ХАРУКИ МУРАКАМИ: НОРВЕЖКА ГОРА

 Харуки Мураками, “НОРВЕЖКА ГОРА”

Издателство: Колибри

За книгата в Уикипедия:

“Романът е носталгична история за загубата и процъфтяващата сексуалност. Написан е в перспектива от първо лице от Тору Уатанабе, който си спомня за дните си като студент в Токио. Чрез спомените му читателите виждат как той развива връзки с две различни жени – красивата, но емоционално обезпокоена Наоко и дружелюбната и изпълнена с живот Мидори.

Действието се развива в Токио в края на 60-те години на XX век във време, когато японските студенти протестират срещу установения ред. Макар да служи като фон, върху който се разкриват събитията от романа, Мураками (през очите на Уатанабе и Мидори) представя студентското движение като, до голяма степен, слабо волево и лицемерно.

Линк: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0_(%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD)

Още за книгата: 

Вдън норвежките гори на Мураками

Илия Дерменджиев

И когато се събудих,

бях сам. Птичката беше излетяла.

Така че запалих огън.

Не е ли добре, норвежко дърво?

Това е последният куплет от песента на Beatles – Norwegian wood. Същото прави и Мураками със своята версия на “Норвежка гора” – запалва огън в сърцата ни и ни кара да си тананикаме мелодията на песента, докато си мислим за Тору, Наоко, Мидори, Рейко, Нагасава, Хацуми и Кидзуки – всички до един запомнящи се герои в един от най-известните романи на автора.

https://truestory.bg/vdyn-norvejkite-gori-na-murakami/

Песента на Бийтълс - https://youtu.be/Y_V6y1ZCg_8?si=OABFlUJEacsV1j6r

 КНИГИ ЗА ДЪРВЕТАТА И ГОРИТЕ

.. ”

И по-

***

Георги Белев. ЗЛОПАТНИЦИ

Издател: Лексикон

"Злопатници" на Георги Белев е истински шедьовър - късен дебют на роден разказвач, който въпреки отдалечеността си от "литературния живот" живее в литературата - и като читател, и като писател. Неизвестен досега за литературните среди, Георги Белев би трябвало да направи впечатление със самобитното си повествуване - преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. Това е книга, която ще зарадва много читатели.

Доц. д-р Елка Димитрова /Институт за литература - БАН/ 

https://lexicon.bg/library/book/1451/zlopatnitsi

***

Йордан Кушев. ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

Избрани стихове

30.09.2012

http://booksinprint.bg/Publication/Details/07161a7f-abaf-40f5-96a7-b8c3a04e98f9

Ларш Мютинг. НОРВЕЖКА ГОРА. 2023 г.

Категория Нехудожествена литература / Природа, здраве, екология 

Анотация:

Книгата е едновременно преглед на норвежките традиции в отоплението на дърва и подробен справочник за дърветата и дървесината. 

Авторът Ларш Мютинг събира в нея познанията на водещи норвежки учени и на опитни стопани от най-студените райони на страната.

Книгата е изпълнена с факти за търговията с дърва за огрев, за различните начини на подреждане на дървата за съхнене, за доброто стопанисване на горите, със съвети как огънят ни да отделя минимално количество вредни емисии, с информация за историята на норвежките моторни триони и печки. Особено интересни са срещите с хората, запазили и до днес близката си връзка с дървото.

Линк: https://janet45.com/p/8244-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0

***

Люк Адам Хоукър. ПОСЛЕДНОТО ДЪРВО - СЕМЕ НА НАДЕЖДАТА 

Издател: Orange Books

Представете си свят без дървета. Свят, който много прилича на нашия, но в който великолепните гори, катеренето по дървета и шумът на листа под повея на вятъра са вече само далечни спомени. Един ден обаче се появява смело и енергично момиче, което се осмелява да отиде там, където я води нейното въображение. Докато следваме приключенията на Олив в света на дърветата, ще си припомним необикновената сила и красота на природата. Не след дълго действията на младото момиче посяват нов живот в нейния свят.

„Последното дърво“ ни напомня колко крехък е нашият свят и празнува неговата невероятна красота.”

https://www.ciela.com/poslednoto-d-rvo-seme-na-nadezhdata.html

***

Недялко Делков. ДЕНДРОЛОГИЯ

София, Земиздат, 1988

https://knizhen-pazar.net/products/books/888830-dendrologiya

***

Николай Милчев. ЯБЪЛКОВИЯТ ЧОВЕК

https://m.helikon.bg/229944-%D0%AF%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA.html

Петер Волебен. ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА ДЪРВЕТАТА., Издателство Ера, 2021 г.

