Даоски цигун за жени

Не съм имала намерение да се занимавам специално с особеностите на женските даоски практики, но тъй като ми се наложи, то започвам да публикувам спонтанно всичко, което откривам, научавам или ми харесва от тази област.

Тъй като не съм специалист и определям себе си като намираща се на дясното краче на буквата "А" на познанието за даоизма, цигун, даоската йога и пр. и пр., но в същото време съм искрен поклоник на даоското учение, практикувам цигун и ушу (макар и да не съм от най-дисциплинираните)и ми се ще да споделя онова, до което се докосвам.

Приятно четене и гледане. Приемам всякакви критики, коментари, допълнения и пр. отзиви.

Най-напред представям накратко основните особености на даоската йога за жени. Ползвала съм книгите на Олег Чорне и Шанти Натхини. Споделям най-важното, което съм открила за себе си на този етап. По-късно, практикувайки и препрочитайки книгите, може би ще открия други важни неща.

ДАО ИН ЗА ЖЕНИ


Пази до сърцето си
Мъдростта на Дао.
Чрез него откриваме
Нашите собствени отговори,
Изучаваме пътеките
На мощта и мира
И откриваме най-великите съкровища
В Поднебесната.
Дао дъ дзин, 62

Следването на Дао помага на съвременната жена да се придвижи от стресовата реакция към фокусираното действие. Като се върнем към мъдростта на природата, можем да открием по-добре собствената си природа. Тъй като приливите и отливите, фазите на луната, смяната на сезоните – всички те са не само цикли в естествения свят, а се появяват и в живота на индивидите, семействата и човешките отношения.

В книгата на Олег Чорне “Даоска йога за жени” се разглеждат подготвителните практики за започване на алхимическа работа от жените. Поставя се акцент върху събиране на енергията Ин, определяща развитието на цялата енергосистема на жената.


Личинят сайт на Олег Чорне: http://www.olegcherne.ru/



Според даоското учение жената е въплъщение на Ин (покой) в обкръжението на Ян (движение). Имено в това е проблемът: светът е в движение и жената вместо да се намира в покой е принудена да се движи. Като следствие от това, функциите на жената са нарушени, тъй като не може добре да реализира Ин, нито пък да използва Ян. Така жената хаби два пъти повече енергия през живота си от мъжа. Няма чист Ин и чист Ян. В Ин се съдържа Ян и обратно. Всяка жена има уникално съчетание между Ин и Ян енергиите, което се изразява в съотношението между постоянството и силата, между психическата устойчивост и творческата енергия.

За да пристъпи към качествена алхимична работа по трансформация на тялото, енергията и духа , жената непременно трябва да премине през период на подготовка.

“Много по-важно е да се научим да използваме инската енергия, която имаме. Трябва да я съхраняваме и подреждаме за да можем да я развиваме по-нататък. Трябва да се съсредоточим върху два фактора:
първо, създаване на инска основа, за да натрупваме янска енергия без да е необходимо да напускаме светския живот;

второ, да установим правилния ритъм за нашето развитие.

И ТАКА: ЗА ЖЕНАТА РАЗВИТИЕТО НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ БЕЗ ПЪРВОНАЧАЛНОТО ПОДРЕЖДАНЕ, А ПОДРЕЖДАНЕТО НА СВОЙ РЕД НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ БЕЗ ПОДГОТОВКАТА, СВЪРЗАНА С УКРЕПВАНЕТО НА ЕНЕРГИЯТ ИН.

ОЩЕ ЗА РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА:

1. Енергийната структура на жената е с преобладаващо ински характер, а инската основа има хоризонтална ориентация. Жената е принудена повечето време да се намира във вертикално положение и това подтиска женската енергийна структура. Поради това тя трябва да се занимава с особени хоризонтални практики 20 минути на ден. Положението на корема успоредно на земята е свързано с възприемането на матката като единен център на цялото тяло.

2. Матката като орган на възприемането. Хоризонталната позиция помага за събиране на енергията в центъра на тялото. Единният център е разположен в матката, която е съд за съхраняване на енергията. В лежащо положение матката не изпитва напрежение и жената може да осъществи процеса на напълване с енергия. Ако единният център е неразвит в матката, жената губи енергия, която започва да се стича към петте ински органа като ги уплътнява и подхранва съответните емоции – гняв, тъга, униние, печал и пр. За разиването на единния център има специална последователност от 24 положения.

3. При жената енергията се движи центростремително против часовниковата стрелка. Имено легналото положение подпомага правилното движение на енергията при жената, предпазва енергията от разсейване и задържа процесите на стареене. При мъжа енергията се движи центробежно и се върти по часовниковата стрелка.

4. При практиката в седеж по турски десният крак трябва да обхваща левия, а не обратното. Практиката в седнало положение помага за прехода от хоризонтална към вертикална ориентация. При седежа стъпалата, коленете и бедрата на скръстените крака заедно създават хоризонталната основа. Тя служи като опора за поддържане на вертикалната структура, неестествена за жената. За да остане коремът отпуснат, тазът трябва да е по-високо от кръстосаните крака.


