Десетте принципа на дзен

Откъс от книгата на КРИСТМАС ХАМФРИЗ

ДЗЭН-БУДДИЗМ

1. Дзэн, производное от санскритского слова дхьяна, является предметом чаяний дзэн-буддизма, означая состояние сознания, которое не передается словами. Дзэн-буддизм предлагает систему подготовки, ближайшей целью которой является опыт, именуемый сатори. Конечной же целью служит просветление.

2. Занятия дзэн направлены на разрядку внутреннего напряжения, вызванного глубоким опытом переживания двойственности ума. Пока эта задача остается нерешенной, обращаться к наставнику дзэн бесполезно.

3. Отсутствуют какие-то сугубо дзэнские священные тексты, а основы занятий покоятся на текстах праджня-парамитских сутр и положениях школы иогачары, иначе виджнянавады. Сюда входят такие понятия как шуньята (пустотность всего «сущего») и Только-Сознание (Только-Ум), источник всякого бытия, включая человеческий ум.

4. Опыт сатори не поддается определению, ибо обретается вне рамок умозрения и времени, в состоянии недвойственности, предшествовавшем рождению Одного и Двух. Он проявляется во внезапных озарениях сознания, которые по возвращении [нас] в мир двойственности оказываются безошибочными, беспристрастными и непередаваемыми.

5. Хотя сам опыт [переживания просветления] приходит внезапно, подготовка к нему дли тельная, трудоемкая и постепенная. Ее ход не терпит спешки, однако усилия в направлении цели не должны ослабевать.

6. Сатори нельзя обрести ощущениями, чувства ми или посредством мышления. Его можно познать лишь через развиваемое наитие, интуицию, способность прямого, непосред ственного восприятия реальности, присущую каждому уму. Никто не знает, что он обретается в таком состоянии, ибо в сатори нет ни какого «я», чтобы знать.

7. Сатори переживается в круговерти повсед невной жизни, хотя не обязательно это случается в данной жизни. Оно исключительно связано с понятиями здесь, теперь и это. Оно проявляется как не-срединностъ на Срединном пути, пролегающем меж всех мыслимых крайностей, так как при разделении крайностей оно исчезает.

8. Просветление различается глубиной, охватом и длительностью его переживания, но эти слова лишены всякого значения, ибо ими невозможно передать сам переживаемый опыт.

9. Плоды сатори видны не сразу, и заметны лишь глазу наставника. Но они незримо способствуют росту духовного состояния человечества.

10. Наставники дзэн ничему не учат: это и не требуется, поскольку каждый человек изначально пробужден. Происходит лишь передача дзэн.

Китайска калиграфия. Първи урок

Ди Гоюн. Ба гуа джан

Автор - Ди Гоюн, носитель традиции багуачжан в 4-м поколении, изложил основы техники и применения, подробным образом описав все базовые комплексы стиля.
Описание каждого движения включает в себя следующие разделы:
«Описание движения», «силы-цзинь», «назначение и применение», «ошибки и исправление» и др. 

ОГЛАВЛЕНИЕ
ВСТУПЛЕНИЕ
ГЛАВА 1. ОБЩИЕ СВЕДЕНИЯ О БАГУАЧЖАН
ГЛАВА 2. ФОРМИРОВАНИЕ И ОСОБЕННОСТИ ЛЯН-ШИ БАГУАЧЖАН
ГЛАВА 3. ТЕХНИЧЕСКИЙ АРСЕНАЛ ЛЯН-ШИ БАГУАЧЖАН
ГЛАВА 4. ВХОЖДЕНИЕ ВО ВРАТА
ГЛАВА 5. НЕКОТОРЫЕ ТЕРМИНЫ ТРАДИЦИОННОГО УШУ
ГЛАВА 6. ВОСЕМЬ БАЗОВЫХ УПРАЖНЕНИЙ.
ГЛАВА 7. ДИНШИ БА ЧЖАН - ВОСЕМЬ ФИКСИРОВАННЫХ ПОЛОЖЕНИЙ ЛАДОНЕЙ
ГЛАВА 8. ЛЯН-ШИ ЛАОБАЧЖАН - ВОСЕМЬ СТАРЫХ ЛАДОНЕЙ 
ГЛАВА 9. ДАНЬ ЦАО БА ШИ

Главы «8 базовых упражнений», «Диншибачжан», «Лаобачжан», «Даньцаобаши» сопровождаются учебным DVD-фильмом (продолжительность - 4 часа, на русском языке), что открывает возможность для самостоятельного изучения основ багуачжан.
Отдельно проводится подробное толкование специальной терминологии, сопровождаемое иероглифами. 

Переводчик: Сергей Зинченко

Книга мастера Ди Гоюна «Багуачжан» продаётся в комплекте с 2-мя DVD-дисками. Прилагаемые к изданию диски упакованы в специальный целлофановый конверт и вложены внутрь книги. 
Внимание: Книга и диски теперь продаются также по-отдельности (см.ссылки внизу)! 

Данная книга впервые вышла именно на русском языке, раньше чем на китайском!

Ди Гоюн является официальным преемником традиции по трём стилям. Его двухтомник по синъицюань вызвал несколько лет назад настоящую сенсацию в Китае, а его серия DVD по синъицюань считается одним из лучших учебных фильмов.

В случае выхода нового тиража книги изображение обложки, год издания, ISBN могут временно отличаться от указанных на данной странице.

Постоянная ссылка товара: http://bookmail.ru/shop/product/id/3165

Видео на майстор Ди Гоюн: ТУК

Di Guoyong Bagua jibengong.

Тайдзи чуан, Ян стил: Прегърни тигъра, за да отблъснеш маймуната

Yang Family Tai Chi opening & ward-off

Връзки:

Международна тайчи асоциация

Синдромът на Адели

Кадър от филма ”Историята на Адели Ю.” (1975) на режисьора Франсоа Трюфо 

с участието на Изабел Аджани

През пролетта на тази година се навършиха 100 години от смъртта на Адели Юго – дъщерята на великия френски писател Виктор Юго, автор на „Клетниците" и „Парижката света Богородица".

Адели е петото дете в семейството на световноизвестния французин. Нейната история дава повод на психолози и психиатри да дадат името ѝ на синдром, описващ опустошителната и страстна, но, уви, несподелена любов, която преживяват някои дълбоко емоционални личности.

Терминът „Синдром на Адели“, макар и да не е с официален медицински статут в психиатрията, е придобил широка популярност. Още

Връзки:

За Адели Юго в Уикипедия

СИНДРОМ НА АДЕЛИ: ПРИЧИНИ, ПРИЗНАЦИ, МЕТОДИ НА БОРБА. СИНДРОМ НА АДЕЛИ: СИМПТОМИ. МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА СИНДРОМ НА АДЕЛ

ТВ сериал "По пути к Учителю". 10. Чжуньлиан Аль Хуан #1

Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и български национален характер

"...комбинацията между социализъм и български национален характер е много страшна. Защото българинът е много податлив към аморалност. "

"...Лъжата ни е вродена, натъпкана е тук, вътре в нас."

Към целия текст 

Николай Слатински. Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни

Народ, решил да си живурка в режима а-ла Тато, не може лесно да бъде променен. Независимо от това как бе осъществена демокрацията в България – а тя бе осъществена по възможно най-лошия начин, ние трябва да признаем и поражението си, и дълбоките причини за това поражение:

Българският народ не желае Демокрация – но такава, която е пълноценна и пълнокръвна, а иска да живее в управляема с твърда ръка анархия, под която управляема анархия той разбира Ред;

Българският народ не желае Свобода, щом тя не му е поднесена на тепсия и не е мъничка, частична, стигаща му да си я кара както той си знае, с хляб и зрелища, а е тясно свързана като скачени съдове със Сигурността и трябва ежедневно да се търси и намира - с труд и почтеност - баланс между Свободата и Сигурността;

Българският народ не желае да е Общество, да е жизнен организъм от отговорни и отговарящи за себе си и за житейските си стратегии хора, а си иска да е стадо с овчар и охраняващи го овчарски кучета, при това да е стадо овчедуушно, без черни овци и без такива, които не блеят в общия хор;

Българският народ не желае Европа, ако тя не е шведска маса и с даром субсидии, фондове и келепири, ами изисква от него принадлежност, съпричастност, жертви и морал, и отгоре на това настоява за продължителни, съзнателни, упорити усилия за нормализиране, демократизиране, модернизиране и европеизиране на държавата, обществото и всеки един от нас…

Не, не и не - както и да пъшка, панкя, жали, хленчи и стене българският народ, той не само е функция на социалния контекст, в който живее – той също така и създава този социален контекст. Не само както живеем, такива ставаме, но и каквито ставаме, така живеем.

Ние ставаме все по-лоши и все по-зли защото живеем все по-лошо и все по-зле, но също така и живеем все по-лошо и все по-зле, защото ставаме все по-лоши и все по-зли.

Каквато демокрацията ни, такъв и нашият народ. И какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни…

Даже второто от горните две изречения за мен е с по-висока степен на вярност и приоритет. Абсолютно съм убеден вече в това.

Ето защо ще приключа този текст именно така:

Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни, такъв ще бъде и настъпващият еднопартиен тоталитаризъм…

Към целия текст ...

Евгени Дайнов. Анализ на масовия българин

"Време е да се заемем с анализ на масовия българин.
Той въздиша по социализма не, защото тогава му е било изобилно или евтино. Неговата въздишка не е по салама „Кучешка радост”, а по друго – по социалистическите обществени отношения. А те, за разлика от демократическите такива, не са между равни. Равните са там, „на Запад”. При социализма структурата на обществото е вертикална, отгоре-надолу. Това е общество на не-равни, с много точно разписани правила на това не-равенство.

Всеки някому е началник. А началника законите не го ловят. Колкото е по-голям началник – толкова по-малко закони го ловят. Толкова повече може да прави, каквото си иска. Да е свободен. Така се формира убедеността, че за да имаш свобода в решенията си, трябва: а/ да си се сдобил с правото да погазваш закона; б/ да можеш някого да тормозиш (да си началник).

Между това положение и западната подредба – че всеки е свободен, наравно с другите, в рамките на равен за всички закон - разликата е като разлика между две вселени. Или – между феодалния и модерния начин на живот.
Ето ви разликата „в лицах”, както казват руснаците (или умееха да казват, преди да заменят езика на Тургенев с ръмженето на Путин)."

Към целия текст

Интервюта с психолози и психиатри

Ървин Ялом: Подложих на терапия самия Шопенхауер

Ървин Ялом е професор по психиатрия в Станфордския университет, психотерапевт и писател. Неговите нехудожествени книги се използват като учебници по психотерапия в различни университети, а през 2000 г. получава наградата на Американската психиатрична асоциация заради изключителния си принос в областта на религията и психиатрията. Романите му „Когато Ницше плака“, „Изцелението (на) Шопенхауер“ и „Проблемът (на) Спиноза“ са международни бестселъри и са преведени на над 30 езика.

Expanded Maslow's Hierarchy of Needs, Human Needs, Self Actualization, H...

Георги Марков за българина и българите: Цитати от "Задочни репортажи"

Корицата на първото издание на книгата на Георги Марков

Източник: Държавна сигурност.com

Съществуване под похлупак

"Днес ние, българите, сме богатият пример за съществуване под похлупак, който не можем да повдигнем, и вече не вярваме, че някой друг може. Ние не вярваме нито в хартата на ООН, нито в международната дипломация и политика, нито в хуманните намерения, нито в сантименталните съчувствия. Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така се съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор.

Животът под похлупака няма хоризонтално измерение. Всичко е разположено по вертикална стълба с две посоки — нагоре и надолу. По тази стълба се разиграва безспирен карнавал на властта на човека над човека, върви манифестация от катерене, бутане, удряне и блъскане, на стремглаво изкачване и на насилствено слизане."

Цитатът е от Увода към "Задочни репортажи"

Българинът е критичен към божествата

"Една от характерните черти на нашия народ, която най-много уважавам, е критичното му и хладнокръвно отношение спрямо всякакъв вид божества. Проследявайки цялата ни история, можем да кажем, че боготворенето на хора и събития съвсем не е българска слабост. В това отношение българският народ е показал повече мъдрост, интелигентност и реалистично чувство, отколкото много други народи и особено руският, при който боготворството е сякаш в кръвта на хората. Човек трудно може да си представи истински българин да коленичи отвъд Кремълската стена, да удари главата си в плочите, да простре ръце напред и да извика истерично „Батюшка Царю“ или „Батюшка Сталин, ти си всичко, аз съм нищо!“ Боготворенето на друго човешко същество, без значение кое е то и какви са неговите заслуги, винаги е предизвиквало тази усмивка на скептицизъм и известно снизхождение у нашите българи."

„„Култът

Демократично и толерантно отношение дори спрямо ненавиждани врагове: "И него майка го е раждала", "И той душа носи"

"Всички българи повече или по-малко сме селяни или преки потомци на селяни. И може би характерът на нашия селянин, повлиян от близостта му до природата, от земността му, от традиционното общуване с другите, му е вдъхнал тази съзнателна толерантност и зачитане на човека. Нечие страдание, бедствие или смърт винаги са предизвиквали дълбоко вълнение и съчувствие у нашия истински българин."

Републиката на работниците

Невероятното чувство за хумор на нашия народ

Най-много се гордея с невероятното чувство за хумор на нашия народ
От всичко, което човек би могъл да уважава в характера на своя народ, най-много се гордея с невероятното чувство за хумор на нашия народ... Мисля си, че това чувство за хумор има нещо общо със забележителното отсъствие на сляп фанатизъм у нашите българи. Фанатици у нас са само глупаците. Колкото и страстно и убедително да защитавате известна най-вярна и най-съблазнителна кауза, вие ще забележите във вашите събеседници лека усмивка, която мълчаливо ви казва: „Чак пък толкова!“

Това чувство за хумор винаги е съпроводено със самоирония, самоосмиване и точно тази е посоката, която му дава голямата стойност. Всеки знае да се смее другиму, но се иска характер, за да подиграеш себе си. Още по-забележително е, че в най-тежките времена у нас, при най-жестока и мрачна обстановка, чувството за хумор не само не напусна нашите българи, но сякаш стана главен отдушник на болката и мъката. И нека подчертая, че това чувство не принадлежи на шепа интелектуалци, а блика от самите недра на народа. Никъде и никога не съм се смял повече, отколкото в България, където животът така често свири едновременно на струните на сълзите и на смеха. Мисля, че цялата антидрама, и особено творчеството на Йонеско, се предхожда от разказа за трънчанина Гюро, който отишъл на лов за мечка. Влязъл в бърлогата й, но тя му откъснала главата. И когато приятелите му го извадили, те започнали да се питат дали той въобще е имал глава, преди да влезе в бърлогата. Тогава го отнесли в селото, за да питат жена му. А тя мислила, мислила и накрая казала: „Па не знам дали Гюро имаше глава, или
нямаше. Я мислим, требе да е имал глава, оти лани си купува капа!“

Спасителният смях

Защо много рядко днес хората казват „моля“ или „извинете“?

— Защото много неща се промениха. Отношенията ни се промениха, животът се промени. Грубите думи са израз на грубите отношения. А грубите отношения идват от грубия живот...

Грубостта в българския живот, принципната смяна на отношението на човек към човека дойде като безплатен внос от Съветския съюз заедно с доктрината на насилието и терора... Комунистическата идеология заличи с кръв думите толерантност, взаимно разбиране, прощаване и даде зелена улица на най-низки страсти и комплекси за малоценност...

Истински или фалшив, старият, „буржоазно-християнският“ морал изискваше от хората състрадание, помирение и толерантност. Прощаването, прошката беше неразделна част от старата душевност. Към това можеше да се прибави селският характер на българския народ, където общуването със земята и животните бе развило у него почти религиозно чувство на близост, каквато работническите маси в големите капиталистически страни никога не са изпитвали.

Зад грубите думи 

Болестно състояние на духа - подозрението

Терорът и страхът родиха и развиха това болестно състояние на духа — подозрението. Ето че не мога да си спомня един ден от живота ми в България, в който да не съм бил атакуван било отвън, било отвътре от тази мъчителна всеобща болест — подозрението. Не познавам човек, който да не ме е угощавал с обилни порции свое подозрение, и не са малко онези, на които аз съм сервирал мои подозрения... С течение на годините ние достигнахме онова състояние, което в медицината наричат параноя. И както алкохолиците изпитват болезнена страст към питието на Бакхуса, така и ние изпитвахме страст да подозираме, налудна необходимост да се плашим и да плашим... Не познавам човек в България, дори най-благородни и честни хора, срещу които да не е хвърляно подозрение, че те не са това, за което се представят, че зад тях стои нечиста цел...Терорът и страхът родиха и развиха това болестно състояние на духа — подозрението. По принцип то беше цел и резултат от партийната идеология и политика, на противопоставянето на човек на човека, на правилото всеки да бъде враг всекиму, което улеснява
извънредно много диктатурата.

Всеки подозира всекиго

Българският печат

Българският печат има един великолепно развит инстинкт, а именно — той знае къде да спре в своите разследвания. Всеки пък, когато журналистът подуши дебелия край на отговорите, които търси, той инстинктивно завива назад и се отказва дори от най-очевидни заключения.

Най-голямата трагедия

За невероятния разцвет на едно от най-характерните явления в днешна България - кражбите

Това явление не само разбива на пух и прах блудкавата пропагандна измислица за високонравствената комунистическа душевност или общоприет „кодекс на комуниста“, но поставя може би най-сериозната въпросителна в нравственото развитие на българите. Защо един народ, който бе пословичен със своята вродена честност, сега се оказва трагичен пленник на обратното?

Кражбите са едно от най-типичните явления, придружаващи строителството на социализма или комунизма в цяла Източна Европа. Не може да се избегне заключението, че комунизмът научи (или тласна) цели народи с различна култура, различна религия, различна национална трагедия, различен национален характер — към едно и също нещо — ДА КРАДАТ. Би могло да се каже, че КРАЖБАТА е обединителен, интернационален елемент в живота на народните демокрации.

Но нека веднага кажа, че аз не говоря за всякакъв вид кражба, а за най-типичния и най-популярния — КРАДЕНЕ ОТ ДЪРЖАВАТА.

Кражбите

Българите, както в миналото, така и днес, са едни от най-толерантните спрямо чужденците хора по земята

Българите винаги са живели в най-добри отношения с малцинствата в собствената си страна — турци, цигани, арменци, евреи, гърци и т.н....Българите и от по-старо, и от по-ново време винаги са се възхищавали на хубавото у другите народи, без значение какви са били междудържавните отношения. Така че не може да се говори за някакви специални отношения на българите към Русия. Специални отношения може да са имали ограничени русофилски кръгове между политиците или проруски настроени офицери, но обикновеният българин едва ли някога се е оставял да бъде увлечен в такива тесни отношения. Природната му мъдрост, чувството му за реализъм и още по-важното чувство за справедливост са уеднаквявали отношението му към всякакви народности, от американци до араби, от германци до китайци. Изхождайки от чисто народната психология, ние виждаме, че не е възможно, нито е било възможно българинът да дари със специални предпочитания други народи.
Ето че нито аз, нито пък който и да е друг автор, когото познавам, може да се нагърби със задачата да определи към кого българите изпитват по-приятелски чувства — сърбите, гърците, турците или румънците. Най-правдоподобният отговор е, че това чувство е еднакво към всичките, без оглед на едни или други исторически факти.

Любовта към големия брат 

 Вещоманията

 Така че след около трийсетгодишно строителство на комунизъм българският народ се оказа пленник на вещомания — нещо дълбоко чуждо и неприсъщо нему в цялата му предишна история. Никога преди хората в България не са били обземани от тази страст за притежаване на вещи и, разбира се, главно на западни вещи...

Зад това желание на днешния български гражданин да притежава вещи, понякога дори такива, каквито изобщо не му трябват, аз съзирам най-малко две тенденции. И двете — продукция на режима. И двете — доказателство за създаването на най-примитивен дребнобуржоазен манталитет.

 Едната тенденция иде от алчността и първобитната лакомия на преуспелите хора на режима. Тенденция, която следва инстинкта да се заграби колкото се може повече, за да се напълни собственият стомах за сметка на другите. Да се покаже превъзходство над останалите граждани именно чрез притежаването на редки вещи. Тази тенденция е най-добрата илюстрация на верността на мисълта, изразена от покойния руски философ Бердяев, че комунистическата революция е реакционна по същество, защото става не в името на ума, а в името на стомаха, и връща развитието на хора и народи далече назад. Ако преди войната в България дори и най-богатите граждани се пазеха да не демонстрират парвенющина чрез екстравагантни вещи, които другите нямаха, в света на комунизма тази парвенющина се превърна в истинско надпреварване.

 Другата тенденция е още по-важна. Тя е свързана с алиенацията или отчуждението на човек от човека. Тя се изразява в липсата на действителни отношения между хората, в отсъствието на искреност, честност, достойнство, необходими за всички човешки отношения, които са заменени с отношения човек-вещи. Страхът от човешките връзки води до свързване с вещите, които поне не плашат. В известна степен това е тенденция на отчаянието, че човек не може да надхвърли тавана, който са му сложили, нито да излезе от тесния затвор на живота, който му е наложен. Следователно изходът е да засели своя затвор с повече и по-интересни вещи, които стават някакъв вид заместители на липсващия, далечния и недостижим широк човешки свят.

 „Ако не мога да ида в Италия, то поне мога да нося италиански обувки!“ — беше казал мой познат. 

Легендата Запад: вещите 

Откриването на паметника на Георги Марков в София, 
пл. "Журналист", ноември 2014 г. Моя снимка.

