Дървета, гори, паркове... Ние, хората, включително и аз, често ги взимаме за даденост, която просто е някакъв фон на нашето ежедневие, или дори не ги забелязваме. А дърветата, особено тези в градска среда, са посадени там, за да гледаме зеленината им, да се охладим под сянката им, да прочистят, макар и малко, въздуха ни. И те имат своята история, която, разбира се, е част от нашата, човешка история. Да си припомним подстриганите, симетрично оформени дървета в парковете и градините на европейски и азиатски крале, царе, императори и прочие владетели, които все още се поддържат в този им вид, защото са част от многопластовата историята и възпроизвеждат атмосферата на времето. В САЩ такива дървета са рядкост, аз поне не съм срещала друго освен подстригани чемширени храсти. В големите градове озеленяването е човешко дело, но дърветата, които в повечето случаи типични за района, са оставени да растат в естествения им вид.
На ъгъла между две пресечки в Хайд парк, Чикаго, растат две ябълкови дръвчета. В началото беше само едно, но когато любителите градинари-дизайнери Рут и Лари забелязаха, че то, ако е самотно, ще остане безплодно, му посадиха и втора ябълково дръвче, и двете дръвчета растат щастливо. След време, когато ябълките узреят, всеки който мине оттам може да си откъсне ябълка, или да обере всички ябълки, според нуждите. Но историята за тези две ябълки е интересна. Те растат на един малък триъгълник общинска земя, неподходяща или неудобна за застрояване, но прекрасна основа за човека да я превърне в природна картина. Преди време общината обяви конкурс за озеленяването на този мини-терен с условие градинарите да разработят градинката със собствени среаства и лично участие. Моите приятели Рут и Лари го спечелиха, защото току що се бяха пенсионирали и искаха да намерят някакви социални ангажименти. Започнаха с едната ябълка и две люлякови дръвчета, и постепенно засадиха цветя, които едно след друго цъфтят от пролет до есен. И всичко на собствена сметка и многобройни посещения до разсадници. Малката триъгълна градинка се превърна в магически притегателен център, където хората идват за да се радват на едно цветно късче от квартала, така неочаввано разцъфтяло сред бетонностъклените небостъргачи. Направихме го за хората, Рут и Лари ми казват, да минават от тук и да се наслаждават. След толкова години, те успяхя да откъснат за себе си само една ябълка, и я разделиха с нас, за всеки по четвъртинка, за да усетим вкуса й. И така двете ябълкови дървета, нетипични за градската среда в Чикаго, станаха част от дървесните забележителности на града. Вашингтон има друга забележителност, черешовите дървета, които през пролетта превръщат града в прекрасна романтична градина.
В Чикаго, Илинойс, а вероятно и в други щати, се полагат големи грижи за озеленяването на улици, градини, гробища, паркове и дворове. Съзнателно, целенасочено и професионално оформяне на публичната околна среда датира от средата на 19 век, а първата книга по озеленяване „Landscape Architecture” (Озеленителна архитектура) е публикувана през 1872, а списанието “Американска озеленителна архитектура“ започва да излиза през 1850 година.
В прекрасни ботанически градини могат да се видят най-екзотични дървета защото, създадени по модела на зоологическите градини, там се отглеждат растения и дървета нетипични за регионалната и дори национална и континентална природа. Те са преаназначени да запознаят посетителите с далечна и малко достъпна флора. В Америка, местни видове дървета са съхранени и специално обгрижвани в националните паркове. А те са много, 63 са специално обозначени като национални паркове навсякъде из страната, и са любимо място за посещение. Националните паркове в повечето случаи са част от националните гори. Но, разбира се, тази трансформация има своята цена – обширни бетонени и асфалтирани паркинги се простират на мястото на огромни дървета. Когато говорим за дърветата и горите, то в САЩ има по официални данни 155 национални гори, където дърветата са оставени да растат и се развиват на спокойствие в естествената им среда.
Но естствените гори в някои райони стават жертва на големи пожари, както е в Калифорния. Там почти ежегодно изгарят хиляди дървета. Ето защо защтници на природата и любители на дървета често посещават тези гори с фотоапарат, както е правил до средата на 50те години на 20 век известния и до днес художествен фотограф Анзелм Адамс, който е „запечатал“ в изкустото си безброй природни чудеса включително много стволове и дървета. В последните години Еван Търк, автор, аниматор и илюстратор, автор на книги за деца и възрастни, включително книга за националните паркове “Ти си у дома. Ода за Националните паркове,“ пътува, за да създаде собствени графики и собствени картини. Негова статия озаглавена “Земята на гигантите. Поглед на един художник към секвоята и национални паркове Кралски каньон“ публикувана в списание “National Parks” (Winter, 2022) описва неговото специално пътуване до тези паркове и гората от секвоя в период между два унищожителни горски пожара. Цветните илюстрации в статията са прекрасни образи на няколко многовековни секвои.
