петък, 20 декември 2013 г.
вторник, 29 октомври 2013 г.
Моите приятели от психологически център Емпатия МВ
Скоро бях на гости на моите близки приятели Мариола и Владо от психологическа къща Емпатия МВ. Най-искрено ги препоръчвам на всички, които се чувстват тревожни, самотни или пък имат проблеми във взаимоотношенията си с другите.
Ето няколко техни снимки
,
Ако някой реши да се свърже с тях, ето координатите им:
АдресЕмпатия МВул. Ген. Йосиф В. Гурко 68 София 1142 |
Телефони0894 709 596-Мариола Кьосева0898 667 341 -Владимир Дедек Ел поща: nie@empatiamv.com |
Работно времеВсеки работен ден от 9:30 до 19:30 |
петък, 25 октомври 2013 г.
Що е това емпатията?
Напоследък се замислям сериозно за това понятие, защото почти всеки ден се натъквам на необходимостта да мобилизирам всичките си сили, за да не се ядосам или озлобя на някого или на нещо и все си казвам, ама нали си тръгнала по пътя на духовността, по пътя на себереализацията, нали искаш да си свободна и да не си зависима от реакциите на другите, а да се ръководиш от собствените си ценности. Които са ... да не отвърщам на злото със зло и на гнева с гняв.
Е, трудна работа. Призовавам на помощ моите будистки вярвания, че Азът е илюзия, че всички сме едно, че трябва да виждам Господ Бог в Другия, че няма дуалност, че Аз съм Ти... и т.н. и т.н.
Та, стигнах и до емпатията. Прочетох някъде, че според изследванията на неврофизиолозите в човешкия мозък има "огледални неврони", благодарение на които човекът е роден да изпитва емпатия, съчувствие към другия или, както пише на тази картинка емпатията е:
Е, трудна работа. Призовавам на помощ моите будистки вярвания, че Азът е илюзия, че всички сме едно, че трябва да виждам Господ Бог в Другия, че няма дуалност, че Аз съм Ти... и т.н. и т.н.
Та, стигнах и до емпатията. Прочетох някъде, че според изследванията на неврофизиолозите в човешкия мозък има "огледални неврони", благодарение на които човекът е роден да изпитва емпатия, съчувствие към другия или, както пише на тази картинка емпатията е:
да гледаш през очите на другия,
да слушаш с ушите на другия,
да чувстваш със сърцето на другия.
Харесва ми и това определение на емпатията:
Емпатията е като голяма прегръдка.
Хубаво!
вторник, 30 юли 2013 г.
сряда, 24 юли 2013 г.
Матийо Рикар: Будистка медитация
"Всеки час прекарвайте 10 секунди, за да пожелаете на някого щастие. Това е трансформиращо."
Матийо Рикар
Много пъти съм попадала в интернет на книги или презентации на Матийо Рикар в интернет и в ТЕД, но не съм го чела. Надявам се да наваксам някой ден.
Визитна картичка:
- Рикар е известен и обичан автор в целия свят
- роден е във Франция през 1946 година в семейството на виден френски философ
- получава докторска степен в областта на молекулярната генетика, но по-късно се отказва от научна дейност, посещава няколко пъти Хималаите и се посвещава на практикуване на тибетския будизъм
- неговите духовни учители са Кангюр Ринпоче и Дилго Кенце Ринпоче
- живее в манастира Шечен в Непал
- медитира от двадесетгодишна възраст
- обявен е за "най-щастливият човек на света" след като участва в изследване на щастието на Уисконския университет.
Като редактирах тази си публикация, попаднах и на книгата на Рикар за медитацията! Оказа се, че е преведена на български!
Ето и кратка анотация за книгата:
В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен. Източник
В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен. Източник
Рикар за щастието:
„Щастие е толкова неопределена дума, така че нека използваме благосъстояние. Мисля, че най-удачната дефиниция, от будистката гледна точка, е че благосъстоянието не е просто усещане на удоволствие. То е дълбоко чувство на спокойствие и задоволство, състояние, което тържествува и е в основата на всички емоционални състояния и всички радости и мъки, които могат да ви се случат. Може би за вас това е изненадващо. Може ли да имаме такова благосъстояние, докато сме тъжни? Защо не? Защото говорим за друго ниво. Правим какво ли не, за да останем красиви. А прекарваме учудващо малко време, грижейки се за най-важното: начина, по който работи съзнанието ни. Нашето състрадание трябва да се задейства.“
На български са издадени няколко негови книги. Сега ще представя "Лотосът и квантът" във връзка с интересите ми към връзката между религията и науката.
Издателство Изток-Запад представя книгата така:
"Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото (“големия взрив”) и какво ще има след края ѝ (“големия срив”)? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна сметка ние били ли сме предвидени във вселенския проект и какъв е смисълът на нашия живот, проектиран върху черния фон на космическата безкрайност?В един много жив и безкрайно интересен, просветляващ сблъсък на мнения двамата впечатляващо ерудирани събеседници (Матийо Рикар, отказал се от научна кариера във Франция, за да стане тибетски будистки монах в Хималаите, и Трин Сюан Тхуан, напуснал будистки Виетнам, за да стане известен астрофизик в САЩ) търсят отговорите на тези и много други въпроси от подобен характер. Така успяват да открият редица допирни точки между вижданията на будистката космология и съвременната физика, без по никакъв начин да се плъзгат към търсене на повърхностни прилики или примиренчески да замазват съществените различия. Накратко, още един интелектуален пир след “Монахът и философът”.
Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя ще трябва да надхвърли идеята за съществуването на личностен Бог и да избегне догмата и теологията. Обхващайки по този начин както природата, така и духовността, тя ще трябва да се основава на религиозното чувство, породено от опита с всички неща – както природните, така и духовните, – на които ще гледа като на надарена със смисъл цялост. Будизмът отговаря на това описание […]. Ако има религия, която би могла да бъде в съгласие с императивите на съвременната наука, това е будизмът.
неделя, 14 юли 2013 г.
8 фиксирани длани в Ба гуа джан
- Сячен джан - основната длан Вътрешната енергия ци се спуска в дантиен
- Тотян джан
четвъртък, 11 юли 2013 г.
ДАОСКИЯТ ПЪТ НА ЖЕНАТА
Отново представям този комплекс от сайта на ИНБИ, предишната връзка вече не работи.
Това е техниката дао-ин, с помощта на която се опитаме да почувстваме и контролираме петте ински вътрешни органи – сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове и далака, които формират опората на енергията на човека.
Ако сме способни да ги слушаме, контролираме и развиваме, развиваме нашето вътрешно равновесие, живеем в радост и покой. Ако енергиите в тях са хаотични, това ни кара чрез действия да губим жизненост, която изтича чрез органите на възприятията – очите, ушите, носа, устата.
Практиката Дао-ин е особено важна за жените, тъй като тя им позволява да постигнат състояние на вътрешно единство. Тази практика дава възможност да се постигне едниство между тялото, енергията съзнанието (дзин, ци и шън) на жената. Тя е част от общото учение на Даоската Алхимия и е насочена към събиране на енергията Ин, определяща развитието на цялостната енергосистема на жената.
За разлика от мъжете, при жените движенията отнемат енергия в много по-голяма степен, отколкото дават. На жената дава енергия Покоят. Но поради това, че се налага тя да е в движение значително повече, отколкото изисква нейната природа, жеата губи контрол над всички фактори, способстващи за преобразуване на енегията в активно състояние.
Активната енергия – тази, която има вертикален вектор на движение, при жената се движи по права, а при мъжа – по спирала. Това се предизвиква от ориентацията на енергийните центрове, която при жените има друга насоченост. Правата енергия не може да преобразува, тя само насочва. Особено това се отнася до активността на органите на чувствата, когато енергията се насочва или за оцеляване, преживяване, или към поглъщане, а не за развитие и изпълване.
Практиката Дао ин позволява тази енергия да се улови и преобразува в орбита, и в някои трактати тя се нарича точно така – “Изкуство на петте орбити”
И така – комплексът Дао-ин е насочен преди всичко към контрол на енергиите на Ин-органите. Чак след като сме достигнали състояние на контрол, можем да говорим за управление на енергиията като цяло и за нейното отглеждане.
ЦЕЛИЯТ КОМПЛЕКС ОТНЕМА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 15 МИНУТИ. ИЗПЪЛНЯВА СЕ В СЕДНАЛА ПОЗИЦИЯ ПО ТУРСКИ, ЛОТОС ИЛИ ПОЛУЛОТОС. ДВИЖЕНИЯТА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ БАВНО, ВНИМАНИЕТО Е СЪСРЕДОТОЧЕНО ВЪРХУ ПОЗИЦИЯТА НА ТЯЛОТО.
