Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и български национален характер

"...комбинацията между социализъм и български национален характер е много страшна. Защото българинът е много податлив към аморалност. "

"...Лъжата ни е вродена, натъпкана е тук, вътре в нас."

Към целия текст 

Николай Слатински. Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни

Народ, решил да си живурка в режима а-ла Тато, не може лесно да бъде променен. Независимо от това как бе осъществена демокрацията в България – а тя бе осъществена по възможно най-лошия начин, ние трябва да признаем и поражението си, и дълбоките причини за това поражение:

Българският народ не желае Демокрация – но такава, която е пълноценна и пълнокръвна, а иска да живее в управляема с твърда ръка анархия, под която управляема анархия той разбира Ред;

Българският народ не желае Свобода, щом тя не му е поднесена на тепсия и не е мъничка, частична, стигаща му да си я кара както той си знае, с хляб и зрелища, а е тясно свързана като скачени съдове със Сигурността и трябва ежедневно да се търси и намира - с труд и почтеност - баланс между Свободата и Сигурността;

Българският народ не желае да е Общество, да е жизнен организъм от отговорни и отговарящи за себе си и за житейските си стратегии хора, а си иска да е стадо с овчар и охраняващи го овчарски кучета, при това да е стадо овчедуушно, без черни овци и без такива, които не блеят в общия хор;

Българският народ не желае Европа, ако тя не е шведска маса и с даром субсидии, фондове и келепири, ами изисква от него принадлежност, съпричастност, жертви и морал, и отгоре на това настоява за продължителни, съзнателни, упорити усилия за нормализиране, демократизиране, модернизиране и европеизиране на държавата, обществото и всеки един от нас…

Не, не и не - както и да пъшка, панкя, жали, хленчи и стене българският народ, той не само е функция на социалния контекст, в който живее – той също така и създава този социален контекст. Не само както живеем, такива ставаме, но и каквито ставаме, така живеем.

Ние ставаме все по-лоши и все по-зли защото живеем все по-лошо и все по-зле, но също така и живеем все по-лошо и все по-зле, защото ставаме все по-лоши и все по-зли.

Каквато демокрацията ни, такъв и нашият народ. И какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни…

Даже второто от горните две изречения за мен е с по-висока степен на вярност и приоритет. Абсолютно съм убеден вече в това.

Ето защо ще приключа този текст именно така:

Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни, такъв ще бъде и настъпващият еднопартиен тоталитаризъм…

Към целия текст ...

Евгени Дайнов. Анализ на масовия българин

"Време е да се заемем с анализ на масовия българин.
Той въздиша по социализма не, защото тогава му е било изобилно или евтино. Неговата въздишка не е по салама „Кучешка радост”, а по друго – по социалистическите обществени отношения. А те, за разлика от демократическите такива, не са между равни. Равните са там, „на Запад”. При социализма структурата на обществото е вертикална, отгоре-надолу. Това е общество на не-равни, с много точно разписани правила на това не-равенство.

Всеки някому е началник. А началника законите не го ловят. Колкото е по-голям началник – толкова по-малко закони го ловят. Толкова повече може да прави, каквото си иска. Да е свободен. Така се формира убедеността, че за да имаш свобода в решенията си, трябва: а/ да си се сдобил с правото да погазваш закона; б/ да можеш някого да тормозиш (да си началник).

Между това положение и западната подредба – че всеки е свободен, наравно с другите, в рамките на равен за всички закон - разликата е като разлика между две вселени. Или – между феодалния и модерния начин на живот.
Ето ви разликата „в лицах”, както казват руснаците (или умееха да казват, преди да заменят езика на Тургенев с ръмженето на Путин)."

Към целия текст

Интервюта с психолози и психиатри

Ървин Ялом: Подложих на терапия самия Шопенхауер

Ървин Ялом е професор по психиатрия в Станфордския университет, психотерапевт и писател. Неговите нехудожествени книги се използват като учебници по психотерапия в различни университети, а през 2000 г. получава наградата на Американската психиатрична асоциация заради изключителния си принос в областта на религията и психиатрията. Романите му „Когато Ницше плака“, „Изцелението (на) Шопенхауер“ и „Проблемът (на) Спиноза“ са международни бестселъри и са преведени на над 30 езика.

Expanded Maslow's Hierarchy of Needs, Human Needs, Self Actualization, H...

Георги Марков за българина и българите: Цитати от "Задочни репортажи"

Корицата на първото издание на книгата на Георги Марков

Източник: Държавна сигурност.com

Съществуване под похлупак

"Днес ние, българите, сме богатият пример за съществуване под похлупак, който не можем да повдигнем, и вече не вярваме, че някой друг може. Ние не вярваме нито в хартата на ООН, нито в международната дипломация и политика, нито в хуманните намерения, нито в сантименталните съчувствия. Ние сме примерът на съществуване без право на избор и понякога се учудваме, че и така може, че и така се съществува, въпреки съзнанието, че сме обречените човеци, чиито сенки са зазидани в стените на нашия затвор.

Животът под похлупака няма хоризонтално измерение. Всичко е разположено по вертикална стълба с две посоки — нагоре и надолу. По тази стълба се разиграва безспирен карнавал на властта на човека над човека, върви манифестация от катерене, бутане, удряне и блъскане, на стремглаво изкачване и на насилствено слизане."

