Константин Величков: Дъбът

ДЪБЪТ

Грамаден дъб! Дете на вековете!

Довчера беше як, корав;

довчера горд, клонат и снажен

стърчеше тука строен, прав.

 

Довчера ти с стихии люти

упорен бой води с успех:

и бури, вихри страховити,

и молний срещаше с присмех.

 

Но днес?... настъпи твойто време,

преви горд врат, падна в прахът.

Кат жаля теб, съдбата наша смислям:

вървим и ний по същий път!...

Май, 1900

Източник: “Тъги и радости” - https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1172&Level=2

Съвсем накратко за приноса на Константин Величков за българската култура:

По инициатива на Константин Величков се открива Държавното рисувално училище в София, учредява се Висш учебен съвет при Министерството на народното просвещение. 

Величков основава (1896) сп. „Училищен преглед“, създава закон за депозиране на 2 екземпляра от всички печатни произведения в Народната библиотека в София и Пловдив. 

Той е един от основателите и почетен председател на Дружеството за поддържане на изкуството; съдейства за организиране на ученически библиотеки, читални и др. 

Владее френски, италиански и руски език и развива активна преводаческа дейност. Освен „Божествена комедия“ от Данте Алигиери Величков превежда творби на Софокъл, Теокрит, Хораций, Франческо Петрарка, Торквато Тасо, Джозуе Кардучи, Лоренцо Стекети, Уилям Шекспир, Молиер, Хайнрих Хайне, Александър Пушкин, Николай Некрасов, Николай Язиков и др. 

Изявява се и като литературен критик с творчески портрети на възрожденските писатели Георги Сава Раковски, Васил Друмев, П. Р. Славейков, Добри Войников, Григор Пърличев, Любен Каравелов и Христо Ботев; пише рецензии за произведения на Вазов, Пейо Яворов, Антон Страшимиров, Кирил Христов, Елин Пелин, Цанко Церковски, Трифон Кунев и др.

Величков създава и живописни творби. Негови картини притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Пловдив, Пазарджик и частни лица. 

(От Уикипедия)