вторник, 30 юли 2013 г.
сряда, 24 юли 2013 г.
Матийо Рикар: Будистка медитация
"Всеки час прекарвайте 10 секунди, за да пожелаете на някого щастие. Това е трансформиращо."
Матийо Рикар
Много пъти съм попадала в интернет на книги или презентации на Матийо Рикар в интернет и в ТЕД, но не съм го чела. Надявам се да наваксам някой ден.
Визитна картичка:
- Рикар е известен и обичан автор в целия свят
- роден е във Франция през 1946 година в семейството на виден френски философ
- получава докторска степен в областта на молекулярната генетика, но по-късно се отказва от научна дейност, посещава няколко пъти Хималаите и се посвещава на практикуване на тибетския будизъм
- неговите духовни учители са Кангюр Ринпоче и Дилго Кенце Ринпоче
- живее в манастира Шечен в Непал
- медитира от двадесетгодишна възраст
- обявен е за "най-щастливият човек на света" след като участва в изследване на щастието на Уисконския университет.
Като редактирах тази си публикация, попаднах и на книгата на Рикар за медитацията! Оказа се, че е преведена на български!
Ето и кратка анотация за книгата:
В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен. Източник
В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен. Източник
Рикар за щастието:
„Щастие е толкова неопределена дума, така че нека използваме благосъстояние. Мисля, че най-удачната дефиниция, от будистката гледна точка, е че благосъстоянието не е просто усещане на удоволствие. То е дълбоко чувство на спокойствие и задоволство, състояние, което тържествува и е в основата на всички емоционални състояния и всички радости и мъки, които могат да ви се случат. Може би за вас това е изненадващо. Може ли да имаме такова благосъстояние, докато сме тъжни? Защо не? Защото говорим за друго ниво. Правим какво ли не, за да останем красиви. А прекарваме учудващо малко време, грижейки се за най-важното: начина, по който работи съзнанието ни. Нашето състрадание трябва да се задейства.“
На български са издадени няколко негови книги. Сега ще представя "Лотосът и квантът" във връзка с интересите ми към връзката между религията и науката.
Издателство Изток-Запад представя книгата така:
"Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото (“големия взрив”) и какво ще има след края ѝ (“големия срив”)? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна сметка ние били ли сме предвидени във вселенския проект и какъв е смисълът на нашия живот, проектиран върху черния фон на космическата безкрайност?В един много жив и безкрайно интересен, просветляващ сблъсък на мнения двамата впечатляващо ерудирани събеседници (Матийо Рикар, отказал се от научна кариера във Франция, за да стане тибетски будистки монах в Хималаите, и Трин Сюан Тхуан, напуснал будистки Виетнам, за да стане известен астрофизик в САЩ) търсят отговорите на тези и много други въпроси от подобен характер. Така успяват да открият редица допирни точки между вижданията на будистката космология и съвременната физика, без по никакъв начин да се плъзгат към търсене на повърхностни прилики или примиренчески да замазват съществените различия. Накратко, още един интелектуален пир след “Монахът и философът”.
Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя ще трябва да надхвърли идеята за съществуването на личностен Бог и да избегне догмата и теологията. Обхващайки по този начин както природата, така и духовността, тя ще трябва да се основава на религиозното чувство, породено от опита с всички неща – както природните, така и духовните, – на които ще гледа като на надарена със смисъл цялост. Будизмът отговаря на това описание […]. Ако има религия, която би могла да бъде в съгласие с императивите на съвременната наука, това е будизмът.
Алберт Айнщайн
Връзки:
Статията за Матийо Рикар в Уикипедия
Сайтът на Матийо Рикар
Матийо Рикар - най-щастливият човек на света
Най-щастливият човек живее в една стая и има малко дрехи
неделя, 14 юли 2013 г.
8 фиксирани длани в Ба гуа джан
- Сячен джан - основната длан Вътрешната енергия ци се спуска в дантиен
- Тотян джан
четвъртък, 11 юли 2013 г.
ДАОСКИЯТ ПЪТ НА ЖЕНАТА
Отново представям този комплекс от сайта на ИНБИ, предишната връзка вече не работи.
Това е техниката дао-ин, с помощта на която се опитаме да почувстваме и контролираме петте ински вътрешни органи – сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове и далака, които формират опората на енергията на човека.
Ако сме способни да ги слушаме, контролираме и развиваме, развиваме нашето вътрешно равновесие, живеем в радост и покой. Ако енергиите в тях са хаотични, това ни кара чрез действия да губим жизненост, която изтича чрез органите на възприятията – очите, ушите, носа, устата.
Практиката Дао-ин е особено важна за жените, тъй като тя им позволява да постигнат състояние на вътрешно единство. Тази практика дава възможност да се постигне едниство между тялото, енергията съзнанието (дзин, ци и шън) на жената. Тя е част от общото учение на Даоската Алхимия и е насочена към събиране на енергията Ин, определяща развитието на цялостната енергосистема на жената.
За разлика от мъжете, при жените движенията отнемат енергия в много по-голяма степен, отколкото дават. На жената дава енергия Покоят. Но поради това, че се налага тя да е в движение значително повече, отколкото изисква нейната природа, жеата губи контрол над всички фактори, способстващи за преобразуване на енегията в активно състояние.
Активната енергия – тази, която има вертикален вектор на движение, при жената се движи по права, а при мъжа – по спирала. Това се предизвиква от ориентацията на енергийните центрове, която при жените има друга насоченост. Правата енергия не може да преобразува, тя само насочва. Особено това се отнася до активността на органите на чувствата, когато енергията се насочва или за оцеляване, преживяване, или към поглъщане, а не за развитие и изпълване.
Практиката Дао ин позволява тази енергия да се улови и преобразува в орбита, и в някои трактати тя се нарича точно така – “Изкуство на петте орбити”
И така – комплексът Дао-ин е насочен преди всичко към контрол на енергиите на Ин-органите. Чак след като сме достигнали състояние на контрол, можем да говорим за управление на енергиията като цяло и за нейното отглеждане.
ЦЕЛИЯТ КОМПЛЕКС ОТНЕМА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 15 МИНУТИ. ИЗПЪЛНЯВА СЕ В СЕДНАЛА ПОЗИЦИЯ ПО ТУРСКИ, ЛОТОС ИЛИ ПОЛУЛОТОС. ДВИЖЕНИЯТА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ БАВНО, ВНИМАНИЕТО Е СЪСРЕДОТОЧЕНО ВЪРХУ ПОЗИЦИЯТА НА ТЯЛОТО.
Към видеоклипа:
ДАО - путь женщины - Человек - Литература - Каталог файлов - Мирумир!
сряда, 10 юли 2013 г.
вторник, 9 юли 2013 г.
Свещените планини на даоизма: Тайшан
Планината Таишан се намира в китайската провинция Шандун. В превод името й означава планината на изгрева или - Източната планина. Най-високият й връх се нарича Върхът на нефритовия император. На върха на планината се намира даоски манастирски комплекс, посещаван всяка година от хиляди поклоници.
Планината Таишан е важно място, дълбоко свързано с китайска култура. През 1987 година тя е обявена от ЮНЕСКО за културен паметник от световно значение.
Видеоклип: Планината Тайшан
Един майстор от планината У Дан
Като не мога да отида до планината У Дан, поне мога да й се наслаждавам виртуално.
За един голям български майстор на У-шу
За един голям български майстор на У-шу
понеделник, 8 юли 2013 г.
неделя, 7 юли 2013 г.
събота, 6 юли 2013 г.
Абонамент за:
Коментари (Atom)