Цитатът е от Увода към "Задочни репортажи"

Българинът е критичен към божествата

"Една от характерните черти на нашия народ, която най-много уважавам, е критичното му и хладнокръвно отношение спрямо всякакъв вид божества. Проследявайки цялата ни история, можем да кажем, че боготворенето на хора и събития съвсем не е българска слабост. В това отношение българският народ е показал повече мъдрост, интелигентност и реалистично чувство, отколкото много други народи и особено руският, при който боготворството е сякаш в кръвта на хората. Човек трудно може да си представи истински българин да коленичи отвъд Кремълската стена, да удари главата си в плочите, да простре ръце напред и да извика истерично „Батюшка Царю“ или „Батюшка Сталин, ти си всичко, аз съм нищо!“ Боготворенето на друго човешко същество, без значение кое е то и какви са неговите заслуги, винаги е предизвиквало тази усмивка на скептицизъм и известно снизхождение у нашите българи."

„„Култът

Демократично и толерантно отношение дори спрямо ненавиждани врагове: "И него майка го е раждала", "И той душа носи"

"Всички българи повече или по-малко сме селяни или преки потомци на селяни. И може би характерът на нашия селянин, повлиян от близостта му до природата, от земността му, от традиционното общуване с другите, му е вдъхнал тази съзнателна толерантност и зачитане на човека. Нечие страдание, бедствие или смърт винаги са предизвиквали дълбоко вълнение и съчувствие у нашия истински българин."

Републиката на работниците

Невероятното чувство за хумор на нашия народ

Най-много се гордея с невероятното чувство за хумор на нашия народ
От всичко, което човек би могъл да уважава в характера на своя народ, най-много се гордея с невероятното чувство за хумор на нашия народ... Мисля си, че това чувство за хумор има нещо общо със забележителното отсъствие на сляп фанатизъм у нашите българи. Фанатици у нас са само глупаците. Колкото и страстно и убедително да защитавате известна най-вярна и най-съблазнителна кауза, вие ще забележите във вашите събеседници лека усмивка, която мълчаливо ви казва: „Чак пък толкова!“

Това чувство за хумор винаги е съпроводено със самоирония, самоосмиване и точно тази е посоката, която му дава голямата стойност. Всеки знае да се смее другиму, но се иска характер, за да подиграеш себе си. Още по-забележително е, че в най-тежките времена у нас, при най-жестока и мрачна обстановка, чувството за хумор не само не напусна нашите българи, но сякаш стана главен отдушник на болката и мъката. И нека подчертая, че това чувство не принадлежи на шепа интелектуалци, а блика от самите недра на народа. Никъде и никога не съм се смял повече, отколкото в България, където животът така често свири едновременно на струните на сълзите и на смеха. Мисля, че цялата антидрама, и особено творчеството на Йонеско, се предхожда от разказа за трънчанина Гюро, който отишъл на лов за мечка. Влязъл в бърлогата й, но тя му откъснала главата. И когато приятелите му го извадили, те започнали да се питат дали той въобще е имал глава, преди да влезе в бърлогата. Тогава го отнесли в селото, за да питат жена му. А тя мислила, мислила и накрая казала: „Па не знам дали Гюро имаше глава, или
нямаше. Я мислим, требе да е имал глава, оти лани си купува капа!“

Спасителният смях

Защо много рядко днес хората казват „моля“ или „извинете“?

— Защото много неща се промениха. Отношенията ни се промениха, животът се промени. Грубите думи са израз на грубите отношения. А грубите отношения идват от грубия живот...

Грубостта в българския живот, принципната смяна на отношението на човек към човека дойде като безплатен внос от Съветския съюз заедно с доктрината на насилието и терора... Комунистическата идеология заличи с кръв думите толерантност, взаимно разбиране, прощаване и даде зелена улица на най-низки страсти и комплекси за малоценност...

Истински или фалшив, старият, „буржоазно-християнският“ морал изискваше от хората състрадание, помирение и толерантност. Прощаването, прошката беше неразделна част от старата душевност. Към това можеше да се прибави селският характер на българския народ, където общуването със земята и животните бе развило у него почти религиозно чувство на близост, каквато работническите маси в големите капиталистически страни никога не са изпитвали.

Зад грубите думи 

Болестно състояние на духа - подозрението

Терорът и страхът родиха и развиха това болестно състояние на духа — подозрението. Ето че не мога да си спомня един ден от живота ми в България, в който да не съм бил атакуван било отвън, било отвътре от тази мъчителна всеобща болест — подозрението. Не познавам човек, който да не ме е угощавал с обилни порции свое подозрение, и не са малко онези, на които аз съм сервирал мои подозрения... С течение на годините ние достигнахме онова състояние, което в медицината наричат параноя. И както алкохолиците изпитват болезнена страст към питието на Бакхуса, така и ние изпитвахме страст да подозираме, налудна необходимост да се плашим и да плашим... Не познавам човек в България, дори най-благородни и честни хора, срещу които да не е хвърляно подозрение, че те не са това, за което се представят, че зад тях стои нечиста цел...Терорът и страхът родиха и развиха това болестно състояние на духа — подозрението. По принцип то беше цел и резултат от партийната идеология и политика, на противопоставянето на човек на човека, на правилото всеки да бъде враг всекиму, което улеснява
извънредно много диктатурата.

