понеделник, 25 декември 2023 г.

Юнг за "Книга на промените", за източната мисъл и трудностите при възприемането й.

"Начинът по който „И Дзин” гледа на действителността, като че ли не одобрява нашите причинни процедури. 

Според възгледа на древните китайци, моментът, който действително наблюдаваме, се появява по-скоро като случайно попадение, отколкото като ясно определено следствие от верига съгласувани причини. Интерес явно представлява конфигурацията, образувана от случайните събития в момента на наблюдението, а съвсем не хипотетичните причини, привидно довели до съвпадението. Докато западният ум грижливо пресява, претегля, подбира, класифицира, изолира, китайската картина на момента обхваща всичко до най-дребните, безсмислени подробности, защото всички съставки заедно съставляват наблюдавания момент."


Коментар на Карл Густав Юнг на

„Китайска книга за живота” (превод и обяснения от Рихард Вилхелм)


Чрез своя коментар се опитвам да подпомогна изграждането на едно вътрешно, духовно разбирателство между Изтока и Запада. Основа за всяко общуване и разбирателство е човекът и затова беше необходимо да говоря за него. 


Това оправдава и факта, че се спрях само на най-общото, а не подходих към проблемите с оглед на техническо-процесуалната им страна.Техническите указания имат определена стойност за хора, които са наясно какво е фотоапарат и бензинов двигател. Те са напълно безсмислени за човек, нямащ никаква представа за такива неща. 


Работата е там, че човекът от Запада, към когото са отправени тези редове, се намира точно в тази ситуация. 


По тази причина най-важното според мен е да се изведе на преден план съвпадащото в психичните състояния и символиката, тъй като подобни аналогии разкриват достъпа към вътрешните покои на източния дух, достъп, който не изисква от нас да пожертваме своята специфика и не ни заплашва с „изкореняване” , но същевременно не е и някакъв интелектуален телескоп или микроскоп, който да ни разкрива гледки, които нито ни засягат, нито ни вълнуват.


 По-скоро става въпрос за страдания, търсения и стремежи, общи за всички цивилизовани хора. 


Това е наложения на човечеството чудовищен природен експеримент – осъзнаването, което бидейки обща задача, свързва и най-отдалечение култури. Не може в никакъв случай да се твърди, че западното Съзнание представлява Съзнанието изобщо. То е по-скоро исторически обусловена и географски ограничена величина, която е представителна само за една част от човечеството. 


Разширяването на нашия вид Съзнание не бива да се извършва за сметка на други видове, то трябва да се осъществява посредством разгръщането на онези елементи от нашата психика, които са аналогични на свойствата на чуждата психика, така както например Изтокът не може да се лиши от нашата техника, наука и индустрия. Европейската инвазия в Изтока беше едно едромащабно насилие. Заедно с това обаче – noblesse oblige (доброто възпитание задължава) – ние, наследихме и задължението да разберем Духа на Изтока. Може би се нуждаем от това повече, отколкото можем да си представим в момента.


Превод Андрей Крупев, Юлия Ковачева


#древнокитайскимъдрости

#източнамъдрост

#Идзин

#КарлГуставЮнг

петък, 1 декември 2023 г.

Стихове на Едвин Сугарев




ТЪГА ПО ИЗБЯГАЛОТО СВЕТОВНО ДЪРВО

дърво което се изтича през делтата на корена

дърво което ромоли по склона на небето

което се отцежда от облачния ледник


кой коленичи там

сред устието кално

кой свойта тежка лодка изтегля на брега

сред маранята трепкаща

тамянена


кой нови семена на свойта длан провижда

кой се люлее сред обезводнената

съсипана земя

кой хленчи обещава призовава кивотите троши

все още спъващ се в попиващата сянка на дървото

и тръшкащ се между отломки от кора разпадаща се в прах

напусната и суха змийска кожа


СУТРИН


кърви гората

тъй блестяща е кръвта й

в прозрачна капка слънцето увисва

 

и паяче пленено в светлината

насам-натам се щура

обезсмислено

 

един надвиснал бор на шмиргела свистящ

заточва своето сурово острие


РАЗНИ ДУШИ ПО ТЕЗГЯХИТЕ


някои имат розова душа

други душа от сатен

моята е чвор в дърво столетно

няма как да я извадиш с тирбушон

като тапа от бутилка старо вино

(вкиснато)

 

и я стискат ли стискат годишните кръгове

както майка убийца врат на пеленаче

(тъй дъртото минало моето детство убиваше

тъй дебилното бъдеще изопваше свойта гарота)

 

днес не ще я извадите лесно


ОТКАЧАЛКАТА КЪСА ЛИСТЕНЦА ОТ АКАЦИЯ ПО ОСОБЕНО МЕТАФИЗИЧЕН НАЧИН


вярвам не вярвам вярвам не вярвам вярвам не вярвам вярвам

вярвам че има бог

не вярвам че човекът не е вечен

вярвам че бог е протрита бърсалка за задник

не вярвам че тревичката не е по-вечна от човека

изобщо не вярвам в човека вярвам единствено във неговата кончина

не вярвам в този лъч случаен промъкнал се в капана на моята собствена

кочина

защото той на въдичарска корда ми прилича

защото с нея бог навярно

шараните свои лови


SMS-ПОЕЗИЯ

смъртта е вишня

цъфнала е в бяло


ела под бялата й сянка

отдъхни

Текстът е отличен с Голямата награда: Лауреат на сребърната брошка “SMS-поезия” и специалната награда на М-тел за 2005 г.


Още за Едвин Сугарев и стиховете му:

Словото - http://slovo.bg/showauthor.php3?ID=184&LangID=1



ПЕТЕР ВОЛЕБЕН. ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ДЪРВЕТАТА

 Кгрхк

Анотация:


Петер Волебен споделя дълбоката си привързаност към горите и увлекателно обяснява невероятните процеси в тяхното общество. Горите са био свят със свои закони, отношения, сигнали и комуникации. Сред тях има силни и слаби индивиди, борба за оцеляване, превантивни реакции, методи за предпазване от врагове и грижи за младото поколение.

Дървесните родители живеят с децата си, общуват с тях и ги подкрепят, споделят хранителни вещества с по-слабите, създават екосистема, която ограничава влиянието на климатичните крайности. В резултат на тези взаимодействия, дървета в една общност са защитени и могат да живеят до дълбока старост.

Петер Волебен предлага обширна информация, задълбочени познания и доказва правотата си с наблюдения, заключения и научно установени факти. Но най-важната роля, най-значимото послание на книгата "Тайният живот на дърветата" е в това, че тя изгражда ново отношение към дърветата като към живи същества – спътници на хората, не само съвременници, а вековни свидетели на бурни и тежки времена, съумяващи да преодолеят всичко.


Петер Волебен е лесовъд  и автор на няколко книги, станали бестселъри.

Най-важната роля на тази книга е в това, че тя изгражда ново отношение към дърветата като към живи същества – спътници на хората, не само съвременници, а вековни свидетели на бурни и тежки времена, съумяващи да преодолеят всичко.

https://www.ciela.com/tayniyat-zhivot-na-darvetata.html

Николай Милчев: Черно и бяло

 

ЧЕРНО И БЯЛО

Най-черноокото дърво - черницата,
притваряше вечерните си клепки.
Но не заспиваше, защото бяла птица 
насред сърцето му не спираше да трепка.