На другар се разгневих,
казах му — и му простих.
Към врага гневът ме тласна,
премълчах — гневът порасна.
И със сълзи нощ и ден
го поливах изнурен,
и го греех без почивка
със преструвка и усмивка.
Тъй той расна ден и нощ
и наля се плод — разкош.
В миг врагът плода съзира
и че той е мой, разбира.
И във двора ми по мрак
се промъква злият враг.
Радва ми в зори окото —
проснат възнак под дървото.
Превод: Александър Шурбанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар