ПРАЗНИКЪТ НА ЧЕРЕШАТА В КЮСТЕНДИЛ

“Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със  знака на  сакралност,  черешите са  символ на доброто.  Те са  предвестници  на лятото, вратата, през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край.”

Kustendil.com

Празникът води началото си от Първата национална овощарска изложба, която е учредена през 1896 година по време на Първото овощарско изложение в страната, което се провежда в Кюстендил през 1896 г., През 2008 година празникът е възстановен и се провежда три дена през юни.

 

   Десетки производители излагат всякакви сортове череши на градския площад, като освен сертификати и наименования и табелки с произход, всеки се старае и да представи черешата под най-различна и интересна аранжировка. Посетителите могат да видят произведения на изкуството, посветени на черешата - кукли, бижута, пластики, икони и различни автентични произведения, майсторски изработени от сръчните ръце на художници и занаятчии. Войводи пазят сергиите и продукцията, но и забавляват всички, дошли да се насладят на празника. В трудолюбивите ръце на кюстендилските кулинари черешата намира широко приложение - красиви пити, сладка, компоти и сиропи от череши красят конкурсните маси, а кюстендилци и гостите на града с изумление откриват многообразието на черешовия свят.

Включване в програмата по случай Празника на черешата. Празника се празнува от 1896 година, когато е регистриран като Първата национална овощарска изложба. Наблюдаване на фолклорна програма "Черешчица род родила". В тази програма са включени участия на различни танцови формации и индивидуални певци. В Градската градина се излагат всякакви сортове череши от производители от цялата страна. Паралелно се провежда "Черешата в занаятите", където може да наблюдавате различни конкурси за "Най-голяма череша", "Най-добре подреден черешов щанд" и други.

https://www.gptravel.bg/programa/praznik-na-chereshata-v-gr-kyustendil

МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛЕСОВЪДСТВОТО, ГРАДИНАРСТВОТО, ПАРКОСТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ. ПЪРВИТЕ

 

Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява)  – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.

Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне - 

https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/

През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf

Първите залесявания в България започват в края на XIX век 

В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната -  княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.

https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya

След 1878 г.

Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.

Инвазивни чужди видове растения в България- 

https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf

1887 година

Публикуван е първият флористичен труд на български език от Анани Явашов

1889 година

Начало на първите “горски издания” - "Лесовъдец" и "Лесовъдска сбирка"

1909 година

Основано е Дружеството на българските лесовъди

1910 година

Излиза първият брой на списание “Горски преглед”, издание на Дружеството на българските лесовъди

1923 г.

През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото  и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.

https://ltu.bg/bg/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F

12 април 1925 година

Началото на “Седмицата на гората” - празника на лесовъдите, първоначално обявен от Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.

1925 г.

Началото на висшето лесотехническо образование у нас. Академичния съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.

1928 година

Тома Захариев основава Службата по горско опитно дело - първото горско научноизследователско учреждение в България

Десет природонаучни дружества създават  „Съюз за защита на родната природа“.

Създаден е Институт за гората

Началото е специализираната  “Служба за горско опитно дело”, изучаваща стопанисването и ползуването на горите в България. През 1940 г. службата е преименувана в Институт за горски изследвания и опити. През 1954 г. Институтът се обособява като самостоятелно структурно звено при БАН.

https://fri.bas.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/

Създаден е Съюзът за защита на природата

1931 година

Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F

Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“ 

Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.

https://uchiteli.bg/interesting/bylgarskata-gora/866

1934 година

Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.

На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата. 

Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия

2016 година

Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.

През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.

https://www.gori.bg/?page=Page-1&views=%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8

Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].

БЪЛГАРСКАТА ГОРА

“Вървяхме из огромен лес, всяко дърво с дънер като камбанария и с връх до небето и всяко дърво далече от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха вече изгнили. Останали бяха само силните, които спрели с корените си дори пътя на земята. Ние ходехме между тях като загубените деца в някоя стара приказка ... Погледнах нагоре и проследих огромните дървета, докато тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше между тях като дъното на кладенец ... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и сочен мъх покрива скалите наоколо, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна безшумно във водата ...”

Антон, Дончев, “Време разделно”

Българската гора

България е сред държавите с най-много гори в Европа. Те покриват една трета от територията на страната и повечето са с естествен произход. Само около 4% от тях са се запазили като “девствени гори”, неповлияни от човешка дейност. В миналото българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. 

Хронистите на Първия кръстоносен поход през 1096 г. описват „Великата българска гора” (Silva Bulgarorum) като „огромна и обширна” разпростряна „надлъж и нашир”. Повече от осем дена са били необходими, за да се прекосят „неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи”, или море от дървета. 

Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и други, ни напомнят за величествените вековни гори, простирали се някога на огромни територии.