Анотация:

Новаторските открития на Петер Волебен разкриват един изумителен свят - био свят със свои закони, отношения, сигнали и комуникации. Сред тях има силни и слаби индивиди, борба за оцеляване, превантивни реакции, методи за предпазване от врагове и грижи за младото поколение. Дървесните родители живеят с децата си, общуват с тях и ги подкрепят, споделят хранителни вещества с по-слабите, създават екосистема, която ограничава влиянието на климатичните крайности. В резултат на тези взаимодействия, дървета в една общност са защитени и могат да живеят до дълбока старост.

Петер Волебен е лесовъд  и автор на няколко книги, станали бестселъри.

Най-важната роля на тази книга е в това, че тя изгражда ново отношение към дърветата като към живи същества – спътници на хората, не само съвременници, а вековни свидетели на бурни и тежки времена, съумяващи да преодолеят всичко.

https://m.helikon.bg/206835-%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0.html

***

проф. д-р. П. Чернявски, к. с. с. н. с. С. Недялков, мл. н. с. Л. Площакова, инж. Ив. Димитров. 

ДЪРВЕТА И ХРАСТИ В ГОРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Държавно издателство за селскостопанска литератра, София 1959г. 

В книгата е представено систематично подреждане на видовете, родовете и семействата на растенията в България. 

https://ortograph.com/books/darveta-i-hrasti-v-gorite-na-balgariya-1959-39267

***

Справочник на наблюдателя: ДЪРВЕТАТА

Издателство ФЮТ

Накратко за книгата: 

“Ръководство за определяне на някои от дърветата, разпространени у нас и в Европа. Книгата запознава с 80 вида дървета, като ги представя чрез рисунка и описание, което ще ви помогне да ги разпознаете.

https://www.book.store.bg/p257567/dyrvetata.html

***

Шел Силвърстийн. ЩЕДРОТО ДЪРВО, Издател Точица, 2011 г.

"...С първата си голяма книга за деца, "Щедрото дърво", Шел Силвърстийн обикаля издателствата четири години. Всички я харесват, четат, просълзяват се... и я отхвърлят – като твърде кратка, твърде тъжна, твърде неясна като адресат. И така, докато не стига до легендарната редакторка Урсула Нордстрьом от "Харпър&Роу", която застава зад нея и я издава, без да закача дори тъжния край. Всъщност... доколко е тъжен е въпрос на гледна точка като всичко в тази енигматична книга. Историята за дървото, което обичало едно момченце и било щастливо всеки път, когато му давало нещо, независимо дали това даване го унищожавало – от ябълки за продан до клони, от които да си построи къща, и ствола си, от който да си издълбае лодка и да отплава - се събира в няколко странички, но предизвиква планини от интерпретации..." (Зорница Христова)

Източник: https://www.chitalnyata.bg/book/8185/

***

Katie Holten. The Language of Trees: 

How Trees Make Our World, Change Our Minds and Rewild Our Lives

Или: Кейти Холтен. Езикът на дърветата: Как дърветата творят нашия свят, променят съзнанието ни и преустройват живота ни

Анотация с Гугъл преводач:

Зашеметяващо международно сътрудничество, което разкрива как дърветата творят нашия свят, променят мнението ни и преустройват животите ни – от корена през клона до семето. В тази красиво илюстрирана колекция художничката Кейти Холтен подарява на читателите своята визуална азбука на дървото и я използва, за да преведе майсторски и осветли творби от някои от най-вълнуващите писатели и художници, активисти и еколози в света.

Отпечатан с наситено зелено мастило, „Езикът на дърветата“ е изпълнена с проза, поезия и изкуство от над петдесет сътрудници, включително Урсула К. Ле Гуин, Робърт Макфарлейн, Зейди Смит, Radiohead, Елизабет Колбърт, Амитав Гош, Ричард Пауърс, Сузан Симард, Гая Винс, Тасита Дийн, Платон и Робин Уол Кимерър. 

