Първото нещо което ми идва на ума за единицата е ... НАЧАЛО. Отворен код към всичко. Продължавам с асоциациите - едно - начало - безименно. В Първи стих на Дао дъ дзин се казва, че БЕЗИМЕННОТО е начало на Небето и Земята:
Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.
Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.
Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.
И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока –
врата на всяка тайна.
Безименното е началото, но все пак то е назовано - БЕЗИМЕННО. Парадоксите на китайската мисъл и ограниченията на рационалния ум.
Ако се върнем към единицата - тя е уж ЕДНО пък обхваща ВСИЧКО.
Напомня ми за друго даоско понятие - Всеобемащата ПУСТОТА.
А от тук - кой знае защо се появява ФРАКТАЛЪТ. Игра на фрактали.
Така мога да продължа до ... безкрай - или до БЕЗПРЕДЕЛНОТО.
но ще го оставя за утре.
Така сме ние рибите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар