 |
| Снимка: Валя Попова |
БАЛАДА ЗА КРИВОТО ДРЪВЧЕ
Така си расна цял живот - накриво,
като обратен знак, като зверче.
И днес, за да е равно и красиво,
дойде Човекът да го отсече.
Дойде уверен с тежката си брадва,
че този свят е тъй несъвършен
и даже и насила, трябва, трябва!
да бъде към тревата подравнен.
Отекна удар в битието глухо,
изви се към небето тъжен стон
и кривото дръвче самотно рухна
по силата на строгия закон.
Земята пак е равна и смирена…
Но зная аз, че в нечия следа
расте прекрасно неопитомена
една извънчовешка свобода.
Макар че някой все ще я извива,
защото този свят не е разбрал,
че туй, което в ниското е криво,
отгоре е красив диагонал.
СНЯГ ПО ВРЕМЕ НА АПРИЛ
Тази пролет дойде като лош водевил,
по сценарий от зимата случен.
Сам под тежките облаци сви се април
с изранено и слабо юмруче.
Беше време, до смърт напоено с печал.
Ято врани небето оряха.
И животът се скри, изведнъж помъдрял,
под крилото на земната стряха.
Но едно непокорно дръвче във студа
тънки клони протегна нагоре,
наруши на обратното време реда
и цветчетата свои разтвори.
Падна дъжд. След това се обърна на сняг.
И снегът цветовете му стъпка.
Ала то разцъфтя и в снега.
После пак –
до последната розова пъпка.
И кажи ми защо, боже мой, за какво
не прегъва смирено колене
това тъй нелогично и крехко дърво
в тази страшно логична вселена?
Не разбира… А може би знае добре,
че напразно живота си рони
и че даже до корена чак да умре,
ще ги има пак всички сезони.
Пада сняг…
И човекът, от студ уморен,
търси своята пролет къде е.
А на крачка от него в априлския ден
две дръвчета в снега розовеят.
Из "Три молитви"
Още стихове на поетесата - https://literaturensviat.com/?p=156864