Към видеоклипа:
ДАО - путь женщины - Человек - Литература - Каталог файлов - Мирумир!
сряда, 10 юли 2013 г.
вторник, 9 юли 2013 г.
Свещените планини на даоизма: Тайшан
Планината Таишан се намира в китайската провинция Шандун. В превод името й означава планината на изгрева или - Източната планина. Най-високият й връх се нарича Върхът на нефритовия император. На върха на планината се намира даоски манастирски комплекс, посещаван всяка година от хиляди поклоници.
Планината Таишан е важно място, дълбоко свързано с китайска култура. През 1987 година тя е обявена от ЮНЕСКО за културен паметник от световно значение.
Видеоклип: Планината Тайшан
Един майстор от планината У Дан
Като не мога да отида до планината У Дан, поне мога да й се наслаждавам виртуално.
За един голям български майстор на У-шу
За един голям български майстор на У-шу
понеделник, 8 юли 2013 г.
неделя, 7 юли 2013 г.
събота, 6 юли 2013 г.
неделя, 30 юни 2013 г.
Даоистка медитация
Всички големи учители твърдят, че медитацията е магистралата, най-прекият път към откриването на себе си и на света. За действен човек като мен притихването в неподвижност не е лесно. Не е лесно и концентрирането върху дишането или върху определен предмет или върху тялото или емоциите и пр. и пр. Но колкото повече книжки чета и разговарям с хора, толкова повече ми се натрапва връзката между себепознанието, отърваването от предрасъдъците на рационалния разум, духовното проглеждане и пробуждане.
Така че ... тръгвам и по пътя на медитацията - както статична - в някоя от познатите ни лотосови, полулотосови или в седеж по турски пози, или пък - подвижната медитация - в цигун или тай чи и пр.
Къде намерих публикувания по-долу текст, не знам, сори!
Даоска медитация
потънете в спокойствието
почувствайте енергиите си
насочете вашата ци
обединете вътрешното и външното
открийте мира в себе си
глътнете слюнката
насочете ци към точките Лао гун (в средата на дланите)
увеличете количеството, качеството и потока
на вашата ци
развийте силата
отворете меридианите
открийте себе си
съединете се с Вселената
получете някои отговори
търсете духовната истина
използвайте дадения ви потенциал
взаимодействайте с природата
развивайте духа
забравете импулсивността
вторник, 4 юни 2013 г.
Ангел Гешев открива границите на близостта между традициите на глаголицата и китайското йероглифно писмо
На 24-и май в Асоциацията на завърналите се в страната възпитаници на чужди университети е открита изложба на българския художник Ангел Гешев, озаглавена „Символи от миналото".
Из интервюто на китайски журналист с художника Ангел Гешев:
Какво искате да покажете на китайците, чрез днешната изложба, в която писменият знак е централен мотив?
Изложбата е плод на 20-те години, през които живея в Китай и е един микс между моята култура като българин и китайската култура. Знаете, че корените на българите са на Изток, първите сведения за България идват оттук.
Китайските знаци присъстват осезаемо в работите Ви. В същото време в последните години те преживяват един своеобразен Ренесанс, особено в чужбина. Какви, според Вас, са възможностите и предизвикателствата пред китайската култура в опита й да се глобализира? Може ли западният човек да вникне достатъчно надълбоко в китайската сетивност и естетика?
Според мен, единици са тези, които се занимават изключително с китайска естетика и вникват навътре в тематиката. Това, което показвам е глаголица, която е мъртъв език, но и китайските йероглифи, които са част от картините ми са също много древни и в момента не се употребяват. Така че има паралел между двата мъртви езика. Макар, разбира се, китайският все още да съществува, тези йероглифи, които изобразявам, не се употребяват.
Към цялото интервю
Визуална менажерия: Галерия "Белият Заек"
Галерия "The White Rabbit" представя колекция от творби на съвременни китайски автори, създадени след 2 000 година.
,
Към сайта на галерията
понеделник, 3 юни 2013 г.
Уилям Блейк. Тигърът
Според китайския зодиак аз съм зодия тигър. Как мога да не харесвам това великолепно стихотворение?
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?
Кой ти взора разгоря?
Кой си с огъня игра?
Кой издън юдола дълбок
смя да литне на възбог?
Кой пресука с две ръце
твойто жилесто сърце?
