Какво ни има на нас българите?

"Какво добро съм ти направил, та ме мразиш" Марко Семов

През последните двадесет години си задавам отново и отново един и същи въпрос: откъде се взеха у нас в България толкова много крадци, мутри, чалги, подкупни чиновници, подкупващи граждани и всякакви измамници. От къде се взеха? Комунизмът ли ги отгледа, демокрацията ли ги създаде тези чудовища, изпълзяли сякащ от картина на Бош примитиви, духовни бедняци в джипове и палати?

Но всъщност, не е ли по-важен въпросът не откъде са се пръкнали, а как да ги отпръкнем? Имам предвид ние като общество, което в края на краищата се надявам, че има сили както за сътворяване на зло, така и на добро. Започва да мирише на затворен кръг, а ми се ще да е спирала, а не кръг, който символизира съвършенството, следователно е неподходяща визуализация на тези разсъждения. По хипотеза, ако се сътворят условия, които подпомагат доброто, то и персонажите в ситуацията щат не щат май ще започнат да се държат като добрите герои от приказката, наречена живот. Влизам в кръга. Кой да сътвори благоприятстващата доброто ситуация?

Но, да прочетем авторитетите по въпроса за психологията на българина:
Марко Семов. Парадоксите на българския характер

Проф. Николай Слатински. Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни
Евгени Дайнов. Анализ на масовия българин
Георги Марков за българина и българите. Цитати от "Задочни репортажи"
Психодиагноза на българите.

Интервю на Светла Петрова с д-р Владимир Сотиров - психиатър, Огнян Димов - психоаналитик и проф. Петър Иванов - социален психолог в предаването "Полиграф" на телевизия Bulgaria on Air
Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и българския национален характер

Проф. Георги Фотев": Българската драма е плебейският манталитет:

"Нека да обясня какво влагам в тази древна дума. Това е манталитетът, който има много къс хоризонт, който изпитва омраза и злост, това е манталитетът на този, който преписва на някого отговорността, за да може да каже той колко е невинен. Това е отсъствието на всякаква отговорност в говоренето и в закляймяването. Плебейски манталитет означава атомизирането на обществото, отказът от търсенето на нови форми на солидарност. Първата загриженост на този, който иска да преодолее този манталитет, е как да направи някакво нововъведение, как да се освободи от чувството, че е нещастен, как да се освободи от това, че само търси кого да заклейми.Повратът няма да дойде от Провидението. Ще дойде от решителна промяна на нашия манталитет, която трябва да тръгне от политическия елит. Не може да търпим пример, който разрушава обществения морал. Днес има много слаби опити да се реагира, да се изрази нетърпимост на обществото към дебелоочието. Няма общество, когато се разпада доверието - към институциите, в другия, в това дори, че политическият ти противник няма да използва мошеничество. А доверието на обществото не е наивност. То се печели. Доверието днес е много, много ниско." Към цялата статия ТУК