известни под името "меркурии". 

1869 г.

В Австрия се появяват първите в света пощенски картички. 

1918 г.

Австрия отпечатва първите марки, предназначени за редовна въздушна поща по линията Виена-Краков-Лемберг. 

1906 г.

Австрийски са и първите марки със сюжет пейзаж! Техен творец е прочутият график Коломан Мозер. Годината е 1906-а.

1858 г. 

Отпечатана е първата руска пощенска марка с номинал 10 копейки със сюжет изображение на държавния герб на Русия на фона на разгърната мантия с корона. 

Преди Освобождението ни от турско робство в българските земи се употребявали пощенски марки, издадени от Турция, Русия, Франция, Австро-Унгария и др.

1893 г.

Основано е в Пловдив първото филателно дружество в България. То наброява 50 члена и издава свой печатен орган “Глас на българското тимброфилско дружество” - второто в България филателно списание след месечния лист “Тимброфил”, издаден през 1891 г. в Панагюрище от просветния и родолюбив българин Атанас Кирилов.

Христо Г. Данов издава първия български “Албум за марките от цял свят”.

1924 г. 

е издадена първата пощенско-филателна книга у нас – “История на пощата от най-старо време до днес” – автор Киро Петров.

1926 г. 

излиза първият брой на сп. “Пощенска марка” – отначало като “Орган на българските събирачи на пощенски марки”, с редактор Димитър Ив. Гошев, после като орган на “Първото българско филателистическо дружество в София” и най-накрая, през 1938 г. става орган на Съюза на българските марколюбителски дружества с гл. редактор Стефан Симов.

1927 г.

Създадена е първата филателна библиотека в София когато Борис Хаджикалчов подарява на дружеството около 200 тома наша и чуждестранна филателна литература.

1930 г.

Открива се Първата филателна изложба у нас на партерния етаж на издателството на Христо Г. Данов в София.

1937 г.

излиза сп. “Българска марка”. Негов редактор и издател е филателният деятел и търговец на пощенски марки Симеон Чаръкчиев (1914-1993 г.). Негово дело е и каталогът на българските пощенски марки “Сима”, издаван до 1958 г.

1946 г. 

За първи път се чества Денят на българските пощенски марки.

1947 г.

Първата международна филателна изложба у нас е организирана в София. 

1948 г. 

Първите официални карти-максимум с марките от поредицата “Заслужили поети и писатели” са издадени от 

кооперация “Пощенска марка”.

През тази година се организира в София и първата максимафилна изложба. Това е втората изложба в света след тази в Дижон, Франция.

1949 г.

По инициатива на Симеон Чаръкчиев е създаден Научен институт по филателия през 1949 г. За председател е избран Елин Пелин. 

1960 г.

За първи път българските филателисти участват на световна изложба в Полша. 

Те се представят с два експоната: “България – класика” на Петко Караиванов и “САЩ – класика” на арх. Григор Михайлов. На двата експоната са присъдени бронзови медали.

1964 г.

Открита е първата национална филателна изложба “СОФИЯ 64”. Участват 68 експоната, разположени върху 260 изложбени табла.

1925 г.

Основано е Българското филателно дружество в София . 

Елин Пелин, който е бил не само колекционер на пощенски марки, а и един от основателите на през 1925 г. В спомените си неговият близък приятел Тодор Боров твърди, че Пелинко бил "тънък познавач на българската пощенска марка". До него са се допитвали дори търговци на марки в София.

https://api.bulgarianhistory.shop/uploads/pdf/1599135815436_parvitedaminasrednovekovnabulgariaotkus.pdf

Пламен Павлов Първите

ДАМИ на Средновековна Българ

1838 г.

Портрет на Неофит Рилски

През 1838 г. в Копривщица Захари Зограф прави първия маслен и едновременно с това светски портрет в българската живопис. Рисува своя учител Неофит Рилски, седнал зад маса, отрупана с книги, листове хартия, мастилница с перо и глобус. Неофит е духовен наставник на младия зограф, двамата се свързват в близко приятелство за цял живот и поддържат преписка цели 18 години.

Захарий Христович Димитров – Зограф (1810-1853) е основоположник на българската светска живопис – поставя началото и определя характера на възрожденския светски портрет. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство и един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис – стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети.

Учи иконопис при баща си Христо Димитров (основоположник на Самоковската школа) и при брат си Димитър Зограф (баща на Зафир Зограф, по-известен като Станислав Доспевски). Създава обемни стенописни ансамбли в най-важните български духовни средища: Бачковския, Рилския, Троянския и Преображенския манастири, а също и във Великата Лавра в Света Гора. Образите му се отличават с духовна извисеност и благородство. Творбите му излъчват хуманност и оптимизъм.

