четвъртък, 29 февруари 2024 г.

ДЪРВЕТАТА В ТВОРБИ НА БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ

 

Група "Градът": Андрей Даниел, Недко Солаков, Греди Асса, Филип Зидаров, Вихрони Попнеделев (от ляво на дясно)
https://www.segabg.com/category-weekend/5-istorii-na-prof-gredi-assa


АНДРЕЙ ДАНИЕЛ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_0.html


ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_29.html


ВИХРОНИ ПОПНЕДЕЛЕВ


ВЪРБАН ХРИСТОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_51.html


ГРЕДИ АССА

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_21.html



ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_11.html


КРИСТО



НИКОЛАЙ РАЙНОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post.html


НИКОЛА ТАНЕВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_61.html


 РУМЕН ГАШАРОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_20.html




Дърветата в картините на Венцислав Занков


Венцислав Занков (р. 1962) е доцент в департамент „Визуални изкуства“ на НБУ, магистър по филмово и телевизионно изкуство, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство, психодрама-асистент. Завършил е скулптура в НХА (1988).

Отзиви за изложбата „Пред мен“ на Венцислав Занков:

Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня на кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.”



 Към статията: 

https://sledva.nbu.bg/%D0%BD%D0%B5-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA/

Художникът Венцислав Занков представя екзистенциалната самота

“В 12 голямоформатни платна, съчетани с пластики от чугун, Венцислав Занков извежда на преден план екзистенциалната самота. Тази метафора на психични пространства и визии за изолация той пресъздава с помощта на елементи от природата.”

Снимка: Zankov. info

Към информацията за изложбата на сайта на БНР: https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101286743/hudojnikat-vencislav-zankov-predstava-ekzistencialnata-samota

“Венци Занков и дървото на живота” - 

https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2015/06/18/4080323_vencislav_zankov_i_durvoto_na_jivota/

30 години по-късно
Венцислав Занков: Доколко манипулацията на масите е част от демокрацията?

Интервю на Ирина Недева с Венцислав Занков
30 години "Без невинност" - реликви от една изложба. Венцислав Занков показва в столичната галерия "Харта" свои картини, които вече са част от колекции и прави равносметка какво се е променило от 1993 г. до днес.
Към сайта на БНР: https://bnr.bg/horizont/post/101874508

Към статията за Венцислав Занков в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%97%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2




вторник, 27 февруари 2024 г.

КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ. БУРЯ. ДВЕ ДЪРВЕТА, ПРЕГЪРНАТИ НАД ПРОПАСТТА

 




МОНДРИАН. ДЪРВЕТА

 


Willow Grove: Impression of Light and Shadow, c. 1905, Dallas Museum of Art, https://dma.org/

Червеното дърво, според някои автори, е плачеща върба.

Сивото дърво. 1911. Музеят на Хага, Нидерландия


ХРИСТО ФОТЕВ. МОРСКИТЕ ДЪРВЕТА

 

На художника Михаил Ангелов


И никога аз няма да забравя.

Завинаги ще отнеса със себе си

дърветата — самотните дървета,

надвесени по пясъка на моето крайбрежие.

 

На Анхиало гордите дървета

и скръбните дървета на Каварна.

Със корени — горчивите в морето,

а сладките в земята. И с корони —

мечтата, моделирана на вятъра

в най-чистата си форма… На едните

короната — как скача тя тъй, както

делфина (или спомена за него)

из паметта ми ужасена. Стига.

На другите, които са по-плътни,

короната прилича на луната.

Едните или другите — пред всички

на мократа земя ще коленича,

за да усетя гордостта, с която

се носи и най-тежката корона.

Навярно във това е красотата

на морските дървета… И аз, който

във името на красотата трябва

да изрека най-страшната присъда

ще коленсича просто на земята.

Последното листо ще се откъсне.

Листото, на което е написана

червената история на лятото,

ще се удари бавно във морето.

(Камбана, над която ний висиме.)

Тя ще отекне с бронзово звънтене.

И аз ще стана. Ще се вдигна рязко

със скока на тръстика. И ще тръгна.

Ще понеса аз тежката корона

на красотата… Гордо ще я нося.

И ще се уча вярно да й служа.

Аз във името й ще осъдя всичко,

което я убива… Не търсете

смекчаващи вината обстоятелства.

Присъдата ще бъде справедлива.

Когато се уплаша… И тогава

към луминала няма да посегна.

Аз ще си спомня морските дървета.

На Анхиало скръбните дървета

и гордите дървета на Каварна.

(Говоря за дърветата… И, господи,

отново ме издига най-зеленото.

Тополата на улица „Безименна“.

В бургарските покрайнини. И майка ми.

Но майка ми ме вика на прозореца,

а аз не мога да се спомня името.

Катеря се с мълчание по клоните

и много ми е хубаво… Тополата

полека ме разтваря във листата си

и аз съм птица, аз съм мравка, малкото

и най-зеленото листо на клоните —

листото се усмихва на пространството

и не усеща във гласа на майка си

червената история на лятото.)

 

И никога аз няма да забравя.

Завинаги ще отнеса със себе си

дърветата… Огромните дървета

в градината на варненската болница.

 

Сестрата — помня аз — ми се усмихна

и ме поведе бавно към балкона.

И скочиха срещу ми — излетяха

стълбата на внезапните дървета.

И рязко осезание на стръмни

потоци, струи от чешми, морета

се блъсна във горещите ми устни.

Загатнаха ми стройните дървета,

че ще живея… Че се качвам бавно

по някакво стъбло невероятно,

с невероятна сила извисено.

О, аз си спомних — детските ми длани

прегръщаха уплашено дървото

и мравките ме учеха как трябва

по клони и стъбло да се катеря.

Ръцете ми растяха… И внезапно

докосваха приведените клони.

С усмивка ме посрещнаха добрите,

а лошите — с печална съпротива.

А лошите се чудеха — най-злите

ме питаха кога ще се обеся…

Понякога ми спираше сърцето.

Ръцете ми умираха — тогава

си мислех, че вися във тишината

между небето и земята — мислех,

че моето дърво не съществува.

Тогава аз се мъчих да си спомня

уроците на детските ми мравки.

И пръстите ми хващаха отново

спасителните клони на дървото.

Високо над главата ми — по-близко

и все по-близко слънцето, небето…

И аз ще ги докосна. Аз ще бъда

червената история на лятото…

Без да усетя болка — ще ударя

голямата камбана на земята.

И ще отекна — може би — в сърцето

на Някого…

КРУША

 


Трънлива дива круша – старо или вековно дърво, с. Чернозем (Елховско).




Лъчезар Станчев. Заю Баю и крушата


Под крива круша сред гората

съгледа Заю на земята

плод едър, сочен, зачервен.

Дори не беше виждал

такъв до тоя ден.

Навярно пътник тук бе ял

и тая круша изтървал.

 

И жаден Заю бе, и гладен,

но толкоз беше изненадан,

та бавно взе да се навежда,

от вси страни да я разглежда.

 

След туй издигна си очите,

реши дървото да разпита:

— Кажи ми, стара крушо,

но искрена бъди,

как тъй можа, как тъй роди

такава круша сладка, мека,

каквато има само

във двора на човека?

Знам, раждат твойте клони криви,

но круши кисели, тръпчиви…

 

Мецана в храсталака

тоз разговор подслуша.

 

Съгледа хубавата круша

и бързо се натам затече,

а Заю хукна надалече…

 

Додето някой пита,

размисля или зяпа,

друг медената пита

набързо ще излапа…




БАЛЧО БАЛЧЕВ. КРИВАТА КРУША

 

Снимка: Ани Петрова
https://bnr.bg/post/100884950


Обичахме, вярвахме – в книги,

в приятелства –
и стигнахме кривата круша.
А тя ни посрещна смирено, по майчински,
и дълго брътвежа ни слуша.
Как плачехме само. Как хапехме устни.
Безсилни кълняхме съдбата.
А кривата круша, добра и разлистена,
ловеше скръбта ни, мълчеше и чакаше.
Щом спряхме да циврим,
помилва ни с клони
и круши дивачки отрони ни.
Ядяхме, подсмърчахме. Бяха стипчиви,
но гнили не бяха, не бяха червиви.
Изпрати ни крушата, тиха в тъгата си.
Градът ни прикотка зализан и душен.
Но всеки бе боднал дълбоко в душата
по семка от кривата круша.

