четвъртък, 30 ноември 2023 г.

Христо Смирненски - Самотникът дъб

САМОТНИКЪТ ДЪБ

Стоеше той снажен и строен

кат някой могъщ великан,

застанал самотен, спокоен,

изправил величествен стан.

 

През знойни дни тихо шумеше

край него златистата ръж,

в среднощ ураганът ревеше

и плискаше яростен дъжд.

 

Надвисват мъглите наесен,

в полята разстила се скръб —

със поглед далеко унесен,

простенва самотника дъб.

 

Листата безмълвно се ронят

по сухата жълта трева

и вихри вечерни се гонят,

нашепвайки смътни слова.

 

Минават редица години,

но диря от тях не личи.

Дъбът не умира, не гине —

все горд и самотен стърчи…

 

Но ето веднъж небесата

над него надвиснаха с гнев

и буря сърдита в полята

изви се с закана и рев.

 

В миг огнена мълния с трясък

прониза самотника стар,

попадаха клони сред блясък,

сред пламък страхотен и жар…

 

Изгряла смутена, зората

изтръпна в почуда и скръб —

разпръснат, прострян на земята,

лежеше самотника дъб.

Бележки

Публикация: Земледелска пробуда, г. I, бр. 2 от 1 март 1920 г., с подпис: Хр. Димитров.


Това е единственото стихотворение на Смирненски, публикувано в земеделския печат. За повода, по който е написано, разказва в спомените си В. Димитров: „Той [Смирненски] ми каза, че намислил темата „Самотника дъб“. Това стихотворение ще символизира Ал. Стамболийски, който се самооблащава, че ще може сам да се справи с положението, но ще падне под ударите на вероломните и коварни стари партии, срещу които вдига само шум, без да вземе сериозни мерки“ (сп. „Септември“, 1958, кн. 10, стр. 162). ↑


Източник: https://chitanka.info/text/24559-samotnika-dyb




СВОБОДА ДИМИТРОВА, PhD, ДЪРВЕТА ПО АМЕРИКАНСКИ




Дървета, гори, паркове... Ние, хората, включително и аз, често ги взимаме за даденост, която просто е някакъв фон на нашето ежедневие, или дори не ги забелязваме. А дърветата, особено тези в градска среда, са посадени там, за да гледаме зеленината им, да се охладим под сянката им, да прочистят, макар и малко, въздуха ни. И те имат своята история, която, разбира се, е част от нашата, човешка история. Да си припомним подстриганите, симетрично оформени дървета в парковете и градините на европейски и азиатски крале, царе, императори и прочие владетели, които все още се поддържат в този им вид, защото са част от многопластовата историята и възпроизвеждат атмосферата на времето. В САЩ такива дървета са рядкост, аз поне не съм срещала друго освен подстригани чемширени храсти. В големите градове озеленяването е човешко дело, но дърветата, които в повечето случаи типични за района, са оставени да растат в естествения им вид.

На ъгъла между две пресечки в Хайд парк, Чикаго, растат две ябълкови дръвчета. В началото беше само едно, но когато любителите градинари-дизайнери Рут и Лари забелязаха, че то, ако е самотно, ще остане безплодно, му посадиха и втора ябълково дръвче, и двете дръвчета растат щастливо. След време, когато ябълките узреят, всеки който мине оттам може да си откъсне ябълка, или да обере всички ябълки, според нуждите. Но историята за тези две ябълки е интересна. Те растат на един малък триъгълник общинска земя, неподходяща или неудобна за застрояване, но прекрасна основа за човека да я превърне в природна картина. Преди време общината обяви конкурс за озеленяването на този мини-терен с условие градинарите да разработят градинката със собствени среаства и лично участие. Моите приятели Рут и Лари го спечелиха, защото току що се бяха пенсионирали и искаха да намерят някакви социални ангажименти. Започнаха с едната ябълка и две люлякови дръвчета, и постепенно засадиха цветя, които едно след друго цъфтят от пролет до есен. И всичко на собствена сметка и многобройни посещения до разсадници. Малката триъгълна градинка се превърна в магически притегателен център, където хората идват за да се радват на едно цветно късче от квартала, така неочаввано разцъфтяло сред бетонностъклените небостъргачи. Направихме го за хората, Рут и Лари ми казват, да минават от тук и да се наслаждават. След толкова години, те успяхя да откъснат за себе си само една ябълка, и я разделиха с  нас, за всеки по четвъртинка, за да усетим вкуса й. И така двете ябълкови дървета, нетипични за градската среда в Чикаго, станаха част от дървесните забележителности на града. Вашингтон има друга забележителност, черешовите дървета, които през пролетта превръщат града в прекрасна романтична градина.

