събота, 7 септември 2024 г.

ПРАЗНИКЪТ НА ЧЕРЕШАТА В КЮСТЕНДИЛ


“Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със  знака на  сакралност,  черешите са  символ на доброто.  Те са  предвестници  на лятото, вратата, през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край.”

Kustendil.com

Празникът води началото си от Първата национална овощарска изложба, която е учредена през 1896 година по време на Първото овощарско изложение в страната, което се провежда в Кюстендил през 1896 г., През 2008 година празникът е възстановен и се провежда три дена през юни.



 

   Десетки производители излагат всякакви сортове череши на градския площад, като освен сертификати и наименования и табелки с произход, всеки се старае и да представи черешата под най-различна и интересна аранжировка. Посетителите могат да видят произведения на изкуството, посветени на черешата - кукли, бижута, пластики, икони и различни автентични произведения, майсторски изработени от сръчните ръце на художници и занаятчии. Войводи пазят сергиите и продукцията, но и забавляват всички, дошли да се насладят на празника. В трудолюбивите ръце на кюстендилските кулинари черешата намира широко приложение - красиви пити, сладка, компоти и сиропи от череши красят конкурсните маси, а кюстендилци и гостите на града с изумление откриват многообразието на черешовия свят.




Включване в програмата по случай Празника на черешата. Празника се празнува от 1896 година, когато е регистриран като Първата национална овощарска изложба. Наблюдаване на фолклорна програма "Черешчица род родила". В тази програма са включени участия на различни танцови формации и индивидуални певци. В Градската градина се излагат всякакви сортове череши от производители от цялата страна. Паралелно се провежда "Черешата в занаятите", където може да наблюдавате различни конкурси за "Най-голяма череша", "Най-добре подреден черешов щанд" и други.

https://www.gptravel.bg/programa/praznik-na-chereshata-v-gr-kyustendil




четвъртък, 5 септември 2024 г.

МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛЕСОВЪДСТВОТО, ГРАДИНАРСТВОТО, ПАРКОСТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ. ПЪРВИТЕ

 


Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява)  – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.

Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне - 

https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/


През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf


Първите залесявания в България започват в края на XIX век 

В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната -  княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.

https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya


След 1878 г.
Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.
Инвазивни чужди видове растения в България- 

https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf

1887 година

Публикуван е първият флористичен труд на български език от Анани Явашов


1889 година

Начало на първите “горски издания” - "Лесовъдец" и "Лесовъдска сбирка"


1909 година

Основано е Дружеството на българските лесовъди


1910 година

Излиза първият брой на списание “Горски преглед”, издание на Дружеството на българските лесовъди



1923 г.

През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото  и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.

https://ltu.bg/bg/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F


12 април 1925 година

Началото на “Седмицата на гората” - празника на лесовъдите, първоначално обявен от Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.


1925 г.

Началото на висшето лесотехническо образование у нас. Академичния съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.


1928 година


Тома Захариев основава Службата по горско опитно дело - първото горско научноизследователско учреждение в България


Десет природонаучни дружества създават  Съюз за защита на родната природа“.


Създаден е Институт за гората

Началото е специализираната  “Служба за горско опитно дело”, изучаваща стопанисването и ползуването на горите в България. През 1940 г. службата е преименувана в Институт за горски изследвания и опити. През 1954 г. Институтът се обособява като самостоятелно структурно звено при БАН.


https://fri.bas.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/


Създаден е Съюзът за защита на природата


1931 година


Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F


Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“ 

Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.


1934 година


Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.

На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата. 

Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия



2016 година

Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.

През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.


https://www.gori.bg/?page=Page-1&views=%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8


Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].







сряда, 4 септември 2024 г.

БЪЛГАРСКАТА ГОРА


“Вървяхме из огромен лес, всяко дърво с дънер като камбанария и с връх до небето и всяко дърво далече от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха вече изгнили. Останали бяха само силните, които спрели с корените си дори пътя на земята. Ние ходехме между тях като загубените деца в някоя стара приказка ... Погледнах нагоре и проследих огромните дървета, докато тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше между тях като дъното на кладенец ... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и сочен мъх покрива скалите наоколо, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна безшумно във водата ...”

Антон, Дончев, “Време разделно”




Българската гора
България е сред държавите с най-много гори в Европа. Те покриват една трета от територията на страната и повечето са с естествен произход. Само около 4% от тях са се запазили като “девствени гори”, неповлияни от човешка дейност. В миналото българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. 

Хронистите на Първия кръстоносен поход през 1096 г. описват „Великата българска гора” (Silva Bulgarorum) като „огромна и обширна” разпростряна „надлъж и нашир”. Повече от осем дена са били необходими, за да се прекосят „неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи”, или море от дървета. 

Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и други, ни напомнят за величествените вековни гори, простирали се някога на огромни територии.

Вж. също:

Доцент д-р Борислав Григоров: Нужно е да опазваме горите в страната ни, те са огромно богатство - Интервю


Радиоенциклопедия „Българската гора”

Първите масови залесявания

Автор: Елена Кортел 


Гората и дървото – символи и знаци

Аудиозапис, сп. “Българска Наука”,