Дърветата в моите картини

 

Дъбът

В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА 

ПОЕЗИЯ

ДЪБ

Пред моя роден дом столетен дъб расте –

аз помня го такъв огромен от дете.

Аз виждал съм го, как във слънчев пек блести

и слушал съм го в мрак среднощен да шепти.

И в бури с грозен рев съм гледал как стои,

от мълнии огрет, настръхнал исполин.

Тополата превие плачевно крехък връх,

кът търси да се скрие от гибелни дъх,

а той чело дигнал, възправил мощен стан,

реве, закана цял, безстрашен в бой гигант.

От ранни още дни от него възприех:

да бъда твърд в беди да срещам бури в смех,

и на безброя дни заслушан в общия ход,

в кръвта ми да звъни неспирният живот.

Вам идещи след нас оставям тоз завет:

като дъба далеч вий гледайте напред1

И като него с дух бъдете горд и твърд,

неохкащи в беди, нетрепкащи пред смърт!

Расте столетен дъб пред моя дом рожден:

умра ли нека той говори зарад мен

Николай Хрелков

Източник: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=449&WorkID=15743&Level=1

————————————

Ангел Горанов

ДЪБ

Върхът му обрасъл е с мъх -
глава побеляла.
Гората стаила е дъх
пред близка раздяла.

Светкавица с остър резец
дъба татуира.
Дървото с избоден гледец,
самотно, умира.

Аз в тайните знаци се взрях,
но кой ги разбира!
Разчитам писмо на кора,
писмо от Всемира.

Източник: https://literaturensviat.com/?p=94553

——————————

Христо Смирненски

Самотникът дъб

Стоеше той снажен и строен

кат някой могъщ великан,

застанал самотен, спокоен,

изправил величествен стан.

 

През знойни дни тихо шумеше

край него златистата ръж,

в среднощ ураганът ревеше

и плискаше яростен дъжд.

 

Надвисват мъглите наесен,

в полята разстила се скръб —

със поглед далеко унесен,

простенва самотника дъб.

 

Листата безмълвно се ронят

по сухата жълта трева

и вихри вечерни се гонят,

нашепвайки смътни слова.

 

Минават редица години,

но диря от тях не личи.

Дъбът не умира, не гине —

все горд и самотен стърчи…

 

Но ето веднъж небесата

над него надвиснаха с гнев

и буря сърдита в полята

изви се с закана и рев.

 

В миг огнена мълния с трясък

прониза самотника стар,

попадаха клони сред блясък,

сред пламък страхотен и жар…

 

Изгряла смутена, зората

изтръпна в почуда и скръб —

разпръснат, прострян на земята,

лежеше самотника дъб.

  

 

 

Бележки

[0] Публикация: Земледелска пробуда, г. I, бр. 2 от 1 март 1920 г., с подпис: Хр. Димитров.

Това е единственото стихотворение на Смирненски, публикувано в земеделския печат. За повода, по който е написано, разказва в спомените си В. Димитров: „Той [Смирненски] ми каза, че намислил темата „Самотника дъб“. Това стихотворение ще символизира Ал. Стамболийски, който се самооблащава, че ще може сам да се справи с положението, но ще падне под ударите на вероломните и коварни стари партии, срещу които вдига само шум, без да вземе сериозни мерки“ (сп. „Септември“, 1958, кн. 10, стр. 162). ↑

Играсил - свещеното дърво на викингите

https://chr.bg/istorii/art/igdrasil-sveshtenoto-darvo-na-vikingite/