В Чикаго, Илинойс, а вероятно и в други щати, се полагат големи грижи за озеленяването на улици, градини, гробища, паркове и дворове. Съзнателно, целенасочено и професионално оформяне на публичната околна среда датира от средата на 19 век, а първата книга по озеленяване „Landscape Architecture” (Озеленителна архитектура) е публикувана през 1872, а списанието “Американска озеленителна архитектура“ започва да излиза през 1850 година.

В прекрасни ботанически градини могат да се видят най-екзотични дървета защото, създадени по модела на зоологическите градини, там се отглеждат растения и дървета нетипични за регионалната и дори национална и континентална природа. Те са преаназначени да запознаят посетителите с далечна и малко достъпна флора. В Америка, местни видове дървета са съхранени и специално обгрижвани в националните паркове. А те са много, 63 са специално обозначени като национални паркове навсякъде из страната, и са любимо място за посещение. Националните паркове в повечето случаи са част от националните гори. Но, разбира се, тази трансформация има своята цена – обширни бетонени и асфалтирани паркинги се простират на мястото на огромни дървета. Когато говорим за дърветата и горите, то в САЩ има по официални данни 155 национални гори, където дърветата са оставени да растат и се развиват на спокойствие в естествената им среда.

Но естствените гори в някои райони стават жертва на големи пожари, както е в Калифорния. Там почти ежегодно изгарят хиляди дървета. Ето защо защтници на природата и любители на дървета често посещават тези гори с фотоапарат, както е правил до средата на 50те години на 20 век известния и до днес художествен фотограф Анзелм Адамс, който е „запечатал“ в изкустото си безброй природни чудеса включително много стволове и дървета. В последните години Еван Търк, автор, аниматор и илюстратор, автор на книги за деца и възрастни, включително книга за националните паркове “Ти си у дома. Ода за Националните паркове,“ пътува, за да създаде собствени графики и собствени картини. Негова статия озаглавена “Земята на гигантите. Поглед на един художник към секвоята и национални паркове Кралски каньон“ публикувана в списание “National Parks” (Winter, 2022) описва неговото специално пътуване до тези паркове и гората от секвоя в период между два унищожителни горски пожара. Цветните илюстрации в статията са прекрасни образи на няколко многовековни секвои.






Секвоята е едно от най забележителните дървета на континента. И едно от най дълголетните, а сред тях има и хилядолетници. Въпреки че днес фотографията е толкова разпространена и улеснена технологично с камерите на нашите телефони, Еван Търк грабва своите моливи, пастели и хартия и заминава за тези забележителни места за да пресъздаде върху хартия най-старите секвои, тези дървета, тази земя, това място. „Поколения от хора, животни и растения идват и си отиват, а гигантската секвоя продължава да живее, преодолявайки всичко това,“ пише Еван Търк. Най забележителните секвои, разбира се, са хуманизирани, очовечени и кръщавани с човешки имена, като Генерал Шерман например. Според официалната легенда, дървото е било кръстено през 1879 година от природника-натуралист Джеймс Волвертон, който в американската гражданска война е служил като лейтенант в 9–та индианска армия под командването на генерал Уилям Т. Шерман. Но 7 години по късно, през 1886 година, районът бива завзет и контролиран от колонията Кауея, утопично-социалистическа общност, чиято икономика е била основана на дърводобив – сечене на дървета и пренасянето им до дървопреработвателите. Те преименуват дървото в чест на Карл Маркс. След още 6 години тази група от хора е изместена от района главно поради обявяването му за Секвоя национален парк и дървото е преименувано на старото си име. В съседство на тази секвоя е друг гигант, Генерал Грант, но Генерал Шерман е значително по-голям и по-стар и през 1931 година бива обявен за най голямото по обем живо дърво. Паднал Монарх пък е паднала в бурите секвоя. Но секвоята не умира лесно, освен това тя е изключително добре приспособена да живее в близост до горски пожари. Огънят причинява малки изгаряния на някои места по ствола на дървото, но ефектът от тези дупки в ствола е, че от там изникват нови клонки и от там се разпръскват семена; възрастните дървета пък са предпазени от гъбеста обвивка, която достига до 18 см дебелина в основата на ствола и е устойчива на високи температури. Така Паднал Монарх продължава да живее, под него даже може да се къмпингува, може и кола да мине. А местните хора смятат, че паднали секвои са били използвани от индианците като палатки, или домове. Те също така смятат, че Секвоя нашионал парк е застрашен от лошото качество на въздуха поради два основни фактора – обработваемите селскостопански площи около гората, и пожарите, които стават все по-горещи и се разпространяват все по бързо.


