Десетте принципа на дзен

Откъс от книгата на КРИСТМАС ХАМФРИЗ

ДЗЭН-БУДДИЗМ

1. Дзэн, производное от санскритского слова дхьяна, является предметом чаяний дзэн-буддизма, означая состояние сознания, которое не передается словами. Дзэн-буддизм предлагает систему подготовки, ближайшей целью которой является опыт, именуемый сатори. Конечной же целью служит просветление.

2. Занятия дзэн направлены на разрядку внутреннего напряжения, вызванного глубоким опытом переживания двойственности ума. Пока эта задача остается нерешенной, обращаться к наставнику дзэн бесполезно.

3. Отсутствуют какие-то сугубо дзэнские священные тексты, а основы занятий покоятся на текстах праджня-парамитских сутр и положениях школы иогачары, иначе виджнянавады. Сюда входят такие понятия как шуньята (пустотность всего «сущего») и Только-Сознание (Только-Ум), источник всякого бытия, включая человеческий ум.

4. Опыт сатори не поддается определению, ибо обретается вне рамок умозрения и времени, в состоянии недвойственности, предшествовавшем рождению Одного и Двух. Он проявляется во внезапных озарениях сознания, которые по возвращении [нас] в мир двойственности оказываются безошибочными, беспристрастными и непередаваемыми.

5. Хотя сам опыт [переживания просветления] приходит внезапно, подготовка к нему дли тельная, трудоемкая и постепенная. Ее ход не терпит спешки, однако усилия в направлении цели не должны ослабевать.

6. Сатори нельзя обрести ощущениями, чувства ми или посредством мышления. Его можно познать лишь через развиваемое наитие, интуицию, способность прямого, непосред ственного восприятия реальности, присущую каждому уму. Никто не знает, что он обретается в таком состоянии, ибо в сатори нет ни какого «я», чтобы знать.

7. Сатори переживается в круговерти повсед невной жизни, хотя не обязательно это случается в данной жизни. Оно исключительно связано с понятиями здесь, теперь и это. Оно проявляется как не-срединностъ на Срединном пути, пролегающем меж всех мыслимых крайностей, так как при разделении крайностей оно исчезает.

8. Просветление различается глубиной, охватом и длительностью его переживания, но эти слова лишены всякого значения, ибо ими невозможно передать сам переживаемый опыт.

9. Плоды сатори видны не сразу, и заметны лишь глазу наставника. Но они незримо способствуют росту духовного состояния человечества.

10. Наставники дзэн ничему не учат: это и не требуется, поскольку каждый человек изначально пробужден. Происходит лишь передача дзэн.

Матийо Рикар: Будистка медитация

"Всеки час прекарвайте 10 секунди, за да пожелаете на някого щастие. Това е трансформиращо."

Матийо Рикар 

Много пъти съм попадала в интернет на книги или презентации на Матийо Рикар в интернет и в ТЕД, но не съм го чела. Надявам се да наваксам някой ден.

Визитна картичка:

• Рикар е известен и обичан автор в целия свят
• роден е във Франция през 1946 година в семейството на виден френски философ
• получава докторска степен в областта на молекулярната генетика, но по-късно се отказва от научна дейност, посещава няколко пъти Хималаите и се посвещава на практикуване на тибетския будизъм
• неговите духовни учители са Кангюр Ринпоче и Дилго Кенце Ринпоче
• живее в манастира Шечен в Непал
• медитира от двадесетгодишна възраст
• обявен е за "най-щастливият човек на света" след като участва в изследване на щастието на Уисконския университет.

Като редактирах тази си публикация, попаднах и на книгата на Рикар за медитацията! Оказа се, че е преведена на български!

Ето и кратка анотация за книгата:

В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен. Източник

Рикар за щастието:

„Щастие е толкова неопределена дума, така че нека използваме благосъстояние. Мисля, че най-удачната дефиниция, от будистката гледна точка, е че благосъстоянието не е просто усещане на удоволствие. То е дълбоко чувство на спокойствие и задоволство, състояние, което тържествува и е в основата на всички емоционални състояния и всички радости и мъки, които могат да ви се случат. Може би за вас това е изненадващо. Може ли да имаме такова благосъстояние, докато сме тъжни? Защо не? Защото говорим за друго ниво. Правим какво ли не, за да останем красиви. А прекарваме учудващо малко време, грижейки се за най-важното: начина, по който работи съзнанието ни. Нашето състрадание трябва да се задейства.“

На български са издадени няколко негови книги. Сега ще представя  "Лотосът и квантът" във връзка с интересите ми към връзката между религията и науката.

Издателство Изток-Запад представя книгата така:

"Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото (“големия взрив”) и какво ще има след края ѝ (“големия срив”)? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна сметка ние били ли сме предвидени във вселенския проект и какъв е смисълът на нашия живот, проектиран върху черния фон на космическата безкрайност?

 В един много жив и безкрайно интересен, просветляващ сблъсък на мнения двамата впечатляващо ерудирани събеседници (Матийо Рикар, отказал се от научна кариера във Франция, за да стане тибетски будистки монах в Хималаите, и Трин Сюан Тхуан, напуснал будистки Виетнам, за да стане известен астрофизик в САЩ) търсят отговорите на тези и много други въпроси от подобен характер. Така успяват да открият редица допирни точки между вижданията на будистката космология и съвременната физика, без по никакъв начин да се плъзгат към търсене на повърхностни прилики или примиренчески да замазват съществените различия. Накратко, още един интелектуален пир след “Монахът и философът”.

Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя ще трябва да надхвърли идеята за съществуването на личностен Бог и да избегне догмата и теологията. Обхващайки по този начин както природата, така и духовността, тя ще трябва да се основава на религиозното чувство, породено от опита с всички неща – както природните, така и духовните, – на които ще гледа като на надарена със смисъл цялост. Будизмът отговаря на това описание […]. Ако има религия, която би могла да бъде в съгласие с императивите на съвременната наука, това е будизмът.

 Алберт Айнщайн

Връзки:
Статията за Матийо Рикар в Уикипедия
Сайтът на Матийо Рикар
Матийо Рикар - най-щастливият човек на света
Най-щастливият човек живее в една стая и има малко дрехи