Всеки подозира всекиго

Българският печат

Българският печат има един великолепно развит инстинкт, а именно — той знае къде да спре в своите разследвания. Всеки пък, когато журналистът подуши дебелия край на отговорите, които търси, той инстинктивно завива назад и се отказва дори от най-очевидни заключения.

Най-голямата трагедия

За невероятния разцвет на едно от най-характерните явления в днешна България - кражбите

Това явление не само разбива на пух и прах блудкавата пропагандна измислица за високонравствената комунистическа душевност или общоприет „кодекс на комуниста“, но поставя може би най-сериозната въпросителна в нравственото развитие на българите. Защо един народ, който бе пословичен със своята вродена честност, сега се оказва трагичен пленник на обратното?

Кражбите са едно от най-типичните явления, придружаващи строителството на социализма или комунизма в цяла Източна Европа. Не може да се избегне заключението, че комунизмът научи (или тласна) цели народи с различна култура, различна религия, различна национална трагедия, различен национален характер — към едно и също нещо — ДА КРАДАТ. Би могло да се каже, че КРАЖБАТА е обединителен, интернационален елемент в живота на народните демокрации.

Но нека веднага кажа, че аз не говоря за всякакъв вид кражба, а за най-типичния и най-популярния — КРАДЕНЕ ОТ ДЪРЖАВАТА.

Кражбите

Българите, както в миналото, така и днес, са едни от най-толерантните спрямо чужденците хора по земята

Българите винаги са живели в най-добри отношения с малцинствата в собствената си страна — турци, цигани, арменци, евреи, гърци и т.н....Българите и от по-старо, и от по-ново време винаги са се възхищавали на хубавото у другите народи, без значение какви са били междудържавните отношения. Така че не може да се говори за някакви специални отношения на българите към Русия. Специални отношения може да са имали ограничени русофилски кръгове между политиците или проруски настроени офицери, но обикновеният българин едва ли някога се е оставял да бъде увлечен в такива тесни отношения. Природната му мъдрост, чувството му за реализъм и още по-важното чувство за справедливост са уеднаквявали отношението му към всякакви народности, от американци до араби, от германци до китайци. Изхождайки от чисто народната психология, ние виждаме, че не е възможно, нито е било възможно българинът да дари със специални предпочитания други народи.
Ето че нито аз, нито пък който и да е друг автор, когото познавам, може да се нагърби със задачата да определи към кого българите изпитват по-приятелски чувства — сърбите, гърците, турците или румънците. Най-правдоподобният отговор е, че това чувство е еднакво към всичките, без оглед на едни или други исторически факти.

Любовта към големия брат 

 Вещоманията

 Така че след около трийсетгодишно строителство на комунизъм българският народ се оказа пленник на вещомания — нещо дълбоко чуждо и неприсъщо нему в цялата му предишна история. Никога преди хората в България не са били обземани от тази страст за притежаване на вещи и, разбира се, главно на западни вещи...

Зад това желание на днешния български гражданин да притежава вещи, понякога дори такива, каквито изобщо не му трябват, аз съзирам най-малко две тенденции. И двете — продукция на режима. И двете — доказателство за създаването на най-примитивен дребнобуржоазен манталитет.

 Едната тенденция иде от алчността и първобитната лакомия на преуспелите хора на режима. Тенденция, която следва инстинкта да се заграби колкото се може повече, за да се напълни собственият стомах за сметка на другите. Да се покаже превъзходство над останалите граждани именно чрез притежаването на редки вещи. Тази тенденция е най-добрата илюстрация на верността на мисълта, изразена от покойния руски философ Бердяев, че комунистическата революция е реакционна по същество, защото става не в името на ума, а в името на стомаха, и връща развитието на хора и народи далече назад. Ако преди войната в България дори и най-богатите граждани се пазеха да не демонстрират парвенющина чрез екстравагантни вещи, които другите нямаха, в света на комунизма тази парвенющина се превърна в истинско надпреварване.

 Другата тенденция е още по-важна. Тя е свързана с алиенацията или отчуждението на човек от човека. Тя се изразява в липсата на действителни отношения между хората, в отсъствието на искреност, честност, достойнство, необходими за всички човешки отношения, които са заменени с отношения човек-вещи. Страхът от човешките връзки води до свързване с вещите, които поне не плашат. В известна степен това е тенденция на отчаянието, че човек не може да надхвърли тавана, който са му сложили, нито да излезе от тесния затвор на живота, който му е наложен. Следователно изходът е да засели своя затвор с повече и по-интересни вещи, които стават някакъв вид заместители на липсващия, далечния и недостижим широк човешки свят.

 „Ако не мога да ида в Италия, то поне мога да нося италиански обувки!“ — беше казал мой познат. 

Легендата Запад: вещите 

Откриването на паметника на Георги Марков в София, 
пл. "Журналист", ноември 2014 г. Моя снимка.