По специални озеленително-дизайнерски проекти са устроени парковете и градините на повечето университети, като това развитие е започнало още през 19 век. Забележителен в това отношение е University of Chicago. Кати Джийн Малони описва в книгата си “Чикагските градини. Ранната история“ (2008, The University of Chicago Press) възникването на парка около университета и сериозната конкуренция между няколкото озеленителни проекти. Първият академичен съвет на университета е свикан през 1892 година и на него се обсъждат проекти на изтъкнати ландскейписти-дизайнери. В Борда на тръста и в съвета са включени видни граждани на Чикаго, повечето от тях популярни с това, че винаги намират най добрите художници ландскейписти, както са ги наричали тогава, или както ние ги наричаме днес, озеленители. Така от създаването на университета в края ня 19 век до 30те години на 20 век много водещи ландскейп професионалисти оставят своя отпечатък в градините и парка на университета.

Първата личност асоциирана с оформянето на парка на университета е съдията Даниел Шори, член на Борда на Тръсовете. Той лично е финансирал и ръководил засаждането на двойна редица дървета акация и каталпа, които са все още част от този парк. Той също така е бил много съзнателно екологично ориентиран и се е преборил за съхраняването на няколкото стари черни дъба на територията на университетския парк, въпреки че тези дъбове са нарушавали общия дизайн. Термини като изкуство и хармония стават част от ландскейпистката терминология. Оживени спорове по засаждането на тези или онези дървета продължават до 30те години на миналия век като постепенно се включват екологични и природозащитни аспекти. През 1997 University of Chicago и паркът в университета са приети за член на Американската асоциация на ботаническите градини заради стилът на неговото озеленяване и растителни видове. И до ден днешен както студенти така и хората от  квартала се разхождат с удоволствие из тази алея; и до ден днешен големите архитектурни фирми работят с най-добрите ландскейп архитекти, за да обхванат буквално всички аспекти на съответните сгради, паркове и градини при построяване и поддържане на околната среда. Към колежи и университети съществуват специализирани програми за обучението на озелинители/ландскейп архитекти. Докато пиша тези редове през март 2023 година, виждам на телевизионния екран студенти, които стачкуват с искане за по-зелена среда в университетите. Дали някога ще се наситим на дърветата и зеленината в нашата околна среда? Или дали дърветата ще започнат да се съпротивляват срещу лошите екологични условия на градската среда...

Ландскейп архитектите често са ангажирани и с друг тип работа. В Америка хората често сменят своето местоживеене. Хората се местят на нови места, в къщи с дворове и дървета, които са им непознати. Тогава собствениците на тези терени ангажират озеленители архитекти-оценители, които описват дърветата, техния вид, тяхната възраст, тяхната алергенност, устойчивост на вятър и на други природни катаклизми, .

Дъбът е широко разпространен. В САЩ са регистрирани над 60 вида дъб, различавани в две основни групи – червен дъб и бял дъб. Различни видове дъб се срещат навсякъде.


Дъбовa алея

За дърветата, също както и за хората, може да се разказва и пише безкрайно, но отношениятя между тях са колкото хармонични, толкова и противоречиви. Но ние не можем без дървета, както и много дървета губят квоя смисъл без хората.


Линкове към споменатите в текста имена и организации:

American Public Gardens Association- https://www.publicgardens.org/

University of Chicago - https://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Chicago


Николай Хрелков: Дъб


ДЪБ

Пред моя роден дом столетен дъб расте –

аз помня го такъв огромен от дете.

Аз виждал съм го, как във слънчев пек блести

и слушал съм го в мрак среднощен да шепти.

И в бури с грозен рев съм гледал как стои,

от мълнии огрет, настръхнал исполин.