„Визуално напомняне, че като здравите дъбове израстващи от малките жълъди, ние също можем да създадем света, в който искаме да живеем.“

Kerri ní Dochartaigh

Линк: https://www.goodreads.com/book/show/123413709-the-language-of-trees

#книжнидървета

#културологиченпоглед

 

ЗДРАВКО КИСЬОВ: ДЪРВОТО

ДЪРВОТО

 

Есен – време за размисъл,

за равносметка и за прозрения!...

Дървото под моя прозорец

също пише повестта на живота си

и лист по лист

я пуска в стаята ми да я чета:

Колко виелици са го брулили

и не се е прегърбило...

Колко птици са вили в клоните му гнезда

и с колко от тях през годините

се е разделило...

Как вятърът е разпилял семенцата му

на всички възможни посоки,

а то не знае нищо за рожбите си...

И само за едно дискретно мълчи –

за излиянията на влюбените,

намерили неочакван приют

под неговата корона.

А може би и то е безпомощно

да каже за любовта нещо повече,

              отколкото е самата любов!

 Из „Светлопис“, избрани стихотворения (изд. „Ерго“, София, 2023)

За Здравко Петров:

Кисьов, Здравко Крумов (Завет, 1.01.1937 – Русе, 23.01.2015).

Дебютира през 1955 във в. „Дунавска правда“ (Русе). 

Редактор на вестник към Параходство „Българско речно плаване“ (1964–1971), редактор във в. „Дунавска правда“ (1971–1982), главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ (1982–1991) и др. 

Здравко Кисьов е председател на Дружеството на писателите при СБП в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991; член е на Съюза на българските писатели (1970) и на Съюза на преводачите в България (1974), членувал е и в Съюза на българските журналисти, както и в Българския ПЕН-център.

Автор е на книги с поезия, сред които дебютната „Откровение“ (1962), „Вътрешен пейзаж“ (1976), „Зрение“ (1984), „Тайнопис. Любовна лирика“ (1987), „Канон. Избрани стихотворения“ (2002), „Обратно време. Избрани стихотворения“ (2007) и др. Превежда поезия и проза – предимно от полски и от езиците на прибалтийските страни.

Здравко Кисьов е водеща фигура в групата на т.нар. „сърдити млади“, която се състои от десет русенски поети.

През 1962 те издават книжката „Поетическо вероизповедание“, към която З. Кисьов пише въвеждащи думи и на 1 декември провеждат публично четене в тогавашния ВИММЕСС (днес – Русенския университет). 

Случаят „Поетическо вероизповедание“ се разраства до мащаба на литературен скандал, с който се заема Окръжният комитет на БКП. Поетите са обвинени, че механично копират буржоазния Запад в стремежа си бързо и лесно да спечелят голяма популярност, в политическа изостаналост и липса на верен критерий към обществените явления, в преклонение към модерни западни естетически тендендии. 

През 1963 групата е принудена да си направи самокритика и ритуално бива разформирована. 

Към целия текст:

 http://dictionarylit-bg.eu/%D0%97%D0%ьB4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%BE%D0%B2-%D0%9A%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%B2

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА: ПЛАМТЯЩО ДЪРВО

 

ПЛАМТЯЩО ДЪРВО

 

 

Зад нас, край нас, пред нас - гори столетни,

необуздаем втори океан
с вълни безкрайни, в тъмна маса слети,
с прибой зелен, над сушата разлян.

 

А ний пътуваме с четвърта скорост
към слънцето, с предпазни очила -
и само чувам как фучи просторът,
и гледам - зеленикава мъгла...

 

Но виж, тук-там огрели гъсталака,

            пожари ли раздухани пламтят?

- Спри, моля, спри - едва ли не изплаквам, -
отбий от асфалтирания път.

 

И ето, засия сега под мене
дърво на тропиците - фламбойан -
с грамадни, плътни цветове червени,
с листа червени - пламък разлюлян.

 

И в сухия сезон, и в дъждовете
ти не загасваш, огън жив и чист.
Дърво-сърце, поет на лесовете,
да бъда като теб ме научи.

 

Завинаги в очите си те вземам -
през радост и през сълзи в тях пламти!

            А за да стигнем бягащото време -

            с четвърта скорост пак ще полетим.