ВРЪЗКИ:

Как бяха издадени "Задочни репортажи за България"

Книги по психология, които си заслужава да прочетем

Започвам с тези заглавия:
Др. Джордж Буре. Теория на личността. Електронен учебник
Пиер Дако. Триумфът на псиоанализата
Проф. д-р Никола Узунов. Основи на психологията

Проф. д-р Никола Узунов, започва своята лекарска кариера като психиатър, а по-късно продължава да работи като невролог. Той е дългогодишен университетски преподавател и опитен клиницист-невролог. Разработва проблемите на главоболието, мигрената, епилепсията и други заболявания на централната и периферната нервни системи. Издава монографията "Стрес и психотравма" (2000 год.). Дългогодишен председател на Българското дружество по клинична неврофизиология. Член е на Американското дружество по невроелектродиагностика, на Кубинското дружество по епилепсия, редовен член на българската академия по медицина. Ръководството "Основи на психологията" е предназначено за студенти по психология, педагогика, медицина, обществени науки, невролози, психиатри, лекари, учители, съдии, адвокати, политици, общественици.

Научното творчество на проф. Десев се харектеризира със социалнопсихологическа насоченост. Той анализира и оценява психически явления и процеси в различни области на психологическото познание. В полета на научната му дейност, освен основната проблематика по педагогическа психология, са въпроси по обща психология, по психология на детско-юношеска възраст, психология на развитието на възрастните.

Първият български Речник по психология на проф. Десев излиза от печат през 2007 г. , за да увенчае един ползотворен труд от близо четири десетилетия. В тези години на неуморна изследователска дейност той детайлно изследва детската психика. Авторът пътува във времето на „Аз”-а от първите години на детето до утвърдената личност, която постига своите цели. Основен лаймотив в Речника по психология е „Човекът - една Вселена”, който идва на този свят, за да остави следа със своите добри дела. В азбучен ред авторът обяснява психологическото понятие, процес и явление – ползата или вредата.

Само за една година (2007 – 2008 г.) излизат пет издания на "Речника по психология" на проф. Десев, което на свой ред е своебразна мярка за фундаменталния български принос в европейската наука. (aba.government.bg/)

Пиер Дако. Триумфът на психоанализата

Пиер Дако

"В настоящата книга ще видим човека, тръгнал да открива сам себе си. Ще се опитаме да го следваме в мъчителното търсене на неговата цялост. Ще видим как протича един сеанс на дълбинен анализ. Ще видим как човек се саморазрушава и как се преоткрива повторно; а също и как за пръв път в живота си открива себе си. Ще го видим през призмата на подчинението, агресивността, чувството за вина, за малоценност, неуспехите, гордостта, мазохизма му.

Към кого се обръщам с тази книга? Към всички, които търсят, страдат, възпитават, правят опити да се опознаят, да намерят пътя към себе си и към другите. А това прави вече доста много хора."

Пиер Дако

Белгийският психиатър Пиер Дако е учен с богат клиничен опит и талантлив популяризатор. Автор е на множество произведения, предназначени за професионалисти и широк кръг читатели, от които най-известни са „Фантастичните победи на модерната психология“ („Колибри“, 1995) и „Триумфът на психоанализата“ („Колибри“, 1998). До смъртта си през 1992 г. Пиер Дако е член на Международния институт по психотерапия в Женева и на Международната фондация по аналитична психология.

издател: Колибри
Книжарница "Хермес"
Връзки:

9 истини за живота от психолога Пиер Дако
"От всяко нещо можем да си извадим поука. От човешката инертност не може да се извлече нищо..."

Пиер Дако. Психология и вътрешната свобода

"Психология и вътрешната свободаНе можем да постигнем вътрешна свобода, ако не разберем, че се намираме в съвсем реален затвор. Нито да разберем, че сме в затвор, ако се отъждествяваме с него. А мнозина се превръщат в свой собствен затвор и в затворници на самите себе си. Човек се ражда почти изцяло вътрешно свободен. Само около една четвърт от него."

Пиер Дако. Жените и чувството за малоценност. Откъс от книгата "Фантастичните победи на модерната психология"

Пиер Дако: Живеем несъзнателно като автомати

... "В осем случая от десет болният е неприспособим не към работата или времето, в което живее, а към самия себе си поради многобройните вътрешни конфликти, които го разкъсват.

   Много хора искат да „успеят“. Да успеят в какво? Не знаят. Знаят обаче, че трябва да са първи. Първи в какво? Защо? Къде? Също не знаят. "

Др. Джордж Буре. Теории за личността. Електронен учебник

Др. Джордж Буре

Катедра по психология

Университет на Шипенсбърг

English Version  Versiуn en Espanol  Version auf Deutsch

Това е електронен учебник, предназначен за всички, които се интересуват от психология и по-специално - от “Теории за личността”.
Той е защитен от Закона за авторските права и можете да го използвате без разрешение само за лични нужди, при условие, че посочвате източника на информация.
Надявам се да ви хареса!

