Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява) – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.
Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне -
https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/
През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf
Първите залесявания в България започват в края на XIX век
В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната - княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.
https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya
След 1878 г.
Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.Инвазивни чужди видове растения в България- https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf
1887 година
Публикуван е първият флористичен труд на български език от Анани Явашов
1889 година
Начало на първите “горски издания” - "Лесовъдец" и "Лесовъдска сбирка"
1909 година
Основано е Дружеството на българските лесовъди
1910 година
Излиза първият брой на списание “Горски преглед”, издание на Дружеството на българските лесовъди
1923 г.
През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.
https://ltu.bg/bg/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F
12 април 1925 година
Началото на “Седмицата на гората” - празника на лесовъдите, първоначално обявен от Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.
1925 г.
Началото на висшето лесотехническо образование у нас. Академичния съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.
1928 година
Тома Захариев основава Службата по горско опитно дело - първото горско научноизследователско учреждение в България
Десет природонаучни дружества създават „Съюз за защита на родната природа“.
Създаден е Институт за гората
Началото е специализираната “Служба за горско опитно дело”, изучаваща стопанисването и ползуването на горите в България. През 1940 г. службата е преименувана в Институт за горски изследвания и опити. През 1954 г. Институтът се обособява като самостоятелно структурно звено при БАН.
https://fri.bas.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/
Създаден е Съюзът за защита на природата
1931 година
Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F
Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“
Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.
1934 година
Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.
На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата.
Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия
2016 година
Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.
През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.
https://www.gori.bg/?page=Page-1&views=%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8
Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].