Гори | WWF

🎓 Българската гора | Uchiteli.bg

Вж. също:

Доцент д-р Борислав Григоров: Нужно е да опазваме горите в страната ни, те са огромно богатство - Интервю

Радиоенциклопедия „Българската гора”

Първите масови залесявания

Автор: Елена Кортел 

Гората и дървото – символи и знаци

Аудиозапис, сп. “Българска Наука”, 

https://nauka.bg/audio-zapis-gorata-i-darvoto-simvoli-i-znaci/

ОРГАНИЗАЦИИ, САЙТОВЕ, ЗАКОНИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДЪРВЕТАТА И ГОРИТЕ

 

Викторина „Отново учим и знаем за българската гора“

Викторина „Учим и знаем за българската гора“

Гората.bg - https://gobio.bg/2021/06/04/eko-organizatsii-gorata-bg/

Списък на националните паркове в България

Българските национални паркове са три и имат обща площ 150 362,3 ha или 1,35 % от площта на страната.В тях са включени множество резервати,  природни забележителности и защитени местности.

Национални паркове в България – Уикипедия

Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Регистър на ЗТ и ЗЗ

Червена книга на България

Червена книга на Република България - Природа | МОСВ

Категории защитени територии по българското законодателство

В България съгласно Закона за защитените територии има 6 вида защитени територии – резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност.

ЗАЩИТЕНИ ДЪРВЕТА В БЪЛГАРИЯ

Защитени дървета в България — Rezach.bg

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

Защитени местности в България – Уикипедия

Организация "Да запазим горите" 

основана неофициално като сдружение на граждани през 2016 година. Целите на сдружението са да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.

През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите".

Интернет платформа по горска педагогика

Горски педагози в България – сайт по горска педагогика

Архиви за природа“ – дигитален архив, създаден от Асоциация на парковете в България, който предоставя структуриран и публичен онлайн достъп до архивни документи за историята на управлението на защитените територии в България. Архивът съдържа полезна информация за природоопазването в България от 1901 г. с достъпни над 2800 документа

Бъдещи природозащитници – онлайн обучителен портал създаден от Асоциация на парковете в България, Българска фондация Биоразнообразие в партньорство със Солунския университет „Аристотел“, Гърция и Чешкия университет по природни науки в Прага. Съдържа над 100 обучителни материала (видео, презентации, лекции, наръчници, упражнения) с най-добрите практики и примери за провеждане на теренни изследвания, обработване на данни от изследвания, провеждане на застъпнически кампании и др.

Не сме сами на скалите – сайт на едноименната инициатива на Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ с информация за скалолюбиви видове и мерки за намаляване на тяхното безпокойство при практикуване на екстремни спортове + карта с катерачните обекти и препоръчителна регулация за намаляване на вредните въздействия върху дивата природа.

Коалиция „За да остане природа в България“ – сайт на природозащитната Коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. Съдържа новини и информация от членове и приятели на Коалицията. Богат текстови, снимков и видео материал за редица случаи на гражданско участие и реакция при разрешаване на екологични казуси и др.

Гис на WWF за старите гори – платформа, разработена от WWF с подробна информация за старите гори в България. Платформата съдържа информация за позволителни за сечи, дървесни видове и др. Има възможност за търсене на защитени територии и подаване на сигнали за незаконни сечи, камиони, превозващи незаконна дървесина, природни бедствия и др.

Регистър на защитените зони от Натура 2000

 Сайт, създаден от Министерство на околната среда и водите с информация за защитените зони от Натура 2000 в България по европейските директиви на птиците и хабитатите. Сайтът позволява търсене на защитена зона по име, код или населено място, както и списък на процедурите по Оценка на съвместимост.

Регистър на защитените територии и зони в България – онлайн регистър, създаден към сайта на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) с информация за защитените територии, обявени по Закона за защитените територии и защитените зони от Натура 2000. Съдържа актуални данни за характеристиките на защитените територии и зона като: уникален идентификационен код; наименование; категория; площ; местоположение; дата на обявяване, актуални забрани и режими; цел и предмет на обявяване и др.

Международен съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) е международна природозащитна организация, чиято цел е опазването на природните ресурси. Основана е през 1948 г. и централата ѝ се намира в Глан, Швейцария. 

Сайт: https://iucn.org/

International Tree Foundation

Началото на фондацията е през 1922 г., когато пионерът природозащитник Ричард Сейнт Барб Бейкър е служил като горски служител в Кения. Той наблюдава неограничаваното обезлесяване и осъзнава спешната необходимост от засаждане и защита на дървета. Той привлича местния вожд Джосия Нджонджо, и двамата поставят началото на International Tree Foundation, с мисията да засажда, защитава и популяризира дървета.

https://www.internationaltreefoundation.org/

ТЕОДОР ТРАЯНОВ. СТИХОВЕ

 

ТЪГА

В полето самотно дръвче се е свило,
Чер призрак сред белия сън на снега,
Посърнали клони поклаща унило,
Поклаща ги с трепет на мъртва тъга.

