Единицата като противопоставена на множествеността на тълпата

Продължавам асоциациите с Единицата. Търся в българския фолклор - с какво свързваме единицата, едното?

Може би най-напред с поговорките - кристалчета народна мъдрост, отливани през вековете.

"Една лястовичка пролет не прави."

Предпоставката тук е, че сам човек нищо не може да направи. Нищо или - нищо съществено? Нищо голямо?

Означава ли това, че самотното действие е действие обречено, действие без последствия или, по-точно, действие без СОЦИАЛНИ последствия? Означава ли това, че Единият е безсилен?

И - още по-важно - означава ли това, че индивидуалното действие трябва да бъде пренебрегвано, презирано, осмивано?

И по-нататък, означава ли това, че трябва да ценим, да предприемаме и да се придържаме само към действия, санкционирани от общността, от множеството, от ... тълпата?

Е, доста се отдалечих от ЕДНОТО, за да стигна до МНОГОТО, до груповото, масовото, средното, до ПРОТИВОПОЛОЖНОТО на индивидуалното, самобитното, оригиналното, смелото, героичното.

Отхвърляне на героя? Не, стигам до невъзможността за появата на Герой. Защото Героят е Един? Героят е САМ.

Но веднага се сещам за един доста характерен Герой от нашите поговорки - Вълка - "На вълка вратът му е дебел защото САМ си върши работата". Друга редакция на същата поговорка гласи: "Вълкът носи сам плячката си и затова вратът му е дебел".

Тук са важни много неща, но притежателното "си" е от особено значение. Защото става дума за "своята" работа! За ефективност, но за себе "си"

Но възможно ли е това? Да си добре, когато действаш само от гледна точка на "своите" интереси?

Може би да, защото си спомням и друга мъдрост:

"Всяка коза за своя крак".
Това пък какво значи?

Лека по лека раздиплям противоположни пластове в структурата на народната психология:

- всеки е силен когато е сам, но в същото време е безсилен да сътвори нещо полезно за другите

- Самият твори САМО за себе си. Но - твори ли? ... Оставям в размисъл. До утре.

Но преди това - отново за Единицата като Творчество - асоциацията е с първата хексаграма в И Дзин - китайската книга на промените ТВОРЧЕСТВО.

Първи юли - единица - асоциации

Първото нещо което ми идва на ума за единицата е ... НАЧАЛО. Отворен код към всичко. Продължавам с асоциациите - едно - начало - безименно. В Първи стих на Дао дъ дзин се казва, че БЕЗИМЕННОТО е начало на Небето и Земята:

Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.

Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.

Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.

И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока –
врата на всяка тайна.

Безименното е началото, но все пак то е назовано - БЕЗИМЕННО. Парадоксите на китайската мисъл и ограниченията на рационалния ум. 

Ако се върнем към единицата - тя е уж ЕДНО пък обхваща ВСИЧКО.
Напомня ми за друго даоско понятие - Всеобемащата ПУСТОТА.
А от тук - кой знае защо се появява ФРАКТАЛЪТ. Игра на фрактали.
Така мога да продължа до ... безкрай - или до БЕЗПРЕДЕЛНОТО.

но ще го оставя за утре.

Така сме ние рибите.

Честит Джулай морнинг!

Днес е първи юли! Чудесна дата за стартиране на блог!
Честито на мен, на вас и на почитателите на Джулай морнинг!