Секвоята е едно от най забележителните дървета на континента. И едно от най дълголетните, а сред тях има и хилядолетници. Въпреки че днес фотографията е толкова разпространена и улеснена технологично с камерите на нашите телефони, Еван Търк грабва своите моливи, пастели и хартия и заминава за тези забележителни места за да пресъздаде върху хартия най-старите секвои, тези дървета, тази земя, това място. „Поколения от хора, животни и растения идват и си отиват, а гигантската секвоя продължава да живее, преодолявайки всичко това,“ пише Еван Търк. Най забележителните секвои, разбира се, са хуманизирани, очовечени и кръщавани с човешки имена, като Генерал Шерман например. Според официалната легенда, дървото е било кръстено през 1879 година от природника-натуралист Джеймс Волвертон, който в американската гражданска война е служил като лейтенант в 9–та индианска армия под командването на генерал Уилям Т. Шерман. Но 7 години по късно, през 1886 година, районът бива завзет и контролиран от колонията Кауея, утопично-социалистическа общност, чиято икономика е била основана на дърводобив – сечене на дървета и пренасянето им до дървопреработвателите. Те преименуват дървото в чест на Карл Маркс. След още 6 години тази група от хора е изместена от района главно поради обявяването му за Секвоя национален парк и дървото е преименувано на старото си име. В съседство на тази секвоя е друг гигант, Генерал Грант, но Генерал Шерман е значително по-голям и по-стар и през 1931 година бива обявен за най голямото по обем живо дърво. Паднал Монарх пък е паднала в бурите секвоя. Но секвоята не умира лесно, освен това тя е изключително добре приспособена да живее в близост до горски пожари. Огънят причинява малки изгаряния на някои места по ствола на дървото, но ефектът от тези дупки в ствола е, че от там изникват нови клонки и от там се разпръскват семена; възрастните дървета пък са предпазени от гъбеста обвивка, която достига до 18 см дебелина в основата на ствола и е устойчива на високи температури. Така Паднал Монарх продължава да живее, под него даже може да се къмпингува, може и кола да мине. А местните хора смятат, че паднали секвои са били използвани от индианците като палатки, или домове. Те също така смятат, че Секвоя нашионал парк е застрашен от лошото качество на въздуха поради два основни фактора – обработваемите селскостопански площи около гората, и пожарите, които стават все по-горещи и се разпространяват все по бързо.
По специални озеленително-дизайнерски проекти са устроени парковете и градините на повечето университети, като това развитие е започнало още през 19 век. Забележителен в това отношение е University of Chicago. Кати Джийн Малони описва в книгата си “Чикагските градини. Ранната история“ (2008, The University of Chicago Press) възникването на парка около университета и сериозната конкуренция между няколкото озеленителни проекти. Първият академичен съвет на университета е свикан през 1892 година и на него се обсъждат проекти на изтъкнати ландскейписти-дизайнери. В Борда на тръста и в съвета са включени видни граждани на Чикаго, повечето от тях популярни с това, че винаги намират най добрите художници ландскейписти, както са ги наричали тогава, или както ние ги наричаме днес, озеленители. Така от създаването на университета в края ня 19 век до 30те години на 20 век много водещи ландскейп професионалисти оставят своя отпечатък в градините и парка на университета.
Първата личност асоциирана с оформянето на парка на университета е съдията Даниел Шори, член на Борда на Тръсовете. Той лично е финансирал и ръководил засаждането на двойна редица дървета акация и каталпа, които са все още част от този парк. Той също така е бил много съзнателно екологично ориентиран и се е преборил за съхраняването на няколкото стари черни дъба на територията на университетския парк, въпреки че тези дъбове са нарушавали общия дизайн. Термини като изкуство и хармония стават част от ландскейпистката терминология. Оживени спорове по засаждането на тези или онези дървета продължават до 30те години на миналия век като постепенно се включват екологични и природозащитни аспекти. През 1997 University of Chicago и паркът в университета са приети за член на Американската асоциация на ботаническите градини заради стилът на неговото озеленяване и растителни видове. И до ден днешен както студенти така и хората от квартала се разхождат с удоволствие из тази алея; и до ден днешен големите архитектурни фирми работят с най-добрите ландскейп архитекти, за да обхванат буквално всички аспекти на съответните сгради, паркове и градини при построяване и поддържане на околната среда. Към колежи и университети съществуват специализирани програми за обучението на озелинители/ландскейп архитекти. Докато пиша тези редове през март 2023 година, виждам на телевизионния екран студенти, които стачкуват с искане за по-зелена среда в университетите. Дали някога ще се наситим на дърветата и зеленината в нашата околна среда? Или дали дърветата ще започнат да се съпротивляват срещу лошите екологични условия на градската среда...
Ландскейп архитектите често са ангажирани и с друг тип работа. В Америка хората често сменят своето местоживеене. Хората се местят на нови места, в къщи с дворове и дървета, които са им непознати. Тогава собствениците на тези терени ангажират озеленители архитекти-оценители, които описват дърветата, техния вид, тяхната възраст, тяхната алергенност, устойчивост на вятър и на други природни катаклизми, .
Дъбът е широко разпространен. В САЩ са регистрирани над 60 вида дъб, различавани в две основни групи – червен дъб и бял дъб. Различни видове дъб се срещат навсякъде.
Дъбовa алея
За дърветата, също както и за хората, може да се разказва и пише безкрайно, но отношениятя между тях са колкото хармонични, толкова и противоречиви. Но ние не можем без дървета, както и много дървета губят квоя смисъл без хората.
Линкове към споменатите в текста имена и организации:
American Public Gardens Association- https://www.publicgardens.org/
University of Chicago - https://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Chicago