ВРЪЗКИ:

Как бяха издадени "Задочни репортажи за България"

Книги по психология, които си заслужава да прочетем

Започвам с тези заглавия:
Др. Джордж Буре. Теория на личността. Електронен учебник
Пиер Дако. Триумфът на псиоанализата
Проф. д-р Никола Узунов. Основи на психологията

Проф. д-р Никола Узунов, започва своята лекарска кариера като психиатър, а по-късно продължава да работи като невролог. Той е дългогодишен университетски преподавател и опитен клиницист-невролог. Разработва проблемите на главоболието, мигрената, епилепсията и други заболявания на централната и периферната нервни системи. Издава монографията "Стрес и психотравма" (2000 год.). Дългогодишен председател на Българското дружество по клинична неврофизиология. Член е на Американското дружество по невроелектродиагностика, на Кубинското дружество по епилепсия, редовен член на българската академия по медицина. Ръководството "Основи на психологията" е предназначено за студенти по психология, педагогика, медицина, обществени науки, невролози, психиатри, лекари, учители, съдии, адвокати, политици, общественици.

Научното творчество на проф. Десев се харектеризира със социалнопсихологическа насоченост. Той анализира и оценява психически явления и процеси в различни области на психологическото познание. В полета на научната му дейност, освен основната проблематика по педагогическа психология, са въпроси по обща психология, по психология на детско-юношеска възраст, психология на развитието на възрастните.

Първият български Речник по психология на проф. Десев излиза от печат през 2007 г. , за да увенчае един ползотворен труд от близо четири десетилетия. В тези години на неуморна изследователска дейност той детайлно изследва детската психика. Авторът пътува във времето на „Аз”-а от първите години на детето до утвърдената личност, която постига своите цели. Основен лаймотив в Речника по психология е „Човекът - една Вселена”, който идва на този свят, за да остави следа със своите добри дела. В азбучен ред авторът обяснява психологическото понятие, процес и явление – ползата или вредата.

Само за една година (2007 – 2008 г.) излизат пет издания на "Речника по психология" на проф. Десев, което на свой ред е своебразна мярка за фундаменталния български принос в европейската наука. (aba.government.bg/)

Пиер Дако. Триумфът на психоанализата

Пиер Дако

"В настоящата книга ще видим човека, тръгнал да открива сам себе си. Ще се опитаме да го следваме в мъчителното търсене на неговата цялост. Ще видим как протича един сеанс на дълбинен анализ. Ще видим как човек се саморазрушава и как се преоткрива повторно; а също и как за пръв път в живота си открива себе си. Ще го видим през призмата на подчинението, агресивността, чувството за вина, за малоценност, неуспехите, гордостта, мазохизма му.

Към кого се обръщам с тази книга? Към всички, които търсят, страдат, възпитават, правят опити да се опознаят, да намерят пътя към себе си и към другите. А това прави вече доста много хора."

Пиер Дако

Белгийският психиатър Пиер Дако е учен с богат клиничен опит и талантлив популяризатор. Автор е на множество произведения, предназначени за професионалисти и широк кръг читатели, от които най-известни са „Фантастичните победи на модерната психология“ („Колибри“, 1995) и „Триумфът на психоанализата“ („Колибри“, 1998). До смъртта си през 1992 г. Пиер Дако е член на Международния институт по психотерапия в Женева и на Международната фондация по аналитична психология.

издател: Колибри
Книжарница "Хермес"
Връзки:

9 истини за живота от психолога Пиер Дако
"От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката инертност не може да се извлече нищо..."

Пиер Дако. Психология и вътрешната свобода

"Психология и вътрешната свободаНе можем да постигнем вътрешна свобода, ако не разберем, че се намираме в съвсем реален затвор. Нито да разберем, че сме в затвор, ако се отъждествяваме с него. А мнозина се превръщат в свой собствен затвор и в затворници на самите себе си. Човек се ражда почти изцяло вътрешно свободен. Само около една четвърт от него."

Пиер Дако. Жените и чувството за малоценност. Откъс от книгата "Фантастичните победи на модерната психология"

Пиер Дако: Живеем несъзнателно като автомати

... "В осем случая от десет болният е неприспособим не към работата или времето, в което живее, а към самия себе си поради многобройните вътрешни конфликти, които го разкъсват.

   Много хора искат да „успеят“. Да успеят в какво? Не знаят. Знаят обаче, че трябва да са първи. Първи в какво? Защо? Къде? Също не знаят. "

Др. Джордж Буре. Теории за личността. Електронен учебник

Др. Джордж Буре

Катедра по психология

Университет на Шипенсбърг

English Version  Versiуn en Espanol  Version auf Deutsch

Това е електронен учебник, предназначен за всички, които се интересуват от психология и по-специално - от “Теории за личността”.
Той е защитен от Закона за авторските права и можете да го използвате без разрешение само за лични нужди, при условие, че посочвате източника на информация.
Надявам се да ви хареса!