По стенописите на Преображенския манастир (1849 г.) рисува най-обширния цикъл Апокалипсис, а емблематичната му сцена – ,,Колелото на живота“ изразява идеята за преходността на човешкия живот, на този ,,лестний и прелестний свет“ – основен мотив в неговия мироглед. Около 1838 г. рисува Автопортрета си. Създава само още три кавалетни портрета (на статив), единият от които е портретът на Християния (ок. 1840 г.) – изобразяването на женски лик в самостоятелна картина е революционен акт за 40-те години на 19 век в българска среда.

Верен на бунтовната си природа Захари Зограф участва в църковните борби и в просветното движение. В редовната кореспонденция с Неофит Рилски той съобщава, че се среща с млади българи, които съветва да не се гърчеят, а да запазят народността си. Уговаря учителя си да основат в Самоков типография и му предлага да открият книжарница в собствената му къща с дюкян.

В Карастояновата печатница в Самоков, със собствени средства Захари Зограф поръчва отпечатването на “Взаимоучителска таблица за нашите деца”, която разпространява безплатно.

1840 г.

С помощта на първите библейски книжари, пристигнали у нас, изпратени от Британското и чуждестранно библейско дружество (British and Foreign Bible Society) е извършен първият цялостен превод на Новия Завет от Неофит Рилски, който в последствие е отпечатан в Смирна. 

По-късно е извършен превод на цялата Библия на съвременен български език от няколко души. 

Ръководител на проекта е американският мисионер Илаяс Рийгс. В превода участват още д-р А. Лонг, К. Фотинов, Х. Сичан-Николов и П. Р. Славейков. 

Този първи превод на цялата Библия е отпечатан в Цариград през 1871 г. и е известен още като Цариградската  Библия. Въпросното издание изиграва голяма роля за установяване на книжовния български език. Синодалният превод на Библията е отпечатан през 1925 г. като също допринася съществено за развиването и разпространението на библейската традиция у нас.

1842

Константин Фотинов издава в Смирна (Измир ?)“Любословие“-  първото българско периодично списание. Излиза от 1842 – 1846 година. Поставя се началото на българския периодичен печат.

 „Любословие“ е енциклопедично издание и включва статии от областите история, национална просвета, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, религия и морал, политическа информация, литературни произведения. В него се поместват и редица интересни илюстрации. 

1843

Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията, построява в Сливен първата модерна фабрика за машинно текстилно производство в Османската империя. 

През 1836 г. султан Махмуд II подписва ферман, с който се узаконява проектът за построяването на фабриката му.

Иван Богоров издава в Лайпциг първия български вестник “Български орел”.

1848 г.

Анастас Карастоянов, първият български фотограф, съставя Ерминия, смятана за първото ръководство по графична техника в България. 

1859

ПЪРВАТА ПЕРСОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА У НАС

В дома на Найден Геров В Пазарджик Станислав Доспевски урежда изложба с икони, която става първата персонална художествена изложба у нас.

http://artgallerydospevski.com/bg/%d0%ba%d1%8a%d1%89%d0%b0-%d0%bc%d1%83%d0%b7%d0%b5%d0%b9-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2-%d0%b4%d0%be%d1%81%d0%bf%d0%b5%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0% 

1864 г.

Албърт Лонг, съвместно с И. Ригс Л. организира, редактира и издава първото бълг. евангелско илюстровано духовно списание „Зорница“ (1864–1872) – най-дълголетното преди Освобождението. 

Самият Лонг пише статии „За майките, българските майки“ (бр. 1, 1866), апелирайки към потенциала на майчината власт; „Писмо от Америка“ (бр. 10, 1866) и мн. др. 

Привлича П. Р. Славейков, Г. Илиев, И. Тонджоров, П. Мусевич при издаването на списанието. Езикът и стилът на „Зорница“ са високо оценени от общественици като П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Захари Стоянов и др. 

Л. участва в решението за издаване на в. „Гайда“ и го подпомага финансово, а по-късно и на в. „Македония“.

1869

Българското книжовно дружество (БКД), пре­ именувано през 1911 г. в Българска академия на на­ уките (БАН), се създава от представители на бъл­ гарските общини в Румъния от 25 до 30 септември 1869 г. На събранието, проведено на 30 септември (12 октомври н.с.) 1869 г. в Браила, на което се прие­ ма първият Устав на Дружеството, присъства Вар­ вара Хадживелева, родом от Ямбол. Тя е една от хилядите българи, напуснали родните си места след Одринския мир 1828–1829 г., следвайки оттеглящи­ те се руски войски. Родолюбивата българка е бла­ годетелка на българската църква „Св. Възнесение“ в Браила – тя е построена на дарен от нея парцел. Именно в нейния дом – малка къща в двора на храма, се провежда първото учредително събрание на бъде­ щата Българска академия на науките.

