За не-действието (У-уей) - една от най-съществените категории в даоизма

"Дао съществува в не-действието,
и все пак нищо не остава несвършено."

                         Лао дзъ, "Дао дъ дзин, 37 стих

"Прилагането на у уей (не-действието) не означава бездействие и мълчание. Нека на всичко бъде предоставена възможност да прави това, което му е определено от природата и е естествено за него, така че да е удовлетворена неговата природа."

                                 Джуан-дзъ

"Ако се откажем от постъпки, противоречащи на нашата природа, ще придобием съгласие с Дао и действията ни ще са успешни."

                          Дж. Нидъм

Източник на илюстрацията: http://www.edepot.com/taoism_wu-wei.html

Връзки:
Пътят на Пух

ПЪТЯТ - даоска притча

Великата Чистота попитала Безкрайността: “Вие знаете ли Пътя?”, “Не, не знам”, отговорила Безкрайността. 

След това Великата Чистота задала същия въпрос на Не-действието и Не-действието казало: “Аз знам Пътя”. 

“А има ли твоето знание число?” – попитала Великата Чистота. “Да, има”, - “Какво е това число?” – “Моето знание за Пътя може да възвиси и може да унизи, може да свърже и може да раздели. Ето как може да се пресмята благодарение на моето знание”.

Великата Чистота попитала Безначалното: “Кой е прав – Безкрайността, която не знае, или Не-действието, което знае?” “Незнанието е дълбоко, а знанието е повърхностно – отговорило Безначалното. – “Да не знаеш – това е вътрешно, а да знаеш – това е външно”. 

Великата Чистота въздъхнала и казала: “Значи ние знаем благодарение на незнанието! А не знаем поради знанието! Кой познава знание, което не знае?” “Пътят не може да се чуе, а ние ако нещо чуваме, то това не е Пътя, - отговорило Безначалното. – Пътят е невидим, а ние ако виждаме нещо, то това не е Пътят. 

За Пътя нищо не може да се каже, а ако нещо говорят за него, то това не е Пътят. Който е постигнал Безформеното, което дава форма на формите, той знае, че Пътят не може да се назове”. И Безначалното казало още: “Да отговаряш на въпрос за Пътя – означава, че не познаваш Пътя. А пък този, който пита за Пътя, никога не е чувал за него. Няма какво да се пита за Пътя, а ако питаш – няма да получиш отговор. Да питаш за недостъпното за питане – значи да питаш напразно. Да отговаряш за това, за което не може да има отговор – означава да загубиш вътрешното. Този, който е загубил вътрешното и пита напразно, не вижда Вселената около себе си, а вътре в себе си не вижда Великото Начало. Поради това той никога няма да се издигне по-високо от планината Кунлун и няма да успее да странства из великата Пустота”.

Водата - една от петте първостихии в китайската картина на света

Според концепцията за У син - петте първоелемента или първостихии в древната китайска картина за света водата е първият елемент.

В даоистката мисъл пътят Дао, тайнственият и непознаваем предизточник на всичко видимо и невидимо, на всичко предвечно и на всичко осъществено, често се сравнява с пътя на водата. В осми стих на Дао дъ дзин - Книга за пътя и добродетелта Дао се олицетворява с водата - както тя дава живот на милиардите неща и не се гнуси и от най-ниските места, така и Дао се себеосъществява раздавайки се, без да гледа на нищо отвисоко. Изкуство, посветено на елемента вода открих в един блог: Creative Qi Gong: "Water Element Landscape" Soul Portrait Plus Artis...

Истински доброто е като водата

Днес е международният ден на водата. По този повод публикувам либимия си осми стих от любимата си книга Дао дъ дзин

Истински доброто е като водата.
Доброто на водата е, че на всяко нещо носи полза,
без с него да се спречква;
тя обитава тез места,
които всички гледат отвисоко.
И затова тъй близка е до Пътя дао.

Добро за жилището е близост до земята;
доброто на духа е дълбочината;
доброто при общуването е човечността;
доброто в думите е искреността;
доброто в управлението е овладяността;
доброто при делата е способността;
доброто в действието е навременносттта.

