Ехинацея

Ехинацея - Echinacea purpurea

Родена в равнините на Северна Америка, Ехинацеята в диво състояние не расте никъде другаде по света, но е широко култивирана, особено в Европа и САЩ. Има девет вида Ехинацея, четири от които са използвани като лечебно растение. Четирите вида са E. angustifolia, E. pallida, E. purpurea и застрашения E. tennensiensis. Е. purpurea е най-добре проучен е най-лесния за култивиране.

Ехинацея е многогодишно растение, стигащо до 60 см височина, с големи, красиви, розово-лилави цветове и листа, покрити с власинки. Среща се предимно в сухи планински райони, често в скалисти зони на Скалистите планини, на изток от Саскатчуан до Тексас. Поради прекомерно бране на растението голяма част от местата на естествено разпространение са обявени за защитени зони и се е преминало към отглеждането на растението в обработваеми площи. За да може да се събират корените на растението са необходими от три до четири години, въпреки че цветовете се събират всяка година.

Ехинацеята е едно от най-популярните лечебни растения. Тя е била използвана още от коренното население на Америка. Повечето индиански племена са я познавали и използвали срещу кашлица, простуда, възпалено гърло, главоболие, ухапване от змии и др. Племето дакота с нея лекувало конете. Днес тя се прилага за предпазване или лечение на простуда, грип, различни инфекции.

Ехинацеята е може би най-добре проученият имуностимулатор. В началото на 20-ти век

Ехинацеята станала най-продаваната медицинска тинктура в Америка, използвана при различни външни и вътрешни състояния. Но през 1910 г. била обявена като безполезна от Американската медицинска асоциация. Билката най-напред е била изследвана и тествана за хомеопатични цели в Германия и по-късно през 1938 г. нейното медицинско приложение е било проучено от д-р Герхард Мадаус. Благодарение на това че европейците, особено в Германия, започнали да отглеждат и използват Ехинацея, днес има богата научна литература за нейното лечебно приложение. В събраната литература има описани случаи, които звучат като анекдот, защото при приемане на Ехинацея при първи признаци на простуда само след 24-часа оплакванията изчезвали. Изследователите на това растение са провели повече от 350 научни изследвания. Ето какво може да се каже накратко за Ехинацеята:

Научно е било установено, че Ехинацеята стимулира производството на левкоцити (бели кръвни клетки), които вземат участие в борбата на организма срещу различни инфекции. Тя подпомага фагоцитозата при поглъщането на токсините, които се отделят в организма. Може да се каже, че Ехинацеята има лек „антибиотичен” ефект при защитата на клетките от различни патогени като бактерии, вируси и гъбички. Растението помага на организма за контролиране и предотвратяване на инфекции като увеличава производството на алфа и алфа-2 гама глобулини, които предотвратяват вирусни и други инфекции.

Ехинацеята има доказан стимулиращ ефект върху фагоцитозата (поглъщането и унищожаването на чужди частици, микроорганизми и клетки от белите кръвни клетки и лимфоцитите). За да докажат това учените са направили изследване с бели кръвни клетки, дрожди и екстракт от Ехинацея. Те изследвали под микроскоп кръвните клетки и преброили броя клетки на гъбичната инфекция, които били унищожени. Оказва се, че екстрактът от ехинацея може да увеличи фагоцитозата с 20 до 40%. При друго изследване, проведено при мишки, чрез въглеродния метод се измерва скоростта, с която се отстраняват от кръвта инжектирани въглеродни частици. Колкото по-бързо мишката отстрани инжектираните чужди частици, толкова по-силно е била стимулирана нейната имунна система. При този тест, екстрактът от ехинацея отново е доказал, че това забележително растение наистина увеличава активността на клетките от имунната система, така че те могат по-бързо да елиминират нахлулите микроорганизми и чужди частици.

Комбинирана с Орловите нокти, ехинацеята води до увеличаване на броя клетки на имунната система, като допълнително повишава цялостната активност на имунната система. Растението също така стимулира отделянето на интерферон (**), оказва влияние и върху други важни компоненти на имунната система, включително тумор-некротичния фактор (TNF), който е важен показател за способността на организма да се бори с рак. (Първостепенната роля на TNF е в регулацията на имунните клетки).