Превод на български: Пенка Ат. Канджева, бакалавър по психология,
СУ “Св. Климент Охридски”; За контакти pipia@yahoo.com

Съдържание

: Въведение
Зигмунд Фройд
Анна Фройд
Ерик Ериксън
Карл Юнг
Ото Ранк
Алфред Адлер
Карен Хорни
Албърт Елис
Ерих Фром
Б. Ф. Скинър
Ханс Айзенк и др.
Албърт Бандура
Гордън Олпорт
Джордж Кели
Сниг и Комбс
Ейбрахам Маслоу
Карл Роджърс
Людвиг Бинсвангер
Медард Бос
Виктор Франкъл
Роло Мей
Жан Пиаже
Социобиология
Будистка психология
Единна теория за личността

© 2011 Пенка Канджева, Всички права запазени

Психология за начинаещи

"Ние се нуждаем от повече психология, от повече разбиране на човешката природа, защото единствената голяма опасност, която съществува, е самият човек, той е голямата опасност, а, за съжаление, ние не сме наясно с това. Ние не знаем нищо за човека, или знаем твърде малко. Неговата душа трябва да бъде изследвана, защото ние сме в основата на всяко зло. "

                                                                                               Карл Густав Юнг 

,Все повече се убеждавам, че повечето от нас нямат никаква представа за степента на нашето непознаване на собствения ни психически живот. И - което е съществено по-важно - нямат никаква представа за драматичните и понякога фатални последици за нашия живот и за този на околните от това незнание.

Разбирам, че свръхспешно се нуждаем от знания за законите, по които функционира нашата психика, нашето "Аз", нашето подсъзнание, несъзнавано, колективно съзнание и пр. и пр.

Защото без да разбираме силите, които ни движат, потребностите, които определят нашите желания, действия, мотиви, стил на живот и поведение, естествено че не можем да разберем себе си, проблемите си, не можем да разберем другия, не можем да общуваме пълноцненно, не можем да реализираме в пълнота потенциала си, не можем да сме истински щастливи.

Затова реших да споделям с вас моите "открития" в океана на психологическото знание. Пък - дано това помогне освен на мен, и на други хора.


Ето моите находки:

Психология на скъперничеството
Синдромът на Адели
Книги по психология

Видеофилми:
Разширената пирамида на потребностите на Маслоу (на английски)

Възможна ли е дисекция на глупостта - представяне на книгата "Психология на  глупостта" по телевизия "Европа"

Интервюта с психолози и психиатри:

Книга на лошите аргументи с илюстрации

This book is aimed at newcomers to the field of logical reasoning, particularly those who, to borrow a phrase from Pascal, are so made that they understand best through visuals. I have selected a small set of common errors in reasoning and visualized them using memorable illustrations that are supplemented with lots of examples. The hope is that the reader will learn from these pages some of the most common pitfalls in arguments and be able to identify and avoid them in practice.

The literature on logic and logical fallacies is wide and exhaustive. This work's novelty is in its use of illustrations to describe a small set of common errors in reasoning that plague a lot of our present discourse.

The illustrations are partly inspired by allegories such as Orwell's Animal Farm and partly by the humorous nonsense of works such as Lewis Carroll's stories and poems. Unlike such works, there isn't a narrative that ties them together; they are discrete scenes, connected only through style and theme, which better affords adaptability and reuse. Each fallacy has just one page of exposition, and so the terseness of the prose is intentional.

Reading about things that one should not do is actually a useful learning experience. In his book, On Writing, Stephen King writes: “One learns most clearly what not to do by reading bad prose.” He describes his experience of reading a particularly terrible novel as, “the literary equivalent of a smallpox vaccination” [King]. The mathematician George Pólya is quoted as having said in a lecture on teaching the subject that in addition to understanding it well, one must also know how to misunderstand it [Pólya]. This work primarily talks about things that one should not do in arguments.

Книги: ВСЕЛЕНАТА И ЧАШАТА ЗА КАФЕ. Математика на истината и красотата

Mathematics, that breathtaking invention of ours that reveals the tiniest particles of matter and takes us to the outermost reaches of the cosmos, is found by many people to be intimidating. In The Universe and the Teacup, K. C. Cole demystifies mathematics and shows us-with humor and wonderfully accessible stories-why math need not be frightening. Using the O. J. Simpson trial, the bell curve, and Emmy Noether, the nineteenth-century woman scientist whose work was essential for Einstein's theory of relativity, Cole helps us see that more than just being a tool, math is a key to understanding the beauty of everything from rainbows to relativity.