И всичко - без надпревара;
затова - и без несполука.
Така и мъдрият
поставя себе си след другите, а е пред тях;
излага се на риск, но оцелява.

Нима това не е понеже пренебрегва личното?
Затова и успява да осъществи личността си.

Превод от древнокитайски Крум Ацев



Източник на илюстрацията: http://www.thebigview.com/tao-te-ching/tao-te-ching.html

Моите картини за медитация

По едно време, всъщност преди мноого години, направих една малка група за медитация. В заниманията ни включихме и оцветяване на мандали като път към откриване на себе си.

Нямам спомен кои мандали са мои, кои - на членовете на групата.

Недовършена мандала - изследването продължава

Звездна мандала - още търся звездите в мен

Тази мандала разрисувах преди да узная, че идва една годината на дракона. 

Подготовка? Предчувствие?

Медитацията със свещ е класика, но още не съм я пробвала - пътечка към бъдещите ми занимания

Да срещнеш Буда

В търсене на светлината 

Много се радвам, че тази картина вече е притежания на добър мой учител по тай чи

Медитация дзен

Изучавам даоизма 

Тази картина вече е модифицирана до неузнаваемост и е в много добри ръце

КАКВО Е ЦИГУН?

"Ако искаме да сме здрави,
да забавим процеса на стареене
и да удължим живота си,
трябва да се научим да натрупваме жизнената енергия Ци в тялото си
и да поддържаме нейното хармонично циркулиране"
Из един учебник по традиционна китайска медицина

Цигун е древнокитайска система за укрепване на физическото и психическото здраве. Тя е елемент от традиционната китайска медицина, основаваща се на концепцията за жизнената енергия Ци, пронизваща цялата вселена, в това число и човешкия организъм. Цигун е изкуството и науката да управляваме тази енергия в нашия организъм чрез комплекси от физически упражнения, дихателни практики и медитация.

Думата цигун е съставена от две думи:

- Ци - тълкуванията на този термин в литературата са многобройни, но за целите на тази публикация избирам най- често срещаното определение - жизнената енергия. Ще се опитам да изясня значението на думата по-подробно в друга публикация;

- гун - усилие, занимание, изискващо много време, упоритост и постоянство.

Така най-често цигун се определя като вид тренинг, свързан с Ци и изискващ време и усилия.

Ефектите от заниманията с цигун са много: активиране на скритите потенциални сили на организма за саморегулация, засилване на имунната система, намаляване на стреса и тревожността, забавяне на процесите на стареене, постигане на дълголетие. На по-висшите нива на практиката се работи върху постигане на хармония на духа и тялото, личностно усъвършенстване и реализация в съответствие с естествените закони на вселената. Лично за мен цигун е врата към познаването на моята същност и на същността на живота и вселената въобще. Защото практикувайки цигун, аз се докосвам до великите учения на изтока, чиито откровения и постижения съвременната западна наука започва да открива и цени все повече.

Кой може да практикува цигун?
Няма ограничения за практикуването на цигун, нито възрастови, нито здравословни. Всички, които искат да живеят в добро здраве, да се справят по-добре със стреса във всекидневието, да отложат старостта, да удължат живота си и да постигнат хармония със себе си и другите ще напреднат много в това отношение ако посветят време и усилия на практиката на тази древна оздравителна система с доказани положителни ефекти.

Каква е научната основа на системата цигун?
Преди всичко това е теорията на традиционната китайска медицина.

Каква е философската основа на цигун?
На първо място това е даоската концепция за единството на всичко съществуващо – законите, управляващи природата и живота на човека са едни и същи – светът на човека е микрокосмос, част от света на природата – макрокосмоса. Тайната на хармоничното съществуване е да се научим да живеем естествено, в съгласие със законите, управляващи целия Космос.

Кога се появява системата цигун?
Различните източници сочат различни периоди - спорпед някои системата се заражда преди 3 000 години, според други - дори преди повече от 5 000 години.

Кога методиката цигун се споменава за първи път?
Някои основни положения на методиката се споменават още в най-стария и авторитетен трактат по китайска медицина “Канон на Жълтия император за вътрешното” (III – I в. пр. Хр.).


За илюстрацията: Рисунка върху коприна от III - IV в. пр. Хр. изобразяваща една от най-древните форми на цигун - практиката Дао - ин.

Шарл Бодлер: Албатросът

Понякога из път, щом скука ги обземе,

огромни албатроси моряците ловят —

безгрижни спътници, които дълго време

над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,

той — кралят на лазура! — мълчи, скован и плах,

но става и криле огромни, снежнобели

като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка!

Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!

Един му пуска дим в разтворената човка,

а друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,

сред бурите се носи, стрела не го лови,

но долу, заточен сред гмежа на тълпата,

крилата исполински му пречат да върви.

Превод: Кирил Кадийски

Джуан-дзъ - един от великите даоски философи

Чжуан-цзъ е един от великите философи на Древен Китай, известен и като изключителен стилист в китайската литература. Той събирал и записвал истории, като се предполага, че голяма част от тези истории били измислени от него за обрисуване на поглед му върху нещата.

Даденият разказ много добре показва каква е била философията за труда на Чжуан-цзъ, тази история е за един селянин, който се отказал от използването на гранилото, което служело за вадене на вода от кладенеца.

Един селянин си изкопал кладенец за да полива нивите си. За да извади вода от кладенеца той използвал черпак, подобно на диваците от миналото. Един минувач го видял и попитал селянина защо не използва гранило, благодарение на него той запазва силите си и може да ги изразходва за нещо смислено, вместо за този примитивен метод. А селянинът отвърнал: ”Аз зная, че с гранилото ще изразходвам по-малко енергия, именно затова не го използвам. Страхувам се, че този, който използва подобни изобретения, сам се превръща в подобна машина, а това води до глупави навици, бездействие и леност”.

Цитирано по: Ерих Фром, Д. Сузуки, Р. Де Мартино, Психоанализа и дзен-будизъм

За философията на Джуан-дзъ виж в блога на Доктора

Овчарска торбичка - Башо

Башо (1644 – 1694), велик японски поет живял в XVII век 

Едно от най-известните му стихотворения е това:

И ето: грижливо се взирам –

Цъфтяща овчарска торбичка

Е-хей край плета!

Коментар на Д. Сузуки:

Башо, както и повечето японски поети, е творил за природата. Той така е обичал природата, че чувствал единството си с нея, усещал всеки пулс в природата. Повечето хора от Запада могат да се отделят от природата. Те смятат, че човека няма нищо общо с природата, освен в няколко аспекта, свързани с желанието, че природата съществува само за използването й от него. За хората от Изтока природата е много близка. Това чувство към природата се е пробудило, когато Башо забелязал незабележимото цвете, растящо на стар, полуразрушен път извън града, близо до някакво село, и така красиво и невинно цъфтящо, така непринудено, съвсем без да иска някой да го забележи. И все пак ако го погледнеш колко е нежно, колко е пълно с божествената слава и величие, по-славно е даже от Соломон! Вече неговата скромна красота предизвиква искрено възхищение. Във всеки шум поета може да почувства дълбокото тайнство на живота и битието. Самият Башо може би не е осъзнавал всичко това, но аз съм сигурен, че по това време сърцето му е било преизпълнено с такива чувства, подобни на тези, които християните биха нарекли божествена любов, достигаща най-големите дълбини на космическия живот.

Върхът на Хималаите е способен да предизвика у нас възвишен трепет, вълните на Тихия океан могат да ни внушат чувството за нещо вечно. Но поетически, мистически или религиозно отвореният ум във всяко едно стръкче, чувства нещо трансцедентно, излизащо от пределите на всяка корист. Това е основата на човешките чувства, въздигащи в нас царството на Съвършената Земя. Тук не става дума за величие. В това отношение японският поет имал някакви специални способности да намира и в най-малките неща по нещо велико.
Такъв е Изтока.

Цитирано по Ерих Фром, Д. Сузуки, Р.Де Мартино, "Психоанализа и дзен будизъм"
Илюстрацията е от: http://thegreatbookslist.com