Билката потиска образуването на ензима хиалуронидаза, който се отделя от бактериите и им помага да получат достъп до здравите клетки. Изследване, проведено през 50-те години на миналия век показва, че ехинацеята може напълно да противодейства на ефекта на този ензим, а това може да помогне за предотвратяването на инфекции, когато ехинацеята се използва за лечение на рани. Освен вътрешното приложение за предпазване от вируси и бактерии, напоследък поради противовъзпалителните си свойства, растението все повече се прилага и външно за лечение на рани. Ехинацеята убива дрождите и забавя или спира растежа на бактериите, като по този начин помага да се стимулира растежа на нова тъкан.

Проведените през 1957 г. изследвания показали, че ехинацеята може да доведе до намаляване с 22% на възпалението при страдащите от артрит. Това е почти наполовина по ефикасност спрямо кортикостероидите (***), но последните имат сериозни странични ефекти. Кортикостероидит силно подтискат имунната система, което ги прави не особено добър избор за лечение на всяко състояние, при което се предполага инфекция. От друга страна ехинацеята не е токсична и освен противовъзпалителното си действа има и стимулиращи имунната система свойства.

Повечето хора използват растението за предпазване от настинки и грип. Екстрактът от ехинацея, най-често се използва под формата на спиртен извлек, като обичайното количество е 15-25 капки, разтворени с малко вода. Приема се при първите признаци и се повтаря 2-3 пъти за деня. Практиката в повечето европейски клиники е ехинацея да не се приема продължително време, тъй като според изследванията е добре имунната система да се стимулира за кратко, да се остави да се върне към нормалното си състояниe и после да има нова стимулация. След няколко дена без стимулация имуностимулантите, какъвто е ехинацеята, могат отново да бъдат ефективни.

Дозировка за възрастни и форми, под които може да се използва Ехинацея:

Тинктура – най-използваната форма за употреба на растението. Може да бъде под формата на спиртен извлек или екстракт в глицерин. В зависимост от концентрацията на извлека, препоръчителната доза е 3 пъти дневно: от 1 до 5 капки (0.5 – 5 мл), или 20 до 90 капки (1 до 3 мл тинктура (1:5)) Мопже да се приема и стабилизиран пресен екстракт – 15 до 23 капки.

Капсули или таблети – в повечето случаи съдържат смлян на прах корен на Ехинацея, съдържащ 4% полифеноли. Препоръчителната доза е 3 пъти на ден по 0.5 до 2 гр.

Чай – приема се по 0.5 до 2 гр. сушен корен или растение, 3 пъти дневно.

Доза за деца:
Препоръчителната доза за възрастни трябва да се съобрази с теглото на детето. Повечето дозировки за възрастни са направени въз основа на 70 кг телесна маса. Затова при деца с приблизително тегло около 25 кг. най-подходящата доза ще бъде 1/3 от дозата за възрастните. Желателно е при децата да се използва Ехинацея, която не е на основата на спиртен извлек.

Източник: http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/4503-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/?page=3

Проф. Георги Фотев. „Българската меланхолия”

Корица на книгата „Нашите майки все в черно ходят”, Иван Милев, 1926 г. 

В рецензията на издателството "Изток - Запад" се казва:

„Българската меланхолия“ е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения.

Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни). Издателство „Изток-Запад“ е публикувало негови фундаментални съчинения като ,,Диалогична социология“ (2004), ,,Дисциплинарна структура на социологията (2006), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009). Той е съ­ставител на престижната поредица на „Изток-Запад“ ,,Социологическо наследство“.

Откъс от книгата "Българската меланхолия": е публикуван на сайта на "Ценности и общност".