K.C. Cole

Author profile
website: http://annenberg.usc.edu/Faculty/Communication%...
genre: Science

About this author

For the past ten years, K.C. Cole has been a science writer and columnist for the Los Angeles Times; she has also written for The New York Times, The New Yorker, The Smithsonian, Discover, Newsweek, Newsday, Esquire, Ms., People and many other publications. Her articles were featured in The Best American Science Writing 2004 and 2005 and The Best American Science and Nature Writing 2002. She has also been an editor at Discover and Newsday.

Cole is the author of several nonfiction books, including Mind Over Matter: Conversations with the Cosmos; The Hole in the Universe: How Scientists Peered Over the Edge of Emptiness and Found Everything; and The Universe and the Teacup, the Mathematics of Truth and Beauty.

Да се качиш във вагона с оркестъра

РУБРИКА "МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ"

Манипулативна техника, опираща се на потребността на хората от принадлежност към общност, от включеност в група, особено ако тази общност или група има висок престиж или е част от елита. Често прилагана техника както в политическата пропаганда, така и в рекламата.

Метод
Техниката се състои в изграждане на внушение, че много хора подкрепят дадена идея, теза или политическа партия, а в рекламата - че са закупили рекламирания продукт или услуга.
Използват се твърдения като

"Всички правят така" или

"Само за ценители" или

"Всички се включиха, не изоставайте!"

Ефективността на внушението се увеличава, ако се наблегне на високата степен на удовлетвореност на вече присъединилите се към идеята или пък върху удоволствието от ползването на продукта. Внушава се също така, че присъединилите се са по-морални, по-етични или по-отговорни от останалите.

Прилагащите тази техника са добре запознати с психологическите експерименти, изследващи явлението конформизъм, изразяващо се в склонност да се пренебрегнат собствените убеждения, впечатления, дори нерядко и ценности под давление на информацията, че "всички правят така" или - още по-важно - значимите за личността други, правят така.

Произход
В буквалния смисъл вагонът с оркестъра е вагон, теглен от конски впряг и превозващ оркестър по време на парад или друго забавно шоу в Америка в средата на 19 век. Изразът "Да скочиш във вагона с оркестъра" се използва за първи път в политически контекст през 1848 година от Дан Райс, популярен цирков актьор от онова време, който използвал своя вагон за политическата си кампания, за да привлече по-голямо внимание.Когато кампанията му станала успешна и други политици настояли да се качат на вагона, за да добият същата популярност. По-късно вагоните с оркестри станали задължителна част от политическите кампании в Америка.

Източници:
Fallacyfile.org

Сламено чучело

РУБРИКА "МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ"

"Сламеното чучело" е неформална логическа грешка, при която тезата на опонента се окарикатурява, представя се като смехотворно-глупава (сламено чучело) и подигравателно се отхвърля.

А истинската теза на опонента остава неразисквана и неопровергана.

Най-големият враг на познанието не е незнанието, а илюзията за знание.

Стивън Хокинг

Източници:

Zachatie.org
Stuartsorensen
The Book of Bad Drguments

МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ

Манипулации, внушения, убеждаващи техники, въздействие върху масовото съзнание, техники на спора, реклама, политическа пропаганда, внушаващи въздействия, обработка на съзнанието - хиляди са имената на явлението - манипулиране на човешката психика.

Колкото и да се пазим от манипулации, манипулаторите са безкрайно изобретателни и най-често не усещаме как се поддаваме на чуждо влияние, вярваме в очевидни лъжи или полуистини и нещо повече, самите ние безсъзнателно или съзнателно също прибягваме до тези техники, когато се стремим да убедим някого в истинността на нашите убеждения или тези.

Навремето направих опит да съставя речник на манипулативните техники, получи се нещо доста внушително, а после изчезна заедно с неплатения навреме мой сайт. Сега се опитвам да възстановя този речник.

Много често манипулативните техники се опират на Логически грешки

И така - ето някои манипулативните техники:

Атака към личността

Да скочиш във вагона с оркестъра
Позоваване на традицията
Сламено чучело
Трима мъже правят един тигър
Червена херинга

Библиография
The Handbook of Political Manipulation
An Ilustrated Book of Bad Arguments

Fallacyfiles.org

Психодиагноза на българина

Интервю на Светла Петрова с д-р Владимир Сотиров - психиатър, Огнян Димов - психоаналитик и проф. Петър Иванов - социален психолог в предаването "Полиграф" на телевизия Bulgaria on Air

д-р Владимир Сотиров

Огнян Димов Снимка: Светослав Куцаров

Към видеото: http://www.bgonair.bg/polygraph/2015-04-21/psihodiagnoza-na-balgarina