Първи ноември - ден на будителите

Днес е празник, но празнуват само така наречените учебни "заведения". Останалата част от гражданството живее всекидневието си пообичайному. Името на празника е впечатляващо и навярно е свързано с онзи, излят в стихотворна форма вопъл на един наш много тачен будител, който отчаяно и гръмогласно изплаква "Стани, стани юнак Балкански, от сън дълбок се събуди".

А днес, един век по-късно, виден социолог пита: "Кой ще събуди будителите?"

Какво ни има на нас българите?

"Какво добро съм ти направил, та ме мразиш" Марко Семов

През последните двадесет години си задавам отново и отново един и същи въпрос: откъде се взеха у нас в България толкова много крадци, мутри, чалги, подкупни чиновници, подкупващи граждани и всякакви измамници. От къде се взеха? Комунизмът ли ги отгледа, демокрацията ли ги създаде тези чудовища, изпълзяли сякащ от картина на Бош примитиви, духовни бедняци в джипове и палати?

Но всъщност, не е ли по-важен въпросът не откъде са се пръкнали, а как да ги отпръкнем? Имам предвид ние като общество, което в края на краищата се надявам, че има сили както за сътворяване на зло, така и на добро. Започва да мирише на затворен кръг, а ми се ще да е спирала, а не кръг, който символизира съвършенството, следователно е неподходяща визуализация на тези разсъждения. По хипотеза, ако се сътворят условия, които подпомагат доброто, то и персонажите в ситуацията щат не щат май ще започнат да се държат като добрите герои от приказката, наречена живот. Влизам в кръга. Кой да сътвори благоприятстващата доброто ситуация?

Но, да прочетем авторитетите по въпроса за психологията на българина:
Марко Семов. Парадоксите на българския характер

Проф. Николай Слатински. Какъвто нашият народ, такава и демокрацията ни
Евгени Дайнов. Анализ на масовия българин
Георги Марков за българина и българите. Цитати от "Задочни репортажи"
Психодиагноза на българите.

Интервю на Светла Петрова с д-р Владимир Сотиров - психиатър, Огнян Димов - психоаналитик и проф. Петър Иванов - социален психолог в предаването "Полиграф" на телевизия Bulgaria on Air
Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и българския национален характер

Проф. Георги Фотев": Българската драма е плебейският манталитет:

"Нека да обясня какво влагам в тази древна дума. Това е манталитетът, който има много къс хоризонт, който изпитва омраза и злост, това е манталитетът на този, който преписва на някого отговорността, за да може да каже той колко е невинен. Това е отсъствието на всякаква отговорност в говоренето и в закляймяването. Плебейски манталитет означава атомизирането на обществото, отказът от търсенето на нови форми на солидарност. Първата загриженост на този, който иска да преодолее този манталитет, е как да направи някакво нововъведение, как да се освободи от чувството, че е нещастен, как да се освободи от това, че само търси кого да заклейми.Повратът няма да дойде от Провидението. Ще дойде от решителна промяна на нашия манталитет, която трябва да тръгне от политическия елит. Не може да търпим пример, който разрушава обществения морал. Днес има много слаби опити да се реагира, да се изрази нетърпимост на обществото към дебелоочието. Няма общество, когато се разпада доверието - към институциите, в другия, в това дори, че политическият ти противник няма да използва мошеничество. А доверието на обществото не е наивност. То се печели. Доверието днес е много, много ниско." Към цялата статия ТУК

Единицата като противопоставена на множествеността на тълпата

Продължавам асоциациите с Единицата. Търся в българския фолклор - с какво свързваме единицата, едното?

Може би най-напред с поговорките - кристалчета народна мъдрост, отливани през вековете.

"Една лястовичка пролет не прави."

Предпоставката тук е, че сам човек нищо не може да направи. Нищо или - нищо съществено? Нищо голямо?

Означава ли това, че самотното действие е действие обречено, действие без последствия или, по-точно, действие без СОЦИАЛНИ последствия? Означава ли това, че Единият е безсилен?

И - още по-важно - означава ли това, че индивидуалното действие трябва да бъде пренебрегвано, презирано, осмивано?

И по-нататък, означава ли това, че трябва да ценим, да предприемаме и да се придържаме само към действия, санкционирани от общността, от множеството, от ... тълпата?

Е, доста се отдалечих от ЕДНОТО, за да стигна до МНОГОТО, до груповото, масовото, средното, до ПРОТИВОПОЛОЖНОТО на индивидуалното, самобитното, оригиналното, смелото, героичното.

Отхвърляне на героя? Не, стигам до невъзможността за появата на Герой. Защото Героят е Един? Героят е САМ.

Но веднага се сещам за един доста характерен Герой от нашите поговорки - Вълка - "На вълка вратът му е дебел защото САМ си върши работата". Друга редакция на същата поговорка гласи: "Вълкът носи сам плячката си и затова вратът му е дебел".

Тук са важни много неща, но притежателното "си" е от особено значение. Защото става дума за "своята" работа! За ефективност, но за себе "си"

Но възможно ли е това? Да си добре, когато действаш само от гледна точка на "своите" интереси?

Може би да, защото си спомням и друга мъдрост:

"Всяка коза за своя крак".
Това пък какво значи?

Лека по лека раздиплям противоположни пластове в структурата на народната психология:

- всеки е силен когато е сам, но в същото време е безсилен да сътвори нещо полезно за другите

- Самият твори САМО за себе си. Но - твори ли? ... Оставям в размисъл. До утре.

Но преди това - отново за Единицата като Творчество - асоциацията е с първата хексаграма в И Дзин - китайската книга на промените ТВОРЧЕСТВО.

Първи юли - единица - асоциации

Първото нещо което ми идва на ума за единицата е ... НАЧАЛО. Отворен код към всичко. Продължавам с асоциациите - едно - начало - безименно. В Първи стих на Дао дъ дзин се казва, че БЕЗИМЕННОТО е начало на Небето и Земята:

Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.

Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.

Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.

И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока –
врата на всяка тайна.

Безименното е началото, но все пак то е назовано - БЕЗИМЕННО. Парадоксите на китайската мисъл и ограниченията на рационалния ум. 

Ако се върнем към единицата - тя е уж ЕДНО пък обхваща ВСИЧКО.
Напомня ми за друго даоско понятие - Всеобемащата ПУСТОТА.
А от тук - кой знае защо се появява ФРАКТАЛЪТ. Игра на фрактали.
Така мога да продължа до ... безкрай - или до БЕЗПРЕДЕЛНОТО.

но ще го оставя за утре.

Така сме ние рибите.

Честит Джулай морнинг!

Днес е първи юли! Чудесна дата за стартиране на блог!
Честито на мен, на вас и на почитателите на Джулай морнинг!