Снежинките хвъркат, край него се гонят,
Прииждат, целуват го, губят се пак.
Забравени листи полека се ронят,
Отпадат и гинат в безкрайния сняг.

СИРАК СКИТНИК. СТИХОВЕ

 

БЛАГОВЕСТ

 

Ангели бели на бяло предвестие

В бяла предутрин над нас пролетяха…

Вишните цъфнали къпят корони –

Бели корони във бяла предутрина.

 

Ангели бели на бяло предвестие

В бяла предутрин дълго тръбиха.

Звънко тръбиха, предпролед вестиха –

Бяла предпролед сред бяло сияние.

 

ЛУННИ ХОРОВОДИ

 

Бял път се губи в лесове –

Край него диви рози спят.

На тихи стройни редове

Мечти по него сее редят.

 

Една, две… по покрови побледнели

Некапващи сълзи трептят.

В пияна прелест нацъфтели,

Корони сребърни блестят.

 

Бял път белее в лесове –

Край него диви рози спят.

На тихи стройни редове

Мечти по него се редят.

 

ПРОЛЕТНИ АЛЕИ

 

От вишните

окапват цветове –

Сруят се аромати

от бели брегове.

 

По старите алеи

Упойващ сняг

Подвява вятърът –

И бели полилеи

Люлеят се над тях…

 

СЛЪНЧЕВ ДЕН

 

По вълнисти падини

Вятър люляки люлее.

И над лилови вълни

Сребърно се слънце смее.

 

Вятър люляки люлее,

И сред лилови вълни

Бяла шапка се белее –

Розово се слънце смее.

Източник: https://magnifisonz.com/2017/03/05/%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%ba-%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%bd/

Накратко за Сирак Скитник:

Накратко за Сирак Скитник, който според мнозина изследователи на живота и творчеството му, е една от най-влиятелните личности в българския културен живот между двете световни войни:

Роден е през 1883 г. в Сливен. През 1902 г. завършва богословското училище в София, след което работи като учител. През 1908 г. заминава за Санкт Петербург, където учи живопис заедно с Марк Шагал и Василий Кандински. Участва в Балканската война и е награден с орден за храброст.

Бил е редактор на сп. "Златорог", драматург и артистичен секретар на Народния театър, библиотекар в Министерството на просвещението, председател на дружество "Родно изкуство". Той е избран за пръв председател на Съюза на дружествата на художниците през 30-те години на 20–ти век, а през 1935г става главен уредник на Българското радио. Заема този пост до смъртта си през 1943 година.

Други творби на Сирак Скитник: https://literaturensviat.com/?p=68405

Снимки на Валя Попова на къщата на Сирак Скитник в София, на ул. "Борова гора" 28 в квартал Лозенец.

Стилизираните букви СС над входната арка.

Искра Цветкова разказва за построяването на къщата:

"Странна двуетажна къща с декоративен облик и две стилизирани букви "С" над входната арка. Тази артистична постройка се отличава от всички останали на тихата столична уличка "Борова гора". В нея се преплитат имената на двама големи българи от първата половина на миналия век. Скицата е изработена в началото на 20-те години от арх. Георги Овчаров специално за Сирака, един от най-близките приятели на архитекта. Парцелът е отпуснат от общината на подпоручик Панайот Тодоров Христов като обезщетение и награда за героичното му участие в Първата световна война. Това е рожденото име на живописеца, поета, публициста и сценографа, наричан от всички с младежкия му артистичен псевдоним - Сирак Скитник. През 1917 г. парче от шрапнел попада в гърдите му и остава там завинаги. Лекуват го в Германия, но задухът и кризите, които го приковават често на легло, го спохождат през целия му живот. Тежката рана ще стане по-късно и причина за ранната му смърт.

Синьо антре, синя дървена стълба, извиваща се между приземния етаж и тавана, прозорци с форма на стилизирани сини лалета. На втория етаж някога се е намирало просторното ателие на художника. Сред малкото запазени до днес вещи от онова време са полилеят от ковано желязо и камината, в дъното на стаята е дървеният подиум, където Сирака е опъвал платна върху триножника, за да рисува сините си картини." (Искра Цветкова. Рапсодия в синьо)

Къщата е проектирана през 1926 година от арх. Георги Овчаров (негово дело са и Биологическият факултет, Министерството на вътрешните работи, както и бившият мавзолей). Обявена е от Министерството на културата за архитектурен паметник от национално значение.

Връзки:

Да съхраним паметта на Сирак Скитник