събота, 5 септември 2015 г.

Логически грешки

Логическите грешки (уловки, заблуди) са пример за неправилна аргументация. Те могат да бъдат допускани несъзнателно или съвсем преднамерено, с цел да се победи в спор, да се въведе опонента в заблуда, да се внушат определени тези в съзнанието на адресата, да се наложи в общественото съзнание положително (или отрицателно) отношение към даден политик, проблем, партия и пр.



За да не се оставяме да ни манипулират, е необходимо да умеем да откриваме логическите грешки, съдържащи се в аргументацията на манипулатора (медии, реклама, специалисти по връзки с обществеността, политически фигури, бизнес партньори, опонента в спора, човекът, с когото разговаряме), тъй като най-често манипулативните техники са изградени върху преднамерено използвани логически грешки. 


В модерните речници по логика и реторика се посочват над 200 вида логически грешки. По-често срещаните от тях имат собствени имена.

Има два основни вида логически грешки:
Първият вид е на лице когато правим изводи въз основа на малък брой факти. Например ако срещнем арабин с избухлив характер да твърдим, че всички араби са избухливи. Това е логическата грешка обобщение въз основа на непълна информация.

Втората често срещана логическа грешка е неспособността да се видят алтернативите. Фактът, че събитие А и събитие Б ни се струват свързани, не значи, че А е причина за Б. Може да е обратното – Б да е причина за А или нещо трето да е причина както за А, така и за Б; А може да е причина за Б и Б – да е причина за А; А и Б може да не са свързани изобщо. Тези алтернативи могат да останат незабелязани ако човек приеме първото му хрумнало обяснение за единствено вярното.

Няма коментари:

Публикуване на коментар