В статията си "Безвремие и меланхолия", представяйки основните идеи и подход на известния ни социолог Георги Фотев" в книгата му "Българската меланхолия", Атанас Ждребев пише:

"Историята само по себе си не може да ни предостави целия инструментариум, който ни е необходим, за да вникнем в дълбочина в събитията от миналото. Човешкото развитие не е някаква обикновена фактическа хронология, а се обуславя от множество закономерности, свързани с конкретната социална среда, с психологическите особености на националния характер, които се проявяват на индивидуално и на колективно равнище, с процесите в литературата, изкуството и всички останали сфери на възможния опит. Проф. Георги Фотев избира именно интердисциплинарния подход в последните си изследвания върху българската историческа действителност през ХХ век, търси корените на драматизма в националната съдба в едно преломно време, когато състоянието на политическа обърканост, социална дезориентация и отчаяно преклонение пред авторитета на харизматичния водач, припознат като спасител, води до залитане в напълно погрешна посока, което се възприема като тръгване по правилния път. Политическият процес се отклонява тотално от нормите на демокрацията, насилието се превръща в основен инструмент при правенето на политиката, мощната идеологическа пропаганда изгражда манипулативна митология на прогреса, цензурата поставя було на неведение, което отдалечава обществото от реалността, литературата се използва като средство за обслужване на целите на режима. Обикновеният човек живее във фикционален социален свят, над него постоянно виси сянката на смъртта и го заплашва при всяко отклонение от желаното поведение. Проф. Фотев разглежда два последователни периода от българската история, в които ликвидирането на демокрацията води до тежки социални девиации.

Последната му книга - “Българската меланхолия”, е фундаментален социологически анализ на десетилетието между двата преврата – от 19 май 1934 г. и от 9 септември 1944 г., в който се изследва как всеобщата криза в държавата поражда безпътица и поразява всички сфери на обществения живот. Меланхолията е особено състояние на бездействие в сложна и драматична ситуация, когато не е възможно да се намери ефективно решение за изход. Тя е пълната противоположност на т.нар. от проф. Фотев “акционизъм в нищото”, при който визията за постигане на политическа и социална промяна е утопична, но въпреки това се предприемат конкретни действия, а крайният резултат е един имагинерен успех, който фактически не разрешава, а задълбочава допълнително съществуващите проблеми."

Към цялата статия ТУК
,

Мишел Фуко и дзен будизма

Огкъс от книгата "Мишелъ Фуко" на Эрибон Дидиье

През април 1978 година, когато е в Япония", Фуко придобива нов духовен опит. Той решава да се запознае с практикуването на дзеп и учителят Омори Сонген, който ръководи по това време международния център по дзен медитация към храма Сайондзи в Юонихара, го поканил да прекара няколко дена с монасите. Придружили го Кристиян Полък, културно аташе в посолството на Франция и журналист от будисткото списание "Сюндзю" и по-късно те публикуват репортаж за срещата на философа със света на религията.

"Аз силно се интересувам от философията на будизма, - споделил Фуко с монаха, който ги посрещнал, - но не дойдох, за да я изучавам. Аз силно се интересувам от всекидневния живот в дзен храма, практикуването на дзен, упражненията и правилата".

На въпроса на монаха какви са според него връзките между дзен будизма и християнския мистицизъм, Фуко отговорил: "Това, което поразява в християнската духовност, то това е вечното търсене на индивидуализацията. Търсенето на онова, което се крие в дълбините на душата на индивида.  "Кажи ми, кой си ти" - ето на това се основава християнската духовност. Що се отнася до дзен, то, както ми се струва, неговите техники, свързани с духовността, са точно обратното, насочени са към разтваряне на индивида".

,Фуко е проявявал силен интерес към Япония, но не с такава страст както е било при Ролан Барт или Клод Леви Строс.

Връзки:

Фуко Мишел: биография и философия

Антоанета Колева. Мишел Фуко –деветдесети рожден ден. Оръжейник

Мишел Фуко – Мания – единственият изход за прекомерна любов, преживяла разочарование

Книги на български/

Описание


Днес вече е ясно, че Мишел Фуко (1926–1984) е сред най-важните мислители на нашето време. В настоящото издание са представени повечето от значимите кратки текстове на Фуко. Писани и изричани в продължение на двайсет години, те засягат основните теми на неговото творчество – езика, властта, субекта, пределите на философията, измеренията на свободата. Те задават неочаквани въпроси, проблематизират очевидности, раз­криват изненадващи перспективи. Те са като кутия с инструменти за всеки, който я отвори и пожелае да си послужи с каквото намери в нея в стремежа да мисли действително по друг начин и да работи за собствената си промяна.

Откъс от книгата може да се прочете тук:

,