Дао дъ дзин в превод на Стивън Мичъл

Без да разбера как и кога се е случило, но наскоро открих, че съм колекционер на различни издания на една от най-най-любимите ми книги "Дао дъ дзин" и ето, реших да ги представя тук.

А ето в Ютюб четат руския превод на Стивън Ммичъл на Дао дъ дзин

Истински доброто е като водата

Днес е международният ден на водата. По този повод публикувам либимия си осми стих от любимата си книга Дао дъ дзин

Истински доброто е като водата.
Доброто на водата е, че на всяко нещо носи полза,
без с него да се спречква;
тя обитава тез места,
които всички гледат отвисоко.
И затова тъй близка е до Пътя дао.

Добро за жилището е близост до земята;
доброто на духа е дълбочината;
доброто при общуването е човечността;
доброто в думите е искреността;
доброто в управлението е овладяността;
доброто при делата е способността;
доброто в действието е навременносттта.

И всичко - без надпревара;
затова - и без несполука.
Така и мъдрият
поставя себе си след другите, а е пред тях;
излага се на риск, но оцелява.

Нима това не е понеже пренебрегва личното?
Затова и успява да осъществи личността си.

Превод от древнокитайски Крум Ацев



Източник на илюстрацията: http://www.thebigview.com/tao-te-ching/tao-te-ching.html

Дао дъ дзин, първи стих

 

Първи юли - единица - асоциации

Първото нещо което ми идва на ума за единицата е ... НАЧАЛО. Отворен код към всичко. Продължавам с асоциациите - едно - начало - безименно. В Първи стих на Дао дъ дзин се казва, че БЕЗИМЕННОТО е начало на Небето и Земята:

Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.

Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.

Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.

И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока –
врата на всяка тайна.

Безименното е началото, но все пак то е назовано - БЕЗИМЕННО. Парадоксите на китайската мисъл и ограниченията на рационалния ум. 

Ако се върнем към единицата - тя е уж ЕДНО пък обхваща ВСИЧКО.
Напомня ми за друго даоско понятие - Всеобемащата ПУСТОТА.
А от тук - кой знае защо се появява ФРАКТАЛЪТ. Игра на фрактали.
Така мога да продължа до ... безкрай - или до БЕЗПРЕДЕЛНОТО.

но ще го оставя за утре.

Така сме ние рибите.