сряда, 24 юли 2013 г.

Матийо Рикар: Будистка медитация

"Всеки час прекарвайте 10 секунди, за да пожелаете на някого щастие. Това е трансформиращо."
Матийо Рикар 



Много пъти съм попадала в интернет на книги или презентации на Матийо Рикар в интернет и в ТЕД, но не съм го чела. Надявам се да наваксам някой ден.

Визитна картичка:

  • Рикар е известен и обичан автор в целия свят
  • роден е във Франция през 1946 година в семейството на виден френски философ
  • получава докторска степен в областта на молекулярната генетика, но по-късно се отказва от научна дейност, посещава няколко пъти Хималаите и се посвещава на практикуване на тибетския будизъм
  • неговите духовни учители са Кангюр Ринпоче и Дилго Кенце Ринпоче
  • живее в манастира Шечен в Непал
  • медитира от двадесетгодишна възраст
  • обявен е за "най-щастливият човек на света" след като участва в изследване на щастието на Уисконския университет.
Като редактирах тази си публикация, попаднах и на книгата на Рикар за медитацията! Оказа се, че е преведена на български!


Ето и кратка анотация за книгата:

В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен.
 Източник

Рикар за щастието:
„Щастие е толкова неопределена дума, така че нека използваме благосъстояние. Мисля, че най-удачната дефиниция, от будистката гледна точка, е че благосъстоянието не е просто усещане на удоволствие. То е дълбоко чувство на спокойствие и задоволство, състояние, което тържествува и е в основата на всички емоционални състояния и всички радости и мъки, които могат да ви се случат. Може би за вас това е изненадващо. Може ли да имаме такова благосъстояние, докато сме тъжни? Защо не? Защото говорим за друго ниво. Правим какво ли не, за да останем красиви. А прекарваме учудващо малко време, грижейки се за най-важното: начина, по който работи съзнанието ни. Нашето състрадание трябва да се задейства.“
На български са издадени няколко негови книги. Сега ще представя  "Лотосът и квантът" във връзка с интересите ми към връзката между религията и науката.



Издателство Изток-Запад представя книгата така:

"Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото (“големия взрив”) и какво ще има след края ѝ (“големия срив”)? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна сметка ние били ли сме предвидени във вселенския проект и какъв е смисълът на нашия живот, проектиран върху черния фон на космическата безкрайност?
 В един много жив и безкрайно интересен, просветляващ сблъсък на мнения двамата впечатляващо ерудирани събеседници (Матийо Рикар, отказал се от научна кариера във Франция, за да стане тибетски будистки монах в Хималаите, и Трин Сюан Тхуан, напуснал будистки Виетнам, за да стане известен астрофизик в САЩ) търсят отговорите на тези и много други въпроси от подобен характер. Така успяват да открият редица допирни точки между вижданията на будистката космология и съвременната физика, без по никакъв начин да се плъзгат към търсене на повърхностни прилики или примиренчески да замазват съществените различия. Накратко, още един интелектуален пир след “Монахът и философът”.
Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя ще трябва да надхвърли идеята за съществуването на личностен Бог и да избегне догмата и теологията. Обхващайки по този начин както природата, така и духовността, тя ще трябва да се основава на религиозното чувство, породено от опита с всички неща – както природните, така и духовните, – на които ще гледа като на надарена със смисъл цялост. Будизмът отговаря на това описание […]. Ако има религия, която би могла да бъде в съгласие с императивите на съвременната наука, това е будизмът.

Няма коментари:

Публикуване на коментар