Тополата превие плачевно крехък връх,

кът търси да се скрие от гибелни дъх,

а той чело дигнал, възправил мощен стан,

реве, закана цял, безстрашен в бой гигант.

От ранни още дни от него възприех:

да бъда твърд в беди да срещам бури в смех,

и на безброя дни заслушан в общия ход,

в кръвта ми да звъни неспирният живот.

Вам идещи след нас оставям тоз завет:

като дъба далеч вий гледайте напред1

И като него с дух бъдете горд и твърд,

неохкащи в беди, нетрепкащи пред смърт!

Расте столетен дъб пред моя дом рожден:

умра ли нека той говори зарад мен!


Източник: Словото - https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=449&WorkID=15743&Level=1



На снимката: Илия Бешков, Николай Хрелков 

и Александър Добринов, 1934 г. 

http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/ab848bb1-c1af-4a66-b496-e5f3eef6f303?tk=q4SLscGvSma0luXz7vbzAwAAAABlsKjg.gxi1KYFGAqWRYR98JoBnDw&citation_url=/xmlui/handle/nls/7281



БАНЯН

 


Валя Попова и бананът на Сейнт Питърсбърг, Флорида, 2013 година

Информация за това необичайно дърво:
What can you tell me about those  Banyan trees? - https://www.tourstp.com/blog/what-can-you-tell-me-about-those-banyan-trees




ИВАН ВАЗОВ: СТИХОВЕ ЗА ДЪБА

 


Фото: Уикипедия

ДЪБ

В голо поле дъб растял високо,

сам полето веселил широко.

 

Пойни птички в шумата му пели,

в пек стада под сянка му лежели.

 

Застарял той. Много рани носи

от стихий, топори по тело си,

 

много клони сухи застърчели,

мощни гърди черви му проели.

 

Застарял. Но дойде пролет мила,

в дъб се буди нова младост, сила:

 

разшуми се, с песни загърмява,

пусто поле пак развеселява.

 

София, 1900

ИЗТОЧНИК: Иван Вазов - Под нашето небе - https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=17149&Level=2



Фото: http://kova4ev2012.blogspot.com/2014/04/blog-post_2674.html


ПОД ДЪБЪТ

Дърво високо и раскошно

С огромен ствол в гора растеше ;

А червяк дънер му гризеше

Неуморимо, денонощно.


И казваше : „Ще го катурна

Тоз дъб щом ствола му прережа,

На тая гордост край ще турна,

Това ми е в света копнежа“.


А бряст му рече : „Твар печална,

Лих червяк, гад трудолюбива,

Гризи – трудът е страст пофална,

Умира, който тук почива.


Тоз дъб велик е, но и ти си

Велик по злобата, враждата,

Но не от твоя зъб зависи

На гордий великан съдбата.


Гризи, той се́  из синьо-не́бе

Ще дига клонове грамадни,

И ако падне, то ще падне

От мълнията, не от тебе“.

Източник: 

http://kova4ev2012.blogspot.com/2014/04/blog-post_2674.html



МАСЛИНА

Маслината в Университетската ботаническа градина

ЦИТАТ:
И се сетих за земеделците, които отглеждат     маслинови гори. Маслината е дърво, чийто плодове стават годни за обработка и ядене едва след като дървото навърши 60 години. Ако един човек засади маслинова гора, в рамките на собствения си живот той няма да може да се наслади на плодовете ѝ. Той сади гората за следващите поколения, а не за себе си. Тази мисъл често ме довежда до отчаяние, когато следя събитията в нашия обществен и политически живот и ги съпоставям със земеделците на маслиновите гори. Маслиновият елей е станал символ на милост – „елейсон“, защото добиването му изисква много труд, търпение и любов.”
Теодора Димова, “Йерусалим на Балканите”, 


На остров Крит, в село Вувес, расте маслиново дърво, чиято възраст се оценява на 3000 години. И още дава плод! 

През 1990 г., с решение на префектура Ханя, маслиновото дърво от Вувес е обявено за природен паметник от голямо значение поради статута му на най-старото дърво от този вид в света.(https://trip.dir.bg/patevoditel/kade-raste-nay-staroto-zhivo-maslinovo-darvo-v-sveta-video)

Маслина европейска. Има славата на най-старото култивирано дърво. 

