Атака към личността (Ad hominem)

РУБРИКА "МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ"

Манипулативната техника "Атака срещу личността" е реторичен похват, при който се напада личността на опонента, вместо да се оборват доказателствата, които той привежда в хода на дискусията. От гл.т. на логиката се определя като неформална логическа грешка, а може да се класифицира и като логическа уловка. 

Ad hominem има следната логическа форма:

Логическата некоректност на тази аргументация е очевидна: фактът, че лицето А е казало или направило нещо лошо не може да влияе по никакъв начин на истинността или неистинността на формулираното от него твърдение.

Видове Ad hominem

ad personam («към личността») — критика на личността на опонента – съдържа критика към характера или специфични качества на личността, дори и към външния вид на опонента. Целта му е да се създаде негативно впечатление за опонента и като следствие – да се дискредитира онова, което твърди. Този некоректен логически похват често е ефективен (служи като червена херинга ), тъй като отклонява вниманието на атакувания от съдържателната страна на спора и го кара да се защитава.

ad hominem circumstantiae („към обстоятелствата“) — обяснение на позицията на опонента чрез обстоятелства, свързани с него. Посочват се обстоятелства, които уж обуславят защитаваната от опонента теза. Целта е да се внуши, че опонентът е предубеден и така да се създаде съмнение в истиността на казаното от него. Подобна логика също е погрешна: фактът, че опонентът има основания да изтъкне даден аргумент не влияе върху неговата пригодност от логическа гледна точка.

Примери: 

„Той е зависим от никотина. Естествено, че ще защитава тютюнопушенето.“ (Ива Иванова. Борисов удари Ламбо, коментар във форума към публикацията)

„Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.“ Заб. Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези предложения ще имат изгода почти всички граждани. (Логически заблуди)

ad hominem tu quoque («и ти също») — посочване на факта, че опонентът действа в разрез с изтъкваните от него аргументи – обвинява опонента в разминаване между това, което твърди, и неговите действия.

Известен пример за Ad hominem tu quoque е въпросът „А вие защо биете негрите?“ от стария виц от времето на комунизма: Американски журналист пита съветски ръководен другар „Защо не се спазват правата на политическите затворници и последният след дълъг размисъл отговаря: „А вие защо биете негрите?“

Източници:
Владимир Левчев, Как се манипулира обществено мнение
Аргументите към човека – автореферат към дисертационен труд
Вени Марковски. Атака „Ад хоминем“ в Дигиталните медии. Речник на основните понятия.
Виолета Ашикова. Политическата комуникация в България: съвременна проекция в полето власт и опозиция
Иванка Мавродиева. Argumentum ad hominem в дебатите на Седмото Велико народно събрание (1990-1991). В: Проблеми на социолингвистиката, т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, 1995, 116-118.
Артур Шопенгауэр. Эристика, или Искусство побеждать в спорахУолтон Д. Аргументы ad hominem / Пер. с англ. Н. Я. Мазлумяновой. — М.: Институт Фонда «Общественное мнение», 2002. обзор книгиMichael Leff . Perelman, ad Hominem Argument, and Rhetorical Ethos