То на длан ли затуптя?
И нима не трепна тя?
Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Кой те в жупела с ръжен
шари, ужас нажежен?
Стрелометните звезди
като плувнаха в сълзи,
кой със смях творите?Кой?!
А Агнеца?Пак ли той?
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум дързък разчерта
твойта стръвна красота?
Доколкото си спомням, този прекрасен превод е на Спас Николов.
събота, 1 юни 2013 г.
Уилям Блейк. Агънцето
Поздравявам всички деца - малки и големи с това стихотворение на любимия ми поет Уилям Блейк:
АГЪНЦЕТО
Кой те агънце направи?
Знаеш ли кой те създаде?
Дъх ти даде и те храни
край потоци, сред поляни?
Даде ти за ласки дреха
светла, вълнена и мека,
нежен глас ти подари
да отекват долини?
Кой те агънце направи?
Знаеш ли кой те създаде?
Агънце, аз ще ти кажа.
Агънце, аз ще ти кажа:
Той наречен е на теб.
Агне себе си зове.
Той е кротък и смирен
като мъничко дете.
Аз - дете, и агне - ти.
Името му носим ний.
Бог да те благослови!
Бог да те благослови!
Превод, Теменуга Маринова
петък, 31 май 2013 г.
Кога ще медитирам поне по 5 минутки всеки ден?
Заканвам се да медитирам от 10 години насам, но...само със заканите си оставам - още не съм готова за медитация, въпреки че като преглеждам предишните си "постинги" с удивление откривам, че дори вече съм публикувала тези си закани тук, в блога!?!
Според мъдреците медитацията е прекият път към просветлението. Е, ако искате по-светски да го кажа - към себереализацията, към себеосъществяването, към разширяване на съзнанието, към духовното усъвършенстване и пр. и пр.
Та тръгнах по пътя, но съм още в предверието на медитацията. На снимката съм с Мариана , а мястото е остров Асос.
Според мъдреците медитацията е прекият път към просветлението. Е, ако искате по-светски да го кажа - към себереализацията, към себеосъществяването, към разширяване на съзнанието, към духовното усъвършенстване и пр. и пр.
Та тръгнах по пътя, но съм още в предверието на медитацията. На снимката съм с Мариана , а мястото е остров Асос.
Е, на снимката имитирам медитация на един остров в Турция,
не в планината У Дан в Китай, но - ще отида и там някой ден.
понеделник, 29 април 2013 г.
Поетична менажерия: Едгар Алън По, Гарванът
Наскоро попаднах на превода на Спас Николов, който, мисля, че е един от най-добрите преводачи на По.
ГАРВАНЪТ
Превод от английски: Спас Николов (около 1967 г.)
Нявга, в мрачен час среднощен, трудех се унил, немощен,
на писания старинни да проникна в мъдростта.
Както клюмах, в сън оборен, чух внезапно звук притворен -
сякаш хлопна странник морен вън на моята врата.
„Гост - си казах - плахо хлопа вън на моята врата.
Късен гост навън в нощта!“
Помня зимата тогава - пред камината жарава
призрака си очертава със умираща ръка.
Жадно чаках аз зората, всуе търсил в книжнината
мир, утеха от тъгата, от жестоката тъга
по прекрасната Ленора, с име ангелско сега -
тук без име за всегда!
Сух, неясен се разнесе скръбен съсък на завеси,
неизпитван, смъртен ужас сграбчи моята душа.
И повтарях аз смутено на сърцето ужасено:
„Някой гост стои смирено вън пред моята врата.
Хлопа за подслон смирено, там на моята врата,
късен гост навън в нощта!“
Но събрал кураж накрая, без да се поколебая,
„Сър ил` леди“ - казах, - моля прошка за небрежността.
Да призная, веч от скука леко бях задрямал тука,
а тъй тихо се почука вън на моята врата,
че дали съм чул, не знаех...“ - дръпнах входната врата -
само мрак навън в нощта!
Дълго поглед в мрака впивах в страх, съмнения, удива,
с блян, за който никой смъртен не е имал дързостта.
Ала няма бе тъмата и безмълвна - тишината,
само плахо в тъмнината аз „Ленора?“ прошептях.
В миг отвърна глухо ехо и „Ленора...“ прошептя.
Само ехо във нощта.
Но едва се бях обърнал, хладен трепет ме обгърна -
вече ясно в тишината чух почукването пак.