Превод на български: Пенка Ат. Канджева, бакалавър по психология,
СУ “Св. Климент Охридски”; За контакти pipia@yahoo.com

Съдържание

: Въведение
Зигмунд Фройд
Анна Фройд
Ерик Ериксън
Карл Юнг
Ото Ранк
Алфред Адлер
Карен Хорни
Албърт Елис
Ерих Фром
Б. Ф. Скинър
Ханс Айзенк и др.
Албърт Бандура
Гордън Олпорт
Джордж Кели
Сниг и Комбс
Ейбрахам Маслоу
Карл Роджърс
Людвиг Бинсвангер
Медард Бос
Виктор Франкъл
Роло Мей
Жан Пиаже
Социобиология
Будистка психология
Единна теория за личността

© 2011 Пенка Канджева, Всички права запазени

Психология за начинаещи

"Ние се нуждаем от повече психология, от повече разбиране на човешката природа, защото единствената голяма опасност, която съществува, е самият човек, той е голямата опасност, а, за съжаление, ние не сме наясно с това. Ние не знаем нищо за човека, или знаем твърде малко. Неговата душа трябва да бъде изследвана, защото ние сме в основата на всяко зло. "

                                                                                               Карл Густав Юнг 

,Все повече се убеждавам, че повечето от нас нямат никаква представа за степента на нашето непознаване на собствения ни психически живот. И - което е съществено по-важно - нямат никаква представа за драматичните и понякога фатални последици за нашия живот и за този на околните от това незнание.

Разбирам, че свръхспешно се нуждаем от знания за законите, по които функционира нашата психика, нашето "Аз", нашето подсъзнание, несъзнавано, колективно съзнание и пр. и пр.

Защото без да разбираме силите, които ни движат, потребностите, които определят нашите желания, действия, мотиви, стил на живот и поведение, естествено че не можем да разберем себе си, проблемите си, не можем да разберем другия, не можем да общуваме пълноцненно, не можем да реализираме в пълнота потенциала си, не можем да сме истински щастливи.

Затова реших да споделям с вас моите "открития" в океана на психологическото знание. Пък - дано това помогне освен на мен, и на други хора.


Ето моите находки:

Психология на скъперничеството
Синдромът на Адели
Книги по психология

Видеофилми:
Разширената пирамида на потребностите на Маслоу (на английски)

Възможна ли е дисекция на глупостта - представяне на книгата "Психология на  глупостта" по телевизия "Европа"

Интервюта с психолози и психиатри:

Книга на лошите аргументи с илюстрации

This book is aimed at newcomers to the field of logical reasoning, particularly those who, to borrow a phrase from Pascal, are so made that they understand best through visuals. I have selected a small set of common errors in reasoning and visualized them using memorable illustrations that are supplemented with lots of examples. The hope is that the reader will learn from these pages some of the most common pitfalls in arguments and be able to identify and avoid them in practice.

The literature on logic and logical fallacies is wide and exhaustive. This work's novelty is in its use of illustrations to describe a small set of common errors in reasoning that plague a lot of our present discourse.

The illustrations are partly inspired by allegories such as Orwell's Animal Farm and partly by the humorous nonsense of works such as Lewis Carroll's stories and poems. Unlike such works, there isn't a narrative that ties them together; they are discrete scenes, connected only through style and theme, which better affords adaptability and reuse. Each fallacy has just one page of exposition, and so the terseness of the prose is intentional.

Reading about things that one should not do is actually a useful learning experience. In his book, On Writing, Stephen King writes: “One learns most clearly what not to do by reading bad prose.” He describes his experience of reading a particularly terrible novel as, “the literary equivalent of a smallpox vaccination” [King]. The mathematician George Pólya is quoted as having said in a lecture on teaching the subject that in addition to understanding it well, one must also know how to misunderstand it [Pólya]. This work primarily talks about things that one should not do in arguments.

Книги: ВСЕЛЕНАТА И ЧАШАТА ЗА КАФЕ. Математика на истината и красотата

Mathematics, that breathtaking invention of ours that reveals the tiniest particles of matter and takes us to the outermost reaches of the cosmos, is found by many people to be intimidating. In The Universe and the Teacup, K. C. Cole demystifies mathematics and shows us-with humor and wonderfully accessible stories-why math need not be frightening. Using the O. J. Simpson trial, the bell curve, and Emmy Noether, the nineteenth-century woman scientist whose work was essential for Einstein's theory of relativity, Cole helps us see that more than just being a tool, math is a key to understanding the beauty of everything from rainbows to relativity.

K.C. Cole

Author profile
website: http://annenberg.usc.edu/Faculty/Communication%...
genre: Science

About this author

For the past ten years, K.C. Cole has been a science writer and columnist for the Los Angeles Times; she has also written for The New York Times, The New Yorker, The Smithsonian, Discover, Newsweek, Newsday, Esquire, Ms., People and many other publications. Her articles were featured in The Best American Science Writing 2004 and 2005 and The Best American Science and Nature Writing 2002. She has also been an editor at Discover and Newsday.

Cole is the author of several nonfiction books, including Mind Over Matter: Conversations with the Cosmos; The Hole in the Universe: How Scientists Peered Over the Edge of Emptiness and Found Everything; and The Universe and the Teacup, the Mathematics of Truth and Beauty.

Да се качиш във вагона с оркестъра

РУБРИКА "МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ"

Манипулативна техника, опираща се на потребността на хората от принадлежност към общност, от включеност в група, особено ако тази общност или група има висок престиж или е част от елита. Често прилагана техника както в политическата пропаганда, така и в рекламата.

Метод
Техниката се състои в изграждане на внушение, че много хора подкрепят дадена идея, теза или политическа партия, а в рекламата - че са закупили рекламирания продукт или услуга.
Използват се твърдения като

"Всички правят така" или

"Само за ценители" или

"Всички се включиха, не изоставайте!"

