Проф. Георги Фотев. „Българската меланхолия”

Корица на книгата „Нашите майки все в черно ходят”, Иван Милев, 1926 г. 

В рецензията на издателството "Изток - Запад" се казва:

„Българската меланхолия“ е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения.

Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни). Издателство „Изток-Запад“ е публикувало негови фундаментални съчинения като ,,Диалогична социология“ (2004), ,,Дисциплинарна структура на социологията (2006), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009). Той е съ­ставител на престижната поредица на „Изток-Запад“ ,,Социологическо наследство“.

Откъс от книгата "Българската меланхолия": е публикуван на сайта на "Ценности и общност".

В статията си "Безвремие и меланхолия", представяйки основните идеи и подход на известния ни социолог Георги Фотев" в книгата му "Българската меланхолия", Атанас Ждребев пише:

"Историята само по себе си не може да ни предостави целия инструментариум, който ни е необходим, за да вникнем в дълбочина в събитията от миналото. Човешкото развитие не е някаква обикновена фактическа хронология, а се обуславя от множество закономерности, свързани с конкретната социална среда, с психологическите особености на националния характер, които се проявяват на индивидуално и на колективно равнище, с процесите в литературата, изкуството и всички останали сфери на възможния опит. Проф. Георги Фотев избира именно интердисциплинарния подход в последните си изследвания върху българската историческа действителност през ХХ век, търси корените на драматизма в националната съдба в едно преломно време, когато състоянието на политическа обърканост, социална дезориентация и отчаяно преклонение пред авторитета на харизматичния водач, припознат като спасител, води до залитане в напълно погрешна посока, което се възприема като тръгване по правилния път. Политическият процес се отклонява тотално от нормите на демокрацията, насилието се превръща в основен инструмент при правенето на политиката, мощната идеологическа пропаганда изгражда манипулативна митология на прогреса, цензурата поставя було на неведение, което отдалечава обществото от реалността, литературата се използва като средство за обслужване на целите на режима. Обикновеният човек живее във фикционален социален свят, над него постоянно виси сянката на смъртта и го заплашва при всяко отклонение от желаното поведение. Проф. Фотев разглежда два последователни периода от българската история, в които ликвидирането на демокрацията води до тежки социални девиации.

Последната му книга - “Българската меланхолия”, е фундаментален социологически анализ на десетилетието между двата преврата – от 19 май 1934 г. и от 9 септември 1944 г., в който се изследва как всеобщата криза в държавата поражда безпътица и поразява всички сфери на обществения живот. Меланхолията е особено състояние на бездействие в сложна и драматична ситуация, когато не е възможно да се намери ефективно решение за изход. Тя е пълната противоположност на т.нар. от проф. Фотев “акционизъм в нищото”, при който визията за постигане на политическа и социална промяна е утопична, но въпреки това се предприемат конкретни действия, а крайният резултат е един имагинерен успех, който фактически не разрешава, а задълбочава допълнително съществуващите проблеми."

Към цялата статия ТУК
,