Джуан-дзъ - един от великите даоски философи

Чжуан-цзъ е един от великите философи на Древен Китай, известен и като изключителен стилист в китайската литература. Той събирал и записвал истории, като се предполага, че голяма част от тези истории били измислени от него за обрисуване на поглед му върху нещата.

Даденият разказ много добре показва каква е била философията за труда на Чжуан-цзъ, тази история е за един селянин, който се отказал от използването на гранилото, което служело за вадене на вода от кладенеца.

Един селянин си изкопал кладенец за да полива нивите си. За да извади вода от кладенеца той използвал черпак, подобно на диваците от миналото. Един минувач го видял и попитал селянина защо не използва гранило, благодарение на него той запазва силите си и може да ги изразходва за нещо смислено, вместо за този примитивен метод. А селянинът отвърнал: ”Аз зная, че с гранилото ще изразходвам по-малко енергия, именно затова не го използвам. Страхувам се, че този, който използва подобни изобретения, сам се превръща в подобна машина, а това води до глупави навици, бездействие и леност”.

Цитирано по: Ерих Фром, Д. Сузуки, Р. Де Мартино, Психоанализа и дзен-будизъм

"Най-широките знания не водят до постигане на Дао; разсъжденията не дават мъдрост в това отношение. Мъдреците са се отказали от тези два метода"

"Спорът говори за отсъствие на ясно виждане"

"Не казват, че кучето е добро защото лае добре, нито пък че човекът е мъдър, защото речта му е изкусна."


Връзки:

Още цитати от великия китайски даоски мъдрец има в блога на Дориан Александров: http://doktora757.blog.bg/drugi/2010/06/26/djuan-dzy.568009

Портрет на Джуан-дзъ в блога на Ани Пешева

За философията на Джуан-дзъ виж в блога на Доктора

Овчарска торбичка - Башо

Башо (1644 – 1694), велик японски поет живял в XVII век 

Едно от най-известните му стихотворения е това:

И ето: грижливо се взирам –

Цъфтяща овчарска торбичка

Е-хей край плета!

Коментар на Д. Сузуки:

Башо, както и повечето японски поети, е творил за природата. Той така е обичал природата, че чувствал единството си с нея, усещал всеки пулс в природата. Повечето хора от Запада могат да се отделят от природата. Те смятат, че човека няма нищо общо с природата, освен в няколко аспекта, свързани с желанието, че природата съществува само за използването й от него. За хората от Изтока природата е много близка. Това чувство към природата се е пробудило, когато Башо забелязал незабележимото цвете, растящо на стар, полуразрушен път извън града, близо до някакво село, и така красиво и невинно цъфтящо, така непринудено, съвсем без да иска някой да го забележи. И все пак ако го погледнеш колко е нежно, колко е пълно с божествената слава и величие, по-славно е даже от Соломон! Вече неговата скромна красота предизвиква искрено възхищение. Във всеки шум поета може да почувства дълбокото тайнство на живота и битието. Самият Башо може би не е осъзнавал всичко това, но аз съм сигурен, че по това време сърцето му е било преизпълнено с такива чувства, подобни на тези, които християните биха нарекли божествена любов, достигаща най-големите дълбини на космическия живот.

Върхът на Хималаите е способен да предизвика у нас възвишен трепет, вълните на Тихия океан могат да ни внушат чувството за нещо вечно. Но поетически, мистически или религиозно отвореният ум във всяко едно стръкче, чувства нещо трансцедентно, излизащо от пределите на всяка корист. Това е основата на човешките чувства, въздигащи в нас царството на Съвършената Земя. Тук не става дума за величие. В това отношение японският поет имал някакви специални способности да намира и в най-малките неща по нещо велико.
Такъв е Изтока.

Цитирано по Ерих Фром, Д. Сузуки, Р.Де Мартино, "Психоанализа и дзен будизъм"
Илюстрацията е от: http://thegreatbookslist.com