 |
Трънлива дива круша – старо или вековно дърво, с. Чернозем (Елховско). |
Лъчезар Станчев. Заю Баю и крушата
Под крива круша сред гората
съгледа Заю на земята
плод едър, сочен, зачервен.
Дори не беше виждал
такъв до тоя ден.
Навярно пътник тук бе ял
и тая круша изтървал.
И жаден Заю бе, и гладен,
но толкоз беше изненадан,
та бавно взе да се навежда,
от вси страни да я разглежда.
След туй издигна си очите,
реши дървото да разпита:
— Кажи ми, стара крушо,
но искрена бъди,
как тъй можа, как тъй роди
такава круша сладка, мека,
каквато има само
във двора на човека?
Знам, раждат твойте клони криви,
но круши кисели, тръпчиви…
Мецана в храсталака
тоз разговор подслуша.
Съгледа хубавата круша
и бързо се натам затече,
а Заю хукна надалече…
Додето някой пита,
размисля или зяпа,
друг медената пита
набързо ще излапа…
Няма коментари:
Публикуване на коментар