 - Балчо Балчев

ИВАН ДАВИДКОВ: ПОРТОКАЛИ ОТ ПЕЛОПОНЕС. ЕСЕ

 



Из дворовете на пелопонеските села гледах портокалови дървета, отрупани с плодове. Шумата им беше гъста, през нея прозираше сиянието на узрелите портокали и когато духнеше вятър, ми се струваше, че във всяко дърво се борят два огъня — зелен и оранжев. В сянката на портокаловите градини лежаха нападали плодове — заревото им докосваше най-ниските клонки и аз очаквах след миг дърветата да пламнат.

Никой не посягаше към тия плодове в тревата, както не посягаха към есенните ябълки, гъсто разстлани край корените на старите дървета из нашенските дворове. Само че ароматът на ябълките беше друг — те ухаеха на мокра земя, на нанизани край някоя къртичина печурки, на изплакнати със смрадлика и изнесени на двора бъчви в навечерието на гроздобера, а портокалите ми напомняха с уханието си за далечни пристанища, за изправени на задните си крака кози, които прегризват ластарите край повалени колони на древни светилища и за ослепително сини заливи, на които окото може да се възхити само край южните гръцки брегове.

Наведох се да взема един паднал до оградата портокал. Очаквах, че той ще ми върне прохладата на утрото, което отдавна бе изчезнало в маранята на летния ден. Видя ме стопанката на къщата и тръгна към мене. Помислих, че ще ми се скара — непознат човек в техния двор — но тя се усмихваше и приведена отместваше клонките на портокалите. Беше от ония гръцки жени, които с вървежа си наподобяват догонващи се вълни. Цялото й тънко и стройно тяло играеше — и аз допусках, че тя много дни е стояла край заливите, за да съзерцава движенията на морската вода, тоя странен танец на вълните с вятъра, и в тялото й е попивала музиката, която сега се излъхваше от нейната походка.

Тя набра в скута си най-едрите портокали от разклоненото над мен дърво и когато приближи да ми ги поднесе, придържайки с длани плодовете към утробата си, видях как плътта й цялата свети като в миг на благовещение. Тя ми говореше нещо, което не разбирах, но по тембъра на гласа й разгадавах, че изрича мили и сърдечни думи.

Когато отново поехме на път и автобусът се залута между голи, пепеляви хълмове, аз се вгледах през прозорчето да зърна — за сбогом — ослепителната синева на морето, и изведнъж усетих аромата на портокалите. И отново видях да върви през градината с походка на вълна гъркинята, която щях да сънувам през дългата северна зима. И вярвах, че в най-лютата виелища тя ще ми отвори портата на своя двор, за да стопля ръцете си на нападалите по тревата пелопонески портокали.

 

16 септември 1989





петък, 23 февруари 2024 г.

ГИНЕС НА ДЪРВЕТАТА И ГОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ


НАЙ-ВИСОКОТО ДЪРВО: СМЪРЧ 

височина: 56 метра, расте в Резерват Парангалица в Рила


Снимка: BG NES

Интересно: Дървесината на смърча се използва за направа на музикални инструменти и на хартия.


НАЙ-СТАРОТО ДЪРВО: ЛЕТНИЯТ ДЪБ в село Гранит, възраст: над 1600 години. 



НАЙ-СТАРОТО ИГЛОЛИСТНО ДЪРВО В БЪЛГАРИЯ: БАЙКУШЕВАТА МУРА (черна мура (Pinum leucodermis)

Възраст: над 1300 години. 

Расте в национален парк Пирин

Височина: 22 метра

Обиколка: 7.8 метра

Дървото носи името на видния български учен и лесовъд Костадин Байкушев, който го е открил и описал.


Снимка: commons.wikimedia.org

Снимка: БТА

НАЙ-ГОЛЯМАТА КОЛЕКЦИЯ БАМБУК

Най-голямата колекция от видове бамбук (37 вида) в България се намира в затворената за посетители Ботаническа градина Hortus Australis е в село Крапец.

Ботаническа градина Hortus Australis – Уикипедия


НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КИТАЙСКИ БОР

Най-големият китайски бор у нас можем да видим в двора на Бачковския манастир, до църквата.

НАЙ-ВИСОКОТО КОЛЕДНО ДЪРВО В БЪЛГАРИЯ - “СЕКВОЯ ГИГАНТЕЯ” - УНИКАЛНО КОЛЕДНО ДЪРВО В СВЕТА

Троян, Година: 2008

Дървото е донесено от САЩ и засадено в центъра на града през 20-те години на миналия век. Високо е 23 метра.

Източник: Троян – двоен кандидат за „Гинес”?


ДЪРВОТО, ОТ КОЕТО СЕ ИЗРАБОТВА НАЙ-ФИНАТА ХАРТИЯ

Това е Broussonetia papyrifera (Хартиено дърво), което можем да видим в Екопарк Варна.

Ботаническа разходка по емблематични дървесни видове в Екопарк Варна


РЕЗЕРВАТЪТ ПАРАНГАЛИЦА - ПРИЗНАТ ЗА ЕДНО ОТ НАЙ-БЛАГОПРИЯТНИТЕ МЕСТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СМЪРЧ В ЕВРОПА

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0)


ГИНЕС НА ДЪРВЕТАТА В СОФИЯ


НАЙ-ХАРАКТЕРНИЯТ И ЕМБЛЕМАТИЧЕН ВИД ДЪРВО ЗА СОФИЯ Е КЕСТЕНЪТ


НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ ВЕКОВНИ ДЪРВЕТА В СОФИЯ СПОРЕД КЛАСАЦИЯТА НА ЗРИТЕЛИТЕ НА БНТ ПРЕЗ 2015 Г. СА:

Черницата на Левски. Намира се зад Централната баня 

Двата 300-годишни летни дъба в парка "Славейковите дъбове"

Вазовият смърч. Засаден е от Вазов през 1885 г. по повод 1000 години от смъртта на Св. Методий.

Намира се в началото на Борисова градина.

Диворастящата сива топола в Докторската градина

Блатният кипарис. И той расте в Докторската градина

Източник: Топ 5 на най-интересните вековни дървета в София - По света и у нас - БНТ Новини


НАЙ-ЕКЗОТИЧНИТЕ ДЪРВЕТА В СОФИЯ СА ОТ ВИДА “ПАУЛОВНИЯ”

Можем да ги видим на бул. “Евлоги и Христо Георгиеви" между "Орлов мост" и Националния стадион.


НАЙ-СТАРОТО ДЪРВО В СОФИЯ Е СЛАВЕЙКОВИЯТ ДЪБ 

Възраст: над 500 години

Расте на бул. "Свети Наум" в квартал “Лозенец”


НАЙ-ДЕБЕЛОТО ДЪРВО В СОФИЯ Е ЛЕТНИЯТ ДЪБ КРАЙ ЕЗЕРОТО АРИАНА

Обиколка: 500 см.


Най-характерен дървесен вид за столицата е кестенът, но сега навлизат и нови - като шестилът и пауловнията, например

https://www.vesti.bg/bulgaria/poznavame-li-dyrvetata-v-sofiia-3834771


Още по темата:


Българската флора онлайн. Смърч

https://bgflora.net/families/pinaceae/picea/picea_abies/picea_abies_1.html

Списък на най-старите дървета в България

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

На днешната дата е роден откривателят на Байкушевата мура - Константин Байкушев Автор: Росинка Проданова





ДОРИ И ОБИКНОВЕНИТЕ ДЪРВЕТА СА ДОСТАТЪЧНО НЕВЕРОЯТНИ, НО НЯКОИ СА ...

2021-01-23 | Дори и обикновените дървета са достатъчно невероятни, но някои са