Ефективността на внушението се увеличава, ако се наблегне на високата степен на удовлетвореност на вече присъединилите се към идеята или пък върху удоволствието от ползването на продукта. Внушава се също така, че присъединилите се са по-морални, по-етични или по-отговорни от останалите.

Прилагащите тази техника са добре запознати с психологическите експерименти, изследващи явлението конформизъм, изразяващо се в склонност да се пренебрегнат собствените убеждения, впечатления, дори нерядко и ценности под давление на информацията, че "всички правят така" или - още по-важно - значимите за личността други, правят така.

Произход
В буквалния смисъл вагонът с оркестъра е вагон, теглен от конски впряг и превозващ оркестър по време на парад или друго забавно шоу в Америка в средата на 19 век. Изразът "Да скочиш във вагона с оркестъра" се използва за първи път в политически контекст през 1848 година от Дан Райс, популярен цирков актьор от онова време, който използвал своя вагон за политическата си кампания, за да привлече по-голямо внимание.Когато кампанията му станала успешна и други политици настояли да се качат на вагона, за да добият същата популярност. По-късно вагоните с оркестри станали задължителна част от политическите кампании в Америка.

Източници:
Fallacyfile.org

Сламено чучело

РУБРИКА "МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ"

"Сламеното чучело" е неформална логическа грешка, при която тезата на опонента се окарикатурява, представя се като смехотворно-глупава (сламено чучело) и подигравателно се отхвърля.

А истинската теза на опонента остава неразисквана и неопровергана.

Най-големият враг на познанието не е незнанието, а илюзията за знание.

Стивън Хокинг

Източници:

Zachatie.org
Stuartsorensen
The Book of Bad Drguments

МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНИКИ

Манипулации, внушения, убеждаващи техники, въздействие върху масовото съзнание, техники на спора, реклама, политическа пропаганда, внушаващи въздействия, обработка на съзнанието - хиляди са имената на явлението - манипулиране на човешката психика.

Колкото и да се пазим от манипулации, манипулаторите са безкрайно изобретателни и най-често не усещаме как се поддаваме на чуждо влияние, вярваме в очевидни лъжи или полуистини и нещо повече, самите ние безсъзнателно или съзнателно също прибягваме до тези техники, когато се стремим да убедим някого в истинността на нашите убеждения или тези.

Навремето направих опит да съставя речник на манипулативните техники, получи се нещо доста внушително, а после изчезна заедно с неплатения навреме мой сайт. Сега се опитвам да възстановя този речник.

Много често манипулативните техники се опират на Логически грешки

И така - ето някои манипулативните техники:

Атака към личността

Да скочиш във вагона с оркестъра
Позоваване на традицията
Сламено чучело
Трима мъже правят един тигър
Червена херинга

Библиография
The Handbook of Political Manipulation
An Ilustrated Book of Bad Arguments

Fallacyfiles.org

Психодиагноза на българина

Интервю на Светла Петрова с д-р Владимир Сотиров - психиатър, Огнян Димов - психоаналитик и проф. Петър Иванов - социален психолог в предаването "Полиграф" на телевизия Bulgaria on Air

д-р Владимир Сотиров

Огнян Димов Снимка: Светослав Куцаров

Към видеото: http://www.bgonair.bg/polygraph/2015-04-21/psihodiagnoza-na-balgarina

Поколението Е

Политологът Иван Кръстев за житейските стратегии exit и enter

Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?

Мисленето в поколения е опасно, то е знак или за остаряване, или за идващ взрив. Защото това, което свързва хората в поколения, не е годината на раждане, а колективен опит. Войните и революциите раждат поколения, но дали технологичните революции раждат поколения?

Поколение БДС - нашето поколение, тези, родени между 1960-а и 1970-а, е поколението на границата. Ние помним кога за пръв път сме пресекли държавната граница, ние обичаме да разказваме живота си като пресичане на граници - социални, морални, психологически. За нас 1989-а е година граница. Ние сме живели достатъчно дълго преди промяната, за да мислим "преди" и "сега" като два различни свята, да правим непрестанни сравнения между тях.

Поколението Фонетик е първото, което загуби усещането за граница, то заживя направо в света. И това не е защото младите днес много пътуват, в действителност голяма част от младите продължават да живеят на мястото, където са се родили, а защото пътуването вече не е пресичане на граница, а просто преместване.

Новото поколение, за което ме питате, не пише на компютъра, то живее в него. Това е поколение родено не от революция в света на политиката, а от революция в света на технологията. Това поколение аз ще нарека поколението Е. Е като Exit, като изход, но и Е като Еnter, преминаване на нов ред.

Нека започнем с поколението БДС.
Поколението БДС е поколение на читатели. Ние разказваме живота си, общуването ни е размяна на разкази. Дори снимките, които правим, мислено ги подреждаме в албуми. Обичаме или мразим училището си, казармата, университета, в който сме учили.