За Багряна:

100 години от рождението на Багряна

Елисавета Багряна принадлежи към онези малцина посочени от съдбата творци, чийто талант е забелязан и оценен по подобаващ начин още с първите ѝ публикации – Йордан Йовков съдейства на Лиза Белчева да публикува стихотворенията си ”Вечерна песен” и „Защо” в списание „Съвременна мисъл” (1915 г.), а проф. Михаил Арнаудов оценява положително двете ѝ творби в сп. „Съвременник”. Младата поетеса става един от постоянните сътрудници на „Вестник за жената”, а за поместените в него творби пишат утвърждаващи отзиви Константин Константинов и Людмил Стоянов. От този момент нататък започва звездният път на Багряна както в личното ѝ творчество, така и в оценките на литературната критика за него. Стотици са авторите, които са интерпретирали произведенията на Багряна в статии, студии, специализирани изследвания на стила, стиха и поетическата ѝ фраза, в литературни анкети и документално-биографични книги както у нас, така и в чужбина. Сред тях бих откроила имената на: Константин Гълъбов, Георги Цанев, Петър Динеков, Жельо Авджиев, Милена Цанева, Пантелей Зарев, Розалия Ликова, Мирослав Янакиев, Дора Колева, Блага Димитрова и Йордан Василев, Иван Сарандев, Бистра Ганчева, Клео Протохристова. През последните десетилетия в две отделни издания излязоха сборниците „Елисавета Багряна. Нови изследвания”. Спецификата на творчеството ѝ и интересът към него стават причина Петър Динеков да определи Багряна като „поетеса с огромен талант, избраница на музите, които не във всяка епоха и дори не към всеки народ са така благосклонни” („Елисавета Багряна Нови изследвания”, 1989 г.).

https://sbp.bg/100-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0/

АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ: ДЪРВО

ДЪРВО

Край пътя - неподвижното дърво.

Надлъж и шир

далеч

по бялото поле

безспир

вали снега.

Притихналото, ледено дърво...

Край снежния, замрежен път

стърчат

разперените клони -

пред ледения хоризонт

стърчат

сразени безпощадно от студа...

О, зимата! Безжалостният вятър!

надлъж и шир в мълчание

разстила се огормна равнината.

Снегът вали.наоколо е бяло,

наоколо е чисто, равно -

само ти,

дърво измръзнало,стърчиш.

О, само ти

мълчиш -

сломено,

унизено,

черно -

дърво,

без устрем,

без живот -

дърво,

край ледения път

застинало в безмълвна самота.

Далеч -

надлъж и шир

по бялото поле

безспир

вали снегът.

Едно дърво, притихнало край пътя,

Едно дърво, обрулено от вятъра.

Едно дърво, което във студа -

измръзнало, само сред равнината

стои в мълчание и чака пролетта.

Информация за големия, но малко познат поет:

Сто години Александър Вутимски - https://www.google.com/search?q=https%3A%2F%2Fyoutu.be%2FuHEKAf3OdoE&client=safari&sca_esv=8caeb1d653bc9a02&channel=ipad_bm&sxsrf=ACQVn08drSvAZa4rN2Y9HM3aAGDQQPRxRg%3A1706700823378&source=hp&ei=FzC6ZZSCFYCExc8Pkq244AQ&iflsig=ANes7DEAAAAAZbo-J-PWzpth74dQDY7ONLSQdpuDnVI2&ved=0ahUKEwjU6cCCxIeEAxUAQvEDHZIWDkwQ4dUDCAw&uact=5&oq=https%3A%2F%2Fyoutu.be%2FuHEKAf3OdoE&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhxodHRwczovL3lvdXR1LmJlL3VIRUtBZjNPZG9FSOAeUNMTWNMTcAJ4AJABAJgBqwGgAasBqgEDMC4xuAEDyAEA-AEC-AEBqAIKwgIHECMY6gIYJ8ICBxAuGOoCGCc&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:011f5060,vid:uHEKAf3OdoE,st:0

Александър Вутимски е роден в Своге през 1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва Първа софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет, но заболява от туберкулоза и след година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е "Пак самичко" (1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението "Улицата" (1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. "Златорог", където са публикувани най-значителните и зрели стихотворения на поета. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. 

Смятан е за един от най-значимите, но недобре познати български поети.

МИРЯНА БАШЕВА: БУЛЕВАРДЪТ

 

Под дебели подметки и проза 

дреме есенно жълт тротоар. 

На разсъмване всичко е розово -

за петнайсет минути макар.

Своя автомобилен оркестър 

вдъхновен дирижира денят. 

И цъфтят в суматохата кестени. 

Прецъфтяват. И пак цъфтят.