МАСЛИНАТА В БИБЛИЯТА
Според някои автори в Библията маслиновото дръвче е символ на възраждането. 

Когато Ной пуснал гълъб, птицата се върнала с маслиново клонче в човката - водите на Потопа се оттегляли от сушата и човешкия род можел да се възроди:

Битие 8:11 
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

Според Библията Иисус Христос се молел в Гетсиманската градина под клоните на маслинови дървета. 

Интересна статия: “На колко века са маслините в святото място, откъдето започват Страстите Христови” на Дина Харизанова

Тя пише: “Изследване, проведено през 2012 г. от Националния изследователски съвет на Италия, показва, че наистина някои от тези дървета са едни от най-древните, известни на науката. Проучванията продължават три години и в резултат на проведения радиовъглероден анализ на най-старите части от стволовете на три от маслините специалистите установяват, че те са посадени съответно през  1092, 1166 и 1198 г. ДНК тестовете показват също, че и трите дървета са близкородствени, т.е. произхождат от едно дърво.

В крайна сметка излиза, че осемте запазени и до днес стари десетвековни маслини в Гетсиманската градина са потомци на едно и също дърво, което много вероятно е било свидетел на Страстите Христови. 

По времето на Исус Христос целият скат към долината Кедрон на западния скат на Елеонския хълм е бил заселен от маслини. В наше време от този маслинен рай е останал само малък фрагмент с площ от 47 на 50 метра.” (https://www.desant.net/show-news/44454)

Маслината се споменава многократно в Библията:

Съдии 9:8 
еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас

Съдии 9:9 
Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата?

Неемия 8:15 
и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.

Йов 15:33 
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

Псалми 52:8 
А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

Исая 17:6 
Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

Исая 24:13 
Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

Еремия 11:16 
Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

Осия 14:6 
Клоновете му ще се разпространят; Славата му ще бъде като маслина, И благоуханието му като Ливан.

Авакум 3:17 
Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

Агей 2:19 
Е ли още посеяното в житницата? При това лозата, смоковницата, нарът, и маслината още не са родили плод; обаче, от днес ще ви благословя.

Римляни 11:17 
Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

Римляни 11:24 
Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!

Често маслината се споменава в множествено число - МАСЛИНИ:

Изход 23:11
а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти от самораслото, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си.

Второзаконие 6:11
и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш,

Второзаконие 8:8
в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед;

Второзаконие 24:20
Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

Второзаконие 28:40
Маслини ще имаш във всичките си предели, а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.

Исус Навин 24:13
И дадох ви земя, на която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.

Съдии 15:5
И като запали главните, пусна лисиците по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.

1 Царе 8:14
И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.

4 Царе 5:26
И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини?

1 Летописи 27:28
над маслините и черниците, които бяха на полето, гедерецът Вааланан; над влагалищата за дървено масло, Иоас;

Неемия 5:11
Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

Неемия 9:25
И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

Амос 4:9
Поразих ви с изсушителен вятър и мана; Гъсеницата изпояде многото ви градини и лозя, Смоковниците и маслините; Но пак не се обърнахте към Мене, казва Господ.

Михей 6:15
Ти ще сееш, но няма да жънеш, Ще изстискаш маслини, Но няма да се мажеш с масло, Ще изстискаш и гроздовата беритба, Но няма да пиеш вино.

Яков 3:12
Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка.

Откровение 11:4
Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.
© 2007-2023 Библия БГ

Още по темата: 
ДУМИТРУ ГЕОРГЕ РАДУЧАНУ. Библейски растения, https://www.pravoslavie.bg/%d0%a1%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0/%d0%b1%d0%b8%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f/

МАСЛИНАТА В ПОЕЗИЯТА


Магда Петканова
Снимка: Уикипедия

МАСЛИНА
Стъблото й от старост е нестройно,
клонете й тежат от изобилен плод.
Ломили са я дните многобройни.
И тя, за да изхрани млад живот,
в земята дири мъничка следа
от капчица вода,
и смуче влага чиста
от своето подножие каменисто.
А в младостта си от скалистото крайбрежие,
в морето свойта хубост е оглеждала.
Но минало е времето на суетата,
ненужни й са днес огледалата,
не чака с трепет техните ответи.
И като майка с рожба на ръцете,
едничка грижа има -
да бъде здрава, несломима,
за ветрове и бури да не бъде стръв.
Да може през последния си ден
и сетната си капка кръв
на своите деца да раздаде.
Магда Петканова
в. „Огнище”, г. 1, бр. 1, септември 1937 г.