„Има нещо, несъмнено, зад прозореца стаено.
Трябва - казах си смутено - да разбуля този мрак.
Ще погледна вън. - продумах със пресъхнала уста. -
„Вятър само вий в нощта.“
Щом прозореца отворих, с шум под вдигнатите щори
влезе горд, тържествен Гарван - гост свещен от древността.
Без да ме удостоява с поздрав, без да се забавя,
тежко кацна той тогава там над моята врата.
Върху бюста на Палада, там, над моята врата,
кацна, чер като Нощта!
Бях в тъгата си застинал, но в усмивка тя премина:
„Тоз солиден, важен Гарван, тъй обгърнат в полумрак!
Вярвам, че макар разрошен, ти не си страхливец още,
Гарван мрачен, бродещ нощем по Плутоновия бряг.
Титла, име ти кажи ми от Плутоновия бряг!“
Той изрече: „Нивга пак!“
Удивен бях - дума ясна чух от птицата ужасна,
въпреки че неуместна и без смисъл беше тя.
А и никой дотогава не е бил удостояван
птица, звяр да съзерцава над самата си врата.
Над вратата да застава Гарван чер, обгърнат в мрак,
с име странно Нивга пак.
Там застанал чужд, далечен, Гарванът замлъкна вече,
сякаш в таз едничка дума той душата си изля.
Нищо повече не стори, дума той не проговори,
и накрая измърморих: „Утре той ще литне пак...
След надежди и другари ще отлитне гостът драг.“
В миг той каза: „Нивга пак!“
„Ясно! - казах аз изплашен. - Отговорът толкоз страшен
някой господар нещастен е повтарял пак и пак,
без пощада от бедите стръвно следван по петите,
дор надеждите убити ги погребал черен мрак;
с опелото на мечтите - смазващият, леден мрак
на нивга, нивга пак!“
Ала Гарванът навъсен веселеше ме с вида си.
Разположих се усмихнат срещу тъмната врата.
Но в креслото кадифено мислех аз задълбочено -
що ли този чужд на мене призрак зъл от древността,
що ли този грозен, мрачен призрак със злокобен грак
предвещава с „Нивга пак“?
Тъй, дълбоката размисъл на лицето не изписал,
че очите му горящи всяваха у мене страх,
дълго мислих без усмивка, приклонил глава в почивка
върху меката покривка, потопена в синкав мрак.
О, на меката покривка, потопена в синкав мрак,
Тя ще гали нивга пак!
Сякаш вдъхнал от тамяна на кадилница люляна,
чувах звънки по килима стъпки на нетленен крак.
„Клети, твоят бог ти дава питието за забрава -
казах си. - При теб остава за утеха гостът драг.
Ще забравиш ли Ленора и тъгата - злия враг!“
Той изрече: „Нивга пак!“
„Птица или тъмна сила, ти пророк си, чернокрили!
И от буря да си хвърлен сам-самин на този бряг
омагьосан, изоставен, в дом, от ужас обитаван;
и от дявола поставен - правдата кажи ми пак!
Ще намеря ли - кажи ми! - в Галаад балсама благ?"
Той изрече: „Нивга пак“!
Викнах: „Птицо чернокрила! Не пророк, а тъмна сила!
В името на всичко свято те заклевам, с този грак
клетва дай ми, за опора в скръб, униние, умора,
че далеч отвъд с Ленора ще се срещна нявга пак!
Че прекрасната Ленора ще прегърна нявга пак?“
Той изрече: „Нивга пак!“
„Вън! - избухнах. - Демон черен! Вън в нощта, във мрак неверен!
Нека тази дума бъде за раздялата ни знак!
Ни перо да ми напомня за лъжата ти злокобна!
Остави ме, птицо злобна! Вън! Далеч от моя праг!
Сянката вдигни зловеща от нещастния ми праг!“
Той изрече: „Нивга пак!“
Оттогава, дни и нощи, там е още, там е още,
неподвижен над вратата черен Гарван с грозен грак.
В погледа му - тъмна сянка на демон в прокобна дрямка,
а зловещата осанка хвърля там злокобен мрак.
И душата ми от този черен, непрогледен мрак
ще се вдигне нивга пак!
четвъртък, 25 април 2013 г.
Пабло Неруда - "Умира бавно този..."