Така началото на първата общобългарска кни­ жовна институция се свързва с името на тази скромна българка, за която вярата и просветата са опора на българската емиграция години наред. Подкрепата на Вар­ вара Хадживелева за създаването на Книжовното дружество не е изключение, а по-скоро се превръ­ ща в пример, последван от други напредничави за времето си жени, които даряват средства за про­ хождащата българска наука след 1878 г., когато то премества и възстановява своята дейност в

дата на Дружеството през 1890 г. в София заедно с първия му устав, фигурират имената на дарител­ ките: Стефания Христова, Катерина М. Василова, Иванка Н. Ценова, Савта К. Попович, Мария Берон (1869) и А. Запрянова (1871) от Браила; Любица Д. Ценович, Екатерина Д. Ценович от Букурещ (1870); Елена Димитрова Хранова и Парашкева Димитрова Стайкова, за които данните са оскъдни. За някои от дарителките в архивния фонд на Академията се пазят документални свидетелства, свързани със създаването и изразходването на образуваните от тях дарителски фондове.

БОБЧЕВА Екатерина (1863, Елена – 1948, Со­ фия) – общественичка, съпруга на известния държавен и обществен деец Стефан С. Бобчев, сестра на

политика Теодор Теодоров.

По своя воля и в изпълнение желанието на съпруга си тя даря­ ва средства в подкрепа на гимна­ зиите в Пловдив и София, за учи­ лищното настоятелство в Елена, за Софийския университет. След смъртта му (1940) Екатерина Бобчева учредява фонд при БАН със сумата от 50 хил. лв. (1941). Средствата са предназначени за награ­ да на трудове по историко-правни и обичайноправни въпроси. Фондът е образуван с решение на Философ­ ско-обществения клон на Академията и е оставен да се капитализира, докато лихвите му нараснат на 5 хил. лв. годишно. Награди не са раздавани. През 1951 г. капиталът на фонда в размер на 69 879 лв. се

влива във фонд „Академия“.

БРЪЧКОВА Ангелина (1830, Свищов – 01.1912,

Свищов) и съпругът и` Георги Бръчков образуват семеен фонд (1922) с дарение от 10 хил. лв. в памет на техните родители. Во­ лята им е от лихвите от фонда Академията да награждава тру­ дове по техническа химия (сапу­ нарство, свещарство и винар­ ство), както и съчинения, посветени на домашното възпи­ тание на българина. Фондът е ос­

тавен за капитализиране.

ГЕНОВА Мария (неизв.). В изпълнение на семей­

но завещание внася 100 хил. лв. на БАН за образу­ ването на фонд (1940). През 1945 г. с лихвите от фонда е награден редакторът на сп. „Кооперативно право“ Никола Кънев за труда му „Кооперативно об­ работване на земята“ (1945).

ЗЛАТОУСТОВА Екатерина Христова (1881, Варна – 1952, София) – учителка, високопоставена чиновничка в МНП, дългогодишна председател­ ка на Дружеството на българите с висше образование. Внася в каса­ та на БАН (1932) сумата 50 хил. лв. и завещава застраховката си „Живот“, която след нейната смърт да се добави към дарение­ то и` в полза на науката и

Академията.

  София.

1871 г.

В Цариград е отпечатан първият превод на Библията, известен като Цариградската  Библия.

1878 г.

Излиза “Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ - първото българско списание, издавано след Освобождението. Разпространява се в Пловдив, Виена и София. Излизат 7 книжки през 1878 – 1879 г., Основател и редактор е академик Иван Богоров.[1] Печата се в печатниците на Янко Ковачев в Пловдив, Йован Вернай във Виена и на братя Прошек в София. Посветено е на езикови въпроси; има мото „Докле езика живее, един народ не загива“. 

Задачата на списанието е да съдейства българският език да се изчисти от всички чужди думи. Едни от тях Богоров заменя с народни, други – с изковани лично от него. Списанието съдържа бележки и напътствия за запазване на чистотата на езика, призовава към развитие и усъвършенстване на говоримия език. 

Продължава под името „Наковалня“ през 1879 г.[1][2]

Това е списък с някои от думите, които Иван Богоров въвежда чрез своята „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“.