За Магда Петканова в Уики: 




 

СМОКИНЯ (Ficus carica)



Обикновената смокиня (Ficus carica) е дърво или храст.

Среща се в Средния Изток, Средиземноморието - от Авганистан до Мароко.

В България най-добре вирее в полетата на Пазарджик, Пловдив, Сандански, Петрич и по Южното Черноморие.

Разпространени у нас са сортовете Мичуринска 10, Поморийска 24 (Verdino, Verte, Green Ischia), Брънсуик/Брънзуик (Brunswick, Magnolia) и други.

СМОКИНЯТА (СМОКОВНИЦАТА) В БИБЛИЯТА
Интересно и невероятно - В Библията се казва, че Иисус Христос, проклел безплодната смоковница (смокиня)!


Гравюра на „безплодната смоковница“, Ян Льойкен
Снимка: Уикипедия

Натъкваме се на много тълкувания на това действие на Спасителя, като повечето от тях търсят неговия символичен смисъл:

“За какво била прокълната смоковницата, ако Иисус дошъл до нея, когато „още не беше време за смокини” (Мк. 11:13)? Но такива постъпки на Спасителя, като прокълнаването на смоковницата, се оказват пълни със символично и духовно значение.”

Ето как тълкува това “недопустимо” за добрия Божи син действие авторът на статията “За безплодната смоковница” монах Николае Щайнхард:

“Плодовете на смокинята са подчинени на природния цикъл. Човешката отдаденост обаче не бива да познава срокове и почивки. Ето как евангелският разказ за смокиновото дърво има дълбоко духовно тълкувание – не всичко може да се подчинява и да се разбира според правилата на естествената справедливост и елементарните природни закони. Безплодната смоковница всъщност е безплодният човек – студен, безразличен, невъзприемчив към призива свише.” Към целия текст: “За безплодната смоковница” - 
Проповед на Велики понеделник за безплодната смоковница - 


В София смокини можем да видим в много дворове в квартал “Лозенец”, на ул. “Шишман”, че дори и в двора на Президентството.

Още нещо интересно: ФОНДАЦИЯ “СМОКИНЯ”
Фондация “Смокиня” е организация в обществена полза, нестопанска, неправителствена, неполитическа, нерелигиозна организация, организация на равните възможности и НЕ дискриминира на каквато и да е основа.

За историята на фондацията:
Смокинята е символ в различните култури на мъдрост, благодат, плодородие, познание, устойчивост, просветление и др. Поради символиката и метафорите свързани със смокинята, името на фондацията бе решено да носи това име. Израз на намерение за устойчивост, развитие, познание, мъдрост, симбиоза. Към сайта на фондацията: https://smokinya.com/

За смокинята на сайта Българска флора онлайн -
Литература:
Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. Конспект на висшата флора на България 



ГИНКО БИЛОБА - ДЪРВОТО НА НАДЕЖДАТА

 

Гинко билоба, снимано в Университетската ботаническа градина


За лечебните свойства на това свръх полезно дърво е писано много, но че е оцеляло след атомния взрив, наистина е чудо!

Ето информацията:

“Съществува дърво, устояло на атомния взрив, унищожил изцяло японския град Хирошима на 6 август 1945 година. 

Тогава за миг загиват 80 000 невинни човешки същества. Общият брой на убитите след атомните бомбандировки над Хирошима и Нагасаки е 300 000! Ранените са повече от половин милион! Девет милиона японци остават без покрив, а в радиус от 12 квадратни километра всичко е разрушено! 

Учените предсказвали, че в епицентъра на взрива няма да се появят признаци на живот поне един век, но само след година сред радиоктивната пепел израснало „дървото на надеждата“ Гинко билоба.


През есента клоните на това дърво са покрити с листа, носещи всички нюанси на златото – от бакъреножълто до златистобяло. Природата е дарила Гинко билоба с неописуеми багри, за да напомни, че надеждата винаги трябва да бъде облечена в най-сияйни одежди.

Към целия текст: В Челопеч се проведе Арт среща „Дървото на надеждата“ - https://trud.bg/%D0%B2-%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%87-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

Снимки: Валя Попова