Ангел Иванов Горанов, български поет, педагог, културен деец, общественик, е роден на 22.04. 1930 г. във Велинград. Завършва гимназия в родния си град, Учителски институт в Пловдив и Военно артилерийско училище в Шумен. Работи като учител по български език и литература с първи клас-квалификация и звание „Главен учител”, офицер в Българската армия, началник отдел „Култура” на Околийски народен съвет - Велинград и председател на Градския съвет по култура при ГНС - Велинград.
Автор е на стихове за възрастни и деца. Издал е 16 стихотворни книги.
Съучредител на Дружеството на писателите в Пазарджик. Член на Съюза на българските писатели. Носител на 12 награди от национални литературни конкурси.
Умира на 10.03.2013 г. в София.
ДЪБ
Върхът му обрасъл е с мъх -
глава побеляла.
Гората стаила е дъх
пред близка раздяла.
Светкавица с остър резец
дъба татуира.
Дървото с избоден гледец,
самотно, умира.
Аз в тайните знаци се взрях,
но кой ги разбира!
Разчитам писмо на кора,
писмо от Всемира.
Източник: https://literaturensviat.com/?p=94553
Хайку
Светкавица с меч
прободе сърцето на бора.
Гората чернее.
