ДЪРВЕТАТА В КАРТИНИТЕ НА РУМЕН ГАШАРОВ

“ …През всичките тези години Гашаров не изневерява на своя неповторим стил и любима тематика. Определян като „родоначалник на българския поп-арт“, той въвежда в съвременната живопис темата за малкия човек и неговия делничен живот. Домашните интериори, ежедневните занимания, градските пейзажи – това са елементите от пъстрия свят на художника.”

ВИЗИТНА КАРТИЧКА: РУМЕН ГАШАРОВ:

Роден: през 1936 г. в Пловдив. 

Образование: През 1962 г. завършва с отличие Художествената академия в София при проф. Илия Петров. 

Самостоятелни изложби: в България, Унгария, Полша, Чехия, Германия, Великобритания, Италия, Русия. 

Награди: Първа награда в Международната изложба „Хумор и сатира в живописта“ – Габрово, 1977 г., Годишната награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ (1984), Годишната награда „София“ за изобразително изкуство (1987), Първа награда на ОХИ, посветена на София (1989). 

Негови творби присъстват в: Националната художествена галерия – София, Софийската градска художествена галерия, Музея „Пушкин“ – Москва, в 23 художествени галерии в страната, както и в частни колекции в България и чужбина (Великобритания, Франция, Италия, Германия, Австрия, Кипър, САЩ, Дубай и др.).

 

Косач, 1989, м.б., платно, 100/85

„Не се стремете към съвършенство – няма да го постигнете!“ Салвадор Дали

Съвършенството е усет на свободния човек. Има хора, които мерят вичко с метър и пергел. Те са зависими от инструмента, т.е. не са свободни. Свободата нехае за метъра! Ама, от ляво било по-късо... Нека! Важното е, че в центъра има нещо смислено, внушителна идея, която кара зрителя да забрави грешката.

Румен Гашаров, 

От страницата му във ФБ.

Откъс от писмото на Владимир Свинтила до Румен Гашаров:( http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.info/004/000105/04/1904/04.htm)

“Обичал съм творчеството на някои художници: Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Васил Бараков, Кирил Цонев –да спрем до тук. Но в твойта живопис съм като в своя собствен свят. Възприемам работите без всяко напрежение на емоцията. И си спомням думите на Гьоте,че всяко високо изкуство действува успокояващо.

Питам се дали твоята живопис е играла роля за установяването на моето собствено естетическо кредо. Мисля че го имам самостоятелно и преди твоите картини и че точно то ми позволи да ги разбера.

Мисля отдавна съм си дал сметка за следното: четирма живописци – Ти, Вълчан Петров, Атанас Яранов, Димитър Казаков не позволихте в нашата култура да се установи една “черна дупка”. След големите от 30-те години ето тази ваша четворка бе нашата пластическа култура. Не отказвам значението на този или онзи. Но живописта на вас четиримата отново доказва неугасимостта на духа.Бе едно щастие,че сме съвременници. Защото чрез света на Румен Гашаров и аз съм разбирал света, себе си и съм можел да живея в несподелимата съкровеност на изкуството.

Сега стига. Но в момент на вдъхновение ще ти пиша пак. Непременно.”

18 юли 1997,