5. Задачата за съхраняване на енергията. Жената губи енергия главно поради излишни преживявания. Тя трябва да знае как да формира еднния център за съхраняване на енергията в матката. Укрепването и събирането на енергията е инската страна на всеки процес, а отглеждането и разпространението – янската страна на същия процес. Като правило в развитието отначало преобладава инската страна – „полагане на основите”, а после акцентът се поставя върху янската страна – „построяване на сградата”. За граница, отбелязваща смяната на качеството на процеса като цяло, може да се смята завършеността на всичко, произтичащо в миналото и определеността на намеренията за близкото бъдеще.

6. Техниката на отпускане на тялото при жената започва от главата, а при мъжа – от стъпалата. Отпускането предполага промяна на плътността на тялото. Отпускането се развива заедно със способността да се слуша тялото. Отпускането на главата започваме с бавни въртеливи движения и по-късно отпускането на горната част на тялото позволява на енергията да тече безпрепятствено без да се стича към гърдите. После се отпуска гръбначния стълб и по-нататък – цялото тяло. Важно е да се обърне внимание на отпускането на корема и енергийното му изпълване.

7. При жената отпускането на корема става като се сканира с вътрешния поглед отгоре надолу, при мъжа – напред-назад. Да се следи дишането да не оказва натиск върху органите в долната част на корема. Добре е да се съчетава отпускането с дишането. При вдишване се изпълва горната част на корема при което се избутва диафрагмата нагоре и се разширява корема, а при издишане се отваря долната част на корема и матката се напълва. Коремът да не се издува напред, а да се разширява встрани. Отпускането на тялото води до отпускане на всички системи – кръвоносната, лимфната, половоотделителната, дихателната и храносмилателната. Всички вътрешни органи започват да работят по-добре и обогатяват тялото с енергия. Съзнанието е съсредоточено върху процеса на отпускането. Обикновено трае 10 минути, но може и повече.

8. Медитацията . При избора на поза за медитацията жената трябва да отчита своята хоризонтална структура. Най-подходяща е лежащата поза, а най-малко подходяща – вертикалната, която е най-„янска”. За да се заеме правилната поза трябва да се развива качествено внимание. Способността да се въведе в тялото нов порядък е свързана със съсредоточаването. Например при седящата позиция трябва да се внимава за правилното съотношение между хоризонталния и вертикалния вектор. Стъпалата, коленете и бедрата създават хоризонталната основа. Тазовата област е малко по-високо от кръстосаните крака – на малка пейка или възглавничка. Коремът е отпуснат, пространството между краката – свободно. Така не се нарушава циркулацията на енергията в краката и в долната част на тялото. Гръбначният стълб е изтеглен нагоре като че ли главата виси на тънка нишка, спускаща се от небето. Проследяваме гръбнака отгоре надолу и обръщаме внимание областта на кръста да е открита, разгръщаме областта между лопатките и напрягаме шийния отдел като леко навеждаме брадичката към гърдите. Раменете са отпуснати надолу, за да може енергията плавно да тече през лактите. Точките около подмишниците да не са закрити. Дланите поставяме върху коленете, за да ги предпазим от „злия вятър”. Ако коленете за завити, ръцете се поставят до тялото. Дясната длан е вложена в лявата, палците са съединени. Езикът докосва небцето, скулите са отпуснати, очите – притворени. Погледът е право напред, но не е фиксиран върху нищо конкретно.

9. Медитация в движение е различна при жените, поради което са разработени специални практики с движение в стояща или седяща поза, дори и за лежащата поза. Медитацията в неподвижно състояние ни позволява да се съсредоточим върху вътрешното движение на енергията. Но често е по-добре да я съчетаем с външно движение. Специалният комплекс дао-ин за жени е всъщност медитация в движение – позата е седяща, но е включено движение на ръцете и корпуса.

10. Жената владее основите на покоя – енергията Ин, но да се справи с основата на движението за нея е по-сложно, защото тя се създава от янската енергия. В естествено състояние всяка жена губи енергия при всяко движение и я възстановява само в състояние на покой. Когато се занимава с мъжки практики жената трябва да внимава с всяко движение енергията да се насочва навътре, докато при мъжа е обратното – енергията се разпростира от центъра към повърхността. Събраната вътре енергия трябва да се съхранява в единния център, в противен случай ще се превърне в емоции. Правилният подход е огледалният подход: жената се движи там, където мъжът е неподвижен и обратното. Ако мъжът се обръща надясно, то жената следва да се обърне наляво.

11. Огледално се работи и с инската и янската енергия вътре в тялото при дишането. Когато е поставена задачата да се укрепва инската енергия движението надолу при жената е свързано с издишването, а нагоре – с вдишването; свиването – издишване, разкриването – издишване. Когато трябва да укрепваме Ян – дишането и движението са противоположни.

12. Когато у жената преобладава Ян и тя е много активна, трябва да обръща внимание на статичните практики, а когато е задушена от прекомерната Ин енергия и стане съвършено инертна, акцентът се поставя върху динамичните практики.