Аз ги имам за съученици -

тия честни дървета - на пост 

пред вековната наша традиция 

да ме чакат на Орлов мост.

Дефилират милион непознати -

Димитрова, Николов, Петров... 

И повикана по телепатия, 

бърза новата ми любов.

Булеварда с лиричния ритъм 

аз не сменям за Шанз Елизе -

тук почиват след дългото скитане 

уморените ми нозе.

Този факт е световно известен -

че на "Руски" започва денят.

И цъфтят в суматохата кестени.

Прецъфтяват...

И пак цъфтят!

Георги Борисов: Сън за Миряна Башева

https://kultura.bg/web/%D1%81%D1%8A%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0/

Миряна Иванова Башева (София, 11.02.1947 – София, 12.07.2020). 

Дъщеря на Иван Башев, загинал при инцидент на Витоша като министър на външните работи. Завършва гимназия в София (1965) и английска филология в Софийския университет (1972). Работи като литературен сътрудник в Българската телевизия (1970–1971), редактор в сп. „Отечество“ и СИФ „Бояна“, в сп. „Факел“, във в. „Сега“. Дебютира със стихове във в. „Литературен фронт“ (1972). Сътрудничи със стихове и публицистика в сп. „Септември“, „Пламък“, „Отечество“, във в. „Студентска трибуна“, „Народна култура“, „Народна младеж“ и др.

Първата стихосбирка на Башева „Тежък характер“ (1976) предизвиква положителни реакции от страна на критиката не само със своя поетически език (съчетание между преднамерено груба и дръзка образност с финес на чувството и мисълта), но и с въвличането в поезията на културните фетиши на поколението на поетесата, еднакво отзивчива към образите на ниското и на възвишеното. Тя вплита успешно съчетания на народните говори, диалекти, ползва се от турцизми по неподражаем начин.

Към целия текст: 

http://dictionarylit-bg.eu/%D0%9C%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0

#дърветатавпоезията

#МирянаБашева

#кестен

#дърветатавизкуството

#обичамдърветата

МАРИЯ ПОПОВА: И ЗЕЛЕНИТЕ ДЪРВЕТА

 

 

Снимки на Валентина Попова

Любимо дръвченце.
Кипри се на гърба на столичния храм Света София.

Чинарът в Златолист е най-старото дърво, до което съм се докосвала

В Мелник се гушнах до този гигант.

В Назаре, Португалия

Преди години снимах тази кипра някъде в Лисабон.

Това кривичко клонче е познато сигурно на всички софиянци.
 Ако не, лесно ще го откриете в Княжеската градина.

С това величество се открихме в двора на Софийската семинария.

Това дръвченце вече го споменах.

За мен тази снимка е мил спомен
от любимата ми алея по пътя към БНР.

Маслината в Ботаническата градина на Университета.

Булевард “Дондуков” - Булевардът на дъба

https://m.facebook.com/groups/261568074819003/permalink/1072110750431394/

ДЪРВЕТАТА - КУЛТУРОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД

  

Дърветата са най-старите живи организми на земята. Те никога не умират от старост.

Ева Борисов, “За дърветата и хората”

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_39.html

Юлия Боева, “Изображениянадърветата в шевиците и праисторическата богиня”

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_94.html

Розалина Маркова, Дърветата от моето детство

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_0.html

Свобода Димитрова, PhD, “Дърво по американски”

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_85.html

Валентина Попова: Моите софийски любимци в снимки

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_79.html

Булевард “Дондуков” - Булевардът на дъба

https://m.facebook.com/groups/261568074819003/permalink/1072110750431394/

ВТОРА ЧАСТ: ДЪРВЕТАТА В ТРАДИЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО

Дърветата в стихове

Александър Вутимски

Дърво

Александър Шурбанов

Денят бе весел

Нуждата от паметници

Градска градина

(Да се иска разрешение за публикуване)

Едвин Сугарев

Тъга по избягалото световно дърво

(Да се иска разрешение за публикуване)

Елисавета Багряна (имаме разрешение)

Пламтящо дърво

Ливански кедри

Параклис на пътя

Елисавета Шапкарева (имаме разрешение)

Хайку

Иван Методиев

Прости сетива

Да слушаш

Светлана Христова за поезията на Иван Методиев

Здравко Кисьов (имаме разрешение)

Иван Цанев

Дърво на хълма (имаме разрешение)

Иво Тодоров (имаме разрешение)

Там, под цъфналите вишни, 

Ябълковото дърво и самотата

Людмила Христова (имаме разрешение)

Хайку

Минко Танев (имаме разрешение)

Хайку

Ники Комедвенска

Балада за кривото дръвче, 

Дърво за теб и мен

(Да се потърси съгласието на авторката)

Невена Стефанова

Към едно ударено от гръм дърво

(Авторски права?)