Напоследък отново се зарових в дебрите на психотерапията, психоанализата и прочие винаги интересуващи ме теми, свързани със себеразвитието, общуването, помощта, която можем да дадем на другите, и пр. и пр. и попаднах на публикации на психотерапевта Орлин Баев, който освен другите интересни професионални авторски текстове, е публикувал и това стихотворение на Пабло Неруда, което ми хареса много:
„Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не помага.
Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.
Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.
Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!“
понеделник, 4 март 2013 г.
Този, който е способен да познае насъщния Път-Дао
Баопудзъ, Мъдрецът, обемащ пустотата."Този, който е способен да познае насъщния Път-Дао, няма влечение към вещите. Не се стреми към светски почести. Как може той да се хвали, рекламирайки себе си пред тълпата еснафи? Напротив, нищожните посредствености безмерно се превъзнасят и хвалят сами себе си, с внушителна външност и ласкателен глас съблазнявайки простаците, започнали да се учат късно. Целият този брътвеж те наричат велики слова! Те казват: "Ние се изкачихме в славните планини и там срещнахме безсмъртните". Хората, които ги слушат, по правило не са способни точно и ясно да схванат претенциите им и затова рядко разбират, че ги мамят."
Глава 20. Отсичане на съмненията.
За илюстрацията: Първа страница от Баопудзъ, Девета глава
Даоската алхимия
Цитирано по: Най-известните Дао притчи, послеслов
Най-древният трактат по даоска алхимия е "Баопудзъ. Мъдрецът, обемащ пустотата" от Гъхун, написан около 320 г. и представляващ енциклопедия на ранния даоизъм. Тази книга не се чете на един дъх. Това е книга за цял живот - колкото пъти я отворя, толкова нови, незабелязани преди неща откривам. Препоръчвам я горещо на всеки, който иска да се докосне до мъдростта на древните даоси.
неделя, 3 март 2013 г.
КОМПЛЕКСЪТ “ОСЕМ КЪСА КОПРИНА” В СЕДЯЩА ПОЗИЦИЯ
Комплексът е създаден преди 1 000 години от маршал Юе Фей (живял по времето на династията Сун ), за да подобри здравето на своите войници.
Първоначално комплексът включва 12 къса, но постепенно броят им намалява до осем, въпреки че и формата с 12 упражнения също е съхранена.
Комплексът спада към системата на даоската външна алхимия (външният еликсир - уайдан) и обхваща и двете практики на тази система - натрупване на Ци в крайниците и насочването й към органите, както и използването на движението на крайниците за задвижване на мускулите около органите и усилване на движението на Ци в тях.
Най-важната част на тази система са не самите упражнения, а преди всичко теорията и принципите, върху които те се изграждат. Поради това е много важно да разберем смисъла на "тайните думи", отнасящи се до всеки един от късовете. Само така ще можем да използваме нашия ум И, за да насочваме движението на Ци и да подобрим здравето си.
Вариантът на Ян Дзюнмин на "Осем къса корприна" е подробно представен в блога "Тайната на златното цвете" поради което тук няма да превеждам указанията към отделните късове. Вече някой е бил така добър да го стори вместо мен, за което съм много благодарна.
Според указанията на Ян Дзюнмин (авторът на клипа), добре е комплексът да се изпълнява през първата половина на деня, както и да се стремим да не пропускаме нито едно упражнение и да съчетаваме дишането и движенията по следното правило: при разтягане на крайниците издишваме, при свиване - вдишваме и насочваме Ци към гръбначния стълб.
Вариантът на Ян Дзюнмин на "Осем къса корприна" е подробно представен в блога "Тайната на златното цвете" поради което тук няма да превеждам указанията към отделните късове. Вече някой е бил така добър да го стори вместо мен, за което съм много благодарна.
Открих също, че книгата "Осем къса коприна" на Ян Дзюнмин е преведена на български, което също ме зарадва.
Връзки:
Даоската алхимия
Накратко за Ян Дзюнмин на руски език
Към сайта на създадената от Ян Дзюнмин през 1982 година в Бостън Асоциация на бойните изкуства Ян
Връзки:
Даоската алхимия
Накратко за Ян Дзюнмин на руски език
Към сайта на създадената от Ян Дзюнмин през 1982 година в Бостън Асоциация на бойните изкуства Ян
събота, 12 януари 2013 г.
Даоистки цигун в 12 пози
Цигун в седяща позиция - упражненията са по-трудни, но много ефективни и приятни.
Абонамент за:
Коментари (Atom)