Първата характеристика на поколението Е е, че то е визуално и виртуално. То слуша музика, разменя си картинки, но вече не си разказва истории. То е първото, което изцяло мисли и общува чрез образи и звуци. Поколението Е, нито обича, нито мрази училището си, тези, които днес са на 20 години, много често не помнят училището, в което са учили до вчера, защото там нищо не се случва. За тях виртуалната реалност е реалната реалност. Нещата се случват във виртуалното пространство - там намираш приятелите си, идентичността си или по-точно там я сменяш непрекъснато. В предните поколения другите ти дават и твоето име и твоя прякор, в поколението Е ти избираш как да се наречеш и как да се измислиш. Дори семейството ти се случва във виртуалното пространство, защото много от новите млади са отгледани от скайп майки. Езикът започва да губи значение за това поколение. Те говорят на някакъв песенен английски и на някакъв осакатен български. Те дори не говорят в изречения. Това е поколение, което обича препинателните знаци, емотикони и не обича сложните изречения.

Това означава, че са неграмотни на няколко езика.

Те са грамотни на езика, на който се разбират. Те не са по-добри или по-лоши, те са различни. Това е поколение, което споделя главно емоции, то не споделя мисли. В едно свое изследване на новите млади Ивайло Дичев отбелязва, че те не планират живота си, те сърфират по него. На тях нещата им се случват. Те не се съпротивляват на света на възрастните, а най-често просто изпитват погнуса към този свят по същия начин, по който вегетарианецът изпитва погнуса към месото.

Другата характеристика на поколението Е е , че то няма отношение към историята. Това е поколение, в което ти непрекъснато общуваш с връстниците си и нямаш време да говориш с мъртвите. Днес е толкова тъжно да си възрастен човек, не просто защото парите са малко, а защото децата никога нямат време и любопитство да слушат твоята история. Това е поколение, в което историята я няма, нито семейната, нито националната. Това, което ги свързва с миналото, е Гугъл търсачката. Във въображението на това поколение географията е по-важна от историята.

Но родителите на тези младежи имат родовова памет и сигурно им е предавала по някакъв начин.
Ако вярваме на социологическите проучвания, това най-младо поколение декларира привързаност към България и българското. То се гордее с родното, но рядко го познава. В изследването на новите млади, което вече цитирах, се твърди, че делението националисти - почвеници определя противопоставянето в рамките на това поколение. Но това не е български феномен. В Европа като цяло поколението на хора между 16 и 22 години най-яростно отхвърля чуждото и чужденците. Това поколение не се бунтува срещу родителите си, то не ги забелязва. То няма никакъв интерес към стари неща – стари филми, стари книги... това е поколение, което е изцяло в новото, тук то е подчертано изнесено напред.

Как се вписва поколението Е в обществото?
За поколението Е потреблението е това, което е войната за военните поколения - формиращ опит. Това е поколение, което израства в моловете. За тях потреблението е връзката им със света и тяхното разбиране за политика е пряко свързано с опита им на потребители. Преди четири десетилетия икономистът Албърт Хършман очерта два основни начина, по които човек реагира на неудовлетворението си и търси промяна. Едната реакция, която той нарича глас, кара човек да промени света, който не му харесва, другата, която той нарича exit - изход, го кара да избяга от този свят. Гражданинът, както го описват учебниците по политология, избира "гласа" - той гласува, за да промени правителството, или с гласа си иска да промени начина, по който мобилните оператори надписват сметките, или пише възмутени писма, или съди държавата... Но това, което за мен определя новото поколение като поколение Е, е, че за новите млади естествената реакция не е желанието да промениш света, а да потърсиш друг свят. Младите не се развеждат, те се разделят, те не искат да свалят правителството, а да забравят за него. От гледна точка на това поколението Exit няма търпение да промени нищо. То непрекъснато сменя, избира, търси друг свят и затова не се застоява в този. На него революцията може да му се случи, но не повече от това.

Как се е получила тази асоциалност?
Не мисля, че става дума за асоциалност, а за друга социалност. Това е първото поколение, което изцяло е формирано от потреблението като начин на съществуване. Потреблението позволява на младите да усетят и правата, и силата си. То ги държи заедно, но в същото време прави колективните утопии демоде. В много отношения това ново поколение е по-малко комерсиално от предишните, то е способно на изключителен идеализъм и на изключителен цинизъм, но дори когато се борят с потреблението, представителите на поколението Е мислят и действат като потребители. И това тези дни може да бъде видяно на улиците на Лондон, където революцията неусетно приема формата на колективно пазаруване с отменено плащане. "Пробвай, преди да вземеш" е един от лозунгите на протеста.

Може би социалното за това поколение е, че то много бързо се организира за някакви акции?
Днес в рамките на часове огромни групи хора могат да се съберат на площадите на нашите градове. Те могат да се съберат там, защото са гневни или защото им е скучно, и най-важното е, че властта не се интересува защо се събират, а просто се страхува от възможността да се съберат толкова бързо. Но новите протестни движения се разпадат така лесно, както са се появили. Протестиращите нямат никаква трайна връзка. Част от тези хора са много интелигентни, граждански активни хора, пука им за неща, на които на други не им пука, като почнеш от природа, минеш през здравословен начин на живот и т.н. Но всичко това продължава в рамките на 3 до 5 минути.