Недялко Йорданов. Дървото

(Да се иска разрешение)

Никол Данева

Дървото (имаме разрешение)

Николай Милчев

Черно и бяло

(Да се иска разрешение)

Стоянка Боянова (имаме разрешение)

Стихове

Теодор Траянов

Горският чар

Тоня Трайкова  (имаме разрешение)

Дъждът и този мирис на акация

Христо Смирненски

Листопадна вечер

Христо Фотев

Морските дървета

Стихотворение за дървото на проф. д-р Мария Попова

Стихотворения за дървото на доц. Светлана Христова

Разкази за дърветата

Захари Карабашлиев. Череши (имаме разрешение)

Роман Кисьов. За дърветата (имаме разрешение)

Боян Биолчев. Тишина (имаме разрешение)

Бисер Тошев. Старият дъб (имаме разрешение)

Георги Господинов. Обащиняване

(Чакаме съгласието на автора)

Деян Енев

Секачите

Отсичането на ореха

(Да поискаме съгласието на автора)

Николай Милчев

На път за Зографския манастир

(Да поискаме съгласието на автора)

Йордан Радичков

“Едно дърво стоеше самотно край пътя…”

КАРТИНИ

Дърветата в картините на доц. Иван Евтимов

Дърветата в картините на Валентина Попова

ТРЕТА ЧАСТ: ДЪРВЕТАТА В БЪЛГАРИЯ

У нас се срещат около 87 вида дървета. 

Видове дървета в България

Защитени дървесни видове в България

Българската гора

 “Гората е оттатък оградата. Оградата на града. Имаме чувството, че подобно на морето гората може да понесе всичко. Подобно на майка или влюбен. Не е за препоръчване фактът, че това усещане се опира на фактите.

     На всички, които обичат природата и да пушат на чист въздух, препоръчвам девствените гори.”

Йордан Евтимов

Ботаническите градини на България

Националните паркове на България

Българските дендрариуми

ИНТЕРЕСНО:

Кои са любимите дървета на българина

Конкурсът „Дърво с корен“

Спорове за първата защитена територия в България

Литературна награда “Дъбът на Пенчо”

Великата българска гора

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 

Лечебната сила на дърветата

Пословици, поговорки, притчи за дървото

Цитати за дърветата

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1: 

Чуждестранно изкуство: стихове

Отровното дърво

Уйлям Блейк

На един дъб в Нюстед

Джордж Байрон

Емили Дикинсън

Утрините са все по-меки

Смеещата се песен

Уилям Блейк

ХАЙКУ

Мицуо Башо

ЛИПАТА

Вилхелм Мюлер

КИПАРИСИ

Дейвид Хърбърт Лорънс

ххх

Приложение 2:

Дърветата “Най-най-най” или “Гинес на Дърветата”

В света:

Най-голямото известно живо дърво

Най-високото дърво

Най-старото живо дърво

Най-…

В България:

Най-високото дърво в България

Най-старото дърво в България

Най-старото иглолистно дърво в България

Най-голямата колекция бамбук в България

Най-високото живо коледно дърво в България  - Секвоя Гигантея

В София:

Най-…

Приложение 3

Лични имена, произхождащи от имена на дървета 

Приложение 4

Дървета, дали имена на селища

Приложение 5

Организации и институции, свързани с опазването на горите и дърветата - международни и български

Приложение 6

Регистри, списъци, информация за вековните дървета у нас и по света

19 вековни дървета

https://pochivka.bg/vekovni-darveta-f140

Регистър на вековните дървета територията на РИОСВ - София

https://www.riew-sofia.org/ftp/docs/zp/SOFIA-WD.xls

Регистър на вековните дървета

https://eea.government.bg/v-trees/bg/

Списък на най-старите дървета в България – Уикипедия

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Любомир Чолаков. Най-старите дървета на земята. Най-старите дървета на Земята - Искам да знам

Приложение 7

Значими личности, свързани с изучаването и опазването на дърветата и горите, на природата на България

Приложение 8

Дърветата на известни личности