(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)

• предимство
• предимствен
• обноски
• приемлив
• приемливост
• книжнина(литература)
• познавач
• чакалня
• дъждобран
• сегашно време
• минало (заминало, преминало) време
• редилник (вм. рус. правилник)
• правилник (автор)
• беляз (вм. рус. герб; картина)
• бивалица (история)
• книговище (библиотека)
• небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
• гостилня (хотел)
• гостилник (хотелиер)
• застан (станция, гара)
• денник (дневник, журнал)
• отсебен (специален)
• правачница (фр. фабрика, рус. завод)
• вестник
• вестникар
• часовник (сахат)
• четец (читател)
• пратеник
• многопътен (многократен)
• прочетник (рус. читател)
• еднопътен (еднократен)
• самосебен (собствен, специфичен, специален)
• земеопис (география)
• наговор (рус. заговор)
• крайка (точка, пункт)
• прязпол (профил)
• прѝлич (образец, модел)
• сподялба (причастие)
• биватно (съществително)
• обрезд (характер)
• белезач (художник, рисувач)
• брездеж (чертеж)
• брездач (чертожник)
• лъчитба (химия)
• присъщие (рус. „присъствие“)
• бивност (рус. „присъствие“)
• градство (политика)
• ветреник (газ)
• притурно име (прилагателно)
• свърз (съюз)
• свързник (съюзник)
• свръзка (копула)
• свръшка (окончание)
• четно име (числително име)
• кланица (касапница)
• плув (кораб)
• самосвет (фотография)
• самосветар (фотограф)
• държавство (политика)
• владалство (политика)
• питен, попитен, питатен (въпросителен)
• ставица (определителен член)
• словница (граматика)
• лѐкарство (медицина)
• искреник (електричество)
• гледобод (гледна точка)
• чудатен (удивителен)
• забележка
• самоплув (параход)
• провадилня (рус. посолство)
• провдничество (рус. посолство)
• средореч (рус. междуметие)
• вместоиме (рус. местоимение)
• запирка (рус. запетая)
• запиратен (рус. препинателен)
• дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
• почетлив (вм. рус. уважаем)
• тачлив (вм. рус. уважаем)
• тръпен (пасивен, страдателен)
• азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
• мини-брод (паспорт)
• пътулка (паспорт, тескере)
• зададка (рус. задача)
• училня (училище, школа)
• училник (учител)
• скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
• трикътник (днес: триъгълник)
• словник (текст)
• вършатен (действителен, деятелен)
• деен
• дейност
• деец
• бездеен
• бездейност
• съдейност
• сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
• отговорник(ответник)
• самораст (природа, натура)
• саморастен (природен, натурален, физически)
• разноски (харчове)
• пла̀тен (материален)
• тъкмост (точност)
• презръчница (заведение)
• самоуправа (автономия)
• стопанствен(притежателен)
• народоуправа (република)
• народосбор (парламент)
• преизповед (протест)
• преизповедник (протестант)

1879 г.

1 май 1879 година - рождената дата на първата българска пощенска марка

Снимка: bg.wikipedia.org

На 1 май 1879 година са пуснати в обращение първите български пощенски марки, наричани по онова време "сантими". Номиналната им стойност била 5 сантима, тъй като към онзи момент не е съществувала българска парична единица. На тях бил изобразен изправен лъв с корона като символ на храбростта и борбите на българския народ за освобождение. Тези първи екземпляри са поръчани от руския княз Владимир Александрович Черкаски, който по това време управлявал гражданските дела в България. Отпечатани са в Държавната руска печатница в Санкт Петербург. 

Първите български пощенски марки, пуснати в обращение на 1 май 1879 година

1925 г.

Отпечатан е синодалният превод на Библията.

1972 г. 

България става космическа държава

На 1 декември 1972 г. в Космоса полита първата българска научна апаратура, носеща името Прибор-1 (П-1), създадена от български учени и специалисти. С данните, които изпраща до земните лаборатории, България е призната за космическа държава. За 51 години България се утвърди в космическото семейство като шестата страна, изпратила двама космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, и третата страна в света, произвела космическа храна. Изобретена е първата в света космическа оранжерия „СВЕТ“, в която за първи път е отгледана пшеница от семе до семе. https://mediabricks.bg/predi-50-godini-na-1-dekemvri-1972-g-balgariya/

1993 г.

Няколко ръководители на протестантски църкви, заедно с представители на БПЦ основават "Сдружение за разпространение на Библията в България”, по-късно преименувано на Българско библейско дружество. 

2010 г.

Българското библейско дружество е прието за асоцииран член на Обединените библейски дружества (United Bible Societies), които действат в световен мащаб.

В същата 1993 г., когато е основано Българското библейско дружество, отново по инициатива на Обединените библейски дружества, е образувана комисия за превод на Свещеното Писание на съвременен български език от оригиналните езици – гръцки за Новия Завет и неканоничните книги и еврейски за Стария Завет. В комисията влизат богослови-библеисти от Богословския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и езиковед от Кирило-Методиевия център при Българската академия на науките. Новият Завет е отпечатан и представен пред обществеността през 2002 г. Преиздаден е през 2005, 2010 и 2013 г. Цялата Библия е отпечатана в края на 2013 г. Паралелно с подготовката на новия превод на Библията, от 2000 г. насам се извършва отпечатването му на Брайл. Последната книга бе отпечатана през м. април 2014 г. От началото на 2014 г. текстът на новия превод е достъпен в интернет, както и във версия за мобилни устройства.