Къде е отношението към държавата за това поколение?
То не знае за нейното съществуване. Това поколение е първото, което не живее в държавата, а в своите виртуални и невиртуални общности. Новите млади са спонтанни либератарианци. Новият свят, който описвам, е създаден от две сили - пазара и интернет, общото между тях е, че те овластяват човек да следва собствените си предпочитания, но в същото време заплашват обществото такова, каквото го познаваме. Ако позволиш на човек да прави каквото иска, той ще се вижда с хора, които приличат на него, които обичат музиката, която той обича, и които се вбесяват от нещата, от които той се вбесява. Това не можеше да се случи преди, защото държавата непрестанно смесва хората, тя иска да създаде общност и затова не обича създадените не от нея общности. Например в казармата попадаш в среда, в която не можеш да си представиш, че ще попаднеш. Изведнъж до теб е човек, който никога не си е мил зъбите, и ако не си бил войник, ти никога няма да знаеш, че съществуват такива хора. Сега ти можеш да избегнеш почти всички, които не харесваш. И постепенно младите започват да живеят в едни стерилен свят, много уютен, много защитен свят, но и много уязвим. Обществата са победили обществото. Това е първото поколение, което живее в ситуация на разпаднало се публично пространство. Но това поколение не знае нищо за държавата и защото държавата не прави нищо за това поколение. Ако погледнете Западна Европа, ще видите, че това е поколение, което най-вероятно ще живее по-бедно и по-трудно от поколението на родителите си.

Интересно е какво искат да постигнат?
В рамките на това поколение има повече различни амбиции и идеи за успех, отколкото в предните поколения именно, защото общото пространство е изчезнало. Днес няма признат модел за успех. В този свят мирно съвместно съществуват и тези, които искат да покорят Уолстрийт, и тези, които искат да го разрушат, и тези, които не знаят какво е Уолстрийт. Или с други думи, това, което прави това поколение, не е някаква обща политическа платформа.
Ако през 1968 г. студентите протестираха, защото не искат да живеят като родителите си, това поколение е гневно, защото вече не може да живее като родителите си. Не защото иска да промени света на родителите си. В този смисъл това е поколение на изчезващото благополучие.

Но ако погледнем форумите в интернет, ще видим една изключителна агресия в представителите на това поколение. Защо?
Това поколение е по детински жестоко, защото това е първото поколение, което е получило правото да бъде анонимно в своята агресия. Във виртуалното пространство за разлика от махалата, в която е израстало поколението на родителите им, ти можеш да удариш, без да се страхуваш, че ще те ударят. Един от новите феномени, които набира сила в много страни, е агресия чрез подмяна - някой създава дубликат на твоята фейсбук страница и се опитва да те скара с най-добрите ти приятели. Или с други думи, публичното пространство е заменено от партизанско пространство, в което нищо не е това, за което се представя. Не случайно в книгите и филмите, които поколението Е обича, е пълно с вампири.

А разбираме ли това поколение?
Не. И това е нормално, ние сме формирани от различен опит. Ние затова обичаме да говорим за поколения, за да се успокоим, че не разбираме. Когато преди няколко месеца неизвестни представители на поколението Е покриха паметника на Съветската армия с изображения на герои от американската масова култура, нашето поколение побърза да се възмути (едната част) и да се възхити (другата част), но и за едните, и другите изрисуването на паметника на Съветската армия не може да е нищо друго освен жест по отношение на Съветската армия. Ние дори не можем да допуснем, че някои може да рисува по този паметник и това да не са изказвания за комунизма. А в действителност това поколение родено след смъртта на СССР, може дори не знаят за неговото съществуване и този паметник е просто нещо голямо и грозно, паметник на неумиращия конформизъм.

Какво очаква поколението Е?
Този въпрос ми напомня за вица за двете гадателки, които се срещат и едната казва на другата: "Ти си добре, аз как съм." Голямата промяна, която навярно ще се случи в рамките на това поколение, е, че изведнъж младите ще загубят политическата и символическата си власт. През последните сто години всички се интересуваха какво мислят младите, какво купуват младите, какво искат младите, но светът, който идва е свят, в който не младите, а много старите ще имат значение, първо, защото ще са много, второ, защото ще са по-богати и, трето, защото не младите, а старите са бъдещето, поне когато става дума за Европа.

Какво значи бъдещето принадлежи на старите?
Ако вярваме на демографите през 2050 година, около 30 процента от жителите на стария континент ще са стари или по-точно на възраст над 60 години. В Европа ще живеят много хора, които ще са на възраст над 80 години. Представете си тази картина и ще се съгласите, че посивяването на Европа радикално ще промени и това как пазарът и това как политиката оценява различните поколения. Ако в края на 20 век, големият проблем на Европа е недостига на места в детските градини, то в идващите десетилетия големия въпрос ще е как да се грижи за възрастните хора. Днес "бабата" е една от малкото работещи институции в България, но утре, ще ни са нужни "баби", които да се грижат за бабите и дядовците. Демографската промяна, която описвам ще се отрази на всичко-на страховете ни, на надеждите ни, на това което предлага пазарът. Но остаряването на обществата в Европа ще промени не просто пенсионната възраст, но и самата ни идея за бъдеще. Ако през 20 век представата ни за стар човек е някой, който непрекъснато си спомня, какво е правил като млад, през този век, да бъдеш млад в голяма степен ще значи да мислиш непрекъснато за това, как ще живееш, когато остарееш. Или ако говорим за поколения, навярно вече е време да мислим не само за новите млади, но и за новите стари.

ИЗТОЧНИК: http://www.capital.bg/light/lightest_2011/2011/09/15/1156885_pokolenieto_e/ - // Lightest 2011